Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. София, 20.02.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното заседание на двадесети
ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Антоанета
Луканова и в присъствието на прокурора Стоев, като разгледа докладваното от
съдия Чеуз гр.дело № 15 957/15 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно и субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ и чл. 1 от ЗОДОВ вр. с
чл. 32 ЗОПДИППД /отм./ в общ размер на 233 261, 58 лв.
Исковата молба е предявена от М.Ц.К.,
М.М.К. и М.М.К.. В същата се твърди, че със зрелищна полицейска акция,
по-известна с името „Октопод”, проведена в малките часове на 10.02.2010 г.
ищецът М.Ц.К. бил задържан от органите на МВР за 24 часа, а впоследствие за 72
часа с прокурорско постановление. Твърди се, че с постановление от 10.02.2010
г. по сл. Дело 2/2010 г. на НСлС, прок. преп. № 4-41/2010 г. по описа на СГП
същият бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал.3 т.2, пр.1
пр.3, алт.3 и предл. 4 вр. с ал. 2 от НК, затова, че за периода 1997 г. – 2010
г. участвал във въоръжена организирана престъпна група, образувана и ръководена
от А.И.П., в която участвали длъжностни лица – М.М.Д., Д.Б.М., А.К.П., П.Д.С., Й.Д.С.и
Н.И.В., като групата е създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 от НК,
чл. 255 ал.3 от НК, чл. 155 ал.1 и ал. 3 от НК, чл. 214 ал.2 от НК вр. с чл.
213а ал.3 т.2,5 и 6, ал.2, т.1, 3, 4 и 6 вр. с ал. 1 от НК. Твърди се, че с
протоколно определение от 12.02.2010 г., постановено по нчд 689/2010 г. на СГС,
НО, 1 състав на ищеца М.Ц.К. била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража”, която била отменена с определение от 18.02.2010 г. по внчд 53/10 г. на
САС и заменена с мярка за неотклонение „подписка”. Твърди се, че с
постановление на СГП от 19.02.2010 г. му била взета и мярка „забрана за
напускане пределите на страната”. Твърди се, че по ДП № 144/2010 г. на НСлС,
пр.пр. 13680/2010 г. /отделено от сл.д. 2/2010 г./ било образувано досъдебно
производство срещу А.И.П., А.К.П., М.М.Д., Д.Б.М., П.Д.С., Й.Д.С., М.Ц.К. и Н.И.В.
като с постановление от 26.01.2011 г. М.Ц. бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 321 ал.3 вр. с ал.2 вр. с чл. 93 т. 20 от НК затова, че от
неустановена дата през 2000 г. до 09.02.2010 г., в гр. София, участвал заедно с
П.Д.С., Й.Д.С., А.К.П. и Н.И.В. в организирана престъпна група, ръководена от А.И.П.,
създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 ал.5 във вр. с ал. 4 вр. с
ал.3 т.1 и 2 вр. с ал. 1 и 2 от НК и по чл. 255 ал.5 вр. с ал. 1, т.2, 6 и 7 от НК.
Изложени
са твърдения, че с определение от 16.04.2010 г., постановено по гр.д. №
С-17/2010 г. по описа на СГС по молба на КУИППД /сега КОНПИ/ било допуснато
обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД, който
следвало да се предяви срещу М.Ц.К., М.М.К., М.М.К. и „Б.И.” ЕООД с цена на
иска 251 936, 58 лв. чрез налагане на обезпечителни мерки – възбрана върху
ап. 7, находящ се в гр. София, бул. „*-***********, върху ¼ идеална част
от неурегулирано празно дворно място с площ от 1752 кв.м., находящо се в гр.
София, м. „Кръстова вада” и върху еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр.
София, м. „Кръстова вада”, както й запор на лек автомобил „Фиат Пунто”, запор
на всички банкови сметки, открити в лицензираните 29 банки в РБ, запор на
дружествените дялове, притежавани от М.Ц.К. в капитала на „Б.И.” ЕООД, „Л.” АД,
„Л.А.” ООД, „С.” ООД, „Т.К.” ООД, „Л.К.” АД. Обезпечението било отменено на
14.08.2014 г., а исковете, за които било допуснато не били заведени от КОНПИ.
Твърди се, че с постановление от 24.01.2011 г. било прекратено наказателното
производство по ДП 2/2010 г. по описа на НСлС по отношение на М.Ц.К., а с
постановление от 10.03.2014 г. било прекратено наказателното производство по
пр.пр. 13680/2010 г. на СГП по отношение на М.Ц.К..
Твърди се, че ищецът М.Ц.К. бил привлечен като обвиняем за
извършване на тежки умишлени престъпления с висока степен на обществена
укоримост като обвиненията за извършването им е било в продължителен период от
време. Твърди се, че общественият отзвук бил огромен. Новината за задържането
му била разпространена в пресата в цялата страна, били публикувани клипове дори
в сайта на МВР, в които се цитирали имената на лицата, направени били
изказвания от министър-председателя и министъра на вътрешните работи. Твърди
се, че информацията в пресата представила задържането като най-сериозния удар
върху организираната престъпност в страната след 1989 г. Всички тези
обстоятелства дали отрицателно отражение върху психиката на ищеца М.Ц. и му
причинили значителни болки и страдания. Твърди се, задържането, обвиняването и
мерките за неотклонение били шок за него, било опетнено името му. Твърди се, че
същият бил в управата на няколко търговски дружества и в сдружения с
нестопанска цел, в Съюза за стопанска инициатива, спортни клубове, като
повдигането на обвиненията срещу него довело до преустановяване на тези
дейности като връщането към тях било невъзможно и година след прекратяване на
наказателните производства. Твърди се, че се променил, отдалечил се от
семейството и приятелите си, затворил се в себе си. Твърди се, че през 2013 г.
съпругата му /ищцата М.К./ била диагностицирана с онкологично заболяване –
карцином на лява млечна жлеза, за което й били извършени оперативни
интервенции, което допълнително повлияло на ищеца М.Ц. и същият се измъчвал, че
не може да й помогне финансово и че именно случилото се с него е провокирало
заболяването на съпругата му. Твърди се, че наред с неимуществените вреди е
търпял и имуществени такива представляващи пропуснати ползи за периода 2010 г.
– 2014 г., изразяващи се в нереализирани доходи от него с оглед воденото срещу
него наказателно производство. Претендират се и имуществени вреди, изразяващи
се в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство.
И тримата
ищци твърдят в исковата молба, че са търпели неимуществени вреди от действията
на ответника КОНПИ, изразяващи се в наложените по искане на този ответник
обезпечителни мерки по отношение на цялото им И. и поставяйки ги в абсолютна
невъзможност да осъществяват нормален живот. Ищецът М.Ц. твърди, че е търпял и
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на сумата от 526, 60 лв. –
наказателна лихва по отпуснат ипотечен кредит с оглед забава в изплащане на
месечните вноски, както и сумата от 30 433, 79 лв. – платени лихви по дължими публични
задължения, с оглед невъзможността да се разпорежда с И.то си и да заплати своевременно
публичните си задължения. Твърди се, че ищцата М.К. е била принудена без
каквото и да е основание да търпи за продължителен период от време значителни
ограничения в ситуация на сериозно онкологично заболяване и без възможност да
предприеме лечение в чужбина, ползване на хранителни добавки или алтернативна
медицина, което й причинило значителни болки и страдания. Твърди се, че ищецът М.М.
бил на 19 години в този период и бил принуден да търпи несгодите, причинени от
блокиране на цялото И. на семейството му, не можел да работи, а образованието
му не било желаното от него, поради невъзможността семейството да го осигури
финансово.
При тези
фактически твърдения ищецът М.Ц. е мотивирал правен интерес от исковете и иска
от съда да осъди ответника П. на РБ да му заплати сумата от 70 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, с оглед воденото срещу него наказателно
производство, сумата от 36 301, 19 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи за периода 2010 -2014 г., сумата от 6 000
лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва върху
сумата.
Ищецът М.Ц.
е мотивирал правен интерес от исковете и иска от съда да осъди ответника КОНПИ
да му заплати сумата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди,
сумата от 526, 60 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатена наказателна лихва по отпуснат ипотечен кредит с оглед забава в
изплащане на месечните вноски, както и сумата от 30 433, 79 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в платени лихви по дължими публични задължения, с оглед
невъзможността да се разпорежда с И.то си и да заплати своевременно публичните
си задължения, а ищците М.К. и М.М. са сезирали съда с искове за заплащане на
сумата от по 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди за всеки от
тях. Претендира се и законна лихва върху сумите.
Ответникът – П. на РБ., чрез своя
представител оспорва исковете по основание и размер в писмен отговор, депозиран
в срока по чл. 131 от ГПК.
Ответникът – К.ЗА О.на Н.П.И., чрез своя
представител оспорва исковете по основание и размер в писмен отговор, депозиран
в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след
като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна
следното:
По исковете срещу ответника П. на РБ.:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 пр.2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П. и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. С оглед така очертания
фактически състав по делото, следва да бъде доказано от ищеца, че е налице съдебен
акт, с който по отношение на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от
визираните по-горе органи, е прекратено по причините, посочени по-горе в
мотивите на съдебното решение като от тези действия на правозащитните органи като
пряка и непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца.
Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от
съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното
лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно
или не.
Ищецът М.Ц.К.
реЛ.ира в исковата си молба, като вредоносно поведение от страна на П. на РБ,
състоящо се в повдигане и поддържане на обвинения в извършване на престъпления. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е
привлечен като обвиняем за извършване на престъпления по чл. 321, ал.3 т.2, пр.1 пр.3,
алт.3 и предл. 4 вр. с ал. 2 от НК, затова, че за периода 1997 г. – 2010 г.
участвал във въоръжена организирана престъпна група, образувана и ръководена от
А.И.П., в която участвали длъжностни лица – М.М.Д., Д.Б.М., А.К.П., П.Д.С., Й.Д.С.и
Н.И.В., като групата е създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 от НК,
чл. 255 ал.3 от НК, чл. 155 ал.1 и ал. 3 от НК, чл. 214 ал.2 от НК вр. с чл.
213а ал.3 т.2,5 и 6, ал.2, т.1, 3, 4 и 6 вр. с ал. 1 от НК. Това обстоятелство
се установява с представеното по делото постановление от 10.02.2010 г. по сл.
Дело 2/2010 г. на НСлС, прок. преп. № 4-41/2010 г. по описа на СГП. Видно от
представеното по делото постановление от 24.01.2011 г. по ДП 2/2010 г. на НСлС,
прок. преп. 3214/2010 г. на СГП воденото наказателно производство срещу този
ищец е прекратено.
Установено
по делото, с оглед представеното постановление от 26.01.2011 г. по пр.пр.
13680/11 г. по описа на СГП, че ищецът М.Ц. е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 321 ал.3 вр. с ал.2 вр. с чл. 93 т. 20 от НК затова, че от
неустановена дата през 2000 г. до 09.02.2010 г., в гр. София, участвал заедно с
П.Д.С., Й.Д.С., А.К.П. и Н.И.В. в организирана престъпна група, ръководена от А.И.П.,
създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 ал.5 във вр. с ал. 4 вр. с
ал.3 т.1 и 2 вр. с ал. 1 и 2 от НК и по чл. 255 ал.5 вр. с ал. 1, т.2, 6 и 7 от НК. Воденото наказателно производство срещу ищеца е прекратено с постановление
на СГП от 10.03.2014 г., по прок. преп.
10238/2010 г., представено по делото.
С оглед на
което настоящият съдебен състав намира, че е налице първата предпоставка от
фактическия състав.
Ищецът
претендира обезвреда на причинените му неимуществени вреди вследствие на
воденото срещу него две наказателни производства.
С оглед събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства настоящият съдебен състав намира за установено по
безспорен начин, че в следствие на воденото срещу ищеца наказателно
производство същият е претърпял неимуществени вреди, които по естеството
си засягат здравословния статус, психическото равновесие, промяна в ежедневния
стереотип на поведение и начин на живот, социална изолация, неблагоприятни
последици, които са пряко свързани с неговите душевен и физически стабилитет
доколкото засягат личното чувство на чест и достойнство на човек. Тези вреди се
установяват от събраните гласни доказателства чрез разпит на допуснатите по
делото свидетели Р.Г., И.Н.и Ю.Х., чийто показания настоящият съдебен състав
кредитира като обективни преки наблюдения, а тези на последния свидетел при
съблюдаване на правилото на чл. 172 от ГПК. И тримата разпитани свидетели дават
идентични показания, че ищецът е търпял
неблагоприятни в психологически, социален и емоционален аспект преживявания
като стрес, притеснение и емоционално напрежение на личността, чувство на накърнени чест, достойнство и добро име в обществото. В заключението на
вещото лице по изслушаната съдебно психологическа експертиза Е.К. е посочено,
че същият е със завишено равнище на тревожност и страх, констатирано е
продължаващо стресово състояние на ищеца, което следва да се овладее под страх
от нежелани психосоматични състояния. Фактът на широко медийно разпространение относно
развитието на наказателното производство се установява от представените по
делото материали, публикувани в средствата за масова информация – печатни медии
и интернет сайтове.
Съобразно
правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда
по справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, а
следва да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне размера
на обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да се
вземе предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца, продължителният
период от време – 4 години водено досъдебно производство, през което време той
е търпял негативни преживявания, предприетата срещу него мярка на неотклонение
– „задържане под стража” /за 6 дни/, а впоследствие изменена в „подписка” в
продължителен период от време /общо около 4 години/, процесуалната мярка, изразяваща се в забрана
да напуска пределите на РепубликаБ., тежестта на повдигнатите обвинения – за
извършване на престъпления, за който законът предвижда наказание лишаване от
свобода над 5 години т.е. притежаващи белезите на „тежко престъпление“ по
смисъла на чл. 93 т.7 от НК, чистото му съдебно минало, все обстоятелства,
които следва да бъдат съобразени от съда, с оглед константната съдебна практика
– решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр. д. 1916/2009 г., Четвърто ГО. На
следващо място при определяне размера на обезщетението за тези обичайни, съгласно практиката на ВКС
вреди, същото следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в
източник на неоснователно обогатяване за пострадалия / в този смисъл са решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО на ВКС, решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС/.
С оглед
критериите, визирани по-горе от настоящия съдебен състав и установените по
делото обстоятелства, същият намира, че справедливо би било да се присъди
сумата от 30 000 лв., която би репарирала душевния дискомфорт на ищеца от водените
срещу него наказателни производства.
Предвид
което съдът намира, че заявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 30 000 лв., като
за горницата до пълния предявен размер от 70 000 лв. следва да се
отхвърли.
Ищецът е
заявил и искане за присъждане на сумата от 6 000 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в
наказателното производство. Последователна и непротиворечива е практиката на
ВКС, която настоящият съдебен състав следва да съобрази е, че липсата на
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния
процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя
извод, че направените разходи от него в хода на наказателното преследване,
приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която
държавата му дължи обезщетение с оглед нормата на чл. 4 от ЗОДОВ / решение №
843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 126/10.05.2010 г. по
гр. д. № 55/2009 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 433/23.06.2010
г. по гр. д. № 563/2009 г., ВКС, ІV г.о. и др./ В подкрепа на твърденията си за сторено такова
ищецът е ангажирал препис от договор за правна помощ с уговорено възнаграждение
респ. доказателства, че сумата е реално заплатена. Предвид което тази претенция
като основателна и доказана следва да се уважи изцяло.
Ищецът е
заявил и искане за присъждане на сумата от 36 301, 19 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за периода 2010 - 2014 г. в
резултат на нереализиран приход от упражняваната от него търговска дейност с
оглед наказателното преследване срещу него. С оглед задължителните разяснения,
дадени с т.11 от ТР 3/2005 г. на ОСГК обезщетението за имуществени вреди се
определя при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните
органи. Пропуснатата полза също подлежи на обезщетяване при това условие, като
приход за И.то на пострадалия, който не се е осъществил заради непозволеното
увреждане. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от
установените по делото обстоятелства (решение № 73/2017 г. по гр. д № гр. д. №
3728 по описа на ВКС ІІІ г.о за 2016 г.), да е обективно, а не само субективно
очакван като увеличение на И.то и получаването му при нормални обстоятелства да
е било осуетено от незаконните действия на органите по чл. 2 от ЗОДОВ. Това означава
осъществяването на прихода да е реално и сигурно /решение 156/29.11.2010 г. по търг.
дело 142/2010 г. на Първо ТО на ВКС/, като свързано с конкретните обстоятелства, а да не се касае
за хипотетична вреда / решение 54/13.06.2017 г. по гр. д. 2755/2016 г. на Трето
ГО на ВКС/. При ангажираните от ищеца доказателства – представени данъчни
декларации и заключения на счетоводни експертизи на вещите лица А.Д. и В.М.,
настоящият съдебен състав не може да обоснове извод за наличие на пряка
причинна връзка между водените срещу ищеца наказателни производства и
невъзможността същият да получи доходи от трудовата си дейност в претендирания
размер. По делото не са ангажирани доказателства, които да установяват или поне
да индикират, сигурното получаване на тези доходи от ищеца. Вещите лица и по
двете счетоводни експертизи са посочили декларираните от ищеца суми през
периода 2005 – 2014 г. Тези суми не са константна и неизменима величина, за да
се презюмира някаква сигурност в получаването им през процесния по делото
период, а са свързани с търговска активност, социално-икономическа обстановка и
други фактори с търговско-икономически характер. Аргумент в тази насока е и
установеното обстоятелство по делото, че в годината преди повдигане на
обвиненията срещу ищеца регистрирания от него ЕТ няма данни въобще да е
реализирал доходи. Предвид което този иск като неоснователен следва да се
отхвърли.
По отношение на
исковете срещу КОНПИ:
По отношение на процесуалната допустимост на
заявените искове е налице произнасяне от страна на състава на съда в
определението от 29.06.2016 г., което същият поддържа и към настоящия момент. С оглед
заявените възражения от ответника, настоящият съдебен състав намира, че следва
да отбележи следното: Отговорността за вреди от неправомерната правозащитна
дейност на КУИППД по ЗОПДИППД /отм./ е по чл. 1 от ЗОДОВ, като компетентен да
разгледа иска е гражданският съд / Определение по ч. гр. д. № 39/13 г. на ВКС,
петчленен състав, определение 305 от 29.04.2014 Г.
по ч.гр.д. № 2099/2014 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС /, тъй като за отговорността по чл.1 от ЗОДОВ определяща е не правната
същност на акта, а основният характер на дейността на органа, който го издава,
и, тъй като обезщетението за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ не може да се
претендира по друг закон. Отговорността на Държавата за крайната правозащитна
дейност на КУИППД по ЗОПДИППД /отм./ е и за подготвящата я административна
дейност на същия орган. Ето защо се приема, че прецизната правна квалификация
на исковете е чл. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 32 от ЗОПДИППД(отм.). Нормата на чл.
2а от ЗОДОВ е реЛ.антна по отношение дейността на Комисията по сега действащия
закон.
В
тежест на ищците по този иск е да установят наличие на причинени вреди
/имуществени респ. неимуществени/ от незаконни действия или бездействия, извършени
във връзка с този
закон.
Не се
спори между страните, че с определение от 16.04.2010 г. СГС, по гр.д. №
С-17/2010 г. е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 28 от
ЗОПДИППД /отм./ срещу М.Ц.К., М.М.К., М.М.К. и „Б.И.” ЕООД като е даден месечен
срок на Комисията да предяви бъдещия иск, считано от датата на влизане в сила
на осъдителната присъда срещу М.Ц.К. в започналото срещу него наказателно
производство по сл.д. 2/2010 г. на НСлС. Не се спори, че допуснатото
обезпечение е наложено с оглед представеното по делото изп. дело
30 278/2010 г. на ДСИ при СРС, 4 отд., 28 участък. Установено по делото е,
че наказателното производство срещу М.Ц. е прекратено с постановление на СГП от
10.03.2014 г. Няма данни кога това постановление е доведено до знанието на
КОНПИ. Страните не са формирали спор и относно обстоятелството, че с
определение от 25.07.2014 г. СГС е отменил допуснатото обезпечение.
Настоящият съдебен състав не споделя
възражението на ответната страна, че действията му са в условия на обвързана
компетентност с оглед подаденото уведомление на прокурора. Обвързаността на
Комисията от депозирано уведомление от П. се изчерпва с акта на започване на
проверка. Всички останали действия на Комисията са самостоятелни, с оглед
предоставените й от закона правомощия като същата е длъжна не само да извърши проверка на И.то на лицето и свързаните с него правни
субекти,
правното основание за придобиването му, неговата стойност и трансформации,
доходите на проверяваното лице, съответно разходите му, но проверява и всички
други обстоятелствата, които имат значение за изясняване на произхода на И.то и
начина на придобиването му, както и събира относими доказателства, които наред
с това следва да установяват и връзката му с установеното престъпление /ТР 7/2013
в тази връзка/. При липса на достатъчно доказателства в този смисъл или поради
неизвършването на обективна преценка от съответния орган, депозирането на молба
за допускане на обезпечение на бъдещ иск без наличие на съответните
предпоставки респ. бездействие в продължителен период от време да се извърши
такава обективна преценка с оглед възможността, предвидена в чл. 24 ал.1 от ЗОПДИППД(отм.)
да поиска впоследствие отмяна на допуснатото обезпечение се явява според
настоящия съдебен състав незаконосъобразно действие.
Предвид което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
Претърпените от ищеца М.Ц. неимуществени вреди в периода,
в който И.то му е било запорирано, съвпадащ с периода на воденото срещу него
наказателно производство са установени по съображенията, изложени по-горе в
съдебното решение и настоящият съдебен състав намира за ненужно да преповтаря.
Търпените неимуществени вреди от страна на другите двама
ищци се установяват от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетели
и заключението на съдебно психологическата експертиза, а по отношение на ищцата
К. и от заключението на съдебно медицинската експертиза, изготвена от вещото
лице д-р О.М.. И свидетелските показания, и изслушаната психологическа
експертиза безспорно установяват търпени вреди под формата на преживян стрес,
тревожност, социална изолация, страх, притеснение, чувство на безпомощност,
промяна в стереотипа на живот, невъзможност да водят нормален живот до степен
да изпитват притеснение за финансовата обезпеченост на ежедневни битови нужди и
сметки за комунални услуги. По отношение на ищцата К. са ангажирани
доказателства – медицински документи и заключения на вещите лица по изслушаната
СМЕ и СПЕ, от който се установява, че в процесния период същата е
диагностицирана с онкологично заболяване – карцином на лява млечна жлеза. Дори
да се приеме, че наложените обезпечителни мерки върху И.то, притежавано от нея
и семейството й, не е първопричина за отключване на заболяването следва да се
съобрази, че същата е преживяла изключително високи нива на стрес и тревожност,
преминаващи към дистрес /заключение на СПЕ/, „рухна психически” /показания на
свидетеля Х./ което неминуемо води до развитие на заболяването. Невъзможността
да получи адекватна медицинска грижа, да ползва полагаем отпуск за временна
нетрудоспособност с оглед нуждата от финансова издръжка на семейството, което е
разчитало само на нейните доходи в значителен период от време, съгласно
показанията на свидетеля Х., неминуемо са дали сериозни негативни отражения
върху психическото състояние на ищцата К..
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
по отношение на ищците е настъпила значителна отрицателна промяна както в семейния и трудовия им начин на живот, така и в
техния бит, възможности и потенциал за развитие. Предвид което и втората предпоставка на
фактическия състав на разпоредбата е установен по делото.
При определяне размера на обезщетението следва да бъдат
съобразени, критериите, посочени по-горе в решението. Налице е и съдебна
практика, установена с решение № 166/18.10.2016 г. по гр.д. 1642/2016 г. на
Трето ГО на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя. По отношение на ищеца
М.Ц. следва да бъде съобразен факта, че неимуществените вреди, търпени от
наложените обезпечителни мерки са в период, идентичен с периода на воденото
наказателно производство с оглед диференциация на подлежащите на обезвреда
вреди респ. съблюдаване на определения от съда по-горе размер на обезщетението
спрямо първия ответник.
При тези ангажирани от страните доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че заявеният иск от М.Ц. е основателен за сумата от
20 000 лв. като за горницата до пълния предявен иск от 50 000 лв.
следва да се отхвърли. Искът на ищцата К. е изцяло основателен и следва да се
уважи в претендирания размер от 20 000 лв., а искът на ищеца М.М. следва
да се уважи за сумата от 10 000 лв. като за горницата до пълния предявен
размер от 20 000 лв. следва да се отхвърли.
С оглед представените по делото писмени доказателства –
удостоверение от 29.05.2015 г. на „Б.П..” АД, установяващо факта на начислена
наказателна лихва поради просрочие на ипотечен кредит в периода 10.02.2010 г. –
25.04.2014 г. заявеният иск за сумата от 526, 60 лв. – стойността на
наказателната лихва се явява основателен и доказан изцяло, предвид факта, че
просрочието е допуснато в периода, в който е бил наложен запор/възбрана върху
притежаваното от ищеца И., с което същият е бил лишен от възможността да
обслужва редовно отпуснатия му кредит. По аналогични съображения е основателен
и вторият иск за имуществени вреди за сумата от 30 433, 79 лв.,
представляващи лихви върху дължими, но неплатени публични задължения в периода
2011-2014 г., предвид представения по делото ревизионен акт и справка за
дължимите публични задължения на ищеца М.Ц..
