ПРОТОКОЛ
№ 487
гр. Пловдив, 08.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
Сложи за разглеждане докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно
търговско дело № 20245001000384 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:22 часа се явиха:
Жалбоподателят И. Т. И., редовно призован, се явява лично. За него
се явява и пълномощникът му адв. Д. Н., надлежно упълномощен отпреди.
Ответникът Г.ф. гр. С., редовно призован, за него се явява адв. Г. П.,
надлежно упълномощен отпреди.
Ответникът З.к. „Л.и.“ АД, редовно призован, не изпраща
представител.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
Постъпила е въззивна жалба вх. №6185 от 19.07.2024 г. от И. Т. И. –
чрез неговия пълномощник адв. Д. Н. против Решение №14/16.02.2024г.,
постановено по т.д. №20/2023г. по описа на Окръжен съд – С., в частта с която
е отхвърлен предявения от жалбоподателя И. Т. Н. против Г.ф. – гр. С.,
ул.Г.И.** иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над присъдените 32 000 лева до пълния предявен размер от 70 000
лева, претърпени от жалбоподателя вследствие на ПТП на 07.08.2021г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 01.03.2023г. до окончателното
1
изплащане. Твърди се, че определеното от съда обезщетение е прекалено
занижено и не може да репарира справедливо претърпените вреди. Иска се
решението да бъде отменено, а претенцията уважена до размер от 70 000 лева.
С въззивната жалба жалбоподателят не прави доказателствени
искания.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от Г.ф. – гр. С., ул.Г.И.** –
чрез пълномощника на дружеството адв. Г. Х., с който се изразява становище
за нейната неоснователност. Претендира потвърждаване на решението.
Постъпил е отговор и от ответника по евентуалните искове „З.к.
„Л.и.“ АД, с който също се изразява становище за неоснователност на
жалбата.
С писмените отговори също не са направени нови доказателствени
искания.
Адв. Н.: Поддържам подадената въззивна жалба. Оспорвам
отговорите на Г.ф. и на „З.к. „Л.и.“ АД. Считам дори, че отговорът на „Л.и.“
АД касае друго дело, тъй като се говори в него за „пострадала“ и „леки
телесни повреди“, „охлузвания“, „натъртвания“, а нашият случай не е такъв.
Освен това се базират на отменения чл. 226 от КЗ, което тотално няма нищо
общо. В тази връзка оспорвам отговорите. Нямам доказателствени искания.
Адв. П.: Оспорвам жалбата. Поддържам депозирания отговор. Нямам
доказателствени искания.
С оглед изразеното становище съдът счита, че делото е изяснено от
фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Н.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че
първоинстанционното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно по
изложените във въззивната жалба подробни мотиви за това.
Видно от доказателствата по делото е, че доверителят ми е
претърпял описаните в исковата молба телесни увреди. Същите са
съпроводени с продължителен възстановителен период, болки, освен това на
неговата възраст е с хронично заболяване, способствало за задълбочаването
на тези болки. Считам, че определения размер от 25 000 лева за счупване на
тазовата кост е изключително в нисък размер и не кореспондира с принципа за
справедливост и описаната съдебна практика и чл.290 ГПК. Освен това, една
такава травма води след себе си невъзможността на пострадалия сам да се
обслужва. Имал е нужда от чужда помощ в продължителен период от време.
Въпросната травма се характеризира с това, че е от най-тежките фрактури,
които може да получи човек и е свързана със загуба на възможност за
самостоятелно придвижване. Тези факти не са били взети под внимание от
окръжния съд и в тази връзка решението не кореспондира с принципа за
2
справедливост.
Ответниците по делото бяха навели възражения за съпричиняване,
но не доказаха какво е това. Недопустимо е да се взимат предвид направените
възражения при определяне на окончателния размер на обезвреда. С оглед на
горното, моля да отмените първоинстанционния съдебен акт в обжалваните
части, като осъдите Г.ф. да заплати допълнително на ищеца сумата от 38 000
лева над присъдената от първата инстанция от 32 000 лева.
Претендирам разноските в процеса, с оглед дадената от мен
безплатна правна помощ на основание чл.38 ЗА. Представям списък на
разноските.
Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
въззивната жалба, да потвърдите изцяло първоинстанционното решение в
обжалваната част.
Видно от приетата по делото комплексна експертиза в първата
инстанция без оспорване и възражения на страните е видно в отговорите на
4,5 и 6 въпрос, че оздравителният процес за процесните травми е протекъл
гладко, приключил е изцяло и не е настъпило усложнение. Пострадалият е
посочено, че ще търпи болки и страдания, но от основното си заболяване –
коксартроза, но тя не е в причинно-следствена връзка с ПТП-то. На следващо
място, по отношение на възражението за съпричиняване на стр. 3 от отговора
на им е направено изрично възражение за съпричиняване, и то се състои в
това, че като пътник в обществен транспорт не е предприел необходимите
действия за осигуряване на собствената си безопасност, а именно, въпреки
предоставени свободни места, на които да седне, той категорично отказал, той
останал прав. Категорични са вещите лица, че ако е бил седнал на седалката в
автобуса, е нямало да получи травматични увреждания, а получените такива
биха били в много по-малка степен. Събраха се показания в тази насока, а
именно от кондукторката в автобуса, която изложи преките си впечатления от
настъпилия инцидент. Правилно съдът е приложил и чл. 59 ЗЗД и е определил
справедливо обезщетение. Моля да се потвърди решението. Нямаме разноски
за втора инстанция.
Адв. Н. (реплика): По отношение на показанията на **, същата заяви,
че в момента на злополуката е извършила проверка на картата на ищеца, т.е.
той е изпълнявал нейните указания да се легитимира, че има карта за пътуване
и ако има вина, тя е била във водача на автобуса, тъй като е потеглил преди да
се извърши проверката.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:31 часа.
3
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4