Р Е Ш Е Н И Е № 59
Гр. Сливен, 07.03.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 8 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Е.Р.Ч., ЕГН **********,
с адрес ***
срещу отказ на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен да
извърши регистрация на МПС с рег. № ********, обективиран в
писмо рег. № 804000-11059/30.11.2022 г.
В жалбата се твърди, че автомобилът бил собственост на оспорващата Ч. и
нейната л. М. С. Й. при квоти в собствеността, както следва 5/6 ид. части за Ч. и 1/6 ид. част за
Й.. По подадена на 17.11.2022 г. молба до Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Сливен за извършване на пререгистрация на автомобила на името на
двете, до момента на подаване на жалбата нямало реакция. Позовава се на чл. 32
от Закона за собствеността (ЗС), в която връзка счита, че не е налице пречка за
извършване на исканата пререгистрация. Твърди, че начинът на уреждане на
отношенията между съсобствениците не е предмет на изследване от
административния орган, извършващ само административна услуга. Моли съда за
отмяна на мълчалив отказ за пререгистрация на превозното средство. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят Е.Р.Ч., редовно и
своевременно призована, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен
адв. Д. П. ***, който поддържа жалбата като подадена срещу изричен отказ,
обективиран в приложеното по преписката писмо. Липсвал начин да принудят другия
съсобственик да се яви пред административния орган. Счита, че няма никаква
административна пречка за извършване на пререгистрацията. Не споделя изложения
аргумент по повод генерирането на задължения, тъй като при неплатено задължение
автомобилът не би могъл да мине технически преглед, а и няма да може да бъде
управляван след това. Счита отказа за неправилен, автомобилът следвало да се
регистрира на двете лица, а как те ще уреждат отношенията помежду си в
съсобствената вещ не било предмет на административното производство. Моли съда
за отмяна на изричния отказ, с претенция за присъждане на разноските по делото.
В открито съдебно заседание административният орган, редовно и
своевременно призован, не се явява.
Ответният административен орган Началник Сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР – Сливен представя по делото писмени доказателства.
Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
С нотариално заверено удостоверяване на подписи с Договор за д. на
моторно превозно средство от 23.08.2021 г. Й. С. Й. и С. П. Й. д. на Е.Р.Ч. лек
автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“ с рег. № ********.
В договора не е посочено, но от останалите доказателства се установява, че д.
са прехвърлили на Ч. с. си и. ч. от у. п. на собственост върху автомобила, при
което д. е получила 5/6 идеални части от право на собственост върху превозното
средство.
На 26.05.2022 г. Е.Ч. подала молба до Началника на Сектор „Пътна
полиция“, в която заявила, че притежава 5/6 идеални части от правото на
собственост върху процесното МПС, като останалата 1/6 идеална част е притежание
на нейната л. М. Й., п. над 22 години във Ф.. Заявила желание да й бъде
издадено удостоверение, че сектор „ПП“ не може да извърши пререгистрация, дори
на името на двамата съсобственици. Отговор на молбата бил формулиран в писмо
изх. № 804000-4593/31.05.2022 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Сливен. В същия било заявено, че М. С. трябва да се яви за извършване на
пререгистрацията или някой да я представлява чрез пълномощно за издаване на
нови свидетелства за регистрация на МПС. Писмото било обжалвано пред
Административен съд-Сливен, като с Определение № 213/15.07.2022 г., постановено
по адм.д. № 283/2022 г. съдът оставил без разглеждане
жалбата и прекратил производството. Решаващият съдебен състав приел, че писмото
не съставлява индивидуален административен акт и следва да се обжалва пред съда
мълчалив или изричен отказ.
На 17.11.2022 г. с вх. № 804000-10580 Е.Ч. подала до Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР искане за извършване на пререгистрация на лекия
автомобил, като в талона се впишат имената на двамата съсобственици – Е.Р.Ч. и М.
С. Й..
С рег. № 804р-6278/24.11.2022 г. Началник сектор „Пътна полиция“
съставил Докладна записка до Директора на ОД на МВР – Сливен, в която изложил
фактите по случая и поискал мнение на юрисконсулт, в т.ч. иницииране на
изменения в ЗДвП, доколкото нотариусите извършват заверка на договори за
идеални части, което затруднява извършването на пререгистрация на МПС. Отговор
не е представен по делото.
С писмо изх. № 804000-11059/30.11.2022 г. Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Сливен отговорил на горното искане, като се позовал на
чл. 4, чл. 15 и § 1 от ДР от Наредба № I-45/2000 г., като уведомил адресата Ч., че с оглед придобитите идеални
части М. Й. следва да се яви при
извършване на пререгистрацията или някой да я представлява чрез съответното
пълномощно за издаване на нови свидетелства за регистрация на МПС. По делото
няма данни писмото да е връчено на Е.Ч..
Жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство е
подадена до настоящия съд на 16.12.2022 г. срещу мълчалив отказ за извършване
на пререгистрация на автомобила.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, които не бяха оспорени от страните по
предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено от лице, което има правен интерес от това производство, в срока за
обжалване както на мълчалив отказ, така и на последвания го изричен такъв и
срещу административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 4 от АПК, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
Оспореният
административен отказ е постановен от компетентно длъжностно лице – Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, в качеството му на ръководител
на структурата, натоварена със задължението за извършване на регистрация, респ.
пререгистрация на моторните превозни средства в региона.
Според § 1 т. 2 от
ДР на Закона за администрацията, създаден с § 19 от ПЗР на АПК, "Административна
услуга" е: а) издаване на индивидуални административни актове, с които се
удостоверяват факти с правно значение; б) издаване на индивидуални
административни актове, с които се признава или отрича съществуването на права
или задължения; в) извършване на други административни действия, които
представляват законен интерес за физическо или юридическо лице; г)
консултациите, представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице
относно административноправен режим, които се дават
по силата на нормативен акт или които са свързани с издаване на административен
акт или с извършване на друга административна услуга; д) експертизите,
представляващи законен интерес за физическо или юридическо лице, когато
нормативен акт предвижда тяхното извършване като задължения на администрацията
на държавен орган или от овластена организация. В случая исканата
пререгистрация на моторно превозно средство съставлява административна услуга
по смисъла на посочената норма, доколкото нейното извършване представлява
законен интерес на съответното лице, както и се признава съществуването на
право на ползване на автомобила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 140 ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), Условията
и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба на министъра
на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и министъра на отбраната. С наредбата се определят и
случаите, в които на моторните превозни средства и теглените от тях ремаркета
при първоначална регистрация се извършва преглед за техническата им изправност
и тяхното комплектуване. Спрените от движение моторни превозни средства и
теглените от тях ремаркета се пускат в движение от същите органи след
отстраняване на причината за тяхното спиране. В изпълнение на нормираното
задължение е издадена Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, чиито норми са относими и
приложими в настоящия случай. Т.е. редът за извършване на процесната
административна услуга е регламентиран в нормите на цитирания подзаконов
нормативен акт. Безспорно, както се заявява в жалбата, чл. 32 от Закона за
собствеността указва, че общата вещ се използва и управлява съгласно решението
на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ и
оспорващата Ч. притежава 5/6 идеални части от правото на собственост върху
автомобила. Тази норма обаче урежда ползването и управлението на вещта, т.е.
осъществяването на фактическата власт върху нея, в която насока не се твърди, а
и не съществува документална пречка превозното средство да се ползва според
неговото предназначение от Ч.. Това обстоятелство обаче не може да се
противопостави на законодателно регламентирания ред за извършване на регистрация,
респ. пререгистрация и е недопустимо да се излиза от неговите нормативни рамки.
Съгласно чл. 4 ал. 1
и ал. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., собственикът
е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в
определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или
прекратяване на регистрацията, а в случаите, когато превозното средство е
собственост на две и повече лица, действията по ал. 1 могат да се извършат по
искане от един от съсобствениците при писмено упълномощаване от останалите. Колкото
и формална от външна страна да е тази нормативна постановка (по ал. 2), тя има
своята житейска, логическа и юридическа обоснованост. Правата на съсобственика,
свързани с и произтичащи от абсолютното му право на собственост върху вещта
предполагат знание, а в определени случаи – и участие във всяка промяна при
ползването и управлението, включително и документална такава със съответната
вещ. Незнанието, респ. липсата на съгласие за извършване на документални (както
е в случая) промени би могло да доведе до недопустимо засягане на законни
интереси на съсобственика, или до негативно отразяващи се върху правната му
сфера правни или фактически последици. Цитираното по – горе в чл. 4 ал. 2 от
Наредбата императивно положение обвързва ответния административен орган и не
дава право/възможност на същия за извършване на административни действия извън разпореденото изискване за наличие на писмено
упълномощаване от съсобственика. Видно от доказателствата, процесният автомобил
е собственост на две лица: Е.Ч. и М. Й., поради което и извършването на промяна
в регистрацията е допустима само при наличието на изискуемите предпоставки по
чл. 4 ал. 2 от цитираната Наредба. Според данните по делото, Й. притежава 1/6 ид. част от правото на собственост върху превозното
средство и за да се извърши исканата промяна, същата следва лично да заяви или писмено
упълномощи съсобственика Ч. за представяне на превозното средство и
необходимите документи пред компетентните органи. Правилно в жалбата се твърди,
че начинът на уреждане на отношенията между съсобствениците не е предмет на
изследване от административния орган, но по делото няма въобще данни за подобно
вмешателство извън указателния характер на съдържанието в процесния отказ.
Очевидно е, че Ч. и Й. следва да приведат заявлението си за промяна в
регистрацията съобразно нормативните изисквания и в съответствие с тях. В тази
връзка и с оглед заявеното, че Й. п. във Ф., следва да се отбележи и нормативно
създадената възможност за депозиране на заявление по електронен път. Съгласно
чл. 15 ал. 4 от Наредбата, за промяна в регистрацията при изменение на данните
на собственика заявлението по ал. 1 може да бъде подавано по електронен път
чрез автоматизираната информационна система за електронни услуги на МВР с
притежавания от гражданина валиден квалифициран електронен подпис. При подадено
заявление по този ред органите по регистрация изпращат потвърждение или отказ
до гражданина също по електронен път. Следователно, законодателят е предвидил и
дистанционна възможност за заинтересованото лице да реализира своите права по заявяване
промяна в регистрацията на ППС. Противно на заявените в жалбата доводи,
постановеният от ответния административен орган отказ е обусловен и съответен
на императивните нормативни изисквания и същият по своето съдържание не
съставлява вмешателство в отношенията между съсобствениците досежно ползването
и управлението на автомобила. В случая именно неизпълнението на законовите
изисквания от страна на Ч. и Й. по исканата промяна в регистрацията са
предпоставка за постановения административен отказ. Други правни възможности за
извършване на действия по пререгистрация на ППС, притежавано в режим на съсобственост
законодателят не е предвидил, поради което съдът приема обжалвания отказ за
законосъобразен и постановен в съответствие с относимите
и приложими материалноправни норми.
Горното мотивира
съда да приеме, че оспореният отказ за извършване на административна услуга по
промяна в регистрацията на моторно превозно средство, обективиран в писмо изх.
№ 804000-11059/30.11.2022 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Сливен е съответен на нормативните изисквания, а подадената срещу същия
жалба като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото, неоснователна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане
на разноските в производството.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Е.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес *** срещу отказ на Началника на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Сливен да извърши регистрация на МПС с рег. № ********,
обективиран в писмо рег. № 804000-11059/30.11.2022 г.
Решението може да
бъде обжалвано чрез Административен съд - Сливен пред Върховния административен
съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия: