Решение по дело №138/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260465
Дата: 14 юли 2021 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20213230100138
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр.Добрич, 14.07.2021г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година  в публично съдебно заседание  в следния състав :

                                                             

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

При секретаря: Калинка Михайлова

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №138 по описа за  2021г. и за да се произнесе съобрази  следното :

         

Производството е образувано по искова  молба от 20.01.2021г. и допълнителна молба от 16.04.2021г. на „АЛЕКСТРАНС 96“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, с която срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление ***, са предявени в условията на обективно комулативно съединяване осъдителни искове, както следва:

-за сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, виновно причинени от водача на ***, който е в композиция с прикаченото към него полуремарке „***, а именно щети по влекач ***, собственост на дружеството ищец „АЛЕКСТРАНС 96" ЕООД, ЕИК: ***, град Д.са нанесени щети, някои налагащи подмяна, а други ремонт на следните части на влекача: решетка декоративна PVC предна долна; решетка в преден капак; капак преден - основна част -степен на ремонт 1; капак преден - горна част; капак преден -дясна част; дръжка от панел под челно стъкло - лява; рамо на дясна чистачка; стъкло челно; панел под челно стъкло; спойлер /държач/ на десен фар; спойлер /държач/ на ляв фар; амортисьор кабина - десен; амортисьор кабина - ляв; кабина предна горна част - степен на ремонт 1; радиатор климатик; стойка /планка/ за преден капак дясна; греда пред радиатори за вдигане кабина; държач стойка чистачки десен; сенник челен на кабина;

-за сумата от 369,47лева, представляваща законната лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 15.07.2020г. до датата на предявяване на настоящия иск  20.01.2021г. , ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на задължението.

С исковата молба се претендират съдебните разноски, както и тези за адвокатско възнаграждение.

Фактически твърдения на ищеца:

-Влекач ***, е собственост на дружеството ищец „АЛЕКСТРАНС 96" ЕООД, ЕИК: ***.

-На 15.07.2020г., около 23,30часа, влекач ***, с прикачено към него полуремарке с рег.№ ***, е позициониран непосредствено преди входа за разтоварване на дестилерия, стопанисвана от „ЕСЕТЕРЕ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, в ***. Непосредствено пред влекача по същото време изчаква друг товарен автомобил- ***, който е в композиция с прикаченото към него полуремарке „***, собственост на «*** с ЕИК ***.

Подготвяйки камиона за разтоварване водачът на ***, Н.А.У., предприема действия по закачане на ремаркето „***. До този момент ремаркето е в спряно положение, разкачено, спирачната система е блокирана, тъй като по своите характеристики ремаркетата не притежават собствено задвижване и нямат самостоятелен приток на въздух под налягане. След закачане на ремаркето, опорните му стабилизиращи крака са вдигнати. Поради това, че ръчната спирачка на влекача не е била задействана, при свързване спирачната система на ремаркето с влекача, ремаркето потегля на заден ход по естествения наклон на пътя и блъска със своята задна част кабината на влекача спрян зад него, а именно влекач ***.

-За настъпилото ПТП е съставен Протокол №1713367 от 16.07.2020г. от мл. автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция" към ОД на МБР - Добрич. Този протокол се оспорва от ищеца в частта на констатацията на служебното лице относно факта дали ремаркето е било разкачено или не, тъй като същият не се ползва с доказателствена сила по отношение на факти, които органите на реда не са възприели пряко. Служителят на Сектор „Пътна полиция" е допуснал техническа грешка поради това, че в констативния протокол са отразени твърдения, изложени пред него, както и поради това, че същият не притежава специални знания и умения в конкретната сфера.

-Вследствие на настъпилото ПТП на влекач ***, собственост на дружеството ищец „АЛЕКСТРАНС 96" ЕООД, ЕИК: ***, град Д.са нанесени щети, някои налагащи подмяна, а други ремонт на следните части на влекача: решетка декоративна PVC предна долна; решетка в преден капак; капак преден - основна част -степен на ремонт 1; капак преден - горна част; капак преден -дясна част; дръжка от панел под челно стъкло - лява; рамо на дясна чистачка; стъкло челно; панел под челно стъкло; спойлер /държач/ на десен фар; спойлер /държач/ на ляв фар; амортисьор кабина - десен; амортисьор кабина - ляв; кабина предна горна част - степен на ремонт 1; радиатор климатик; стойка /планка/ за преден капак дясна; греда пред радиатори за вдигане кабина; държач стойка чистачки десен; сенник челен на кабина.

-***, е застрахован по риска „Гражданска отговорност" на автомобилистите в „ЗАСТРАХОВАТЕАНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, по силата на полица ***, с начална дата на покритие от 21.12.2019г. и крайна дата на покритие до 20.12.2020г., видно от справка от интернет сайта на Гаранционен фонд   и   Констативен   протокол   за   ПТП   с   пострадали лица.

 -Полуремарке „***, няма сключена застраховка «Гражданска отговорност», но факитческата обстановка дава основание да се приложи чл.479 ал.1 от КЗ вр. с чл.481, ал.1 изр.2 и ал.2 КЗ, според които текстове отговорността отнсно вреди от ремаркета, свързани и функционално зависими от МПС по време на движение, и/или когато се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка «Гражданска отговорност» , свързана с притежаването и ползването на теглещото МПС.

-По заявление на ищеца пред ответното дружество е образувана щета№ 2401-5000-20-301362. По заявлението постъпил отказ за изплащане на обезщетение.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество  депозира отговор на исковата молба, с който  оспорва иска като неоснователен. Според ответната страна липсват категорични данни за наличие на причинно-следствена връзка между настъпването на пътнотранспортното произшествие и претърпените от ищцовото дружество. Не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество ЗК „Лев Инс" АД по засраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена по отношение на ***. В случая са нанесени  вреди от ремарке, което не е свързано с моторно превозно средство и не е функционално зависимо от моторно превозно средство, не е било в движение, както и при самозадвижване. При това щетите се покриват от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на ремаркето. Видно от Протокол за ПТП № 1713367 от 16.07.2020 г., с който е документирано процесното произшествие, по един категоричен начин се установява, че към момента на настъпването на процесното ПТП, водачът Н.А.У., предприема действия по разкачването на ремарке „***, след чието завършване и поради непредприемане на необходимите действия по обезопасяване, срещу самопотегляне на ремаркето, същото се задвижва, тъй като не е функционално свързано и зависимо от теглещото моторно превозно средство и удря влекач марка „**", модел „****. След извършена справка в публичния регистър на Информационен център към 1 аранционен фонд, става ясно, че към датата на настъпването на процесния инцидент, ремарке „***, няма валидно сключена застрахователна полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.

 Протокол за ПТП № 1713367 от 16.07.2020 г., представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди на автомобила, механизма, пътна обстановка, водачите на пътните превозни средства, участвали в инцидента, както и по отношение на обстоятелството, т.е. извършените от съответното длъжностно лице действия и констатирани лично от него обстоятелства.

При условията на евентуалност, исковата претенция се оспорва по размера. Претендираната от ищцовото дружество, сума от 7 000 лева не е съобразена със средните пазарни цени за отстраняване на настьпилите вреди към момента на събитието, като се вземе под внимание годината на производство на автомобила, степента на експлоатация и амортизация.

С оглед неоснователност на главния иск, ответната страна оспорва и акцесорната претенция за обезщетение за забава. Застрахователното дружество не дължи лихва от датата на настъпване на инцидента. Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ „Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случайте, когато увреденото лине не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.". Цитираните разпоредби са специални спрямо общата разпоредба на чл. 86 от ЗЗД.

Кодекса на застраховането не съдържа разпоредба, по силата на която застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите да дължи лихва върху застрахователното обезщетение, начислена от датата на застрахователното събитие.

С отговора се настоява за отхвърляне на иска и присъждане направените по делото разноски, включително изплатеното адвокатско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено от ищцовата страна.

В открито съдебно заседание страните поддържат съответно исковете и възраженията си, обективирани в подадения отговор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното свидетелство за регистрация част І, влекач ***, е регистриран със собственик  «Алекстранс 96» ЕООД.

***, е застрахован по риска „Гражданска отговорност" на автомобилистите в „ЗАСТРАХОВАТЕАНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, по силата на полица ***, с начална дата на покритие от 21.12.2019г. и крайна дата на покритие до 20.12.2020г., видно от приложената на л.95 застрахователна полица.

  От справка от страницата на Гаранционен фонд, неоспорена, се установява, че ремарке с *** няма активна застраховка «Гражданска отговорност» към 15.07.2020г.

Видно от уведомление за щета от 16.07.2020г., Г.Е.Г., като представител на «Алекстранс 96» ЕООД  е уведомил застрахователя за настъпило застрахователно събитие – настъпило ПТП. По това уведомление на ищеца пред ответното дружество е образувана щета№ 2401-5000-20-301362. По заявлението постъпил отказ за изплащане на обезщетение съгласно писмо изх.№ 9434/17.08.2020г. Като причина за отказа е вписано обстоятелството, че щетите са нанесени от ремарке, което в момента на настъпване на щетите е било разкачено от влекача. Сочи се неприложимост разпоредбата на чл.481 ал.1 от КЗ.

По делото е представен Протокол №1713367 от 16.07.2020г., съставн  от мл. автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция" към ОД на МБР - Добрич. Съгласно отбелязванията в протокола, на 15.07.20г., в гр*** пред входа на «ЕСЕТЕРЕ» е осъществено ПТП между ***, управлявано от  Н.А.У./участник 1/, и влекач ***, собственост на дружеството ищец „АЛЕКСТРАНС 96" ЕООД /участник 2/. *** е отбелязано наличие на ремарке с ***. За влекач *** е отбелязано обстоятелството „паркиран”. В графа „обстоятелства, причини и условия за ПТП” е вписано: „Участник 1 предприема разкачване на прикаченото полуремарке като не взема мерки то да не се приведе в движение или да потегли само, в следствие на което полуремаркето потегля на заден ход и блъска паркираният зад него Участник 2”.

На листи 101 и 102 от делото е приложен опис –заключение при ІІ оглед на увреденото МПС, изготвен от специалист при ответното застрахователно дружество.

Приложено по делото е наказателно постановление №20-0851-001172/07.08.2020г., с което на водача Н.А.У. е наложено административно наказание по Закона за движение по пътищата.

По искане на ищеца по делото е допусната и приета съдебно техническа експертиза, изслушана в откритото съдебно заседание на 29.09.2020г. и изготвена от в.л. Н.Н.. Нанесените щети, налагащи подмяна на частите с нови са: Капак преден -основна част; Стойка преден капак; Декоративна решетка – горна; Декоративна решетка – долна; Дръжка панел горен; Спойлер ( държан ) фар десен; Спойлер ( държан ) фар – ляв; Рамо за чистачка-дясна; Основа (държан) на рамо за чистачка – дясна; Предна челна стъкло; Панел под предна челна стъкло; Челен сенник на кабината -над стъклото; Амортисьор на кабината – ляв; Радиатор климатик.

За ремонт и възстановяване са греда -предна за вдигане на кабината, Кабина дясна част до преден капак и Кабина предна горна част.

Вещото лице дава заключение, че описания от ищеца механизъм напълно се потвърждава от събрания доказателствен материал, от извършения оглед и от свидетелските показания. Касае се за потегляне на състава от увреждащия влекач и прикачено ремарке по наклон при извършването на маневра закачане на полуремарке, и последвал удар между задната повърхност на полуремарке марка “***” и предната лицева част (Кабина) на паркираният зад полуремаркето седлови влекач- Участник 2. От снимковия материал при огледа - височината и оребряванията и издатините на задния капак на полуремаркето са на едни и същи с височини на нанесените поражения по предната част на кабината на влекача. Наклона на мястото за изчакване (около 10-12градуса ) е достатъчен за потегляне и достигане на малка скорост за разстояние от 2м.-3м. на превозно средство оставено без задействана паркинг спирачка.

Според вещото лице нанесените щети могат да се отстранят, като автомобила може да се експлоатира в бъдеще след неговото възстановяване. Средствата, необходими за възстановяване на увредения влекач, коригирани с коефициента на овехтяване  възлизат на 7095,32лв. по средни пазарни цени, с включено ДДС към 15.07.2020г.

Вещото лице г-н Н. прави извод, че действията на водача на ***, не са били съобразени с изискванията за безопасна работа при закачване на полуремаркето. Налице е причинна връзка между действията на водача и причинените щети и деформации по евредения влекач.

В открито съдебно заседание  вещото лице Н. Н. дава обяснения, че водачът на влекача носи отговорност да следи за предвижването на гондолата /ремаркето / при изчакване в композиция. В случая не става дума за гондола, която вече е паркирана и сама  се е задвижила, защото й се е развалил някакъв механизъм. В случая има прикачена, докарана гондола до някакво ниво, спазване на някакъв ред, придвижване на опашката от влекачи, включване, изключване, при което цялата отговорност е на водача на ремаркето, който в показанията си признава пропуските по обезопасяване композицията. Шофьора е изпълнявал маневра, при което е следвало да спазва процедура. Самоход на ремарке без въздух е изключено.  Това е инженерно заложено от завода производител. Ако едната от спирачките е била задействана, много  трудно на 10% наклон ремаркето би могло да дръпне  влекача. В случая шофьорът е забравил и двете спирачки невключени и по този начин позволил отделяне на ремаркето на самоход по наклона.

ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА: По делото са събрани гласни доказателства чрез изслушване на свидетелите М.Н.Н., воден от ищеца, както и свидетелите Д. С.И.  и Н.А.У..

Свидетелят Н.е присъствал на ПТП настъпило пред дестилерията, стопанисвана от „Есетере България“ ЕООД. Потвърждава, че на 15.07.2020г. изчаквал на опашка пред дестилерията. Заемал позиция пред влекача, чието ремарке тръгнало назад. Обичайно влекачите се паркират на опашката, шофьорите записват ред. Свидетелят управлява подобен на процеснияте влекачи. Сочи, че полуремаркето си има собствен спирачен механизъм. Самостоятелно ремаркето няма как да тръгне, защото то блокира. Единствено чрез подаване на въздух по специални маркучи, наречени лули със серпентини, от влекача към ремаркето става деблокиране спирачката на ремаркето. Ако обаче не е включена спирачката на влекача композицията може да тръгне назад при подходящ наклон.

В конкретния случай ремаркето, паркирано зад това на свидетеля било разкачено  и стояло блокирано на опашката. Шофьорът на влекача, който обслужва това ремарке започнал маневра по прикачане на влекача към ремаркето. В това време ремаркето тръгнало назад като повлякло и прикачения влекач и ударило стоящия зад него влекач. Свидетелят обяснява, че лулите са две жълта и червена. Когато се закачи червената лула потокът на въздух тръгва и ако не е дръпната ръчната спирачка на влекача, композицията тръгва. Разстоянието между двете композиции било около два, три метра, но прицепът е дълъг 10 метра. Имало лек наклон.

Според свидетеля причината да се приплъзне надолу композицията е, че шофьорът не е включил ръчната спирачка на влекача, наклона и подаването на въздух към прикачения прицеп. Освен това полуремаркето с товара е по-тежко от самия влекач.

Свидетелят И. е служител на Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Добрич. Посетил местопроизшествието. На място констатирал процесните влекачи с полуремаркета към тях, ситуирани един зад друг като полуремаркето на първия влекач било в съприкосновение с кабината на втория влекач. Водачът на първата композиция съобщил на свидетеля, че при разкачване на ремаркето същото е потеглило и удря влекача, който стои зад него и това било вписано в протокола. Пред свидетля този ***признал вината си и нямал възражения по протокола.

Свидетелят У. е водачът на процесното превозно средство влекач марка „***. Споделя, че ремаркето му е разкачено през целия ден на въпросното място. Изчаква ред пред дестилерията за разтоварване. Когато му дошъл реда, свидетелят се върнал, закачил си ремаркето за влекача и тогава започнал скачането на въздушна и ел.инсталация на влекач към ремарке. При закачане на въпросната ел.инсталация и въздух цялата композиция тръгнала назад. Свидтелят У. признава, че пропуснал да включи ръчната спирачка на влекача. Тя е механична. Лекият наклон спомогнал за приплъзването, както и тежестта на товара в ремаркето на свидетеля. Назад тръгнала цялата композиция заедно с влекача и се придвижила 1,50-2 метра.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК,  свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.

С оглед правилата за родовата подсъдност и за местната подсъдност, действащи към датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Районен съд - Д.като първа инстанция.

Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск. Исковете са допустими  подлежат на разглеждане по същество.

Предявеният главен иск е с правно основание чл. 432. (1) от КЗ, съгласно която разпоредба, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. Ищцовото дружество е отпарвило писмена претенция, по която е постъпил отказ с мотиви, че процесното ПТП е настъпило от ремарке, което не е застраховано при ответника.

 От ответника не се оспорва сключването на застрахователен договор за ***, по риска „Гражданска отговорност" на автомобилистите, валидна за датата на процесното ПТП. Не е спорно и обстоятелството, че прикаченото за този влекач ремарке няма самостоятелна застраховка.

Разпоредбата на чл.479 от КЗ, в двете си алинеи разглежда като отделни хипотези  на отговорността по Застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите вредите приченни от ремарке. Разграничителния критерий е свързаността на ремаркето към МПС, като от това обстоятелство се ангажира застрахователя на теглещото МПС. Съгласно ал.1 на този текст, вреди, нанесени от ремарке по чл. 481, ал. 1, изречение второ и ал. 2, т. 3, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно средство.

Алинея 2 предвижда, че когато вредите са нанесени от ремарке, което не е свързано с моторно превозно средство и не е функционално зависимо от моторно превозно средство, не е било в движение, както и при самозадвижване, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на ремаркето.

От съставения  протокол за ПТП  се установяват обстоятелствата удостоверени пряко от органите на КАТ на мястото на произшествието, а именно налично приплъзване на ремарке и съприкосновение със стоящия зад него влекач, довело до конкретни щети. От събраните гласни доказателства се установява, че вредите са настъпили при движение на заден ход на цялата композиция влекач-ремарке, следователно поради сблъсък на ремаркето в моторно превозно средство влекач *** . Касае се за потегляне на състава от увреждащия влекач и прикачено ремарке по наклон при извършването на маневра закачане на полуремарке, и последвал удар между задната повърхност на полуремарке *** и предната лицева част (Кабина) на паркираният зад полуремаркето седлови влекач- Участник 2.  От свидетелските показания може да се направи извод, че ремаркето е било функционално зависимо от влекача, поради което вредите следва да бъдат покрити от ответното застрахователно дружество въз основа на  чл. 479, ал. 1 КЗ.

Поради изложените съображения наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховане на гражданската отговорност на делинквента от ответника- застраховател дружество трябва да се приеме за установено при условията на пълно и главно доказване.

Видът на щетите е установен и описан от вещото лице Н.Н., което дава заключение за пряка причинна връзка между тях и увреждащото действие по задвижване на композицията назад. Според вещото лице стойността на средствата, необходими за възстановяване на увредения влекач възлизат на 7095,32лв.

Тъй като главният иск е предявен за сумата от 7000лева, подлежи на уважаване в пълен размер.

Що се отнася до акцесорната претенция за присъждане на законната лихва, то е приложима действащата нормативна уредба, която визира различен от отменения КЗ начален момент за присъждане на законната лихва. Този начален момент обаче не се определя от нормата на чл. 497 от КЗ, която регламентира забавата на самия застраховател, в качеството му на "пряк длъжник" по правоотношението. Отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице се свежда до това да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие е отговорността на прекия причинител за лихви, която за последния съществува считано от датата на непозволеното увреждане. Застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, като действащата правна уредба регламентира, че отговорността на застрахователя се ангажира от момента на узнаването – уведомяването за настъпването на застрахователното събитие. Тази изрична регламентация относно съвпадащата отговорност на застрахователя с отговорността на деликвента за лихви е дадена в разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ – в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. А съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/; В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая са налице конкретни данни за датата на предявяване на застрахователната претенция – 16.07.2020г. и от този момент е дължима законната лихва, включена в застрахователното обезщетение по смисъла на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, а не от датата, на която изтича три месечния срок по чл. 496 във вр. с  чл. 479, ал. 1, т. 2 от КЗ.

Изчислена с лихвен калкулатор на НАП дължимата законна лихва върху главното вземане е в размер на 367.53лева. До този размер акцесорният иск следва да се уважи и отхвърли за горницата над тази сума до претендираната от 369,47лева.

На осн.чл.86 от ЗЗД върху главното вземане се дължи и законната лихва, считано от датата на предявяване на настоящия иск 20.01.2021година до окончателното изплащане на задължението.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ. В исковата молба е направено искане за заплащане на сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение. Ищцовото дружество е заплатило държавна такса от 280лева, 300лева възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 700лева. В последното съдебно заседание представителят на ответника е направил възражение за прекомерност на уговорения от ищеца адвокатски хонорар. Възражението е с правно основание чл.78 ал.5 от ГПК, но по същество е неоснователно. Съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските  възнаграждения, за цена на иска от 7000лв. възнаграждението възлиза на 680лв. Уговореното възнаграждение от 700лв. надхвърля незначително минималния праг и отговаря на правната и фактическа сложност на спора. Не подлежи на редукция. При това, и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторени разноски в общ размер от 1280лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „АЛЕКСТРАНС 96“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, следните суми:

-7 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, виновно причинени от водача на ***, който е в композиция с прикаченото към него полуремарке „***, а именно щети по влекач ***, собственост на дружеството ищец „АЛЕКСТРАНС 96" ЕООД, ЕИК: ***, град Д.са нанесени щети, някои налагащи подмяна, а други ремонт на следните части на влекача: решетка декоративна PVC предна долна; решетка в преден капак; капак преден - основна част -степен на ремонт 1; капак преден - горна част; капак преден -дясна част; дръжка от панел под челно стъкло - лява; рамо на дясна чистачка; стъкло челно; панел под челно стъкло; спойлер /държач/ на десен фар; спойлер /държач/ на ляв фар; амортисьор кабина - десен; амортисьор кабина - ляв; кабина предна горна част - степен на ремонт 1; радиатор климатик; стойка /планка/ за преден капак дясна; греда пред радиатори за вдигане кабина; държач стойка чистачки десен; сенник челен на кабина;

-367,53лева, представляваща законната лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 16.07.2020г. до датата на предявяване на настоящия иск 20.01.2021г. , ведно със законната лихва върху главното задължение, считано от датата на предявяване на настоящия иск 20.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до претендираната от 369,47лева.

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление ***  да заплати на „АЛЕКСТРАНС 96“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в *** сумата от 1280лв. сторени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Оръжен съд Д.в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                     

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ................................