Определение по дело №158/2020 на Апелативен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№     238/05.05. 2020 година                           град Варна

 

 

          Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

на     горепосочената дата                                                    година 2020

в закрито  заседание в състав :

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Аракелян                                                                                   ЧЛЕНОВЕ : А.Братанова

                                                                                                  М.Недева

 

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.ч.т.д. № 158 по описа  на Варненския апелативен съд за 2020г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1  т.1 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от Б.Х.П. с ЕГН **********,*** против определение № 15/17.01.2020г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 81/2019г., с което на осн.чл.229 ал.1 т.5 от ГПК производството по делото е спряно до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на наказателното производство, водено по ДП № 70/2017г. по описа на РУ – Аксаково. Частният жалбоподател счита, че не е налице хипотезата на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, като изводите на съда в тази посока според него са неправилни и в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата в страната, поради причина, че за да бъде спряно гражданско дело на това основание решаващият състав следва да констатира както наличието на престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на правния спор, така и невъзможност тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство по реда на ГПК. Подобни констатации липсват в обжалваното определение. Цитира съдебна практика според която производството по делото се спира винаги и без наличието на образувано наказателно дело когато по делото се разкрият престъпни обстоятелства и изходът на правния спор зависи от установяването им по надлежния ред. Целта на спирането е гражданският съд да съобрази императивната повеля на чл.300 ГПК. Нужно е още фактът на престъплението да не може да бъде установен по реда на ГПК. Според жалбоподателя всички направени доказателствени искания ще допринесат за установяване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение. Според изложената теза правилно Шуменският окръжен съд е преценил наличието на хипотезата на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК предвид наведените в исковата молба твърдения за извършен деликт от водача на МПС, застраховано при ответното дружество, който покрива изцяло фактическият състав на престъпление по чл.343 ал.1 б.”Б” вр.чл.342 ал.1 от НК. Води се разследване от органите на досъдебното производство, което не е приключило. Безспорно са налице престъпни обстоятелства, от изясняването на които зависи изхода на правния спор.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения :

          Предявен е  пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя на МПС, осъществило процесното ПТП. Посоченият в исковата молба деликт, в следствие на което  е настъпила телесната увреда на ищеца, според първоинстанционния съд покрива изцяло фактическият състав на престъпление по чл.343 ал.1 б.”Б” вр.чл.342 ал.1 от НК. От приложеното по делото писмо на ОД на МВР – Варна, РУ – Аксаково рег. № 445000-2613/17.01.19г. се установява, че във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 70/2017г., по което няма задължани лица, няма привлечени като обвиняеми лица и няма взети мерки за неотклонение. Влязлата в сила присъда по наказателното производство ще бъде задължителна за гражданския съд относно гражданските последици от деянието съобразно изричния императив на чл.300 ГПК.

          Съгласно разпоредбата на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК съдът спира производството по делото, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Съгласно установената константна практика на ВКС производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – в хипотезата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – в хипотезата на чл.229 ал.1 т.5 ГПК / в този смисъл реш. № 116/15.05.2013г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 745/12г.; опр. № 566/19.09.13г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 5301/13г.; опр. № 782/29.11.2013г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 7165/13г./. Самият факт на образуване на досъдебно производство сам по себе си  не е основание  да се постанови такова спиране. Още повече, че като предходна фаза, досъдебно производство за същото деяние само предполага, но не предпоставя провеждането на задължително последващо наказателно производство. Т.е. – за приложението на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК е нужно съдът, който разглежда гражданскоправният спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор и че не е невъзможно тези обстоятелства да бъдат установени в самото гражданско производство.

          В обжалваното определение окръжният съд се е позовал на отсъствието на предпоставките по чл.124 ал.5 ГПК за установяване на престъпни обстоятелства от значение за конкретното гражданско правоотношение. В същото време обаче не е отчетено обстоятелството, че с оглед направените от ищеца доказателствени искания – назначаване на съдебна автотехническа експертиза, съдебна медицинска експертиза, разпит на свидетел и редица относими писмени доказателства, биха могли да бъдат доказани в условията на главно и пълно доказване елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане.

          В този смисъл обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.

          Водим от горното, съдът

 

О    П   Р    Е    Д     Е   Л    И    :

 

          ОТМЕНЯ определение № 15/17.01.2020г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 81/2019г., с което на осн.чл.229 ал.1 т.5 от ГПК производството по делото е спряно до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на наказателното производство, водено по ДП № 70/2017г. по описа на РУ – Аксаково.

          ВРЪЩА делото на Шуменския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

          Определението е окончателно.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :