Решение по дело №387/2020 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 401
Дата: 24 ноември 2020 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Севдалина Василева
Дело: 20207080700387
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 401

 

гр. Враца 24.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 27.10.2020 г. / двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета  година/ в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

                                                                                ТАТЯНА КОЦЕВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора  ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА  КАН дело № 387 по описа на АдмС – Враца за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

             Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

             Образувано е въз основа на постъпила  касационна жалба от М.Ц.К. ***, чрез пълномощника му *П.П.,  против РЕШЕНИЕ №197/18.06.2020г.,  постановено по анд №190/2020г.  по описа на Районен съд Враца, с което е потвърдено  издаденото от Началника  на ОО“АА“  гр.Враца  Наказателно постановление №26-0000359/ 03.12.2019г. за налагане на административно наказание  глоба   в размер на 500лв. на основание чл.93 ал.2  от  Закона за автомобилните превози/ЗАвтПр/  за нарушение на чл.19 ал.1 т.1  от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС.

              В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че  Районният съд  се е позовал на предположения, за да приеме, че  управляваният от  касатора автомобил е извършвал международен превоз, за което е следвало да  носи със себе си заверено копие от  лиценз на общността. Освен това, дори да се приеме, че нарушението е формално извършено, то е с незначителни  общественоопасни последици, не се касае до  накърняване на интересите на държавата, поради което дори минималният размер на наложената санкция се явява прекомерен. Иска се отмяната на решението  и постановяване на друго, с което да бъде отменено  оспореното  наказателно постановление. Идентични съображения се развиват в молба-становище, депозирано от *П.П., в което е направено и искане за присъждане на сторените разноски.

             Ответникът по касационната жалба чрез * И.Т. в писмено възражение оспорва същата и прави искане да бъде оставена без уважение, тъй като  решението на Районния съд е правилно, а НП не страда от пороци, съдържа всички реквизити, нарушението е  описано точно  и е безспорно установено. Счита, че нарушението не може да се определи като маловажно, тъй като е формално, за осъществяването му не се изисква настъпване на вредни последици, а то несъмнено е общественоопасно, тъй като застрашава безопасността на движението по пътищата.

             Участващият в касационното производство прокурор дава заключение, че жалбата е основателна, тъй като от административнонаказателната преписка не става ясно кой нормативен акт е нарушен – този за превоз на товари в страната или  този, регламентиращ международни превози. С решението си въззивният съд не е  дал отговор на този въпрос, а след като решението не може да  почива на  предположения, същото се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

             Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:

              Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,същата е и основателна по следните съображения:

             Предмет на оспорване пред въззивния съд е Наказателно постановление №26-0000359/ 03.12.2019г. на Началника на РД“АА“ Враца, с което  на настоящия касатор е наложена глоба в размер на 500лв. на основание чл.93 ал.2 от ЗАвтПр, тъй като при управление на  т.а. марка ДАФ с рег.№ ***  с маршрут гр.С. – гр.Б., при проверка не е представил заверено копие от лиценз на Общността за превоз на товари. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал относими към спора доказателства, преценил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е направил крайния си извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН  и съдържат  задължително изискуемите реквизити.  При постановяване на решението обаче съдът  не е приложил  правилно материалният закон, което е довело и до постановяване на неправилен съдебен акт. Не се спори по фактите – на посочената в АУАН и НП дата  касаторът е управлявал т.а., който е бил без товар  и без пътен лист. При липсата на каквито и да било други доказателства в административнонаказателната преписка, първостепенният съд е приел, че  описаното нарушение е доказано и движещият се без товар автомобил е осъществявал международен превоз, поради което не е следвало да  има издаден пътен лист, но е трябвало да носи заверен препис от лиценз на общността за превод на товари. Не са събрани доказателства и в насока, че  изобщо е извършван обществен превоз на товари по смисъла на §1 т.1 и т.2  от ДР на ЗАвтПр. След като товарният автомобил е бил празен и не са представени никакви документи относно извършвания превоз / относно товар, собственик, маршрут с начална и крайна точка/ не може да се направи категоричен извод, че в момента на проверката водачът е осъществявал обществен превоз на товари по маршрут гр.С. -  гр.Б. В преписката дори не е посочено  кой е  превозвачът, който притежава лиценз на общността, заверено копие от  който следва да носи със себе си водачът. Като не е  установил непълнотата в административнонаказателната преписка, водеща до  извода, че извършването на описаното нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин и приемайки оспореното пред него НП за законосъобразно, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

             След отмяната на решението, тъй като при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на факти и обстоятелства, за които писмените доказателства не са достатъчни, касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора. По изложените по-горе съображения обжалваното НП следва да бъде отменено.

            При този изход на спора и при своевременно направено искане на касатора следва да се присъдят направените за двете инстанции разноски в размер на 600 /шестстотин/лв., за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат заплатени от  ИА“АА“ като ЮЛ, в чиято система се намира административнонаказващият орган, издал отмененото НП.

            Воден от горното и на основание чл.221 ал.2   от АПК вр.чл.348 ал.1 т.1 от НПК съдът

           

              

Р  Е  Ш  И :

 

 

              ОТМЕНЯ   РЕШЕНИЕ №197/18.06.2020г., постановено по анд №190/2020г. по описа на Районен съд  Враца, с което е потвърдено НП №26-0000359/03.12.2019г. на Началника на  ОО“АА“  гр. Враца и вместо него

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

              ОТМЕНЯ НП №26-0000359/03.12.2019г. на Началника на  ОО“АА“ гр.Враца.

              ОСЪЖДА  Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София ДА ЗАПЛАТИ  на М.Ц.  К. ***  сумата 600 /шестстотин/лв. разноски за двете инстанции.     

              Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                     2.