Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 305 22.05.2019 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд Търговище единадесети състав
На шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 312 по описа на РСТ за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238
от ГПК по предявени искове с правно основание чл.
327,ал.1 от ТЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „СТОЙКОВИ-ЛЕС” ЕООД, ЕИК *********, гр.Търговище, представлявано от А.А., действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. Д.П.-ТАК, твърди в исковата молба, че между него и ответника „ЕСТ ТРЕЙД” ООД, ЕИК ********* гр.Търговище, представлявано от Т.Т., е съществувало договорно правоотношение по силата на неформален договор за продажба и доставка на дърва за огрев-акация, по който ищецът доставил на ответника договорените дърва, за което са съставени две фактури-фактура № **********/30.03.2018г. на стойност 4 200лв. с ДДС и фактура № **********/10.04.2018г. на стойност 1 470лв. с ДДС. Излага, че съобразно уговореното по договора и разпоредбите на ТЗ, плащането е следвало да се извърши в деня на фактурирането и по банков път-чрез платежно нареждане; сочи, че фактурите са осчетоводени ви в двете дружества.Сочи, че въпреки провежданите разговори, и до момента сумите са останали незаплатени, поради което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите осъдителни искове за сумата от общо 6 171,09лв. главница по двете фактури, представляваща стойността на доставените дърва за огрев, претендира законната лихва, както и обезщетение за забава върху всяка от главниците в размер на 374,50лв. по първата фактура за периода от 31.03.2018г.(датата, следваща падежа) до 14.02.2019г. и в размер на 126,59лв. по втората фактура за периода от 11.04.2018г. (датата, следваща падежа) до 14.02.2019г.; претендира разноски. В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца адв.Д.П. -ТАК, която пледира за уважаването им изцяло, заявил е и искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника при наличие на предпоставките за това.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор от ответника не е постъпил. В съдебно заседание същият, редовно призован, не изпраща представител, липсва и искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ответника, не е взето и становище по исковете.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази направеното искане, съдът приема, че следва да се постанови неприсъствено решение против ответника, поради следните съображения:
Доколкото ответникът не е депозирал писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, не изпраща представител в съдебно заседание и не е поискал делото да се разгледа в отсъствието му, то съдът приема, че са налице предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК, при наличието на които ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение.
Видно от съдържанието на разпореждане по чл. 131 от ГПК и призовката до същия, връчена му по реда на чл. 50,ал.2 от ГПК, двукратно му е указано, че при неподаване на писмен отговор, неявяване в съдебно заседание и липса на искане делото да се разгледа в отсъствието на негов представител, срещу него може да се постанови неприсъствено решение, поради което съдът приема, че е налице и предпоставката по чл. 239,ал.1,т.1 от ГПК.
Видно от представените по делото писмени доказателства- фактура № **********/30.03.2018г. на стойност 4 200лв. с ДДС и фактура № **********/10.04.2018г. на стойност 1 470лв. с ДДС, двустранно подписани от страните, както и предвид обстоятелството, че върху ищеца не пада доказателственатата тежест да установява отрицателния факт на неплащане на дължимите суми по тези фактури, съдът приема, че исковете са вероятно основателни, по см. на чл. 239,ал.1,т.2 от ГПК.
Поради изложеното и като счита, че са
налице всички изискуеми от закона предпоставки, а именно-формалните
предпоставки по чл. 238,ал.1 от ГПК, както и тези по същество-по чл. 239,ал.1
от ГПК, съдът приема, че на осн. чл.239,ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да се
постанови неприсъствено решение против ответника, който следва да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 5 670лв.,
дължима главница по двете фактури, ведно със законната лихва от 15.02.2019г. до
изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер общо на 501,67лв. за
периода от деня, следващ падежа на всяка от двете фактури до 14.02.2019г.-датата,
предхождаща депозиране на исковата молба, на
осн. чл. 327,ал.1 от ТЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 276,80лв. внесена държавна такса и 640лв. платено адвокатско възнаграждение, или общо 916,80лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА на осн. чл.239,ал.2 вр. ал.1 от ГПК „ЕСТ ТРЕЙД”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище,
ул.“Радецки“, № 33,ап.10, представлявано от Т.Т., да
заплати на „СТОЙКОВИ-ЛЕС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Търговище, ул.“Велико Търново“, № 7,ет.2,ап.3, представлявано от А.А., следните суми: 5 670лв.(пет хиляди шестстотин и
седемдесет лв.), дължима главница по фактура № **********/30.03.2018г. на
стойност 4 200лв. с ДДС и фактура № **********/10.04.2018г. на стойност
1 470лв. с ДДС, двете за доставени дърва за огрев-акация, ведно със
законната лихва от 15.02.2019г. до изплащане на задължението и обезщетение за
забава в размер общо на 501,67лв.(петстотин и един лв. и 67ст.), за периода от
деня, следващ падежа на всяка от двете фактури до 14.02.2019г., на осн. чл.
327,ал.1 от ТЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕСТ ТРЕЙД”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище,
ул.“Радецки“, № 33,ап.10, представлявано от Т.Т., да
заплати на „СТОЙКОВИ-ЛЕС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Търговище, ул.“Велико Търново“, № 7,ет.2,ап.3, представлявано от А.А., разноските по делото в размер на 916,80лв., на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия: