Р Е Ш Е
Н И Е
№ …….
гр.Варна, 28.03.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДНАСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
19-ти състав, в публично
заседание, проведено на първи март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
при секретаря С.Р.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
7547
по описа за 2016г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
при условията на обективно
и субективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от М.С.Ф. и М.Ф.Ф. против И.Ц.И., *** К.И., А.Ц.А. и О.Ю.Ц. за приемане за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот – гараж с ид.10135.*** по Кадастралната
карта на гр.Варна, с адм.адрес: гр.Варна, кв.***, ул.»***»
№ 12 със застроена площ от 21 кв.м. изграден в сграда №
8, разположена в ПИ с ид.10135.***.
В исковата и уточняващата молби
ищците твърдят, че са съпрузи и в това си качество са упражнявали трайно, явно
и необезпокоявано фактическа власт по отношение на процесния гараж с ид.10135.***.8.2 по КК на гр..Варна с площ от 21 кв.м. в периода от 2002г. до настоящия момент,
поради което претендират, че са го придобили по давност. Посочват, че
владението на имота им е било предадено на 01.09.2002г. по силата на
предварителен договор от 29.08.2002г.
Окончателният договор не бил сключен в уговорения срок до 29.08.2003г., но
ищците продължили да го владеят за себе си и до настоящия момент. Излагат, че
ответниците И. и А. *** са предявили срещу тях иск за предаване на владението
на гаража, който е бил отхвърлен с влязло в законна сила решение по гр.д. № ***/2014г.
по описа н ВРС, поради това, че ответниците М. и М. *** са придобили собствеността въз основа на
изтекла в тяхна полза придобивна давност. Резултатът
от съдебния спор е отразен в Служба вписвания на 14.04.2016г. На 17.02.2016г.
ответниците *** са продали на А.Ц. по време на брака му с О.Ц. процесния гараж.
Ищците твърдят, че вторите ответници не са станали собственици, тъй като такива
не са били и техните праводатели. Молят да бъде
прието по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесния имот.
В предоставения срок за отговор по чл.131 от ГПК ответниците И.И. и А.И. са депозирали писмен отговор, в който заявяват становище за
недопустимост, а в условията на евентуалност за неоснователност на предявените
срещу тях установителни искове. Твърдят, че законно
са прехвърлили недвижимия имот в полза на А.А. въз
основа на изпълнение на задължението си по сключен с него предварителен
договор. Молят предявените срещу тях искове да бъдат отхвърлени. Претендират за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Отговор на исковата молба са депозирали и
ответниците А.Ц.А. и О.Ц.. Заявяват становище за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Твърдят, че на 06.06.2012г.
са сключили предварителен договор за продажба на процесния гараж срещу
договорена продажна цена от 5000 лева, а окончателния договор е сключен на
16.02.2016г. Посочват, че като купувачи са извършили справка в Служба вписвания
и установили, че единствените собственици на имота са И. и А. ***. Посочват, че
ищците не са придобили собствеността по отношение на гаража по давност, тъй
като не са осъществявали непрекъснато и необезпокоявано фактическа власт по
отношение на него в продължение на 10 години. Молят производството по делото да
бъде прекратено, а евентуално да бъдат отхвърлени предявените искове за
собственост срещу тях. Претендират за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищците М.С.Ф. и М.Ф.Ф., чрез процесуалния си представител поддържа предявените
искове и молят да бъдат уважени. Претендират за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Ответниците И. и А. *** и А.А. и О.Ц.,
чрез процесуалните си представители заявяват становище за недопустимост на
предявените срещу тях искове, а в евентуалност за отхвърлянето им. Оспорват
ищците да са придобили право на собственост по отношение на процесния гараж на
основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски, като правят възражение
за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното на л.90 от делото
удостоверение за сключен граждански брак, М. Салиев Феймов
и М. Фикретова Ахмедова са съпрузи считано от
сключване на брака – на 03.10.1982г.
С нот.акт № 122,
том 4, рег. № 7022, дело № 697/2002г. И.Ц.И. и А.К.И. са продали на М.Ф.Ф. и М.С.Ф. собствения си недвижим имот – апартамент находящ се в гр.Варна, ж.к.”***”, ул.”***” № 12, ет.1 със
застроена площ от 100 кв.м.
С предварителен договор от 29.08.2002г. И.Ц.И.
и *** К.И. като продавачи са се задължили да продадат на М. и М.Ф. собствения
си недвижим имот – гараж с площ от 21 кв.м. находящ
се в гр.Варна, кв.***, ул.”***” 12.
С влязло в законна сила решение по в.гр.д. №
408/2013г. по описа на ВОС по повод инстанционен
контрол на решението по гр.д. № 12189/2012г. по описа на ВРС са отхвърлени
предявените от И.Ц.И. и А.К.И. срещу М.Ф.Ф. и М.С.Ф.
искове за връщане на заетия им за послужване имот – гараж с ид.10135.***
по КК на гр.Варна, кв.***, ул.”***” 12.
С влязло в законна сила на 25.01.2016г.
решение по гр.д. № ***/2014г. по описа на ВРС са отхвърлени предявените от И.Ц.И.
и А.К.И. срещу М.Ф.Ф. и М.С.Ф. искове с правно
основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищците
владението на имот – гараж с ид.10135.*** по КК на
гр.Варна, кв.***, ул.”***” 12 с площ от 21 кв.м. Исковата молба по цитираното
гр.д. № ***/2014г. по описа на ВРС е вписана в Служба по вписванията -гр.Варна,
на 17.06.2014г.
С нот.акт
за покупко-продажба № 6, том 1, рег. № 408, дело № 6/2016г. И.Ц.И. и А.К.И. са
продали на А.Ц.А. собствения си недвижим
имот, а именно: гараж с ид.10135.*** по Кадастралната карта на гр.Варна, с адм.адрес: гр.Варна, кв.***, ул.»***» № 12 със застроена площ от 21
кв.м. изграден в сграда № 8, разположена в ПИ с ид.10135.***.
Същият имот е бил предмет на сключен между страните предварителен договор за
продажба на недвижим имот от 06.06.2012г. сключен
между И. и А. *** като продавачи и А.Ц.А. като купувач.
С тъжба до Началника на 4-то РПУ
при ОДП на МВР-Варна от 20.06.2012г., И.Ц.И. е сезирал органа с искане за
издаване на предупредителен протокол против М. и М.Ф. поради това, че същите
отказват да му предадат ключовете от собствения му гараж, който бил напълнен
със собствените им вещи.
С протокол за въвод във владение
от 24.02.2017г. на ЧСИ Захари Димитров, процесният
недвижим имот – гараж с ид.10135.*** по КК на
гр.Варна е отнет от длъжниците И.И.
и А.И. и е предаден на взискателя А.Ц.А..
В хода на производството са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите М*** А*** М***, Ж***а Ж*** К***а-С***а,
Д*** Д*** В*** и Б*** Ц.И..
Свидетелят М*** посочва, че познава съпрузите
Ф., от повече от 15 години, тъй като бил приятел с техния син. Излага, че
семейството имало апартамент и гараж на ул.”***” в кв.***, като от 2003г. е
посещавал регулярно и двата имота. В гаража слизали често за вино и ракия по
повод празници на приятеля му О*** С.. В гаража имало организирани рафтове със
зимнина, там О*** си държал колелото, като карали заедно почти всяка седмица.
За цялото време от 2003г. до сега само семейство Ф. ползвали гаража като
съхранявали в него свои вещи.
От показанията на св. К***а-С***а се
установява, че през 2002г. нейната агенция за недвижими имоти била посетена от
семейство Ф., които възнамерявали да закупят имот в ж.к.”***”. Бил подготвен
предварителен договор за покупка на апартамента, но тъй като към него нямало
нито таван, нито мазе, продавачите обещали да прехвърлят и собствения си гараж,
за който течала процедура по узаконяване. По тази причина документалното
прехвърляне на гаража било отложено за по-късен момент. На датата на продажбата
на апартамента, Ф. получили и ключовете за гаража. От тогава единствено те
ползвали гаража, като съхранявали в него всякакви вещи и зимнина. Гаражът се
намирал до сградата, в която се намирал апартамента на семейство Ф..
Свидетелят Д*** В*** посочва, че
познава А. от времето, когато работел при И.Ц. като поддръжка и шофьор в
неговия шивашки цех. Бай И. имал гараж в
кв.***, в който през 2007г. свидетелят извършил ремонт на автомобила му. По
това време /през лятото на 2007г./ синът на И.Ц. – Цонко Ц. споделил на баща
си, че продава гаража, в следствие на което баща му се ядосал и вдигнал кръвно.
Свидетелят посещавал този гараж по веднъж месечно във връзка с ремонт на
автомобилите на И.Ц., като това продължили до около 2010г. В гаража имало гуми,
джанти, а също уи буркани. При един от ремонтите от
това време в гаража дошъл и А., за да вземе някакви мостри от багажника на
колата – мостри от ръкавици и фланелки.
Свидетелят Б*** И. – брат на И.Ц.
споделя, че в кв.*** имали семейна къща, която брат му продал, но без гаража
Посочва, че през 2007г. той, брат му И. и А.Ц. посетили този гараж в ***, за да
вземат някакви мостри от колата на И., която се ремонтирала там. През
2012-2013г. свидетелят и А. отново посетили гаража и видели пред него някакви
жени, които извършвали техническо замерване. Посочва, че в гаража от 5-6 години
имало самонастанили се хора, които не познава, които били допуснати от сина на И.,
който взел решение да им продаде гаража. Установил, че хората, които ползвали
гаража били същите, на които брат му бил продал жилищния етаж. Свидетелят посочва,
че през годините е посетил гаража два пъти – през 2007г. и през 2012г., като и
двата пъти не влизал вътре.
Въз основа на
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените от ищците искове са с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот – гараж с ид.10135.*** по КК на гр.Варна, със застроена площ от 21
кв.м. и находящ се в гр.Варна, кв.***, ул.”***” 12
въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна
давност в периода от 01.09.2002г. до настоящия момент. Въведеното оригинерно придобивно основание
възлага в тяхна тежест да установят при условията на пълно и главно доказване
твърденията си, че са осъществявали трайно, явно и необезпокоявано фактическа
власт по отношение на имота в продължение на повече от 10 години.
Не се спори между страните, че процесният имот е бил предмет на предварителен договор за
закупуването му сключен на 29.08.2002г. между И. и А. *** като продавачи и
ищците М. и М.Ф. като купувачи. По силата на този договор и съгласно
посочването в него, владението на имота в било предадено на купувачите по
договора на 01.09.2002г. Спорът между страните е колко е продължило
упражняването на фактическата власт на имота от страна на съпрузите Ф. и било
ли е обезпокоявано владението им от действия на ответниците.
От съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства в това число показаният на св.К***а-С***а се установява, че още
през 2002г. ищците са влезли в договорни отношения с ответниците *** по повод
закупуване на собствения на последните имот – жилище и гараж в кв.***, ул.”***”
12. Сделката с жилището е финализирана с нот.акт на 24.10.2002г., докато предварителния договор за
гаража, за който купувачите заплатили капаро от 100 щатски долара, не е обявен
за окончателен. Напротив продавачите по него са се разпоредили в полза на
ответника А.А. с нот.акт от
16.02.2016г., когато е посочено че му е предадено и владението на същия. На
основание горното съдът приема, че владението на имота на посоченото основание
– сключен предварителен договор е започнало от ищците през 2002г. Причините,
поради които не се е стигнало до сключване на окончателния договор са ир***нтни, доколкото позоваването
на ищците е на оригинерно основание, което предполага
изследването на обективния факт на владението за определен период от време и
субективния елемент – намерението вещта да се държи като своя.
Р***нтните за спора
обстоятелства касателно владението на имота от ищците
и неговата продължителност се установяват от анализа на свидетелските
показания. Свидетелите М*** М*** и св. К***а-С***а
посочват, че съпрузите Ф. ползвали гаража като свой разполагайки в него лични
вещи, зимнина и други още от 2002-2003г. Единствено те и синът им разполагали с
ключ за него и го използвали за нуждите си през годините до днешно време. Тези
изнесени чрез разпита им обстоятелства не се опровергават от показанията на
свидетелите на ответниците – Д*** В*** и Б*** И., напротив свидетелят И.
потвърждава, че от 2006-2008г. и до сега гаражът се ползвал от някакви
самонастанили се лица, които преди това купили „етажа”, т.е жилището на брата
на свидетеля. Свидетелят И. посочва, че има епизодични впечатления от имота,
като потвърждава, че го е посещавал, без да влиза в него два пъти – през
2007г., когато трябвало да се вземат някакви вещи от автомобил на И.И., който се ремонтирал в гаража и през 2012г., когато
някакви жени извършвали техническо замерване на гаража. Показанията на св.В***,
че през 2007г. и след това е извършвал
ремонт на автомобила на И.И. в процесния гараж са
неинформативни за това чия собственост е гаража и вещите разположени в него –
рафтове, гуми, буркани, натурии. Свидетелят В*** бил
изпращан в този гараж от своя работодател – И.И.,
което създало у него впечатления, че е собствен на последния, но едновременно с
това посочва, че при поредното им посещение патронът на вратата на гаража бил
сменен, в следствие на което започнали да ходят на друг канал в местност
„Боровец”. Последното безспорно следва да се третира като форма на защита на
правото на собственост по отношение на вещта чрез ограничаване на достъпа на
трети лица до нея. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите на ищците и ги
поставя в основата на правните си изводи, доколкото същите са непротиворечиви, произходящи от незаинтересовани от изхода на спора лица и
намиращи се в логическа връзка с останалите доказателства по делото. Фактът, че
гаражът се е намирал във фактическата власт на ищците и през 2012г. се
установява от съдържанието на депозираната тъжба от И.И. от месец юни същата година, в което
последният декларира, че М. и М.Ф. отказват да му предадат ключовете и да опразнят гаража, който трябвало да
закупят от него. С оглед изложеното съдът приема за установено, че ищците са
осъществявали фактическа власт по отношение на процесния имот считайки го за
свой в периода от 2002г. до датата на предявяване на иска като последователно
са демонстрирали собственическото си качество както пред трети лица, така и
пред самия собственик включително чрез смяна на патрона и ключа за достъп до
гаража. Давността като сложен фактически състав и придобивно
основание по смисъла на чл.79 от ЗС предполага осъществяваното владение с
намерение за своене на вещта да е продължило повече
от 10 години. Установи се, че съпрузите Ф. са били ответници по две граждански
дела – гр.д. № 12189/2012г. по описа на ВРС и гр.д. № ***/2014г. по описа на
ВРС по предявени срещу тях от И.И. и А.И. с предмет –
предаване владението на процесния гараж при позоваване на ищците на
облигационно основание и на право на собственост. Депозирането на исковите молба
и по двете дела съответно през 2012 и на 28.04.2014г. е довело до прекъсване на
течащата в полза на М. и М.Ф. давност на основание чл.116, б.”б” от ЗЗД давност
по време на висящността им. Прекъсването на давността
обаче е заличено с оглед влезлите в сила отхвърлителни
решения по цитираните дела, което означава, че към 2014г. в полза на ищците е
изтекъл изискуемия по закон 10 годишен давностен
срок, което ги легитимира като собственици на вещта, която са своили. С горното ищците установяват при условията на пълно
и главно доказване материалноправната си легитимация
по исковете.
По въпроса за наличието на противопоставими права на ответниците съдът намира
следното: С разпоредителната сделка от 16.02.2016г. И.Ц. и А.Ц. с продали на ответника
А.А. по време на брака му с ответницата О.Ц.
процесния гараж. Горното автоматично обуславя извод, че към настоящия момент /и
към момента на сезиране на съда с исковата молба по настоящото дело/ праводателите не се явяват собственици на гаража, което
налага извод за основателност на предявените спрямо тях искове за собственост.
От друга страна разпоредителната сделка, от която извеждат правата си вторите
ответници е сключена по време на висящността на
производството по гр.д. № ***/2014г. по описа на ВРС, по което техните праводатели И. и А. *** са спорили с М. и М.Ф. по въпроса
за собствеността на гаража, при вписана на 17.06.2014г. искова молба в Служба
по вписванията–Варна. Изповядването на сделката по време на висящността
на спора от една страна лишава купувачите от качеството им на добросъвестни приобретателите по сделката, а от друга същата е непротивопоставима на действителните собственици, които в
случая са ищците Ф.. Съдът намира, че въведеното от ответниците А.А. и О.Ц. деривативно придобивно основание – покупко-продажба не е породило
действие и не ги е направило собственици, доколкото такива към момента на
сделката не са били и праводателите им – ответниците ***,
поради това, че към 2016г. последните са изгубили собствеността за сметка на
ищците, които са я придобили.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявените от ищците положителни установителни
искове за собственост се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло по
отношение на всички ответници, които не установиха наличие на противопоставими права.
Предвид изхода на
спора основателно се явява искането на ищците за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на общо 1281 лева формирани както
следва: 81 лева – заплатена държавна такса и 1200 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, което не е прекомерно, а е под минимално дължимия размер
определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Всяка от двете двойки ответници следва
да понесе половината от общо посочения размер на разноските, а именно по 640,50
лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М.С.Ф., ЕГН ********** и М.Ф.Ф., ЕГН
********** *** субективно кумулативно съединени искове против И.Ц.И., ЕГН **********,
А.К.И., ЕГН ********** ***, А.Ц.А.,
ЕГН ********** и О.Ю.Ц., родена на ***г.
и двамата с адрес: ***, че ищците М.С.Ф.,
ЕГН ********** и М.Ф.Ф.,
ЕГН ********** СА СОБСТВЕНИЦИ на недвижим имот – гараж с ид.10135.*** по Кадастралната карта на гр.Варна, с адм.адрес: гр.Варна, кв.***, ул.»***» № 12 със застроена площ от 21 кв.м.
изграден в сграда № 8, разположена в ПИ с ид.10135.***, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Ц.И., ЕГН **********, А.К.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.С.Ф., ЕГН ********** и М.Ф.Ф., ЕГН ********** *** сумата от 640,50 /шестстотин и четиридесет и
0,50/ лева, представляваща сторените от ищците съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Ц.А., ЕГН ********** и О.Ю.Ц., родена на ***г. и двамата с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.С.Ф., ЕГН ********** и М.Ф.Ф., ЕГН ********** *** сумата
от 640,50 /шестстотин и четиридесет
и 0,50/ лева, представляваща сторените от ищците съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненският окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: