РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 22 октомври 2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря И. Д., като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА гр.
д. № 180 по описа за 2017 г.
на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по чл. 274, ал.2 от
Кодекса за застраховане /отм./
Предявена е
искова молба от ЗК "Уника" АД, чрез юрисконсулт В..Д., против ответника В.Х.К., с която е предявен
осъдителен иск с правна квалификация чл. 274, ал.2 от КЗ /отм./ за заплащане на
сумата от 7669,98 лева, представляваща заплатено на увредено лице
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
настъпило на 07.03.2009 г. ПТП, виновно причинени от застраховано при ищеца по
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" лице,
управлявало МПС без свидетелство за управление, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба.
Ищецът
твърди, че на 07.03.2009 г., около 18.30 часа, в гр. Луковит, обл. Ловеч, на
ул. "И.В." № * настъпило ПТП с лек автомобил "Ауди А3",
управляван от ответника. В резултат на ПТП е пострадал И.И.Д., който е бил
пътник до водача. Съставен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
съгласно който вината за ПТП е на водача, управлявал лек автомобил "Ауди
А3", а именно ответника, който не е съобразил скоростта си с пътните
условия. Съставен е АУАН, впоследствие проведено досъдебно производство, което
приключило с постановление за прекратяване. Твърди се, че между ищцовото
дружество и собственика на лек автомобил "Ауди А3" към датата на ПТП
има сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"
№ *********** /номер в Гаранционен фонд 05500157068/ със срок на действие
14.06.2008 г. до 13.06.2009 г., валидна към датата на настъпване на ПТП. Твърди
се, че във връзка с настъпилото ПТП срещу ищеца била отправена доброволна
претенция на основание чл. 226 от КЗ/отм./ от пострадалото лице И.И.Д. за
причинените му неимуществени вреди вследствие на ПТП-то. По тази претенция
ищецът доброволно му е заплатил сумата в размер на 6000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като
застрахователното обезщетение било изплатено с платежно нареждане на 08.03.2010
г. Впоследствие, пострадалият отправил и съдебна претенция за доплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. С решение по гр. д. № 4411/2013 г. на СРС,
67 с., което е потвърдено с решение по гр.д. № 6941/2016 г., СГС, ІІ състав,
ищецът е осъден да доплати на пострадалия сумата от 1669,98 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ПТП-то, реализирано на 07.03.2009 г. в гр. Луковит,
ведно със законната лихва. Твърди, че към датата на ПТП виновният водач -
ответникът, няма валидно свидетелство за управление на МПС, поради което на
основание чл.274, ал.2 КЗ /отм./ ищецът има право да получи по пътя на регреса от ответника платената сума.
Ето защо претендира от съда ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в
размер на 7669,98 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата
на предявяване на исковата молба. Претендира разноските по производството.
Ответникът
чрез упълномощения си процесуален представител адв. С.Х. оспорва иска с възражението, че вземането на
ищеца за сумата 6000 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по доброволната претенция, е погасено
по давност, която е започнала да тече от
датата на заплащането й на увреденото лице -
08.03.2010 г. Не оспорва правопораждащите регресното право на ищеца
факти.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна
до следните фактически и правни изводи:
По иск с
правна квалификация чл. 274 ал.2 от КЗ /отм./ ищецът следва да установи
фактите, пораждащи регресното му право и фактите, пораждащи деликтната
отговорност на ответника, а именно: наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", извършено плащане от страна на ищеца на обезщетение за
вреди, които са в причинна връзка с деликт, осъществен от ответника, осъществен
при управление на МПС без свидетелство за управление.
По делото са
приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на
07.03.2009 г. около 18.30 часа в гр. Луковит, на ул. "И.В." № * е
настъпило ПТП с лек автомобил "Ауди А3" с рег. № **********,
управляван от ответника, при което са причинени неимуществени вреди на трето
лице - И.И.Д.. Безспорно е че ПТП е станало по вина на ответника, който го е
управлявал без валидно свидетелство за управление, както и че към датата на ПТП
е налице сключена валидна застраховка по "Гражданска отговорност на
автомобилистите" за лек автомобил
Ауди А3" с рег. № ********
при ищцовото дружество ЗК "Уника" АД - № *********** /номер в Гаранционен фонд
05500157068/. Безспорно е извършеното от ищеца плащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице - веднъж
на 08.03.2010 г. сума в размер на 6000 лева по доброволна претенция и второ
плащане на 24.07.2015 г. сума в размер на 1669.98 лева по уважената съдебна
претенция. Следователно, безспорни между страните са всички обстоятелства,
включени в предмета на предявеното от ищеца право.
По
възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба:
Съгласно чл.274, ал.2 от КС
застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето,
управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. В
настоящия случай е безспорно установено по делото, че ответникът е управлявал
без свидетелство за управление, поради което за застрахователя е възникнало
правото на регресен иск по смисъла на чл.274, ал.2 от КЗ. Задължението на ответника за
заплащане в полза на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
заплатеното от последния застрахователно обезщетение в случай на причинени вреди
при управление на МПС без свидетелство
за управление, се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок, като,
предвид регресния характер на отговорността, давността започва да тече от
датата, от която вземането е станало изискуемо (чл.114, ал.1 ЗЗД), т.е. датата
на извършеното плащане на застрахователното обезщетение от страна на
застрахователя. В случая първото плащане на сумата в размер на 6000 лева е
извършено на 08.03.2010 г., а второто плащане на сумата 1669.98 лева е
извършено на 24.07.2015 г. /видно от приетите по делото платежни нареждания/,
от които дати е започнала да тече 5-годишната погасителната давност за
посочените суми и изтича съответно на 08.03.2015 г. за сумата в размер на 6000
лева и
на 24.07.2020 г. за сумата в размер на 1669.98 лева. Давността се
прекъсва с подаване на искова молба / чл.116, буква „б“ от ЗЗД/. В случая
исковата молба е предявена на 13.04.2017 г., следователно вземането на ищеца за
сумата от 6000 лева е погасено по давност. При това положение искът с правно
основание чл. 274, ал.2 от КЗ /отм./ е частично основателен и следва да се
уважи за сумата в размер на 1669.98 лева, като за горницата до пълния предявен
размер от 7669.98 лева следва да се отхвърли.
По
разноските.
Претенции
за присъждане на разноски по делото има и от двете страни.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по
делото съразмерно с уважената част от иска общо в размер на 192,52 лева.
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по
делото съразмерно с отхвърлената част от иска в размер а 342.86 лева.
Мотивиран от
горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.Х.К. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗК
"Уника" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С.
1612, район К. с., ул. "Ю." № **** на основание чл. 274, ал.2 от КЗ
/отм./ сумата от 1669.98 лева /хиляда шестотин шестдесет и девет лева и 98
ст./, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение за нанесени неимуществени вреди, причинени на И.И.Д.
при ПТП, настъпило на 07.03.2009 г. в гр. Луковит, по вина на ответника В.Х.К.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -
13.04.2017 г. до окончателното й изплащане
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 1669.98 лева до
пълния предявен размер от 7000 лева като погасен по давност.
ОСЪЖДА В.Х.К. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗК
"Уника" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С.
1612, район К. с., ул. "Ю." № ** сумата в размер на 192,52 лева /сто
деветдесет и два лева и 52 ст./, представляващи сторените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК "Уника" АД, ЕИК ********** със седалище
и адрес на управление гр. С. 1612, район К. с., ул. "Ю." № **да
заплати на ответника В.Х.К. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 342.86 лева
/триста четиридесет и два лева и 86 ст./, представляващи сторените по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението
може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: