Разпореждане по дело №549/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Делото е образувано по жалба от подсъдимия А. Шошутев и по протест на Районната П. срещу Присъда №468/07.02.2011г. по НОХД № 185/2010г. по описа на ГДРС.

Със самата присъда съдът е признал подсъдимия А. С. Ш., роден на 13.10.1984 година в гр.Г. Д., област Б., жител и живущ в гр.Г. Д., област Б., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН * за виновен в това, че на 24.04.2009 година, в участък на околовръстен път гр.Г. Д. – С., област Б., в съучастие с неустановено по делото лице, като съизвършител, е принудил Д. М. П. от гр.Г. Д., област Б. да извърши нещо противно на волята му, а именно да си съблече всички връхни дрехи, бельото и маратонките, като останал чисто гол, както и да тича в различни посоки по стар черен път, като е употребил за това сила – удари по тялото и главата, поради което и на основание чл.143, ал.1, пр.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл. 54 от НК го е осъдел да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.66 ал.1 НК е отложил за срок от три години от влизането на присъдата в сила. Със същата присъда е признал подсъдимият К. С. Ш., роден на 03.06.1983 година в гр.Г. Д., област Б., жител и живущ в гр.Г. Д., област Б., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, едноличен търговец, неосъждан, ЕГН * за невинове в това, че на 24.04.2009 година, в участък на околовръстен път гр.Г. Д. – С., област Б., в съучастие с А. С. Ш. от гр.Г. Д., област Б. и неустановено по делото лице, като съизвършител, е принудил Д. М. П. от гр.Г. Д., област Б. да извърши нещо противно на волята му – да си съблече всички връхни дрехи, бельото и маратонките, като останал чисто гол, както и да тича в различни посоки по стар черен път, като е употребил за това сила – удари по тялото и главата, поради го е оправдал по обвинението по чл.143, ал.1, пр.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

В жалбата на подсъдимия се правят искания, от една страна за постановяване на нова присъда, с която да бъде оправдан, като се твърди, че липсват доказателства за авторството му, както и че били налични такива за съществуващо алиби по отношение часа и датата на престъплението, като се претендира, в молба от защитника му, същото. Самият подсъдим и адвоката му не се явяват пред съдебното следствие във въззивната инстанция и не излагат нови съображения.

Процесуалният представител на оправдания подсъдим настоява, че присъдата на районния съд е правилна и законна и настоява да се потвърди. В протестът прокурорът от Районната П. също претендира за неправилност на присъдата в частта относно оправдаване на подсъдимия К. Ш.. Позовава се на различна интерпретация на съдържащите се по делото доказателства Настоява присъдата да се отмени в тази част, и оправданият да бъде осъден по повдигнатото му обвинение, както и да се потвърди по отношение на подсъдимия А. Шошутев.

Представителят на Окръжната П. пледира, че не поддържа протеста и настоява първоинстанционната присъда да се потвърди изцяло, като правилна, законна и обоснована.

Въззивният съд като прецени присъдата и мотивите към нея, съображенията на страните и Закона приема, че жалбата и протеста са допустими. Подадени са от легитимни и заинтересовани страни, в законния срок. Разгледани по същество приема за неоснователни.

Аргументи за това се съдържат в установената и правилно отразена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която се потвърждава и чрез събраните в настоящата инстанция доказателства. Анализът им дава следната информация за инкриминирания случай:

Подсъдимите са братя и заедно със свидетеля Д. П. живеят в гр.Г. Д.. Последният притежавал лек автомобил м.”Сеат Ибиза” и изявил желание да си купи СД-устройство за него. Към онзи момент обаче не разполагал със средства за закупуването му. Тъй като не разполагал със средства и по съвет на свидетелят Христосков заел от двамата подсъдими сумата от 600 лева, която му била предоставена на банкноти от по 20 лева. За предоставения на П. паричен заем не бил подписан писмен документ. Парите били предоставени на П. от подсъдимите на таксиметровата пиаца в гр.Г. Д.. Уговорката била да върне парите за шест месеца на шест вноски от по 120 лева, или сумата от 720 лева. Сделката се осъществила, като и двете страни се съгласили, а свидетелят започнал да плаща на вноски получения заем и в продължение на 6 месеца изплатил на подсъдимия А. Ш. сумата от 720 лева, на вноски от по 120 лева. Въпреки уговорката между тях, след като се издължил към подсъдимите със сумата от 720 лева, същите му заявили, че им дължи още 720 лева, или общо сумата от 1440 лева. Бил заплашен от подсъдимия А. Ш. да им предостави тази сума, но П. решил да не плаща повече, напуснал работа и заминал при сестра си в Италия. След като се върнал разбрал, че подсъдимите не са се отказали да му търсят още пари. През м.март 2009 година посетил с баща си фотостудио в гр.Г. Д., като на излизане от същото бил спрян от подсъдимия А. Ш., който му казал, че имат да си дават нещо, на което П. отговорил, че каквото е дал е дал и че повече не може да дава. На 24.04.2009 година свидетеля П. бил извън гр.Г. Д..Когато се прибрал минал през Второ основно училище заедно със свидетеля Д., но в момента на спирането бил блокиран от два автомобила. Пред него спрял автомобил м.”Мерцедес” с двамата подсъдими, а зад автомобила му джип с неустановена по делото марка и модел. От джипа излязло лице с неустановена по делото самоличност, а от Мерцедеса двамата подсъдими и отишли при П.. Непознатия изкарал П. от автомобила му, като го издърпал за блузата и го удрял. Тримата го вкарали в джипа, където му съблекли якето и покрили с него главата му, за да не вижда накъде ще го откарат. Потеглили за м.”Папазчаир”, като джипа бил управляван от подсъдимия А. Ш.. Спрели на разклона за водоемите и започнали да го удрят и тримата – непознатия и двамата подсъдими. След това с П. останали само подсъдимият А. Ш. и неустановеното по делото лице, а подсъдимия К. Ш. се върнал обратно в гр.Г. Д.. След като К. Ш. си тръгнал, подсъдимия А. Ш. и неустановеното по делото лице сложили отново якето на главата на П. и потеглили в неизвестна посока, като продължавали да го удрят и заплашват, като казвали на П., че вече дължи сумата от 2 000 лева. След това се върнали на същото място, откъдето продължили по стария път за С.. Свалили П. от автомобила някъде на средата на пътя за С. и продължили да го бият. Междувременно подсъдимият А. Ш. провел телефонен разговор, по всяка вероятност с подсъдимия Ш., по време на който питал П. как се сваля СД-то на автомобила му. Взели парите и телефона му, след което го накарали да си съблече дрехите и да тича в различни посоки по стария черен път, след което го изоставили, като казали на П. къде да си вземе дрехите и че автомобила си ще намери в стария ДАП. След като се облякъл с оставените му дрехи пострадалия тръгнал пеша по пътя, като се движил към гр.Г. Д.. Около 22 часа пристигнал на складовата база на „Петрол”, където се срещнал със свидетелите П. и Г., които се обадили в полицията. През това време подсъдимият К. Ш. се върнал обратно при автомобила на П. при Второ основно училище и взел авторадио СД плеър, тонколони, кутия на панел на СД плеър, задна кора за багажник на „Сеат Ибиза”, кабели за палене, клещи и слънчеви очила и преместил тези вещи в автомобила м.”Мерцедес”, с който се придвижвали и който бил негова собственост. По-късно двамата подсъдими били задържани на ул.”Д.” в гр.Г. Д..|При извършения на 25.04.2009 година оглед на автомобила м.”Мерцедес” били намерени взетите от автомобила на П. вещи, а именно авторадио СД плеър, тонколони, кутия на панел на СД плеър, задна кора за багажник на „Сеат Ибиза”, кабели за палене, клещи и слънчеви очила.

Фактологията се установява от обсъдените и в първата инстанция писмените доказателства по делото, показанията на пострадалия П. и на свидетелите Д. П., А. Д., А. Ц., Д. П., Л. П., Б. Г., Н. А., М. Х., К. Т., Г. М., П. П., Т. М., Д. К., К. Ч., Т. Куртов, Т. П. и В. С..

При обсъждане на доказателствата по делото правилно първоинстанционният съд е приел, че показанията на свидетелите не си противоречат и взаимно се допълват, с изключението на показанията на свидетеля Д., като мотивирано е изложил съображенията си поради какви конкретни техни данни и предоставена информация е извел фактологията по случая. В аспект и правилно е приел съпричастността на подсъдимия А. Шошутев към инкриминираното деяние. Въззивният съд не намира, че мотивите се нуждаят от корекция в тази им част. Правилни са и изводите по отношение на вината, за която се съди по предизвикания престъпен резултат, какъвто е извършването на действия от страна на пострадалия против волята му, за което е била употребена сила и обективните данни за наличие на пряк умисъл. В тази насока и с особена стойност са събраните доказателства в насока на предходните им отношения , аргументиращи изводите за мотивите и подбудите за извършване на престъплението. Несъстоятелни са и защитните възражения за доказателства в насока, че по същото време и място подсъдимият бил на друго място, за което са изложени подробни съображения от районния съд, а именно, че са достатъчни доказателствата събрани чрез разпит на пострадалия и свидетелите Д., Ц., Г. които безусловно потвърждават обвинителната теза.

Въззивният съд не намира, че мотивите на първоинстанционния съд се нуждаят от корекция, тъй като в същите е отразено в какво се е изразило изпълнителното деяние, чрез какви действия, посредством какви средства и по отношение на кого е била упражнена принудата, чрез какви конкретни заплахи и насилие.

Присъдата е правилна и по отношение оправдаването на подсъдимия К. Шошутев, тъй като по делото не се съдържат каквито и да е доказателства, че последният е участвал в инкриминираните действия по принудата над П. да се съблече, която принуда е била осъществена от подсъдимия А. Ш. и неустановеното по делото лице. Напротив поддържат, че към този момент последният се е намирал на друго място.

При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано наказанието не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети предвид от първостепенния съд. Правилно и справедливо е разграничил отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочен при какъв техен баланс се определя конкретното наказание. В този смисъл въззивният съд не намира основания за ревизиране на съдебния акт и по отношение размера на наложеното наказание, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №468/07.02.2011г. по НОХД № 185/2010г. по описа на ГДРС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.