МОТИВИ по НОХД № 30 249/11
г. по описа на РС – МОНТАНА
Подсъдимият Eмил И.П. е обвинен в това, че на 21.01.2011 г. в с. Благово, област Монтана отнел чужди движими вещи
от владението на В.Ц.И. - сумата от 90.00 / деветдесет/ български лева 4 /
четири/ банкноти с номинал от по 10 / десет/ лева всяка една и 1 / една/ банкнота
с номинал 50 /петдесет/ лева, без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194,
ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението, пледирайки
конкретно по вид и размер наказание.
Подсъдимият Е.И.П. се признава за
виновен, давайки съгласие при условията на чл. 371, т. 1 от НПК да не се разпитват
свидетелите и заявявайки, че съжалява за извършеното. При условията на чл. 371,
т. 2 НПК подс. П. призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитника на подс. П., назначен при условията
на чл. 372, ал. 2 НПК, изрази съгласие по смисъла на чл. 372, т. 1 НПК. Пледира
за определяне на конкретен размер наказание.
Производството се разви при
условията и реда на Глава 27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК и по – точно съгласно
чл. 371, т. 2 от НПК– проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни. На основание чл. 373, ал. 1 вр. с чл. 283 НПК съдът ги прие, прочете
и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия и свидетелите.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Подс. П. e осъждан по НОХД №30 360/10
г. на МРС на една година и единадесет месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и
административно наказание по чл. 78а НК в размер на 500 лева за деяния по чл. 149,
ал. 2 вр. с ал. 1 НК извършено в периода 2007 г. – 22.06.2009 г. и по чл. 182, ал.
1 от НК извършено за времето от пролетта 2007 г. до 22.06.2009 г., като
присъдата е влязла в сила на 12.02.2011 г..
Подсъдимият Е.П. xxx със св. xxxx , като
от съвместното им съжителство имат едно дете на 11 години. И двамата се
познавали със св. В.Ц.И.. Последната е пенсионерка и живее сама в къщата си в с.
Благово, област Монтана. Често посещавали домът и по най-различни поводи-
помагали и в градинската работа, за което тя им давала нари или ядене, много
пъти им правила и услуги като им давала пари. Няколко дни преди извършване на
кражбата дори пак били в домът на св. И.. Тогава я помолили да им развали на
дребно някакви пари. Св. И. им услужила и тогава подсъдимия видял къде държала
парите си. На 21.01.2011 г. около 17.00 часа подсъдимия и св. П. Г. отново
отишли до домът на св. И.. Помолили я да им услужи със свещи, тъй като нямали
електричество у тях. Същото било спряно поради неплатени суми за изразходваната
ел. енергия. Св. И. ги поканила да влязат. Влезли в стаята. Св. И. ги оставила
в стаята, а тя излязла да търси свещи в коридора, като с нея излязла и св. П. Г.
Подс. П. останал сам в стаята. Тъй като вече знаел къде св. И. държала парите
от пенсията се възползвал от факта, че е сам в стаята, повдигнал дюшека и ги
взел. Те се намирали в един найлонов илик - една банкнота от 50 лв и 4 броя
банкноти от по 10 лева номинал всяка една. Банкнотата от 50 лева св. И. била
поставила в едно тефтерче, а банкнотите от 10 лв в листчета/ квитанции от
платени сметки за ел. енергия и вода/. След като св. И. намерила свещи да им
даде се върнала в стаята, заедно със св. П. Г. Тогава подсъдимия накарал последната
веднага да си тръгват. Последната се съгласила, тъй като я било страх от него, още
повече, че той упражнявал и физическо насилие спрямо нея. Когато излезли от
домът на св. И. подсъдимия дал найлоновият плик със съдържанието в него на св. Г.
и й казал да го прибере в джоба на връхната си дреха. Последната го прибрала, като
не посмяла да го разгледа какво има, а и се страхувала да попита подсъдимия. Когато
се прибрали у тях св. Г. извадила плика от дрехата си и едва тогава подс. П. й
казал, че докато тя е била в коридора със св. И., той е успял да открадне
парите й. Последният отпорил найлоновия плик и извадил от него едно кафяво
тефтерче, банкноти от по десет лева, банкнота от 50 лева, квитанции от платени
сметки. Подсъдимият събрал хартиите/ бележки, квитанции/ и тефтерчето и ги
хвърлил да ги изгори в печката. В показанията си св. Г. твърди, че в бързината
си подсъдимия бил изхвърлил и изгорил с хартиите без да разбере и банкнотата от
50 лева. Когато разбрал се ядосал и прибрал в себе си останалите 40 лева. От
тях дал 10 лева на св. Г., за да отиде до магазина и да купи хляб и колбас. Тя
отишла, купила, като и останали 5 лева, които ги дала на подсъдимия. Междувременно
св. И. след като подсъдимия и св. Г. излезли от домът й, тя установила кражбата
па парите си и уведомила органите на полицията. Още същата вечер, служител на
полицията, отговарящ за района ги посетил. Пред него подсъдимия признал за
извършената кражба, а св. П. Г. също разказала подробно какво знаела по повод
на деянието.
С протокол за доброволно
предаване от 21.01.2011 г. подс. П. доброволно предал останалата сума от
кражбата, която извършил, а именно 1 банкнота от 5 лева и 3 банкноти от по 10
лева номинал всяка една или общо сумата от 35.00 лева. С разписка тази сума
била предадена на св. В.Ц.И..
При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като
се позовава на направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата от
досъдебното производство, които ги подкрепят.
Налице са условията на чл. 303, ал.
2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин.
Имайки предвид гореизложената
фактическа обстановка и при това тълкуване на закона, съдът намери, че:
Подс. Е.И.П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 194, ал. 1 от НК:
- На 21.01.2011
г. в с. Благово, област Монтана отнел от владението на В.Ц.И. - сумата от 90 /деветдесет/
български лева - 4 /четири/ банкноти с номинал от по 10 / десет/ лева всяка
една и 1 / една / банкнота с номинал 50 / петдесет/ лева, без съгласието на
собственика и с намерение противозаконно да ги присвои.
От субективна страна е налице
пряк умисъл – подс. П. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал
е настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване. Причините
за извършване на деянието са неправилното отношение към чуждата собственост, желание
да престъпно облагодетелстване от страна на подсъдимия, липса на доходи и
препитание и употребата на алкохол.
За
извършеното от подс. П. престъпление визирано по - горе съдът го призна за
ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА – редуцирано по чл. 58а, ал.
1 НК /в редакция след изменението с ДВ, бр. 26/2010 г. в сила от 10.04.2010 г. / до ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
наказание следва да се изтърпи ефективно
при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип на основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
При определяне видът и размерът
на наказанието съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно
значение за неговата индивидуализация, като го определи при условията на чл. 54,
ал. 1 и ал. 2 от НК, намалявайки го с една трета съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК.
Наказанието бе определено при условията на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК – при
следните смекчаващи отговорността обстоятелства – признание на вината, тежко социално
положение и частично възстановяване на вредите, и при отегчаващите такива –
висока степен на обществена опасност на подсъдимия и на деянието му имайки
предвид възрастта на св. И. и здравословното й състояние. Съдът намери, че не
са налице условията на чл. 55 НК, респ. липсват многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства и затова не приложи чл. 58а, ал. 4 от НК
не извършвайки и сравнението, което налага тази разпоредба. Изложените доводи
от защитата бяха съобразени от съда определяйки наказанието при условията на чл.
54 НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Съдът не бе
длъжен при условията на чл. 2, ал. 2 от НК да прилага разпоредбата на чл. 58а НК / в редакция на чл. 58а НК преди изм. с ДВ бр. 26/2010 г. /, респ. да налага
наказанието задължително при условията на чл. 55 НК и без да са налице условия
за това, защото деянието е извършено след влизане в сила на изменението – на 21.01.2011
г., т. е. след 10.04.2010 г..При определяне вида и размерът на наложеното
наказание, съдът намира, че е съобразено с целите по чл. 36 НК, и че е съответно
по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
Съдът макар и да имаше правна възможност за приложение на чл.
66 НК/ подс. П. все
още не е бил осъждан на лишаване от свобода към момента на процесното деяние, съдът
намери, че намаленото с една трета наказание лишаване от свобода в размер на 1
/ една / година следва да се изтърпи ефективно от подс. П. при първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип съгласно чл. 60,
ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Имайки предвид степента обществена опасност
на деянието и тази на подс. П., съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на подс. П. е наложително да изтърпи
определеното по горе наказание.
При условията на чл. 301, ал. 1, т.
3 НПК и на основание чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 23, ал. 1 от НК съдът определи спрямо подсъдимия Е.И.П. по настоящата присъда и НОХД
№30 249/11 г. на МРС и присъда по НОХД №30 360/10 г. на МРС общо най
– тежко наказание в размер на ЕДНА
ГОДИНА и ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл. 24 НК
го УВЕЛИЧАВА със 6 / шест / месеца, като подсъдимия следва
да изтърпи общо най – тежко и увеличено наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 вр.
с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК
съдът приспада изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по
групираните по горе присъди и дела.
Административното наказание -
глоба в размер на 500 лева наложено при условията на чл. 78а НК с присъда по
НОХД №30 360/10 г. на МРС, следва да се изтърпи отделно от подсъдимия Е.И.П..
Съдът извърши горното групиране тъй като деянията по цитираните дела са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да от тях –
деянията по НОХД №30 360/10 г. на МРС са извършени през 2007 г. – 22.06.2009
г., съответно пролетта на 2007 г. до 22.06.2009 г., а присъдата е влязла в сила
на 12.02.2011 г., деянието по настоящата присъда и НОХД №30 249/11 г. на
МРС е извършено на 21.01.2011 г..Съдът приложи чл. 24 НК имайки предвид високата
обществена опасност на подс. П. и тази на деянията му. Наказанието глоба в
размер на 500 лева наложено при условията на чл. 78а НК с присъда по НОХД
№30 360/10 г. на МРС, следва да се изтърпи отделно от подсъдимия П. имайки
предвид чл. 18 от ЗАНН. На основание чл. 60, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС
общото най – тежко и увеличено наказание в размер на две години и пет месеца лишаване
от свобода следва да се изтърпи от подс. П. при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Не са налице условията на чл.
59, ал. 1 от ЗИНЗС, за да се прилага разпоредбата на чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, съответно
да се определя първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Подс.
П. за втори път се осъжда на лишаване от свобода за умишлено престъпление по
настоящето дело, като за първи път е бил осъден по НОХД №30 360/10 г. на
МРС по което е било правно възможно да се определи първоначален общ режим в
затворническо общежитие от открит тип. Понастоящем имайки предвид осъжданията
на подс. П. не са налице условията на чл. 59, ал. 1 вр. с чл. 61, т. 3 от НПК, като
и доводите на подс. П. за влошено здравословно състояние не обосновават
определяне на първоначален общ режим.
По делото липсват данни за
направени деловодни разноски, за да се възлагат в тежест на подс. П.. След
определяне и изплащане възнаграждението на назначения служебен защитник, съдът
ще се произнесе с определение по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Предвид горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: