№ 2522
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100515292 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 28.10.2021г., постановено по гр.д. № 60762/2020г. на СРС,
ГО, 66 състав, е отхвърлен предявеният от „ТМ Г.**“ ЕООД срещу „ЧЕЗ Р.Б.”
АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване
недължимост на вземане в размер на 5 233, 81 лева, представляващо
коригирана цена на електрическа енергия, начислена служебно за периода от
22.07.2020г. до 22.10.2020г. по констативен протокол № 3031286/22.10.2020г.
от извършена проверка за електроснабден имот, представляващ магазин,
находящ се в гр. София, бул. ****, с клиентски номер 540005229082 и
абонатен номер 32Z1030007150959, за която сума е издадена фактура №
**********/28.10.2020г.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищеца от „ТМ Г.**“ ЕООД. Жалбоподателят
поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
довели до необоснованост на формираните изводи. Твърди, че съдът
неправилно е приел за доказани всички фактически твърдения на ответника, и
1
най-вече, че е налице твърдяното право на ответника по твърдяната
облигационна връзка между страните, да издаде процесната фактура и да
получи процесната сума като цена на доставена ел.енергия. Неправилно е
прието, че операторът има право да получи цена на електрическата енергия.
Поддържа необоснованост на изводите, че процесната сума от 5 233, 81 лева
представлява загуба за оператора на мрежата. По делото не били ангажирани
доказателства, че ответното дружество е претърпяло такава загуба. Същата
следвало да бъде точно и индивидуално доказана, а не да се извежда по
предположение от общото правило, че ответникът има задължение да понася
техническите загуби по мрежата, защото процесната суми се претендира да
бъде заплатена не от всички ползватели от мрежата, а конкретно от ищеца. В
този смисъл жалбоподателят счита, че такова едностранно фактуриране
противоречи на нормите на действащото законодателство, които уреждат
потребителските права - чл. 143, т. 6 и т. 8 от ЗЗП. Неправилен бил изводът на
първоинстанционния съд, че подобно правило не е нищожно и е в
съответствие с ЗЕ и ЗЗП. На следващо място се релевират доводи за
необоснованост на изводите на съда за пълно неизмерване на потребена от
ищеца електрическа енергия през целия процесен период без прекъсване, т.е
през цялото време от 22.07.2020г до 22.10.2020г. Този извод се опровергавал
от представените по делото фактури за текущо потребление. Навеждат се и и
доводи, че не са спазени всички изисквания на процедурата по ПИКЕЕ.
Изложени са съображения, че между страните по делото не е налице
договорно правоотношение за продажба на ел. енергия. Такъв договор
съществувал между ищеца и „ЧЕЗ Е.Б.“ АД. В този смисъл счита, че
ответникът няма право да получава цената на консумираната от ищеца
ел.енергия. Законът за енергетиката забранявал едно енергийно дружество да
съвместява две разнородни дейности в енергетиката, каквито са дейността на
мрежови оператор и дейността по продажба на ел.енергия. Развити са и
съображения, че с приетите през 2019г. ПИКЕЕ тази забрана е пренебрегната
и мрежовият оператор е издал на свое име фактура за консумирана ел.енергия,
което е недопустимо. Съгласно изричния текст на чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ
(посочен като основание и от самия ответник) в случаите на преизчисляване
на количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата
фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както
2
и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за
достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на
предоставена мощност) и за "задължения към обществото". Жалбоподателят
аргументира становище, че в тази редакция на сочената разпоредба не е
дадено право на мрежовия оператор да получи сумата по фактурата.
Предвидено е единствено задължение да предостави фактурата на клиента, но
не и да я издаде на свое име. В случай, че се приема обратното - че с тази
разпоредба е дадено право на оператора да издаде фактурата на свое име, то
въззивникът релевира доводи, че тази норма е нищожна. Уреденото в чл. 56
от ПИКЕЕ, че така консумираната без измерване ел.енергия следва да се
заплати не на продавача по договора, а на друг участник в енергетиката, с
който ищецът няма договор за продажба на ел.енергия и който не разполага с
лицензия за продажба на ел.енергия, а именно - мрежовия оператор,
противоречи на ЗЕ и на ОУ на двете енергийни дружества, въвеждащи
механизъм за заплащане на потреблението на ел.енергия от крайните клиенти.
По тези съображения е направен извод, че не е налице право на мрежовия
оператор да коригира сметките за продадена електрическа енергия.
Жалбоподателят се е позовал на нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2,
т. 5 от ЗЕ, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 120 от ЗЕ, съгласно които
корекцията е право на крайния снабдител. А съгласно пap. 1 от ДР на ЗЕ т.
28а. "Краен снабдител" е: а) енергийно предприятие, снабдяващо с
електрическа енергия обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение,
в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг
доставчик. Следователно ответното дружество не е краен снабдител и няма
право на корекция.
В жалбата са развити доводи, че на КЕВР не е предоставено
правомощие по делегация, а и такова би било недопустимо, да предоставя с
подзаконов нормативен акт, без изрична промяна в ЗЕ, право на корекция в
полза на мрежовия оператор. Следователно, това правило, установено в
ПИКЕЕ, е нищожно. Изложени са и оплаквания за неправилност на изводите
на съда относно наведените от ищеца доводи за липсата на ред за
уведомяване на клиента в общите условия на доставчика при действието на
ПИКЕЕ от 2019г., които са приети в изпълнение на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и
във връзка с чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ. При липсата на ред
3
за уведомяване не е възникнало формалното потестативно право да се
извърши корекция за определен период и по определена формула, а в тежест
на ответника остава да установи точното количество ел.енергия, консумирано
от ищеца за процесния период и в процесния размер. Това е така, доколкото
корекцията внася неблагоприятна промяна в имуществото на ищеца без да са
налице всички формални законови предпоставки - в случая конкретен и точен
ред за уведомяване на клиента.
На следващо място, жалбоподателят счита, че процесната сума не е
доказана нито по основание, нито по размер. Твърденията в констативния
протокол са изрично оспорени от ищеца, а ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не е установил тяхната истинност и достоверност
чрез каквито и да било доказателства. В тази връзка счита, че техническата
експертиза не следва да се кредитира, доколкото същата се основава само на
оспорения частен документ. Нещо повече, свидетелските показания също не
установявали твърдяните в констативния протокол факти и обстоятелства.
В жалбата се оспорва и размера на претендираното вземане, тъй като
няма доказателства стойността по корекцията да е начислена точно. Липсвали
данни за сечението на кабела, което обстоятелство е от съществено значение
за определянето на сумата по корекционната процедура. Аргументирано е и
становище за неправилно приложение на нормата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ,
която изисква от правоприлагащия орган и от носителя на тежестта на
доказване пълно и главно доказване на няколко факта: датата на констатиране
на неизмерване/неправилно/неточно измерване и последната извършена
проверка. В случая по делото не е установено пълно и главно коя е
последната извършена проверка, а същата е императивно дължима на
основание чл. 42, ал. 4 от ПИКЕЕ, съгласно която обслужването на
измервателните системи се извършва най-малко веднъж на три месеца и
включва проверка на същите. В случай че при проверката не са установени
отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната
система, в досието по чл. 33 се отразява това, датата на извършване на
проверката и други данни във връзка с нея. В случай че при проверката са
установени отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в
измервателната система, се съставя констативен протокол по реда на чл. 49 от
ПИКЕЕ. Жалбоподателят поддържа, че съдът не може да предполага, и при
липсата на доказване, само на базата на предположение да изведе, че
4
правилно е приложен период от три месеца назад, считано от датата на
съставяне на констативния протокол. В жалбата е релевирано възражение, че
прилагането на корекционна процедура, предвидена в ПИКЕЕ и то за по-
дългия възможен според правната норма срок, представлява злоупотреба с
право, ако се приеме, че е уредено такова за мрежовия оператор на
електроразпределителна мрежа в посочения нормативен акт, и нарушава
интереса на потребителя по смисъла на на чл. 143, т. 6 и 8 от Закона за защита
на потребителя. Въззивникът твърди, че погрешно съдът е приел, че сумата е
правилно изчислена по цени в лева. По делото липсвали каквито и да е
доказателства относно цени, ценообразуване, размери в лева, както и
съответно елементи по пера - мрежови услуги, стойност за снабдяване и т.н. В
мотивите си вещото лице не е посочило такива данни, не е посочило от къде
заключава, че сумата е правилно остойностена по единични цени и по пера
(ценообразуващи елементи) в лева. Липсвали доказателства каква е цената за
процесното тримесечие, по която общественият доставчик е продал на
електроразпределителното предприятие ел.енергия за покриване на
технологичните му загуби. Не е доказано дали изобщо ответникът е
претърпял някакви технологични загуби във връзка с този имот.
С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.
Насрещната страна „Е.М. ЗАПАД“ /с предишно наименование „ЧЕЗ
Р.Б.“ АД/ оспорва въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че
дружеството не притежава лицензия за извършване на дейности по продажба
на ел.енергия, а предоставя услуги във връзка с използването на
разпределителната мрежа от клиентите - това са услугите достъп и пренос да
разпределителната мрежа, както и отчитане на електромерите на клиентите. В
този смисъл не е заявявало твърдение за наличие на облигационна връзка с
жалбоподателя с предмет продажба на ел. енергия. Счита за неправилно
становището на въззивника, че разпределителното дружество не може да
извършва корекции на сметките на потребителите в случаите на констатирано
неизмерване, неточно или непълно измерване на потребената от клиента
ел.енергия. Напротив - такава възможност била дадена от нормативния акт
Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, като
5
нормите на този подзаконов нормативен акт категорично не противоречат на
никоя от нормите на Закона за енергетиката или на друг закон. Твърди се, че
страните са в облигационна връзка относно присъединяването и ползването
на ел. мрежата от ищеца, което в настоящия случай представлява и една от
предпоставките разпределителното дружество да начисли спорната сума.
Въззиваемата страна сочи, че за да компенсира поне отчасти загубите на
трите разпределителни дружества, работещи на територията на България,
вследствие неправомерните манипулации върху мрежата и измервателните
системи, КЕВР е приел норми, съдържащи се в Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ - обнародвани в ДВ, бр.35 от
30.04.2019г., с които отчасти да компенсира загубите на разпределителните
дружества. Именно тези норми били приложени при изчислението по
процесната фактура. Изложени са и съображения, че фактурирането на
корекцията по реда на ПИКЕЕ не представлява продажба на електроенергия
по смисъла на Закона за енергетиката и подзаконовите му актове, както
твърди жалбоподателят, а предвиден в законодателството способ за
компенсация на разпределителното дружество за причинените му вреди. Сочи
се, че детайлна уредба на продажбата на ел.енергия и видовете договори,
които се сключват при осъществяване на такава продажба, са регламентирани
в ПТЕЕ. В никоя от нормите на акта не е предвидено, че корекцията на
сметката на потребителя при констатирано неизмерване, непълно или
неточно измерване представлява сделка по продажба на ел.енергия и за нея се
изисква наличие на лицензия за продажба на ел.енергия. Напротив - правото
на корекция, което е дадено на разпределителното дружество с нормативния
акт ПИКЕЕ като компенсация, отчитаща че вследствие нерегламентираното
въздействие върху измервателната система на потребителя, е осуетена
възможността да се измери реално потребената ел.енергия - клиентът е
консумирал ел.енергия, която нито е измерена, нито за нея реално е сключен
договор за продажбата й, но тя фактически е потребена и като краен резултат
тази енергия е заплатена от ответното дружество като енергия за покриване
на технологичния разход. Затова въззиваемото дружество счита, че значение
за изхода на спора имат именно съществуващите правоотношения между
страните за присъединяване към разпределителната мрежа и ползване на
услугите достъп и пренос през разпределителната мрежа, с предоставяне на
които на всеки клиент се осигурява ел.енергия във всеки един момент.
6
В отговора на въззивната жалба са изложени подробни съображения за
неоснователност на доводите на жалбоподателя относно тълкуването на
нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6, буква „а“ и чл. 104а, ал. 2, т. 5, буква „а“ от ЗЕ
и изразеното становище, че тези разпоредби изрично регламентират, че
корекцията следва да се извършва в полза на крайния снабдител, а не от
мрежовия оператор. Сочи се, че цитираните разпоредби на ЗЕ не съдържат
правило, че корекцията следва да се извършва в полза на крайния снабдител.
Видно от текста на нормите те съдържат разпоредби какво следва да
съдържат общите условия на снабдителното и разпределителното дружества.
Аргументирано е становище, че в ПИКЕЕ е въвено правилото, че в случаи
като настоящия преизчисленията се правят за три месеца назад, а ако е имало
предишна проверка на обекта на потребителя в този срок - за по-краткия срок.
Приложими към казуса са изчисленията по чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ. Сочи, че
при извършване на процесната проверка били спазени всички изисквания на
ПИКЕЕ. Освен това въззиваемата страна е изложила становище, че когато
измервателната система е манипулирана всички изходни данни за потребена и
отчетена електроенергия са компрометирани и няма как да бъдат взети
предвид при изчисленията. Изложено е съображение за неотносимост на
останалите доводи във въззивната жалба. По тези съображения е направено
искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на сумата от
5 233, 81 лева, представляващо коригирана цена на електрическа енергия,
начислена служебно за периода от 22.07.2020г. до 22.10.2020г. по
констативен протокол № 3031286/22.10.2020г. от извършена проверка за
електроснабден имот, представляващ магазин, находящ се в гр. София, бул.
****, с клиентски номер 540005229082 и абонатен номер 32Z1030007150959,
за която сума е издадена фактура № **********/28.10.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
7
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми. По изложените във въззивната жалба оплаквания съдът счита
следното:
Доколкото извънсъдебната претенция на ответника се основава на
възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на
корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца, съдът
следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са
предпоставките за неговото упражняване.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при
отрицателен установителен иск ответното дружество следва да установи, че
процесният обект е присъединен към електроразпределителната мрежа и чрез
него се ползват предоставените от ответника мрежови услуги – достъп до и
пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа, която е
експлоатирана и поддържана от ответното дружество; че е налице основание
за преизчисление по нормативно предвидената методика на дължимите от
абоната суми поради констатирана нерегламентирана намеса в измерването
на доставените количества електроенергия, довела до неправилното й
измерване или неизмерване, както и че е спазил установените в нормативните
актове и между страните процедури за това.
Ищецът следва да докаже възраженията си срещу вземането,
респективно срещу изискуемостта на вземането.
Между страните не е спорно, а и от представената по делото лицензия
се установява, че ответникът „Е.М. ЗАПАД“ АД /с предишно наименование
"ЧЕЗ Р.Б."АД/ притежава лиценз за извършване на дейност по разпределение
на електрическа енергия на територията на лицензията, включваща право и
задължение за траспортиране на електрическа енергия през мрежата в
съответствие с действащото законодателство; да експлоатира и поддържа
съществуващата мрежа, да изгражда нови елементи от мрежата с цел нейното
развитие за осигуряване непрекъснато и ефективно транспортиране на
електрическа енергия до потребителите; да присъединява към мрежата
потребители и производители на електричека енергия, разположени на
територията на лицензията; да сключва договори за пренос на електрическа
енергия през мрежата по регулирани цени; да купува необходимата
8
електрическа енергия за покриване на технологичните разходи на преноса; да
монтира, поддържа, отчита и контролира средствата за търговско измерване
на електрическа енергия; да извършва други необходими услуги, свързани с
дейността по разпределение на електрическата енергия. Не е спорно и
обстоятелството, че ищцовото дружество е собственик на имот,
представляващ магазин, находящ се в гр. София, бул. “****, който е
присъединен към електроразпределителната мрежа и чрез него се ползват
предоставените от ответника мрежови услуги – достъп до и пренос на
електрическа енергия през разпределителната мрежа, която е експлоатирана и
поддържана от „Е.М. ЗАПАД“ АД. Установено е също, че през процесния
период в обекта на ищеца е доставяна и потребена ел. енергия въз основа на
договор за продажба на ел. енергия, сключен между “ТМ Г.**” ЕООД и трето
за спора лице – “ЧЕЗ Е.Б.” АД, в качеството му на краен снабдител, а ищецът
има качеството небитов клиент по смисъла на § 1, т. 33 а от ДР на ЗЕ.
Видно от представения констативен протокол № 3031286 от
22.10.2020г., на същата дата била извършена техническа проверка на
електромер с фабричен номер 03434542, отчитащ потребената ел. енергия в
магазин, находяща се в гр. София, бул. “****, за който обект е открит
абонатен номер ********** и ИД място на доставка № 32Z1030007150959.
Проверката е извършена от М.П.Н. и А.В.А., и двамата на длъжност техник
ел. системи, контрол НТЗ, както и в присъствието на свидетеля М.Т.Н. –
представител на Федерацията на потребителите. В протокола е удостоверено,
че проверката е започнала в 14, 40 часа, като с оглед установената промяна в
схемата на свързване по време на проверката, било уведомено МВР-
СДП/ОДП. Посочено е, че служителите на ответното дружество са потърсили
потребителя, за да бъде поканен да присъства на проверката, но той
отсъствал. При извършената проверка било установено, че електромерът на
абоната се намира в табло в обособено помещение във входа на адреса.
Констатирана била промяна в схемата на свързване на средството за
търговско измерване, състояща се в следното: наличие на подвързан кабел,
който влиза в помещение в магазина за месо и колбаси чрез дупка в стената.
След влизане в помещението кабелът влиза в табло и захранва два броя
триполюсни предпазители след като е изградена контакторна схема.
Посочено е още, че с изградената схема се захранва допълнително табло, чрез
което се захранват различни консуматори в обекта. Така била установена
9
промяна в схемата на свързване на измервателната система на електромера,
като правилната схема на свързване била възстановена чрез премахване на
неправомерното присъединение. Констативният протокол е подписан от
представителите на ответното дружество, от горепосочените двама свидетели
от Федерацията на потребителите и от служител на СДВР – Р.В..
Противно на изложените във въззивната жалба доводи, така
удостоверените в процесния протокол обстоятелства в тяхната цялост, не се
опровергават от събраните по делото гласни доказателствени средства. Пред
СРС са разпитани свидетелите А.А. - техник ел. системи/координатор НТЗ и
М.Н. - представител на Федерация на потребителите. Те имат непосредствени
възприятия относно релевантните за спора обстоятелства, тъй като свид. А. е
извършвал проверката, а другият свидетел е присъствал при извършването на
проверката, като тези обстоятелства са изрично удостоверени в приетия по
делото констативен протокол от 22.10.2020г. Показанията на тези свидетели
са логични и непротиворечиви помежду си по отношение на съществените за
спора обстоятелства, а и същите се потвърждават от заключението на
съдебно-техническата експертиза, поради което съдът следва да ги кредитира.
Въз основа на техните показания се установява, че при извършване на
проверката било установено наличие на кабел, който не е принадлежал към
електромера и се е намирал извън таблото, преди електромера.
Проверяващите констатирали, че този кабел води към обекта и направили
пробно изключване на захранването и електромера, при което останали да
работят хладилни и вентилаторни камери в магазина. Този кабел бил под
земята и през стената влизал в помещение на обекта. След премахването на
присъединението хладилната камера останала без захранване. На проверката
присъствал представител на Федерацията на потребителите – свид. М.Н..
Установеното нарушение било показано на посоченото лице. Показанията на
тези свидетели не противоречат на показанията на свид. Х.М. в частта
относно релевантните за спора обстоятелства, а именно относно наличието на
допълнително присъединение /кабел/ в разпределителната кутия, монтиран
пред електромера.
Представено е писмо с изх. № NTZ149546/23.10.2020г., с което “ЧЕЗ
Р.Б.” АД е обективирало волеизявление до ищеца, че на 22.10.2020г. е била
извършена проверка на средството за търговско измерване с фабричен №
03434542 в процесния имот, за която на основание ПИКЕЕ е бил съставен
10
констативен протокол № 3031286/22.10.2020г. Писмото е получено от
служител на ищцовото дружество на 28.10.2020г.
С писмо от 27.10.2020г., за което по делото няма данни да е получено
от ищеца, ответникът е уведомил своя клиент за извършената корекция и за
начислената с фактура от 28.10.2020г. сума за плащане.
От заключението по съдебно-техническата експертиза, приета в
първоинстанционното производство, което следва да се кредитира като пълно
и обективно, се установява, че процесният обект е присъдединен към
електроразпределителната мрежа и до границата на собственост има доставка
и ползване на електрическа енергия, както и че идинтификационният номер
на обекта на ищеца е 32Z10 30007150959. Вещото лице е направило
категоричен извод, че отбелязаните в констативния протокол нарушения
представляват осъществяване на нерегламентиран достъп, респективно
промяна в схемата на свързване на ел. измервателната система и водят до
неотчитане на потребената ел. енергия през присъединението. В
заключението е отразено също, че в случая общото количество
електроенергия, неотчетено от средството за търговско измерване – 27 268
КВтЧ за период от 93 дни при пропускателна възможност 105, 8 А., е
преизчислено при спазване на приложимата норма - чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ.
Посочено е още, че в период до 3 месеца преди процесната проверка не е
била извършвана проверка от служители на “ЧЕЗ Р.Б.” АД на изправността на
средството за търговско измерване. Въз основа на представения по делото
протокол за извършена периодична проверка от 18.10.2017г. на електромер на
лаборатория „Е.“ ЕООД е направен извод, че процесният електромер измерва
в класа си на точност при проверката. В заключението е посочено още, че
преизчислението на сметката в представената фактура било извършено по
действащите за периода цени на ел. енергия, утвърдени от КЕВР, т.е.
