РЕШЕНИЕ
№ 1633
гр. Пловдив, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330100528 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД,
предявен от БЛ. ХР. СТ., в качеството му на законен представител на ***** ЕЛ.
БЛ. СТ. против М. Д. Б..
В исковата молба се твърди, че с решение № 16 /15.01.2020 г., постановено
по н.а.х.д. № 27 по описа за 2020 г. на Районен съд Карлово ответницата е осъдена
да заплати глоба съгласно чл. 4 УБДХ за това, че на ***** г. около ***** часа в
гр. ****, ул. „*****“ пред №** е отправила ***** към Х. П. С., **** на ***** Е., и
П. Х. С., **** на Е. в присъствието на ***** ЕЛ. БЛ. СТ., на *****, както и че е
изкарала от контейнера за смет торба с боклук и я изсипала на задната седалка на
автомобила, където се намирала Е.. Така описаните действия, извършени от
ответницата предизвикали ***** и ***** у *****, който ***** поддържал
продължително нежелание на ***** да ходи в град ****, за да не се налага да
преминава през мястото на инцидента, откъдето е пътят до дома на **** и и ****
и, поради ***** от вероятна възможност да се срещне с ответницата. ***** и до
момента отказвало да преминава пеша покрай мястото на инцидента, като
задължително се возило в автомобил и не пропускало да посочи и коментира
мястото на събитието. Ищцата и до момента периодично сънувала кошмари,
свързани с инцидента и ответницата. ***** ищца направила множество
консултации с *******и *****, за да преодолее изпитания *****. Предвид
изложените твърдения ищцата претендира обезвреда на претърпените
неимуществени вреди в размер на 15000 лева, изразяващи се в причинени болки и
страдания в следствие на предизвикан ***** и ***** от страна на ответника за
деянието, извършено на ***** г. около ***** часа в град ****, ул. „*****“ пред
№**. Претендира законната лихва от завеждане на делото до окончателното
изплащане на вземането, както и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата М.
Д. Б. със становище за неоснователност на предявения иск. Посочва, че между нея
и Х. П. С. и П. Х. С. на ***** г. възникнал спор по повод изхвърляне от страна на
1
Х. С. на битови отпадъци в контейнерите за боклук, находящи се в гр. **** на ул.
„*****“ №** в непосредствена близост до заведението, стопанисвано от
ответницата. Излага твърдения, че на процесната дата посочените лица, съответно
**** и **** на ***** ищца паркирали автомобила си до заведението,
стопанисвано от нея. Автомобилът бил управляван от П. С., а Х. С. се возел на
предната дясна седалка. След спиране на колата до заведението на ответницата, Х.
С. слязъл от нея, оставил отворена вратата на превозното средство, отишъл до
багажника на колата, отворил го и отвътре извадил два чувала с боклук, които
били завързани. Единият чувал оставил до контейнера за боклук, а другия
хвърлил в него. Ответницата направила забележка на С.и да не изхвърлят боклука
си в близост до нейното заведение, тъй като сметосъбирането се извършвало
много рядко. Ответницата помолила С.и да използват други контейнери на метри
от заведението. Възникнал спор, тъй като С. отказал да вземе чувалите да смет и
да ги хвърли в съседните контейнери, като заявил на ответницата, че в случай че и
пречат, тя да ги изхвърли там. Вследствие на възникналия спор ответницата взела
единия от изхвърлените от Х. С. чували за смет и направила опит да го върне в
отворения багажник на автомобила, но С. я избутал и затворил багажника, преди
ответницата да може да върне торбата с боклук в него. След като не успяла да
върне торбата с боклук в багажника на колата, тя го сложила на предната дясна
седалка на автомобила. С. се ядосал, взел чувала с боклук от контейнера и занесъл
двата чувала в празните контейнери в съседство на заведението, където ги
изхвърлил. След това С.и потеглили с автомобила си. Ответницата оспорва да е
извършвала описаните в исковата молба действия. Намира, че описаният в
исковата молба спор не би могъл да се отрази на ***** по начина, посочен от нея,
още повече да доведе до психосоматични изменения. Моли за отхвърляне на
предявения иск и за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С постановление от 26.09.2019 г. на Районна прокуратура Карлово, е
отказано образуването на досъдебно производство по преписка № 1354/ 2019 г. за
процесния случай. Постановлението е потвърдено с постановление от 20.12.2019
г. на Окръжна прокуратура Пловдив.
Видно от амбулаторен лист № ***** г. е поставена основна диагноза на
ЕЛ. БЛ. СТ. – *****; *****. Констатирано е и обективно състояние – *****, *****
и *****, реагира с тревожни гримаси при споменаване на ****и на случилото се,
при задаване на въпрос, разказва за ***** от случилото се, който перситира и
понастоящем.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, като на всяка
страна са разпитани по двама свидетели. От показанията на свидетелката на
ищеца П. Х. С., **** на *****, се установява, че на процесната дата в гр. ****,
отишли с колата, заедно с **** й и ***** й да изхвърлят два чувала с боклук в
контейнер до заведението „*****“. **** на свидетелката отишъл да изхвърли
боклука, но мъж, който бил пред заведението, му казал, че е напълнил казана,
поради което той извадил чувалите от казана и ги преместил в другия. Започнал
скандал между мъжа и **** й, като се присъединила и жена, която излезнала от
заведението. Жената взела единият чувал с боклук и го хвърлила върху ищцата на
задната седалка на колата, а другият чувал сложила на предната седалка. По време
на инцидента, ***** *****. След случилото се Е. отказвала да минава през това
място и заобикаляли същото, като се разхождали; ***** известно време, *****.
Това продължило няколко месеца.
От показанията на свидетелката М. Г. С., ***** на ищцата, се установява,
че до инцидента ***** не е имало емоционални и здравословни проблеми. След
2
случилото Е. станала неспокойна, отказвала да минава през мястото в гр. ****,
*****, *****; когато виждала ответницата и ***** и започвала да *****. Три
месеца след инцидента през нощна имала ***** и *****. ***** посещавало *****,
който констатирал, че ***** прави специфични физиономии и реакции на лицето,
който ги насочил към ******. Срещите при ******дали резултат, като
състоянието на ***** започнало да постепенно да се подобрява, но не отшумяло
напълно, въпреки че все още Е. не искала да минава през мястото на инцидента.
Към момента на разпита срещите с ****** били преустановени, поради
подобрението на състоянието.
От показанията на разпитания на ответницата свидетел Д. Д. Б., *** на
ответницата, се установява, че е присъствал на инцидента в гр. **** през лятото
на 2019 г., края на месец юли. Свидетелят изяснява, че бил в заведението,
собственост на ***** му, и видял как спрял лек автомобил, управляван от жена.
От колата излезнал мъж, който извадил от багажника два чувала с боклук и се
опитал да ги хвърли в контейнерите. Свидетелят възразил срещу това, тъй като
контейнерите били препълнени, а човекът му се скарал. В този момент от
заведението излезнала ответницата и също обяснила, че рядко минават
автомобили за събиране на сметта и няма място, като му казала да не си изхвърля
боклука там. Ответницата взела единият чувал с боклук и го сложила на предната
седалка на автомобила. Свидетелят изяснява, че страните не са си казвали нищо
обидно. Свидетелят е видял, че задната седалка на автомобила имало дете, което
не реагирало по никакъв начин на ситуацията, стояло кротко.
От показанията на свидетелката В. М. Б., работи при ответницата, се
установява, че е била на работа в заведението на ответницата в гр. **** в деня на
инцидента. Изяснява, че е чула спор до контейнерите. Ответницата и *** й, както
и още един мъж и една жена говорили на висок тон, но като излезнала да види
какво се случва, обстановката била спокойна. Свадата продължила кратно време.
По-късно ответницата разказала на свидетелката, че свадата била заради боклуци
и контейнерите. Свидетелката изяснява, че ответницата се грижила за
контейнерите пред заведението, чисти около тях, мете, а се случвало и да събират
чували с боклуци в склада им, за да чакат колата за извозването им.
По делото е прието заключение на съдебно психологична експертиза,
изготвено от вещо лице О.Д., което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено съгласно чл.202 ГПК. От заключението се установява, че
***** има спомени за инцидента; възприело го е като опасност за себе си и за
близките си. Инцидентът е предизвикал у ***** силен *****. Първоначалният
***** е частично преработен. Към момента се наблюдават лека ***** ***** и
*****. Вещото лице дава сведения да състоянието на ***** в първите дни след
инцидента, събрани от *****, а именно: ****, *****, ******, нежелание са
*******, около една година *****, *******. Наблюдавало се активиране на *****,
занижен праг на *****, ***** и *****, силна съпротива при отделяне от *****,
дори за кратко. Пред близки роднини демонстрирала *******и ***** при
обичайни дейности. Към момента на освидетелстването се установява нервно-
психично развитие в рамките на нормата за възрастта. По време на интервюто и
изследването се наблюдава леко повишена ***** *****, когато се обсъждат
различни аспекти на инкриминираната ситуация. ***** е било подложено на
силен *****, който в известна степен е преработен, но не до край. Като цяло
случката вече не е болезнена за *****, но се наблюдава *****. В описания от
***** и ***** начин на живот, среда и взаимоотношения не присъстват фактори,
които биха причинили подобна *****. При дадените обстоятелства не може да
бъде изключена възможността причината за *****та да е визираният инцидент.
Това състояние е обратимо, но изисква системна работа с *******или ******до
пълното му преодоляване, като в противен случай може да доведе до трайни
негативни последици в психичното развитие и да даде отражение върху бъдещата
3
социализация и личностно функциониране. Вещото лице дава заключение, че Е.
пресъздава ситуацията логично и последователно, без противоречия, открито и
достоверно, с изразни средства, характерни за възрастта и. Няма данни да е
склонна да фантазира или фиперболизира.
С решение № 16/ 15.01.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 27 по описа за
2020 г. на Районен съд Карлово, II гр.с., е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв. на М. Д. Б.. От мотивите на решението е видно, че
наказанието е наложено за това, че около ***** часа на ***** г. в гр. ****, на ул.
„*****“ до №** ответницата е обиди и ***** към Х. П. С. и ***** му П. Х. С. и е
поставила чувал със смет в ползвания от тях лек автомобил, като действията са
извършени в присъствието на ***** ЕЛ. БЛ. СТ., намираща се в превозното
средство. Поведението на М.Б. притеснило и изплашило ***** и възмутило Х. С.
и П. С..
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Посочената норма регламентира
генералния деликт. Фактическият състав на деликта включва следните елементи:
деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и претърпяната
вреда, вина. В тежест на ищеца е да установи посочените елементи, като по
отношение на вината е налице презумпция в чл.45, ал.2 ЗЗД - вината се
предполага до доказване на противното.
От ангажираните от ищеца доказателства се установява твърдяното
противоправно поведение, осъществено от ответниците. Безпротиворечиво се
доказа, че на процесната дата – ***** г. около ***** часа в гр. ****, в близост до
заведението, собственост на ответницата, е възникнал спор във връзка с
контейнерите за смет. Участници в скандала са били Х. С. и П. С. (**** и **** на
*****), от една страна, и ответницата и нейния *** – свидетелят Д. Д. Б., от друга.
Установява се, че ответницата се е противопоставила на желанието на С.и да
изхвърлят две торби със смет в контейнерите в близост до заведението, като е
хвърлила чувалите в лекия автомобил, където се е намирала ***** ищца. С
описаното поведение ответната страна е нарушила обществения ред и
спокойствие, като е осъществила непристойна проява, изразяваща се в
оскърбително отношение и държане, на публично място – дребно хулиганство по
смисъла на чл.1, ал.3 от Указ № 904/ 28.12.1963 г. за борба с дребното
хулиганство. За инцидента е налице произнасяне на съд с решение № 16/
15.01.2020 г. по н.а.х.д. № 27/ 2020 г. на Районен съд Карлово.
По отношение на значението на постановеното решение по
административно наказателното производство по УБДХ следва да се имат
предвид задължителните постановки, развити в ТР № 3/ 2015 г. на ОСНК на ВКС.
4
Приема се, че производството по УБДХ по същността си представлява
наказателно производство по смисъл на чл.4, § 1 от Протокол № 7. Нарушението
по чл.1, ал.2 от УБДХ се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност, поради което не се регулира от наказателното право, но като нарушение
на обществения ред и спокойствие засяга същия кръг от обществени отношения,
защитен и с нормите на чл.325 НК. В тълкувателното решение се приема, че
санкционирането на дееца по УБДХ е основано на наказателно по природата си
обвинение, разглеждано в наказателна процедура. Именно поради това влязлото в
сила решение на съда, постановено по реда, предвиден в УБДХ, представлява
абсолютна пречка за образуване, провеждане и санкциониране на дееца в друго
наказателно производство за същото деяние, ако то съдържа признаците на
престъплението хулиганство по чл.325 НК – типичен пример за проявление на
принципа ne bis in idem. С оглед така изяснения наказателен характер на
производството по УБДХ, настоящият състав приема, че постановено решение по
реда на Указа има същият задължителен характер, както и влязлата в сила присъда
по смисъла на чл.300 ГПК. Поради съдът следва да се зачете решението по
отношение на това извършено ли е деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца. По този начин съдът приема, че са доказани описаните
правнорелевантни факти от фактическия състав на генералния деликт.
Освен това тези обстоятелства се установиха и от разпитаните по делото
свидетели. Свидетелката П. С. е била очевидец и пряк участник в конфликта, като
точно и последователно изяснява фактите във връзка със случилото се. На
нейните показания съдът дава вяра, доколкото кореспондират и с изводите на
съда, постановил решението по реда на УБДХ. Противоречие се наблюдава с
показанията на свидетеля Д. Д. Б., по отношение на това дали ответницата е
хвърлила чувалите със смет в лекия автомобил и това какъв е бил тонът между
спорещите. В тази част съдът не кредитира тези показания, като взе предвид
нормата на чл.172 ГПК – роднинската връзка между свидетеля и ответница – той е
неин ***, както и фактът, че същият е бил пряк участник в спора. Освен това,
обстоятелството, че се е говорило на висок тон и е имало скандал, се потвърждава
от другата свидетелка на ответника – В. М. Б.. Последната, макар да не е била в
близост до случващото се, се е намирала в заведението и е чула свада, че се е
говорило на висок тон.
Предвид така изложеното за съда се налага изводът, че ответницата е
осъществила твърдяното от ищеца противоправно поведение, представляващо
дребно хулиганство – непристойно поведение в присъствието на *****, с което се
5
нарушава обществения ред и спокойствие. За уважаване на иска ищцата следва да
докаже настъпването на претендираните вреди, причинната връзка между тях и
деянието и техния размер.
По делото се установи, че по време и след случилото се на ***** г. ищцата
е била изплашена, ***** е, не е искала да минава през мястото на инцидента, тъй
като го е свързвала с негативни емоции. В продължение на три месеца след това е
имала *****, будила се е през нощта. Наложило се е да посещава специалисти –
******и *****, като при срещите с лекарите се установило, че ***** прави
специфични физиономии и гримаси на лицето, когато говори и си спомни за
инцидента. Тези данни се установяват от показанията на свидетелката М. Г. С. –
***** на *****. Нейните показания се кридитират изцяло от съда като обективни
и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, въпреки роднинската
връзка със страната. Това е така, доколкото М. С. е имала непосредствен поглед
над състоянието на ***** си, полагала е грижи за нея, за да превъзмогне
случилото се, водила я е на лекар. Освен това нейните показания съответстват и
на данните от заключението на изслушаната съдебно психологична експертиза,
което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено съгласно чл.202
ГПК. Вещото лице след проведено събеседване с ***** дава заключение, че
ищцата има спомени от инцидента, който е възприела като опасност за себе си и
близките си. Инцидентът е предизвикал силен *****, който частично е
преработен, но въпреки това към момента се наблюдава лека ***** ***** и *****.
Всички тези негативни изживявания са настъпили вследствие на извършеното от
ответника противоправно деяние. Така нанесените нематериални вреди подлежат
на обезвреда, доколкото са настъпили вследствие на деянието. Причинната връзка
е налице, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно)
свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината – деянието, да
предшества следствието – вредата, и да го поражда, като вредата закономерно да
произтича от деянието. В случая именно поведението на ответника е довело до
негативните изживявания на ищцата, които са започнали именно по време и след
извършването му. Вещото лице даде заключение, че ежедневието на ***** и
семейната му среда са благоприятни и спокойни и не биха довели до описаното
състояние. От това следва, че единствена причина за негативните изживявания на
ищцата е инцидентът, предизвикан от поведението на ответницата.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, на
основание чл.52 ЗЗД следва да се приложи общият критерий за справедливостта.
Последната не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица
6
конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат
предвид от съда при определянето на размера на обезщетението (ППВС № 4/1968
г.). Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът и интензитетът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
осъществено вредоносното деяние, личността на пострадалия, неговата възраст и
обществено положение, допълнителното влошаване състоянието на здравето на
пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания.
От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. Сред тези други
обстоятелства практиката на гражданска колегия на ВКС, постановена след
издаване на цитираното постановление включва: вида на увреденото благо,
отражението, което увреждането е имало върху личния, семейния, обществения и
професионалния живот на пострадалото лице, продължителността и интензитета
на преживените физически, психически и емоционални страдания, прогнозите за
бъдещо развитие на увреждането, икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата. Във всеки случай, за да отговаря на
критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане
на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице
и претърпените от него увреждания, по най-пълен начин да обезщетява
претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен
еквивалент. В този изричен смисъл и решение № 33 от 4.04.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 172/2011 г., II т. о.; решение № 198 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2307/2014 г., III г. о., решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III
г. о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; решение
№ 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; решение № 302 от
4.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на III г. о. и др.
Предвид изложените по-горе критерии, съдът намира за справедлив размер
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от извършеното
противоправно поведение сумата от 2000 лв. За да стигне до този извод, съдът взе
предвид начина на извършване на деянието – чрез несъобразяване на установения
обществен ред, в присъствието на *****, на обществено място. Не без значение е
и възрастта на пострадалата, която към датата на инцидента е била на почти
*****. След случилото се ищцата в продължение на три месеца е ***** нощем,
***** се е; посещавала е ******, за да преодолее първоначалният *****, който
7
макар и в лека форма, продължава и до момента – повече от две години след
инцидента. Поради това съдът намира за справедлив размер на обезщетението
сумата от 2000 лв., като до пълния претендиран размер от 15000 лв. искът
подлежи на отхвърляне. Като законна последица от уважаването му е
присъждането на претендиранта законна лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда - 14.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК
има ищецът, съразмерно с уважената част от иска, а именно сумата от 133,33 лв. –
адвокатско възнаграждение. Ищцата е освободена от заплащането на такси и
разноски в производството на основание чл. 83, ал.1, т.4 ГПК, поради което на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответницата следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 80 лв. за ДТ, както и сумата от 120
лв., представляваща възнаграждение за вещото лице по СПЕ, или общо 200 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. ****, ул. ***** да
заплати на основание чл.45, ал.1 ЗЗД на ЕЛ. БЛ. СТ., ЕГН: **********,
действаща чрез законния си представител БЛ. ХР. СТ., ЕГН: **********, адрес:
гр. ***** сумата от 2000 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, в резултат на извършено от ответника дребно
хулиганство на ***** г. около ***** часа в гр. ****, ул. „*****“ през №**,
изразяващо се в отправяне на обидни реплики към Х. П. С. и П. Х. С., в
присъствието на ***** ищца, като е изкарала от контейнер за смет торба с боклук,
която е изсипала на задната седалка на лекия автомобил, в който се е намирала
ищцата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 14.01.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 133,33 лв. (сто тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки) – разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от иска, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 2000 лв. до
пълния претендиран размер от 15000 лв.
ОСЪЖДА М. Д. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. ****, ул. ***** на
основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд Пловдив сумата в размер на 200 лв. (двеста лева) – разноски за
държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8