Р Е Ш Е Н И Е
№ 375
гр. Плевен, 28 юни 2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛЕВЕН,
втори касационен състав, в публично заседание на двадесет и втори юни през 2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖИНА ИВАНОВА
ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Цветанка
Дачева и с участието на прокурора от
Окръжна прокуратура Плевен Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдията
– докладчик НИКОЛАЕВ касационно административно дело № 434по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 348 от НПК, вр. с чл. 208- чл. 228 от АПК.
Образувано
е по касационната жалба на Началник на РУ – Гулянци при ОД на МВР – Плевен, главен
инспектор И.Б. против Решение №6/23.04.2021
г., постановено по а.н.д.№ 22/2001г. по
описа на Районен съд – Никопол, с което е отменено Наказателно постановление №
20-0270-000676/30.12.2020г. издадено от началник РУ – Гулянци към ОД на МВР – Плевен, с което на М.Г.И., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1,
т.4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ за нарушение на 103 от ЗДвП
са наложени административни наказания –
глоба в размер на 100, 00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца.
Касаторът поддържа, че решението на РС-Никопол
е неправилно, и е постановено в противоречие
с материалния закон. Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на
РС-Никопол, че нарушението не е доказано. Сочи се, че да стигне до това
заключение въззивният съд се е позовал само на твърденията на жалбоподателя. Твърди
се още, че от събраните в хода на съдебното следствие свидетелски показания на установилите
нарушението полицейски служители е ясно, че М.Г.И. е възприел подадения сигнал
със стоп палка. Сигналът е бил ясно и недвусмислено подаден, по законоустановения
ред.
В заключение се
иска да бъде отменено обжалваното Решение № 6/23.04.2021 г., постановено по
а.н.д.№ 22 по описа на Районен съд – Никопол
за 2020 г. и да се постанови друго, с
което да се потвърди Наказателно постановление №20-0270-000676/30.12.2020г.
издадено от началник РУ – Гулянци към ОД на МВР – Плевен.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява
В съдебно заседание ответникът, редовно призован се
представлява от адв. П. Е. от АК – Плевен, който намира, че касационната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна. Счита решението
на РС-Никопол за правилно, законосъобразно и мотивирано и моли да се остави в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен пледира, че касационната жалба е основателна и
следва да бъде уважена.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на
страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1
от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество
същата се явява основателна поради следните съображения:
Въз основа на събраните от първата инстанция писмени и гласни доказателства
настоящият съд намира за установено следното от фактическа страна:
На
16.12.2020г. свидетелите Д.К.И., З.В.М. и В.М.С. – служители в РУ –Гулянци
изпълнявали служебните си задължения като осъществявали контрол за спазване на
правилата по Закона за движението по
пътищата.
На 16.12.2020г.
около о 14:00 часа в
гр. Гулянци М.И. управлявал лек автомобил „Ауди А 3“ с рег.№ ******.Движел
се по улица „Плевен“. Свидетелят З. М. излязъл на платното за движение и подал сигнал
със стоп палка за спиране. М.И. минал по- край свидетелите и продължил в
посока за гр. Плевен. Свидетелят Д. И.възприел, че автомобилът се управлява от М.И..
След като приключили проверката на спрян лек автомобил тримата свидетели отишли
до дома на М.И. и го попитала защо не е спрял, при което И. заявил, че не е
видял подадения сигнал. На 17.12.2020 г.И. ***,
където му бил съставен
акт за установяване на административно нарушение в съответствие с
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. И. е подписал акта, получил е препис от него,
като е записал като възражение, че не е спрял, защото имало спряна кола и
не е обърнал внимание, че го спират. В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмено възражение.
За да постанови решението си районният съд
е приел, че нарушението не е доказано. Изложил е мотиви, че свидетелите М., И.и
С., в своите показания описват как е подаден сигналът, но
не
установяват същият да е бил възприет от водача.
При
тези мотиви въззивният съд е отменил наказателното постановление.
Съобразявайки
нормата на чл. 218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящият
касационен състав не споделя мотивите на районния съд.
Доводите
на районния съд за отмяна на НП се приемат от настоящата инстанция като
неоснователни, поради което е налице основание за отмяна на съдебния акт, като
постановен при неправилно прилагане на закона. Неправилна, като несъответна
на фактите по делото, е преценката на РС Никопол относно това, че нарушението не е доказано.
От показанията на разпитаните свидетели по делото безспорно се установява, че при
подаден сигнал от полицейски орган със стоп палка М.И. не е спрял.
Показанията на свидетелите Д.К.И., З.В.М. и
В.М.С., съдът намира, са еднопосочни,
непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран
по делото доказателствен материал. Посочените свидетели не са се намирали в никакви
особени отношения с нарушителя, същите не може да се считат за заинтересувани или
предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира
дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
В този смисъл административнонаказващият орган е изяснил изцяло
фактическата обстановка, свързана с това нарушение, поради което е достигнал до
правилния извод, че И. е извършил
нарушение по чл.103 от ЗДвП, за което е санкционирал правилно по чл.175, ал.1,
т.3 от ЗДвП,
Предвид изложените мотиви
след като извърши изискуемата служебна проверка, касационната инстанция намира
решението на районния съд за незаконосъобразно, което налага същото да бъде отменено, като
се постанови друго, с което наказателното постановление в тази част бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед
изхода на делото следва да бъде уважено
своевременно направеното от страна на ответника искане за юрисконсултско
възнаграждение. Последното съдът определя на 80
лева на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН,
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид
изложеното М.Г.И. следва да бъде осъден да заплати в
полза на ОД на МВР Плевен разноски по делото в размер на 80 лева.
Мотивиран
от изложеното Административен съд – Плевен, II-ри касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №6/23.04.2021 г.,
постановено по а.н.д.№ 22/2001г. по
описа на Районен съд – Никопол. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0270-000676/30.12.2020г.
издадено от началник РУ – Гулянци към ОД на МВР – Плевен, с което на М.Г.И., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1,
т.4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ за нарушение на 103 от ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в размер на 100.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 4 месеца.
ОСЪЖДА М.Г.И.,
ЕГН ********** ***, ЕГН **********, да
заплати на ОД на МВР Плевен деловодни разноски в размер на 80, 00 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ 2. /п/