РЕШЕНИЕ
№ 337
гр. Пловдив, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300503245 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение №253/25.07.2022г. постановено по гр.д.
№1438/2021г. по описа на РС- Асеновград, с което е обявена за нищожна
клаузата за неустойка, обективирана в чл.3, ал.2 в Договор за предоставяне
на кредит от разстояние №***г, сключен между С. В. И. с ЕГН-********** от
гр.Асеновград и „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК ********* и е осъден „Изи
Финанс“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на С. В. И. с ЕГН-**********
сумата от 100лв, представляваща платена без основание неустойка по
договора , за период от 23.06.2016г. до 22.11.2017г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата. Съдът е сезиран и с частна жалба депозирана от „Изи Финанс“
ЕООД, ЕИК ********* против Определение №3458/29.09.2022г. постановено
по гр.д.№1438/2021г. по описа на РС- Асеновград, втори гр.с, за изменение на
Решение №253/25.07.2022г., в частта за разноските. По изложени доводи в
жалбата се иска отмяна на обжалваното решение, като основното
възражение е, че не е налице сключен твърдения от жалбоподателя договор.
1
Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените по
делото разноски съобразно списък по чл.80 ГПК /л.56/.С частната жалба се
иска отмяна на обжалваното определение, като неправилно, поради
нарушение на материалния закон и необоснованост.
Въззиваемата страна С. В. И. с ЕГН-**********, чрез процесуалния и
представител адв. Е. И. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА за
настоящата инстанция. съобразно списък по чл.80 ГПК /л.58/.Оспорва
частната жалба като изцяло неоснователна.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.26,
ал.4 ЗЗД, предявен от С. В. И. против „Изи Финанс“ ЕООД за прогласяване
нищожност на клауза по чл.3, ал.2 от договор за кредит от 30.03.2016г,
предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на
добрите нрави, заобикалящи материалноправните изисквания на чл.19, ал.4
ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща
предпоставките по чл.11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит и с иск с правно основание чл.55 ЗЗД, за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 100лв,
представляваща платена без основание неустойка по договора , за период от
23.06.2016г. до 22.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С отговора по исковата молба ответникът е оспорил така предявените
искове като неоснователни. Основното възражение, което се поддържа и пред
въззивната инстанция е, че ищецът не е доказал, че договорът е надлежно
сключен като предпоставка за прогласяване нищожността на клаузата за
неустойка.
С обжалваното решение районният съд е приел, че от представените
2
писмени доказателства се установява, че на 30.03.2016г. между страните е
сключен договор за кредит от разстояние № ***, по силата на който е
предоставена парична сума в размер на 1 500лева, с фиксиран лихвен процент
– 40,15 %., а договорената клауза клауза по чл.3, ал.2 от договор за кредит от
30.03.2016г, предвиждаща заплащане на неустойка, е приел за нищожна като
противоречаща на принципа на добрите нрави и заобикалящи
материалноправните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят,
който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства, като след преценката
им намира наведените в жалбата оплаквания за основателни по следните
съображения:
Действително няма спор между страните, че по така заявения договор с
посоченото съдържание, ищецът като физическо лице би се явил потребител
по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК , а ищеца - кредитор по смисъла на чл.9, ал.4
ЗПК. С разпоредбата на чл.10 от ЗПК е въведено изискването за сключване
на договора за потребителски кредит в писмена форма, на хартиен или друг
носител. В случаят не е налице твърдение в исковата молба относно формата,
в която е сключен процесния договор и съответно дали възпроизвеждането му
е на хартиен или друг носител, но представянето му по делото без данни за
3
надлежното му сключване в писмена форма, подписан от двете страни по
двустранния договор, предпоставя основателност на оспорването от страна на
ответника. Доводът на въззиваемата страна, че договорът за заем е реален,
поради което елемент от фактическия състав на неговото сключване е
действителното предаване на сумата, а съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка
страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения, е изцяло основателен. Не се установява от
заключението на приетата пред първата инстанция ССЕ, че е налице
реалното получаване на заемната сума. Напротив при извършената проверка
в ответното дружество, вещото лице не е успяло да се запознае със
счетоводните данни при ответното дружество, доколкото същите се
съхраняват три години, а срокът им към момента на проверката е бил
изтекъл.
Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗПК, договорът за кредит се
сключва в два еднообразни екземпляра, по един за всяка от страните.
Съгласно трайната практика на съдилищата, страната не може да изисква по
реда на чл.190 ГПК, документи при съставянето, на които е участвала и
които следва да се намират в нейно държане./ В този смисъл е и Решение
№463 /18.03.2011г. на САС по гр.д.№376/2010г. , ТО, пети с-в/.
Следователно, доколкото ищецът е участвал при съставянето на процесния
договор, то същият разполага с екземпляр от същия, който екземпляр би
следвало да се намира в негово държане.
Съгласно нормата на чл.154 ГПК - изцяло в тежест на ищеца, а не на
ответника, е да установи фактите, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици. В конкретният случай, представения по делото договор
за кредит не е подписан от страните по делото, поради което съдът приема, че
от съдържанието на същия не би могъл да се направи обоснован извод за
валидно волеизявление от страните за сключването му. От друга страна,
оглед характера на заявения договор за потребителски кредит като вид
договор за заем, който е реален по своята същност, съществен елемент от
фактическия му състав е реалното предаване на сумата предмет на договора.
Доказателства в този смисъл обаче не са събрани нито пред настоящата
инстанция, нито пред първата инстанция. Ето защо, съдът приема, че не се
установява при условията на пълно и главно доказване, че страните по делото
са обвързани от възникнало помежду им облигационно правоотношение.
4
Доколкото не се доказа съществуването на процесния договор за
предоставяне на кредит №***г, то предявеният иск за прогласяване
нищожност на клауза по недоказано възникнало облигационно
правоотношение и иска за заплащане на сумата от 100лв, представляваща
платена без основание неустойка по договора, за период от 23.06.2016г. до
22.11.2017г. ,се явяват неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.
Като е достигнал до различни от изложените правни изводи и е приел,
наличието на сключен между страните договор за предоставяне на кредит,
поради което е и прогласил за нищожна клауза за предвиждаща неустойка
като част от този договор и е уважил предявения иск за заплащане на
сумата от 100лв, представляваща платена без основание неустойка по
договора, за период от 23.06.2016г. до 22.11.2017г., първоинстанционният съд
е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, като
вместо това исковете следва да бъдат отхвърлени по гореизложените
съображения.
С оглед изхода от правния спор на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски пред въззивната инстанция, съгласно претенцията
направена в представения списък по чл.80 ГПК /л.56/, а именно
юрисконсулско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК и чл.25, ал.1 от
НЗПП в размер на 266 лева и юрисконсулско възнаграждение пред първата
инстанция в размер на 300лв.
Що се касае до обжалваното Определение №3458/29.09.2022г.
постановено по гр.д.№1438/2021г. по описа на РС- Асеновград, втори гр.с, за
изменение на Решение №253/25.07.2022г., в частта за разноските, с
оглед изхода на спора, същото следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №253/25.07.2022г. постановено по гр.д.
№1438/2021г. по описа на РС- Асеновград, втори гр.с. и Определение
№3458/29.09.2022г. постановено по гр.д.№1438/2021г. по описа на РС-
5
Асеновград, втори гр.с, за изменение на Решение №253/25.07.2022г., в частта
за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. И. с ЕГН-********** от гр.*** против
„Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание по чл.26, ал.4
ЗЗД за обявяване нищожност на клауза за неустойка, обективирана в чл.3,
ал.2 в Договор за предоставяне на кредит от разстояние №***г, сключен
между С. В. И. с ЕГН-********** от гр.Асеновград и „Изи Финанс“ ЕООД,
ЕИК ********* и иска за осъждане на Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********
да върне на С. В. И. с ЕГН-********** сумата от 100лв, представляваща
получена без основание неустойка по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние №***г, за период от 23.06.2016г. до 22.11.2017г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. В. И. с ЕГН-********** от гр.*** да заплати на „Изи
Финанс“ ЕООД, ЕИК ********* направени и пред двете инстанции разноски
общо в размер на 566.00лв/ петстотин шестдесет и шест лева/
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6