РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 17.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на деветнадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 312 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод на предявени от А.Ю.Ю.
ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр. Плевен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника К.Б.К., понастоящем в Затвора в гр. Плевен да заплати на ищеца сумата от 25 000.00 лв, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди, а именно за нанесен писихически тормоз, изразяващ се в ритане на леглото
му вечер и заливане на телевизора му с вода.
В
обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че ответникът му нанася
психически тормоз, считано от 20.03.2018 г., до момента на освобождаване на
ответника от Затвора в гр. Плевен, тъй като не му позволява да спи и го буди с
удари по главата с възглавница, повдига му леглото и го спуска от високо. Сочи,
че не може да спи от страх и това го стресира.Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В проведеното по делото о.с.з.
ответникът не се явява и не се представлява.
В проведеното по делото първо
о.с.з. ответникът не отрича изнесените от ищеца факти. Сочи, че действително е
извършил твърдените от ищеца действия.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
В хода на производството е изслушано заключението по
назначената съдебно-психиатрична експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. В заключението си вещото лице сочи, че: ищецът не описва симптоми на посттравматично
стресово разстройство – не се съобщава от него за: оживяване на спомени от
травматично събитие в миналото, като споменът се преживява отново в настоящето;
не е налице емоционална притъпеност, ахедония, социално отдръпване; избягване
на ситуации и действия, напомнящи травмата; няма налично разстройство на съня;
при ищеца не се установяват клинични симптоми за посттравматично стресово
разстройство, както понастоящем така и в минало време; не може да се обоснове
от медицинска гледна точка и да се приеме диагноза посттравматично стресово
разстройство при ищеца; понастоящем при ищеца не се развиват данни за изразени
травматични психични преживявания във връзка с насилието в минало време, които
да повлияят върху социалното му функциониране в средата, в която пребивава; в
резултат на перетендиранотго психично и физическо насалие над ищеца е
последвало състояние на психична дезорганизация, като към момента на
изследването не се установява промяна в основния тон на настроението, не се
установяват патологично изразени черти на тревожност; не се налага лечение или
специални грижи; ищецът има съхранени спомени, които възпроизвежда в правилен
хронологичен ред, дава логически свързани детайлни описания на ситуацията,
както и на причините за възникналото събитие; бил е в състояние правилно да
възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти, от значение за
разкриване на обективната истина в настоящето производство; освен
претендираното от ищеца психическо насилие същият сочи и негативни чувства като
страх и тревога; че на преден план излизат и други астетични емоции, като обида
и възмущение.
В проведеното по делото о.с.з. ВЛ сочи, че са нужни около
10-15 дни човек да се адаптира към средата. Излага, че при ищеца няма психична
болест, която да е възникнала във връзка с претендираните от него деяния.
Твърди, че описаните от ищеца негативни чувства са били в началото са били с по
– голям интензитет, а после са отслабнали и са били в период около 3-10 дни.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на
предявения иск в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и
главно доказване наличието на неправомерни деяния /действие или бездействие/ от страна на ответника, в резултат на което са причинени посочените в исковата молба неимуществени вреди, причинно – следствената връзка между деянието
и вредите, както
и размера на претърпените вреди. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до
неоснователност на предявения иск.
В тежест на ответника е да докаже онези факти, които изключват отговорността му.
По делото не се спори, че
страните по делото понастоящем са в затвора в гр. Плевен, където обитават една
килия.
Ответникът от своя страна не
оспорва, че е извършил твърдените в ИМ действия, от които ищецът претендира да
е претърпял вреди.
В настоящия случай ищецът
претендира репариране на причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в нанесен
писихически тормоз, изразяващ се в ритане на леглото му вечер и заливане на
телевизора му с вода. Съдът с оглед на дадените обяснения от ответника приема, че вредите са действително сторени,
съответно действително претърпени такива от ищеца.
За установяване на претендираните
от ищеца вреди, по делото е изготвена и СПЕ, която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадена. От същата по несъмнен начин се установява, че
ищецът е търпял вреди в период около 3-10 дни, както и, че необходимото време,
за да се адаптира към факторите на средата е в период около 10-15 дни.
Въз основа на изложеното решаващият състав приема, че с
виновното си поведение ответникът е причинил непозволено увреждане на психичното
състояние на ищеца, от което са причинени неимуществени вреди на последния,
изразяващи се в психически тормоз. Тези негативни изживявания са именно в
резултат на противоправното действие на ответника. Ето защо приема предявения
иск за доказан по основание.
На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили
като пряка последица от непозволеното увреждане /ППВС № 4/1968г.
и чл. 51 от ЗЗД/. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди и естеството
и характера на страданията, за които то се присъжда се определят от съда по
справедливост /чл. 52 от ЗЗД/. Като не всяко неприятно усещане и чувство и не
всяка душевна депресия дават основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, а само тези които справедливостта изисква да бъдат
възмездени. Размерът на обезщетението следва и да удовлетворява
изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по
аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че
доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение,
а за по-леките – по-ниско.
При формиране на изводите си досежно справедливото
обезщетение както вече беше отбелязано съдът счита за безспорно, че ищецът е претърпял психически
стрес, вследствие на действията на ответника, обръщайки му леглото и недаващ му
да спи нощем, както и заливайки телевизора му с вода.
Съобразявайки в тяхната взаимовръзка всички събрани
доказателства, съдът намира, че по делото е установено, че ищецът е търпял страдания
с продължителност, сочена от вещото лице – около 3- до десет дни. Съдът при
определяне на обезщетението отчита и факта, че по делото не са ангажирани
конкретни доказателства за предизвикани у ищеца страдания с по – висок
интензитет от обичайните при подобни инциденти, които да доведат до
посттравматични стресови разстройства.
С оглед на изложеното и съобразявайки формираната съдебна
практика по размера на присъжданите обезщетения настоящият състав намира, че
обезщетение в размер от 500 лв. справедливо обезщетява претърпените от ищеца
болки и страдания, като до този размер исковата претенция следа да се уважи, а
за разликата над тази сума до предявения размер от 25 000 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС разноски в общ
размер на 52,45 лева, представляващи дължима държавна такса и възнаграждение за
ВЛ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Б.К., понастоящем в Затвора в гр. Плевен, ДА ЗАПЛАТИ на А.Ю.Ю.
ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр. Плевен, сумата от 500 лв. / петстотин
лева/, а именно за нанесен писихически
тормоз, изразяващ се в ритане на леглото му вечер и заливане на телевизора му с
вода, за периода от 20.03.2018 г., до момента на освобождаване на ответника от Затвора в гр.
Плевен като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществените вреди за разликата над 500 лв. до предявения размер от 25 000лв., на основание чл.45 ЗЗД.
ОСЪЖДА К.Б.К., понастоящем в Затвора в гр. Плевен, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 52,45 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: