№ 549
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000502394 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №261857 от 13.11.2020г., постановено по гр.д.№5944/2018г., СГС е :
- ОСЪДИЛ, на основание чл. 2б ЗОДОВ, Прокуратура на РБ да заплати на „Юропкар
Аутофермийтунг“ГмбХ/EUROPCAR Autovermietung GmbH/ със седалище в Германия,
регистрирано под номер (№)HRB42081 в търговския регистър на Окръжен съд - Хамбург,
Германия ДДС №DE811189743, със седалище и адрес на управление Германия, 22415, град
Хамбург, сумата от 73 946.02 лв, представляваща обезщетение за имуществените вреди (
пропуснати ползи), изразяващи се в лишаването на ищеца от ползването на собствения му
лек автомобил марка "АУДИ", модел "А6", Олроуд Куатро, с идентификационен номер на
рама VIN № WAUZZZ4G7EN060941, за периода от 01.09.2015 г. до 30.04.2018., причинени
от нарушаване на правото по чл. 6§ 1 от ЕКЗПЧОС за приключване и решаване в разумен
срок на наказателното производство по пр. пр. 2022/2014 г. на РП-Карлово, ДП№ 150/2014
г. по описа на отдел "КП" при ОДМВР - гр. Пловдив, продължаващо и към момента в
производството по пр. пр. № 342/2015 г. в Специализираната прокуратура, ДП № 222/2016 г.
на ГДНП – МВР, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 02.05.2018 г. до
окончателното изплащане;
- ОСЪДИЛ, на основание чл. 2б ЗОДОВ, Прокуратура на РБ да заплати на „Юропкар
Аутофермийтунг“ГмбХ/EUROPCAR Autovermietung GmbH/ със седалище в Германия,
1
регистрирано под номер (№)HRB42081 в търговския регистър на Окръжен съд - Хамбург,
Германия ДДС №DE811189743, със седалище и адрес на управление Германия, 22415, град
Хамбург, сумата от 5 000 лв., представляваща част от обезщетение за причинени
неимуществени вреди в общ размер на 19 558.30 лв. ( от които частично предявени по
настоящето дело са 9 779, 15 лв.), изразяващи се в несигурност за бъдещето развитие на
правния спор и свързаните с това трудности при вземането на решения за управлението на
дружествените работи, резултат от нарушаване на правото по чл. 6§ 1 от ЕКЗПЧОС за
приключване и решаване в разумен срок на наказателното производство по пр. пр.
2022/2014 г. на РП-Карлово, ДП№ 150/2014 г. по описа на отдел "КП" при ОДМВР - гр.
Пловдив, продължаващо и към момента в производството по пр. пр. № 342/2015 г. в
Специализираната прокуратура, ДП № 222/2016 г. на ГДНП – МВР, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2018 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ частичния иск до пълния предявен размер от 9779, 15 лв., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащате за сумата до
пълния предявен размер като неоснователен ;
- ОТХВЪРЛИЛ предявения от „Юропкар Аутофермийтунг“ГмбХ/EUROPCAR
Autovermietung GmbH/ със седалище в Германия, регистрирано под номер (№)HRB42081 в
търговския регистър на Окръжен съд - Хамбург, Германия ДДС №DE811189743, със
седалище и адрес на управление Германия, 22415, град Хамбург срещу Прокуратура на РБ,
частичен иск за сумата от 1955.83 лв., от вземане в общ размер на 39 116.60 лв., за
обезщетение на имуществени вреди, претендирани като причинени от нарушаване на
правото по чл. 6§ 1 от ЕКЗПЧОС за приключване и решаване в разумен срок на
наказателното производство по пр. пр. 2022/2014 г. на РП-Карлово, ДП№ 150/2014 г. по
описа на отдел "КП" при ОДМВР - гр. Пловдив, продължаващо и към момента в
производството по пр. пр. № 342/2015 г. в Специализираната прокуратура, ДП № 222/2016 г.
на ГДНП - МВР, изразяващи се в обезценката, в технологичен и дизайнов аспект, на
собствения на ищеца лек автомобил марка "АУДИ", модел "А6", Олроуд Куатро, с
идентификационен номер на рама VIN № WAUZZZ4G7EN060941 за периода от 01.09.2015 г.
до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата като неоснователен.
Срещу решението в частта, в която съдът е уважил предявения от ищеца „Юропкар
Аутофермийтунг“ГмбХ иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 5 000лв., е постъпила жалба от ответника Прокуратура на РБ, в която се правят
оплаквания за неговата недопустимост и неправилност.Съдебната практика отрича
възможността юридическо лице да претендира обезщетение за неимуществени вреди, тъй
като такива биха могли да се търпят само от физическите лица, което е формално основание
да се приеме, че предявеният иск е недопустим.Ако съдът не приеме този довод иска следва
да се отхвърли като неоснователен поради това, че действията на органа на обвинение по
задържане на автомобила като веществено доказателствено средство са били съобразени със
закона.В условията на евентуалност се правят оплаквания за прекомерност на присъденото
2
обезщетение, което е несъобразено с интензитета на търпените от дружеството вреди.Моли
съда да обезсили решението на СГС в обжалваната му част като недопустимо и прекрати
производството по делото, а в условията на евентуалност да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
Ответникът „Юропкар Аутофермийтунг“ГмбХ не е депозирал отговор на подадената
жалба.
Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила жалба от ищеца „Юропкар
Аутофермийтунг“ГмбХ, в която се правят оплаквания за неговата
неправилност.Необоснован е извода на съда, че липсва пряка връзка между
продължителността на наказателното производство и обезценката на автомобила, който е
бил задържан като веществено доказателство.Към месец септември 2015г. превозното
средство е имало средна пазарна цена от 34 836евро без ДДС, а към май 2018г. тя е в размер
на 24 228евро без ДДС, от което следва, че пазарната цена му цена е спаднала с 10 608евро с
ДДС.Обезценяването на автомобила поради увеличаване на възрастта му не е свързано с
начина, по който е бил съхраняван, а от продължителността на наказателното
производство.Решението е неправилно и в частта, в която искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен като неоснователен за разликата над
5000лв, тъй като съдът не е съобразил всички обстоятелства, които имат значение за
определяне на неговия размер.Наказателното производство е продължило около 72 месеца,
поради което определеното обезщетение е несправедливо и несъобразено с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД.Сочи се съдебна практика, в която се приема, че справедливото обезщетение за
забавено правосъдие е около 1 500евро на година.Моли съда да отмени решението в
обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да уважи изцяло предявените
искове.
Ответникът Прокуратура на РБ не е депозирал отговор на подадената жалба.
В срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от ответника Прокуратура
на РБ срещу решението в частта, в която е уважен иска на„Юропкар Аутофермийтунг“ГмбХ
за заплащане на сумата от 73 946.02лв., представляваща обезщетение за пропусната полза от
това, че собственикът не е могъл да ползва автомобила си за претендирания в исковата
молба период.За да се претендира обезщетение за имуществени вреди е необходимо да се
установи, че действията по задържане на автомобила като веществено доказателство е
незаконно.Това в случая не се установява, тъй като евентуалното му връщане би затруднило
разкриване на обективната истина.Отделно от това пропуснатата полза не се предполага, а
подлежи на доказване от ищеца.Последният не е представил договори за наем за
автомобила, от които би могло да се направи извод, че ще бъде реализиран доход от
предоставянето му за ползване на трети лица, а вследствие на действията на прокуратурата
тази възможност е била осуетена.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и
отхвърли предявения иск като неоснователен.
Ищецът „Юропкар Аутофермийтунг“ГмбХ е депозирал отговор, в който се изразява
становище за недопустимост на подадената насрещна въззивна жалба, която е била подадена
3
след изтичане на предвидените от закона срокове и следва да бъде върната.В условията на
евентуалност се развиват доводи за нейната неоснователност.