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. По исковете срещу П. на ищеца М.Ц. се следват разноски в размер на 10 лв. –
ДТ и сумата от 15 лв. – такса СУ. По исковете срещу КОНПИ на ищците се следва
сумата от 45 лв. – дължима ДТ и такса СУ. Остатъкът от претендираната ДТ в
списъка по чл. 80 от ГПК в размер на 20 лв. като недължимо платена подлежи на
възстановяване, а не следва да се възлага в тежест на ответниците.
С оглед изхода на спора по отношение на ответника КОНПИ
ищецът М.Ц. дължи заплащане на сумата от 180 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение, а ищецът М.М. сумата от 150 лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА П. на РБ. – с адрес:
гр. София, бул. “********на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на М.Ц.К., ЕГН **********,***
– адв. Б.Г. сумата от 30 000 /тридесет
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на водено срещу него наказателно производство по пр.пр. 4-41/2010 г. и
по пр.пр. 13680/2010 г. по описа на СГП, като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 70 000 лв. като неоснователен и недоказан, както
и сумата от 6 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 10.03.2014 г. до окончателното
изплащане на сумите, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 25
лв. – разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от М.Ц.К., ЕГН **********,*** – адв.
Б.Г. срещу П. на РБ. – с адрес: гр. София, бул. “********на основание чл.2 ал.1
т.3 пр.2 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за
сумата от 36 301, 19 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи за периода
2010 - 2014 г. в резултат на нереализиран приход от упражняваната от него
търговска дейност с оглед наказателното преследване срещу него като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К.ЗА О.НА Н.П.И., с адрес: гр. София, ул. „*********на
основание чл. 1 от ЗОДОВ вр. с чл. 32 ЗОПДИППД /отм./ да заплати на М.Ц.К., ЕГН
**********,*** – адв. Б.Г. сумата от 20 000
/двадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки по отношение на И.то
му в периода 2010 – 2014 г. като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 50 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и сумата от 526, 60 лв. – обезщетение за имуществени вреди, под
формата на претърпяна загуба и представляваща стойността на заплатена
наказателна лихва за периода 10.02.2010 г. – 25.02.2014 г. по отпуснат му
банков кредит и сумата от 30 433, 79 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, под формата на претърпяна загуба, представляващи лихви върху дължими, но
неплатени публични задължения в периода 2011-2014 г., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 10.12.2015 г. до окончателното изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА К.ЗА О.НА Н.П.И., с адрес: гр. София, ул. „*********на
основание чл. 1 от ЗОДОВ вр. с чл. 32 ЗОПДИППД /отм./ да заплати на М.М.К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: *** – адв. Б.Г. сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки
по отношение на И.то й в периода 2010 – 2014 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 10.12.2015 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА К.ЗА О.НА Н.П.И., с адрес: гр. София, ул. „*********на
основание чл. 1 от ЗОДОВ вр. с чл. 32 ЗОПДИППД /отм./ да заплати на М.М.К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: *** – адв. Б.Г. сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки
по отношение на И.то му в периода 2010 – 2014 г., като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 20 000 лв. като неоснователен и
недоказан, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 10.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА К.ЗА О.НА Н.П.И., с адрес: гр. София, ул. „*********на
основание чл. 1 от ЗОДОВ вр. с чл. 32 ЗОПДИППД /отм./ да заплати на М.Ц.К., ЕГН
**********, М.М.К., ЕГН ********** и М.М.К., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*** – адв. Б.Г. на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 45 лв. – разноски.
ОСЪЖДА М.Ц.К., ЕГН **********,*** – адв. Б.Г. да заплати
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на К.ЗА О.НА Н.П.И., с адрес: гр. София, ул. „*********сумата
от 180 лв. – разноски.
ОСЪЖДА М.М.К., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Б.Г. да заплати
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на К.ЗА О.НА Н.П.И., с адрес: гр. София, ул. „*********сумата
от 150 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
СЪДИЯ: