Р Е Ш Е Н И Е №186
09.10.2023 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при секретаря АЛБЕНА АНГЕЛОВА
и в присъствието на прокурора МАРГАРИТА ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА
к.а.н.д. №154 по описа на съда за 2023 г.
Производството е по реда на глава ХІІ,
чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №21 от 23.05.2022г., постановено по анд №154/22г. РС Гълъбово потвърдил
наказателно постановление НП № 22-0447-000200 от 04.07.2022г. на Началник РУ в
ОДМВР Стара Загора, РУ Гълъбово, с което на И.П.Ц. ***, ЕГН **********, за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на осн. чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП
била наложена административна санкция „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване
от право на управление на МПС за срок от 24 месеца“ и И.Ц. е осъден да заплати
на ОДМВР Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от
решението останал административно наказваният, който го обжалва в срок като неправилно, тъй като били налице хипотезите на чл.209,
т.3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост.
Касаторът Ц.
сочи, че по негова жалба пред РС било образувано дело против НП, издадено от
Началник на РУ в ОДМВР Стара Загора, РУ-Гълъбово, като в хода на проведеното
съдебно производтво били събрани гласни и писмени доказателства, на които съдът
обосновал своето решение. Изводът обаче на съда бил необоснован, защото
доказателствата не подкрепяли същия, а го опровергавали. Твърди, че не били
налице доказателства, които да установявали материално-правните предпоставки,
за да бъдела ангажирана неговата административно наказателна отговорност. Моли
да се отмени въззивното решение, ведно с отмяна и на наказателното
постановление.
Касаторът,
редовно призован в с.з., не се явява и не се представлява.
Ответникът по
касация – Началник РУ в ОДМВР, РУ Гълъбово, редовно призован, не се явява и не
се представлява. Не взема становище по касационната жалба.
Представителят
на ОП Стара Загора изразява мнение за неоснователност на касационната жалба и
за правилност на въззивното решение, поради което същото следвало да се потвърди.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира двете жалби за допустими, като подадени в срок и от надлежни страни.
Разгледана по същество, касационната жалба се явява изцяло неоснователна.
За да потвърди
жаленото НП, въззивният съд приел от фактическа страна, че на 08.06.22г. Ц. ***,
по път III
554, км. 45 посока юг-север управлявал товарен автомобил от посочената
мярка и ДКН, негова собственост, като водачът отказал да му бъде тестван за
употребата на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер
„Дръг тест 5000“ с фабричен №ARMF -0096, манипулирайки теста, като отгризал част от тампона и след това отказал да
му бъде извършена проверката. Бил
издаден и връчен талон за изследване с бл. №0993615 и стикери АА041545. За
горните факти бил съставен АУАН, като правно те били основани на чл.174, ал.3,
предл. второ от ЗДвП.
Съдът посочил,
че горните фактически установявания, отразени в акта и възпроизведени в НП били
потвърдени изцяло от показанията на актосъставител и свидетелите по акта и от
събраните писмени доказателства, като посочил, че не били налични други, които
да ги оборвали.
Допълнително
съдът посочил, че установил пред него, че на Ц. бил издаден талон за
изследване, в който бил отразен отказът на водачът да бъде тестван с
техническото средство. Талонът бил връчен лично на лицето на 08.06.2022г. в
13.37ч., като същият бил уведомен, че разполага с 45 мин. да се яви в ЦСМП при
МБАЛ Гълъбово. Било видно от писмени доказателства, че Ц. отказал да даде
проба.
От правна
страна, Съдът приел, че нямало допуснати съществени процесуални нарушения на
процесуалните правила, установени в Наредба №1/2017г., като аргументира и
доводи за неоснователността на възраженията на жалбоподателя в тази насока. В
заключение посочил, че от събраните доказателства се установявало от обективна
и субективна страна съставът на вмененото на Ц. нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Наложеното наказание било съответно на предвиденото в санкционната норма
и тъй като размерът му бил фиксиран в закона, било безпредметно изследването на
въпроса за неговата съответност с тежестта на извършеното и дееца. РС приел и
извод за липсата на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН и жаленото НП
следвало да се потвърди. С оглед на този краен правен изход на спора, РС
определил и разноски за въззиваемата страна в размер на 80 лева.
Касационната
инстанция изцяло споделя за правилен крайният правен извод на РС.
Касаторът не
повдига спор по релевантните факти, поради което и същите следва да се приемат
за безспорни, като надлежно доказани чрез допустими доказателствени средства
–писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Същите еднопосочно
установяват факта на обекивиран съзнателен отказ на Ц. да бъде тестван с техническо
средство за употребата на наркотични или упойващи вещества, съотв. и отказ да
се установи тяхното наличие в кръвта му,
чрез изследване на дадена кръвна проба.
При така
установения факт, то изцяло правилен и законосъобразен е крайният правен извод
на въззивният съд, че пред него се доказва от обективна и субективна страна
конкретното административно-наказателно обвинение, което е повдигнато на Ц.
чрез издаденото против него наказателно постановление, а от там и
законосъобразността на ангажирането на неговата административно – наказателна
отговорност.
Споделя се
като правилен доводът на РС, че възражението за допуснато нарушение на
особените процесуални правила, които са установени в приложимата наредба нямат
съществено значение и отражение върху законосъобразността на НП, тъй като
санкционирането в този случай е за едно бездействие – отказ, което е достатъчно
за ангажирането на отговорността на дееца, като тази отговорност
законосъобразно е ангажирана именно на осн. чл.174, ал.3 от ЗДвП, защото релевантно за отговорността по
този текст е безспорно установеното пред РС обстоятелство, че Ц. е отказал
/една от алтернативните форми на изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДвП/
да бъде тестван за наличието на наркотични вещества или техните аналози чрез
тест, нито е изпълнил и връченото му предписание да даде кръв и урина за
изследване в определения му в издадения талон времеви период и в посоченото
здравно заведение. Т.е., налице е едно умишлено поведение от страна на водача,
което чл.174, ал.3 от ЗДвП е самостоятелно основание да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на същия именно поради това, че е
отказал да бъде тестван. Законодателят задължава водачите на МПС /каквото несъмнено е
управлявал касаторът/ да се подложат на
проверка за наличие на алкохол в кръвта или за употреба на наркотични вещества
под страх от административно-наказателна отговорност, като способа и предмета
на проверката се определят от полицейските органи.
В заключение следва да се посочи, че
необосноваността не съставлява касационно основание по см. на чл.348 от НПК, а
предвид горните мотиви, не е налице неправилно приложение на закона по см. на
чл.348, ал.2, вр. с ал.1, т.1от НПК. Касационната жалба е изцяло неоснователна,
а въззивното решение е правилно и следва да се остави изцяло в законна сила,
вкл. и в неговата осъдителна част.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №21 от 23.05.2023г., постановено по анд №154/23г. РС Гълъбово, с което е
потвърдено НП № 22-0447-000200 от 04.07.2022г. на Началник РУ в ОДМВР Стара
Загора, РУ Гълъбово, с което на И.П.Ц. ***, ЕГН **********, за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП и на осн. чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП била наложена
административна санкция „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право на
управление на МПС за срок от 24 месеца“ и е осъдил И.П.Ц. ***, ЕГН ********** ***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.