С решение №262046/18.03.2021г., постановено по гр.д.№5944/2018г., СГС е оставил
без уважение молбата за допълване на решение, постановено на 13.11.2020г. по гр.д.
№5944/2018г., като неоснователна.
Срещу решението е подадена частна жалба от„Юропкар Аутофермийтунг“ГмбХ, в
която се правят оплаквания за неговата неправилност, тъй като посочената от ищеца
банкова сметка следва да бъде отразена в диспозитива на решението.Моли съда да отмени
обжалваното решение и постанови друго по същество, с което да уважи искането за
допълване.
Ответникът Прокуратура на РБ не е депозирал отговор на подадената частна жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактически и правна страна :
Подадените от страните жалби са в срок и производството пред въззивния съд е
допустимо.По същество основателна е само частната жалба на ищеца.
Неоснователни са възраженията на ищеца за недопустимост на подадената от
ответника Прокуратура на РБ жалба вх.№275937/08.02.2021г., тъй като същата няма
характер на „насрещна въззивна жалба“, поради което следва да бъде върната като
недопустима,а въззивното производство в тази му част бъде прекратено.
В процесния случай ищецът е предявил два иска – за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди.С жалба вх.№267077 /20.01.2021г. ищецът „Юропкар
Аутофермийтунг“ГмбХ е обжалвал решението в частта, в която е отхвърлен частично иска
му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, в която е
отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
обезценка на собствения му автомобил.Изложеното означава, че в полза на насрещната
страна е възникнало правото да подаде насрещна въззивна жалба срещу решението в частта,
в която е уважен частично иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди - за
заплащане на сумата от 73 946.02лв., представляваща обезщетение за пропусната полза от
това, че собственикът не е могъл да ползва автомобила си за претендирания в исковата
молба период.Жалбата на ответника е подадена в срока за отговор и е допустима.
Не е спорно между страните, че ищецът „Юропкар Аутофермийтунг“ГмбХ е
собственик на лек автомобил марка "АУДИ", модел "А6", Олроуд Куатро, с
идентификационен номер на рама VIN № WAUZZZ4G7EN060941, който е бил закупен като
нов през 2013г.През 2014г. превозното средство е било обявено за откраднато, а през 2015г.
е било установено на територията на РБ.Във връзка с това деяние е било образувано
наказателно производство по пр.пр.№2022/2014г. по описа на РП-гр.Карлово, а лекият
автомобил е бил приобщен като веществено доказателствено средство.Не се спори и
относно това, че въпреки отправените молби от собственика на автомобила за неговото
връщане, подадени в периода от м.09.2015г. до м.04.2018г., исканията са били оставени от
4
прокуратурата без уважение.
Предмет на предявените главни искове са претенции за обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди от задържането на посочения по-горе лек автомобил като
веществено доказателствено средство, които се намират пряка причинна връзка с
нарушеното право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1
от ЕКЗПЧОС.Ответникът Прокуратурата на РБ е пасивно легитимирана да отговаря по
предявения иск, тъй като осъществява функциите по надзор и ръководство в досъдебната
фаза на наказателния процес.
С оглед естеството на направените в жалбата на ответника оплаквания следва, че не
се оспорват изводите на първоинстанционния съд за неприключило в разумен срок
наказателно производство, което се дължи на неговото бездействие да изготви и внесе в
съда обвинителен акт, както и тези, че с действията по задържане на автомобила като
веществено доказателствено средство са засегнати правата на действителния собственик.
С иззетия лек автомобил са били извършени необходимите следствени действия и
неговото връщане от прокуратурата е нямало да затрудни разкриването на обективната
истина.Отказът е незаконен и пряко е засегнал гражданското право на собственика да се
ползва от лекия автомобил.
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е търговско
дружество, което е с предмет на дейност отдаване под наем и лизинг на МПС, както и това,
че задържаният като веществено доказателствено средство автомобил е бил отдаден под
наем към момента на противозаконното му отнемане.Ако превозното средство е било
върнато веднага след отпадане на нуждата от него в наказателното производство ищецът би
могъл да реализира доход от наем или лизинг на вещта. Дружеството търпи вреди, които се
намират в пряка връзка с незаконните действия на ответника.Размерът на претенцията
следва да се определи въз основа на приетото заключение по допуснатата пред
първоинстанционния съд САТЕ, според което средния месечен пазарен наем за процесния
автомобил е 2 310.83лв. без ДДС.
Неоснователни са оплакванията за неправилност на решението в частта, в която е
отхвърлен частичния иск за заплащане на обезщетение, поради обезценката, в технологичен
и дизайнов аспект, на собствения на ищеца лек автомобил.Липсва пряка връзка между
продължителността на наказателното производство и обезценката на задържания лек
автомобил.Последната обективно би настъпила и в случая, в който автомобилът не е бил
иззет като веществено доказателствено средство.
Неоснователни са оплакванията на ответника за недопустимост на решението на СГС
в частта, в която се е произнесъл по същество на иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди.Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД не съдържа ограничения относно страните
в правоотношението, възникнало от непозволеното увреждане - всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, в т. ч. и на юридическо лице/Определение №
400 от 26.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6155/2013 г., II г. о., ГК/.
5
Съгласно практиката на ЕСПЧ съществува силна, но оборима презумпция, че
неразумната продължителност на производството причинява неимуществени вреди. И това
се презюмира както относно вредите на физически, така и относно вредите на юридически
лица.Изложеното означава, че оспорващата настъпването на тези вреди страна следва да
проведе обратно доказване, което в случая не сторено.
В разпоредбата на чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ са изброени неизчерпателно критериите,
които следва да се отчетат от съда при определяне размера на следващото се обезщетение за
неимуществени вреди : общата продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Представени са доказателства, че досъдебно производство №150/2014г. по описа на
отдел „КП“ при ОДМВР-гр.Пловдив е образувано на 08.12.2014г. срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.345а, ал.1 от НК.Това наказателно производство е било
образувано от обединяването на четири досъдебни производства, като предмет на
разследване са били няколко превозни средства.Впоследствие като обвиняеми са били
привлечени три лица, за извършени в условията на съучастие деяние в периода от началото
на 2014г. до 08.12.2014г.Предвид горното и обстоятелството, че се претендира обезщетение
за забавено правосъдие по висящо наказателно производство, което означава, че следва да се
съобрази периода на продължителност на делото, който е посочен в исковата молба –
м.09.2015г. – м.04.2018г., съдът намира, че на ищеца следва да се присъди обезщетение от
5 000лв.
Неоснователни са оплакванията, че обезщетението следва да се определи при
отчитане на това, че и към настоящия момент наказателното производство е все още
висящо.Последното не е факт, който следва да бъде съобразен от съда, на основание чл.235,
ал.3 от ГПК, тъй като пострадалият запазва правото си да претендира обезщетение и след
приключване на наказателното производство/чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ/.
Разпоредбата на чл.236 от ГПК посочва задължителните реквизити на съдебното
решение, част от които е и посочената от ищеца банкова сметка, по която да се преведат
присъдените суми.Пропускът на съда може да се отстрани служебно или по искане на
страните, при съответно приложение на разпоредбата на чл.250 от ГПК.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата от проведеното въззивно производство разноски в полза на ищеца
не следва да се присъждат.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение №261857 от 13.11.2020г., постановено по гр.д.
№5944/2018г. на СГС.
ОТМЕНЯ решение №262046/18.03.2021г., постановено по гр.д.№5944/2018г. на
СГС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ДОПЪЛВА решение №261857 от 13.11.2020г., постановено по гр.д.№5944/2018г. на
СГС, като вписва посочената от ищеца банкова сметка, по която да се преведат присъдените
суми : клиентска банкова сметка на Адвокатско дружество „Е.Ф.“, Прокредитбанк,
IBAN***, BIC-PRCBBGSF
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7