изчисленията са математически верни.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Между страните не е спорно, че ответникът „Е.М. ЗАПАД“ АД /с
предишно наименование "ЧЕЗ Р.Б."АД/ притежава лиценз за извършване на
дейност по разпределение на електрическа енергия на територията на
лицензията, както и че ищцовото дружество е собственик на имот,
11
представляващ магазин, находящ се в гр. София, бул. “****, който е
присъединен към електроразпределителната мрежа и ползва предоставените
от ответника мрежови услуги – достъп до и пренос на електрическа енергия
през разпределителната мрежа, която е експлоатирана и поддържана от
ответното дружество. Установено е също, че през процесния имот в обекта на
ищеца е доставяна и потребена ел. енергия въз основа на договор за продажба
на ел. енергия, сключен между “ТМ Г.**” ЕООД и трето за спора лице – “ЧЕЗ
Е.Б.” АД, в качеството му на краен снабдител, а ищецът има качеството
небитов клиент по смисъла на § 1, т. 33 а от ДР на ЗЕ. Следователно, крайният
небитов клиент /потребител/ се намира в облигационни правоотношения,
както с крайния снабдител, който му продава електрическа енергия при
публично известни общи условия /чл. 98 а от ЗЕ/, така и с оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, към която клиентът
/потребителят/ е присъединен и я използва също при публично известни
общи условия /чл. 104 а от ЗЕ/.
Преценката за основателността на предявения отрицателен
установителен иск следва да се извърши въз основа на действащата
нормативна уредба към момента на възникване на твърдяното от ответника
право едностранно да коригира сметката на ищцовото дружество – Закон за
енергетиката /ЗЕ/, Правила за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/ и
Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн.
ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г.
С действащите към момента на извършване на проверката и корекцията
разпоредби на ЗЕ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ
/обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г./, е предвидена възможност за оператора на
електроразпределителната мрежа да коригира едностранно сметките на
потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за
неизмерването или неточното измерване, е предвиден начин на извършване
на корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на
доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като
освобождава оператора на електроразпределителната мрежа от задължението
да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество
електроенергия. Правото на оператора да извърши едностранно корекция не е
предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело
12
до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия,
тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение под формата на обезщетение за вреди (в този
смисъл решение №118/18.09.2017г. по т.д. №961/2016г. на ВКС, както и
посочената в обжалваното решение съдебна практика).
Основният спорен въпрос по делото е кой има право да получи от
крайния клиент начислената в резултат на извършената корекция сума –
крайният доставчик или операторът на електроразпределителната мрежа,
както и дали противоречат на ЗЕ предписанията на чл. 55 и чл. 56 ПИКЕЕ,
съобразно които при неизмерена, неточно или неправилно измерена
потребена електрическа енергия, корекционната сума следва да се начисли от
и в полза на оператора на електроразпределителната мрежа. По така
повдигнатия спор настоящият съдебен състав приема следното:
Налице е делегация за приемане на ПИКЕЕ от регулатора, която се
съдържа в закон, който я предвижда - нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във вр.
чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в редакция след последното му изменение (ДВ бр.
38/2018 г., ДВ бр. 41/2019 г.). Правно основание да се ангажира отговорност
за плащане при констатирано неизмерване, неточно или неправилно
измерване на потребената електрическа енергия, съществува както преди,
така и след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012г. /ДВ
бр. 54/2012 г./ и това е изяснено безпротиворечиво в практиката на ВКС.
/решевие № 141 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на 3-то г.о. на ВКС,
решение № 119/26.01.2021 г. по гр. д № 4124/2019 г на 3-то г.о. на ВКС,
решение № 16 от 09.02.2021 г. по гр. д. № 1635/2020 г. на 3-то г.о. на ВКС.,
решение № 83 от 02.04.2021 г по гр. д № 2544/2021 на 3-то г.о. на ВКС и
много други/. Въз основа на същата законова делегация, след изменението на
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, са приети понастоящем действащите Правила /ПИКЕЕ
ДВ бр. 35/2019 г, изм ДВ бр. 57/2021 г./ от КЕВР, които съгласно чл. 1 на този
нормативен акт регулират принципите, начините и местата за измерване на
количеството електроенергия, изискванията за точност и проверка на СТИ,
видът и данните от измерванията, валидирането и обработването на данните,
условията и редът за установяване случаи на неизмерена, неправилно,
неточно измерена ел. енергия и/или ел. енергия, за която има измерени
13
показания в невизуализиран регистър на СТИ в тази връзка - редът и
начините за преизчисляване /чл. 1, т. 7 ПИКЕЕ/, а по тази причина и правата и
задълженията на страните /чл. 1, т. 5 ПИКЕЕ от 2019 г./. Самото подзаконово
възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата вместо
доставчика, също не противоречи на нормативен акт от по-висока степен,
поради което операторът на мрежата е легитимиран да претендира вземането
по извършената корекция. Уредбата, обективирана в нормите на чл. 55 и чл.
56 от ПИКЕЕ, е в рамките на законовата делегация и не противоречи на
нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото
правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена /чл.
183 от ЗЗД/, която съгласно действащия ЗЕ е регулирана от държавен орган.
Налице е подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на
мрежата, вместо доставчика, да го начисли и получи, и това възлагане също
не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Касае се за специални
норми, които дерогират общите правила. В постановеното на 27.06.2022г.
решение по гр.д. № 2528/2021г. по описа на ВКС, Трето ГО, е прието, че
разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ уреждат
императивно единствено задължителното включване в съдържанието на
съответните общи условия на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, но не и
реда и начина на извършване на самата корекция на сметка, които са предмет
на подзаконовата регламентация с ПИКЕЕ съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Според разпоредбите на чл. 21, т. 9 и на чл. 83, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 6
от ЗЕ, в правомощията на КЕВР е приемането както на правилата за търговия
с електрическа енергия (ПТЕЕ), така и на ПИКЕЕ, т.е. законът е делегирал на
КЕВР цялостната подзаконова регламентация на отношенията между
крайните клиенти, крайните снабдители и операторите на Е.М.. В този смисъл
становище са изразили състави на ВКС /напр. по гр. д. № 1844/21 г на ІV г. о.
и по гр. д. № 1855/2021 г. на ІІІ г. о., решение № 61 от 02.06.2022г. по гр.д. №
1898/2021г., ІІІ ГО, решение № 56 от 21.06.2022г. по гр.д. № 1629/2021г.,
решение № 85 от 27.06.2022г. по гр.д. № 2528/2021г., ІV г. о., решение № 77
от 30.05.2022г. по гр.д. № 2708/2021г., решение № 60269/27.05.2022г. по гр.д.
№ 1054/2021г., решение № 61 от 02.06.2022г. по гр.д. № 1898/2021г. и др./. С
решение № 137 от 12.07.2022г. по гр.д. № 2578/2021г. на ВКС, IV ГО е
прието, че дейностите по пренос, по разпределение и по снабдяване с
14
електрическа енергия, съответно - и по тяхното лицензиране /тъй като за
извършването им законът установява разрешителен режим/ са уредени
законодателно в разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от Закона за енергетиката,
като на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на
електрическа енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи
на лицензиране по ЗЕ, каквато е и дейността по снабдяване с електрическа
енергия от крайни снабдители /чл. 44, ал. 4 ЗЕ/. Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ,
енергийното предприятие - краен снабдител /§ 1, т. 28а, б. "а" ДРЗЕ/
осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и
небитови крайни клиенти /§ 1, т. 27 ДРЗЕ/, които обекти са вече
присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение в съответната лицензионна територия; като съгласно
разпоредбите на чл. 97, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 98а ЗЕ продажбата на
електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР цени
и при общи условия на енергийното предприятие - краен снабдител.
Съобразно предвиденото в разпоредбите на чл. 94а, ал. 1, във вр. с чл. 97, ал.
1, т. 4 ЗЕ, чл. 98а ЗЕ и чл. 15, ал. 2, т. 3 от Правила за търговия с електрическа
енергия носител на облигационното /договорното/ задължение за продажба на
електрическа енергия на потребител - краен клиент по смисъла на § 1, т. 27г
ДРЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по
смисъла на § 1, т. 28а, б. "а" ДРЗЕ. Разпоредбите на чл. 50 - 56 от Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия не уреждат договорните
правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на
оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване
на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и
заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по
реда на правилата. По силата на разпоредбата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ
дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на
електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани
с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл.
50 - 56 ПИКЕЕ. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената
електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора
на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по
смисъла § 1, т. 41б, б. а ДРЗЕ. В този смисъл следва да се направи извод, че
разпоредбите на ПИКЕЕ не противоречат на разпоредби на ЗЕ и
15
електроразпределителното дружество има право да извърши корекция в
сметката на потребителя на електроенергия, когато установи неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия.
В случая ПИКЕЕ уреждат реда, по който следва да се констатира наличието
на доставена и незаплатена от крайния потребител електрическа енергия.
Такова задължение за електроразпределителното дружество е предвидено и в
разпоредбите на чл. 88, ал. 1, чл. 89, ал. 12 и чл. 89а от Правила за търговия с
електрическа енергия, според които, независимият преносен оператор и
операторите на Е.М. предоставят на търговските участници данни от
извършени от тях измервания и документи за извършените корекции.
Измерването на количеството доставена енергия, съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ,
става със средства за търговско измерване /СТИ/, които са собственост на
оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на
клиента, като съгласно ал. 3 - операторът определя вида, броя и мястото на
монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и
комуникационните устройства към тях. Възможността за извършване на
корекции е предвидена в чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ в две хипотези: б. "а"- корекция
в полза на крайния снабдител при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване,
промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди,
съоръжения или устройства и б. "б"- корекция в полза на клиента за
потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или
устройства.
Съгласно чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ,
в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на
този раздел операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на
ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества
електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови
услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към
обществото", а според чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ ползвателят на мрежата
заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от
оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. Преизчислените количества
16
електрическа енергия по ал. 1 се фактурират по действащата за периода на
преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за
покриване на технологичните разходи, определена от Комисията
за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови оператор.
В конкретния случай се установи, че при извършване на проверката в
обекта на ищеца от служители на оператора на мрежата е съставен
констативен протокол по реда на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ – при отсъствие на
ползвателя или негов представител, поради което е подписан от свидетел,
който не е служител на оператора. Удостоверените в него обстоятелства са
доказани по делото въз основа на събраните гласни доказателствени средства
и заключението на съдебно-техническата експертиза, от които се установява,
че е налице осъществяване на нерегламентиран достъп, респективно промяна
в схемата на свързване на ел. измервателната система, което води до
неотчитане на потребената ел. енергия през присъединението. Настоящият
съдебен състав счита, че ответното дружество е спазило предвидените в
ПИКЕЕ предпоставки, ред и методика за извършване на корекцията.
Преизчисляването на количеството електрическа енергия е извършено при
спазване на приложимата норма на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, съобразно която
при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът
на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на
констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване.
Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната
способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници),
свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-
часово натоварване.
Относно поддържания от ищеца довод, че не се държи сметка за реално
консумираната електрическа енергия за разглеждания тримесечен исков
период, следва да се отбележи, че по делото е установено извършването на
доставка на електрическа енергия през процесния период, но това реално
доставено количество не е отчетено. Същевременно при неотчитане/неточно
отчитане, количеството на ползваната електрическа енергия се определя по
17
нормативно определен изчислителен метод. При липса на доказателства за
предходно извършена проверка на средството за търговско измерване, както е
в случая, периодът на корекцията е ограничен нормативно, с цел да бъде
ограничена възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по
правоотношението, доколкото не може точно да се определи моментът, от
който започва неточното отчитане на електрическата енергия, респ.
неотчитането на същата. Предвидената регламентация по чл. 50, ал. 2 от
ПИКЕЕ не въвежда санкция за потребителя, а разпределение на риска от
обективно установено неточно отчитане на електрическата енергия от
средството за търговско измерване между страните по доставките на
електрическа енергия.
Неоснователни са релевираните от въззивника доводи за недължимост
на сумата поради липса на ред за уведомяване при извършена корекция в
общите условия на ответното дружество. Ако в общите условия в
противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се
отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по
съдебен ред.
Неоснователни са и доводите на въззивника относно установеното с чл.
42, ал. 5 от ПИКЕЕ /понастоящем отм. с Решение № 10003 на ВАС на РБ -
ДВ, бр. 57 от 2021г., в сила от 09.07.2021г./ задължение обслужването на
измервателните системи да се извършва най-малко веднъж на три месеца,
което включва проверка на същите. Евентуалното неизпълнение на
задълженията по чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ не може да освободи потребителя от
задължението му по чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ да заплати неизмерената
електроенергия, а може само да ограничи периода, за който следва да се
извърши преизчислението по чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Следователно,
неизпълнението на установеното в чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ задължение не е
основание за освобождаване от отговорност на ищцовото дружество.
По изложените съображения въззивният съд приема, че ответникът
надлежно е упражнил законово регламентираното му право едностранно да
извърши корекция на сметката за електроенергия на ищеца за срока по чл. 50,
18
ал. 2 от ПИКЕЕ за периода 22.07.2020г. – 22.10.2020г., както и че „Е.М.
ЗАПАД“ АД има вземане срещу ищеца за сумата от 5 233, 81 лева,
представляваща начислено количество електрическа енергия за корекция за
установеното неточно измерване на средство за търговско измерване с
констативен протокол от 22.10.2020г., за която сума е издадена фактура от
28.10.2018г. Това от своя страна обуславя неоснователност на предявения иск.
Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20204533 от 28.10.2021г., постановено
по гр.д. № 60762/2020г. по описа на СРС, ГО, 66 състав.
ОСЪЖДА “ТМ Г.**” ЕООД, с ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр. София, жк **** да заплати на „Е.М. ЗАПАД” АД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****, на основание чл. 273,
вр. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
на препис на страните.
Председател: _______________________
19
Членове:
1._______________________
2._______________________
20