Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София, 15.05.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на шестнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета П., като разгледа
докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 2189 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №497930 от 01.10.2018г., постановено по гр. дело №12163/2018г.
по описа на Софийският районен съд, ІII ГО, 140-ти състав, са отхвърлени изцяло предявените от „С.в.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, ********, срещу М.П.И., с
адрес: ***, искове с правно основание чл. 200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени по
реда на чл.422 ГПК за заплащане на следните суми, както следва: 1496,34 лв.,
представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от 11.02.2015г.
до 09.08.2017г., кл. № **********, ведно със законната лихва, считано от
22.11.2017 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение)
до погасяването; 204,66 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 14.03.2015 г. до 09.08.2017 г., за които в производството по ч.гр.д.
№ 82543/2017 г. по описа на CPC, III ГО, 140 състав, в полза на ищеца срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.11.2017г.
Срещу постановеното
решение е подадена въззивна жалба от "С.в." АД – ищец в
първоинстанционното производство, в която се излагат съображения за
неправилност на постановения съдебен акт, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд необосновано е приел,
че не е проведено пълно и главно доказване на доставката на претендираните ВиК
услуги, т.к. не е съобразил всички доказателства и законовата уредба. Посочва,
че съдът не е взел в предвид, че
ответницата не е подала отговор на исковата молба и няма възражения и оспорване
от нейна страна, поради което не е
отделил обстоятелствата на които се основава претенцията, наличие на
облигационно отношение между страните като безспорни и е изготвил доклад по
делото като е разпределил доказателствената тежест, а и е приел, че претенцията
не е доказана. Въззивникът счита, че исковете са доказани и моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъдат уважени предявените
искове. Претендира разноски. В съдебно заседание пред въззивния съд не се е
явил представител на въззивника.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е подаден отговор на въззивна жалба от въззиваемата страна ответник по
исковете М.П.И..
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна в процеса,
поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав счита, че същото е правилно, а
въззивната жалба срещу него – неоснователна, поради следните съображения:
Ищецът - „С.в.“ АД е
сезирал първоинстанционния съд с искова молба, в която се твърди, че между
ищеца и ответницата М.П.И., е налице облигационно
правоотношение по предоставяне на ВиК услуги, въз основа на неформален договор,
сключен при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Твърди се, че за
периода от 11.02.2015 г. до 09.08.2017 г. ищецът е предоставил на ответницата
ВиК услуги на стойност от 1496,34лв., за което издал фактури, но ответницата не
заплатила същите в предвидения в чл. 31, ал. 2 ОУ срок – 30 дни от датата на
фактуриране, поради което на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
претендира заплащането им, както и обезщетение за забава върху главницата в
размер на 204,66лв. за периода от 14.03.2015 г. до 09.08.2017г. Претендира се и
за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК от 22.11.2017год. до
окончателното изплащане на вземанията, както и разноските за производството и
след като в заповедното производство по гр.дело №82543/2017год. на СРС, 140-ти
състав ответницата е подала възражение срещу издадената срещу нея за посочените
вземания заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.11.2017год.
Ответницата М.П.И. не е
депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК.
Първоинстанционният съд
е отхвърлил предявените искове, като е приел, че ищецът – „С.в.“ АД, не е
провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че ответницата е страна по договор за
предоставяне на водоснабдителни услуги, в това число, че ответницата е
собственик или носител на вещно право на ползване по отношение на имота,
предмет на делото за претендирания период. Изрично е посочено, че въпреки, че с
доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е разпределил в доказателствена
тежест на ищеца да докаже посоченото обстоятелство и което не е сторено по
делото и не са ангажирани никакви доказателства, че между страните е налице
договор за предоставяне на водоснабдителни услуги с клиентски № ********** - имот, намиращ се в гр. София,
ул. „********. Приел е, че посоченото обстоятелство не е безспорно между
страните, тъй като във възражението срещу заповедта за изпълнение ответникът е
оспорил изцяло заявената претенция, а в исковото производството същият не е
подал отговор на исковата молба, съответно - не е налице изрично признание на
този факт. С оглед на което и при
недоказване на посочените факти при надлежно разпределена доказателствена тежест е приел, че
между страните не е налице договор за предоставяне на водоснабдителни услуги за
клиентски № ********** - имот, намиращ се в гр. София, ул. „********, поради
което и ответницата не дължи плащане на претендираната цена за водоснабдителни
услуги за цитирания клиентски номер.
По делото е приета
единствено ССЕ, в която вещото лице е посочило, че по данните при ищеца за
посочения клиентски номер, същия е открит на 11.02.2015год., като съгласно
решение на етажната собственост е прехвърлено старо задължение от
582лв.-главница и за процесния период след прибавяне на натрупаните задължение общо задължението е в размер на 1016,95лв.-главница.
При така изложената
фактическа обстановка, въззивният съд намира следното от правна страна:
По предявените искове в
тежест на ищеца - въззивник е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че между него и ответницата съществуват договорни отношения за
доставка и отвеждане на вода за процесния недвижим имот, обема на реално
доставената и отведена вода за имота и нейната стойност, както и че паричното
задължение е възникнало и е изискуемо.
Първоинстанционният съд
е приел, че между страните не е доказано, че същите са обвързани от облигационно
правоотношение за предоставяне на ВиК услуги по силата на неформален договор,
осъществен при ОУ, одобрени от ДКЕВР, независимо, че ответницата по исковата
молба не е подалата в срока по чл.131 ГПК отговор, но след като ищецът не е
представил доказателства, че ответницата притежава качеството
„потребител“ на ВиК услуги. Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и б.
"б" от Допълнителната разпоредба на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги "потребители" по смисъла
на закона са: юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В
този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Общите условия на
ответното дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите условия е
прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят
В и К услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи потребители на услугите ВиК са: собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради – етажна собственост; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение. Следователно потребители на ВиК услуги по смисъла
на посочената нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно
право на ползване или на строеж за съответните имоти, като в Общите условия на
дружеството е предвидена възможността такива да са и наемателите, но при
подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това. В настоящия случай по
делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, установяващи, че ответницата
притежава право на собственост или вещно право на ползване върху процесния
имот, както и не се твърди и не се доказва да е имал качеството наемател на
същия, от което следва, че не е установено тя да има качеството
"потребител" на ВиК услуги по смисъла на посочената нормативна
уредба. Неоснователен е доводът на въззивника, изложен в въззивната жалба, че
след като ответницата не е подала отговор на исковата молба обстоятелството, че
е потребител на ВиК услуги не е спорно и е следвало да се приеме за безспорно
това обстоятелство между страните. Извод за съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните не може да се направи и от факта, че на името на ответницата е
открита партида. Обстоятелството, че ответницата е посочена като титуляр на
партидата, не я прави потребител на услугите ВиК, а и при изричното
разпределение но доказателствената тежест в доклада по делото ищецът не е
установил правопораждащия претендираното право факт, което обуславя извод за
неоснователност на главния иск. Неподаването на отговор на исковата молба от
ответницата при подадено от нея възражение срещу вземането по издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не освобождават ищеца да установи по
делото, че ответницата е собственик или вещен ползвател или наемател на
процесния имот и от което да се направи извод, че се явява и потребител на ВиК
услуги.
В конкретния случай с оглед на представените
по делото доказателства – единствено ССЕ и от която не се установява и
евентуално да е постъпило плащане от ответницата на задължения към ищеца за
потребена вода и без документи и за отчет на водомера за обекта, не може да се
направи извод, че ищецът е провел успешно
пълно и главно доказване, както за наличие на облигационно отношение между
страните, така и за реалните количества доставени или потребени В и К услуги в
процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ОУ доставянето на
питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа,
отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения.
Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на
ВиК услуги в присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал.
4 ОУ), като клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ регламентира задължението на
потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни
лица на ВиК оператора.
Неподаването на отговор и липсата на становище
по основателността и допустимостта на иска в срока по чл.131 ГПК не е
равнозначна на признание на иска или на фактите, на които той се основава.
Бездействието на ответника не освобождава ищеца от доказателствената тежест
относно правопораждащите факти.
С оглед гореизложеното,
настоящият въззивен състав на съда намира, че ищецът не е доказал претенциите
си в условията на пълно и главно доказване, което води до отхвърляне на исковете
и потвърждаване на решението на
СРС като правилно.
При този изход на спора не се дължат разноски на въззивника ищец,
който единствено е направил искане за присъждането им.
Воден от гореизложеното,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 497930 от 01.10.2018г., на СРС, 140-ти състав, постановено
по гр. дело №12163/2018г. по описа на Софийският районен съд, II ГО, 140-ти състав.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.