№ 85295
гр. София, 14.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20241110105486 по описа за 2024 година
С предходно разпореждане съдът даде указания на въззивника-ответник да
уточни изрично дали обжалва крайния акт по съществото на спора с подадената
„въззивна жалба“ или прави само искане по чл. 248 ГПК. Съдът предупреди
въззивника-ответник, че при неизпълнение на указанията ще счита осъщественото от
него процесуално действие единствено и само за искане по чл. 248 ГПК. Своевременно
с писмено изявление от 11. 06. 2024 г. въззивникът-ответник заявява, че единствено
обжалвайки решението въззивната инстанция щяла да може да го снабди с
необходимите удостоверения, с които да докаже неправомерните действия на
въззиваемия-ищец. Отново излага доводи, че въззиваемият-ищец всъщност бил в
забава на кредитора, защото закрил сметката, по която получавал сумите за наем и
режийни разноски.
Очевидно с „въззивната жалба“ страната оспорва единствено и само изводите
на първостепенния съд, свързани с обстоятелството дали е дал повод за образуване на
делото за опразването на наетия имот и дали следва да бъде осъден да заплати
разноските за така проведеното дело. Следва да се отбележи, че по ГПК, за разлика от
НПК, страната няма възможност да обжалва единствено мотивите към съдебните
актове. В случая от съдържанието на „въззивната жалба“ и нейното уточнение може
да се изведе, че ответникът всъщност оспорва единствено и само диспозитивът на
съдебното решение, с който е осъден да заплати на ищеца сторените от него деловодни
разноски за първоинстанционното производство. При това положение писменото
изявление на ответника, наименовано „въззивна жалба“, всъщност има характера само
и единствено на искане по чл. 248 ГПК. Щом то има характера на само и единствено
на искане по чл. 248 ГПК, то първоинстанционното съдебно решение по съществото на
спора е влязло в сила.
Искането по чл. 248 ГПК е от компетентността на първостепенния съд.
Направено е своевременно от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, поради което е процесуално допустимо. По този род
искания не се дължи внасянето на държавна такса. Съдържа доказателствени искания
за издаването на съдебни удостоверения, които по вече изложените съображения
следва да се приемат за отправени към компетентния първоинстанционен съд. По тези
доказателствени искания първоинстанционният съд ще се произнесе след като
1
предостави възможност на ищеца да подаде отговор на искането.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
КОНСТАТИРА, че писменото изявление на ответника, наименовано „въззивна
жалба“, има характера на искане за изменение на решението в частта за разноските по
смисъла на чл. 248 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ електронни преписи на ищеца от писменото изявление на
ответника, наименовано „въззивна жалба“, уточнението му от 11. 06. 2024 г. и
настоящото разпореждане.
УКАЗВА на ищеца, че може в едноседмичен срок от връчването на преписите да
подаде отговор на искането на ответника.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2