Решение по дело №3816/2016 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.............                          23.01.2017г.                 гр.Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският районен съд                                           ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав

На петнадесети ноември                                                                                   2017 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                           Председател:АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

Секретар: Р.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ

гражданско дело номер 3816 по описа за 2016 година,

 

Делото е образувано по искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.177 КТ, предявени от З.Д. *** против „Пътстрой”ООД-Стара Загора, който по трудов договор от 11.08.2014г. работил като монтьор в ответното дружество, но въпреки изпълнението на трудовите си задължения съвестно, последната си заплата получил за месец октомври 2015г., като претендира за заплащане на сумите от по 705,51 лева неплатено трудово възнаграждение за месеците ноември 2015г., декември 2015г. и януари 2016г., 405,51лева за месец февруари 2016г., март 2016г. – 305,51лева и 355,51лева за м.април 2016г., които суми останали незаплатени от ответника – трудовото правоотношение било прекратено по негова молба – изпратена и по „ЕКОНТ експрес”. Правена била проверка от инспекцията по труда, като претендира сумите за заплащане от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор, в който молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни – твърдят, че сумите били заплатени на ищеца с разходни касови ордери, които представят.

В исковата си молба ищецът З.Д.Д. твърди, че на 11.08.2014 год. подписал трудов договор с ответното дружество „Пътстрой” и работил като монтьор. Ежедневно съвестно изпълнявал трудовите си задължения и за труда получавал възнаграждението си, като последната си заплата получил за м.октомври 2015год. За месеците ноември, декември 2015 год., както и за месец януари 2016год. заплата не получил. Всички колеги недоволствали че не получавали редовно трудовите си възнаграждения и в средата на м. февруари 2016год. получил аванс в размер на 300 лева.Очаквал, че занапред ще си получа забавените заплати, но положението не се променило. В средата и края на месец март получил два аванса по 200лева, на 07.04. - аванс от 150лева; на 15.04.- аванс от 100лева и на 28.04.2016год. последния аванс от 100лева. Получените аванси не му достигали да заплащал битовите разходи и тези на семейството му и решил да напусне работа, като за това на 03.05.2016 год. подал   молба до ответното дружество да го освободи без предизвестие поради забава изплащането на трудовото възнаграждение. Тъй като служителката не му сложила входящ номер на неговия екземпляр на молбата, на 27.05.2016год. пуснал същата молба с куриер „Еконт експрес", но са отказали да приемат пратката. Това го притеснило и пуснал жалба до ИА”ТИТ", Дирекция "Инспекция по труда"- Стара Загора. След извършената проверка го уведомили, че за месеците ноември и декември 2015год. работодателят не е представил документи, от които да е видно какви суми са начислени като трудово възнаграждение и дали същите са изплатени. А за месеците от януари до май 2016 год. ищецът нямал отработени дни, за които работодателят да ми дължи възнаграждение и в индивидуалния фиш се водя в самоотлъчка. Това не отговаряло на истината.От 01.01.2016 год. бил в полагащия му се годишен отпуск, за който си бил пуснал молба и бригадира му го е уведомил, че му е разрешен, но след като свършила отпуската всеки ден си бил на работното място и изпълнявал трудовите си задължения.Ако не бил на работа както твърдял работодателят му то не би трябвало и да му се изплаща аванс за м. февруари, март и април 2016год. Считал,че следвало да му се изплатели изработените заплати за м. ноември, декември 2015год., както и разликата до пълното възнаграждение за месеците 01януари - 30 април включително за 2016год. Към настоящия момент още са неуредени отношенията помежду им. Не са изплатени както следва: за м. ноември 2015 год.-705.51лв.; зам. декември 2015год. - 705.51лв.; за м.януари 2016год.-705.51лв.; за м. февруари 2016 год.-405.51лв.; за м. март 2016 год,- 305.51лв. и м. април 2016 год.- 355.51 лв. Моли да бъде постановено решение с което да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника „ПЪТСТРОЙ" ООД да му заплати сумата 3183.06лева/три хиляди сто осемдесет и три лева и шест стотинки/, от които: зам.ноември 2015 год.-705.51лв.; за м. декември 2015год. -705.51лв,; за м.януари 2016год.-705.51лв.;за м.февруари 2016год.- 405.51лв.; за м.март 2016год.- 305.51лв. и за м.април 2016 год.- 355.51лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата.Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

На основание чл.131 ГПК ответникът „ПЪТСТРОЙ” ООД представят писмен отговор, в който заявяват, че предявеният иск бил допустим, но  бил неоснователен по следните съображения:Не възразявали, че на 11.08.2014г. бил съставен трудов договор № 69 между страните със същата дата, на основание чл.70 ал.1 във връзка с чл.67, ал.1 от КТ. По силата на договора ищецът бил изпълнявал длъжността "Монтьор" в ответното дружество "ПЪТСТРОЙ" ООД гр.Стара Загора и получавал брутно трудово месечно възнаграждение в размер на 590лева/петстотин и деветдесет лева/, съгласно чл.247 ал.2; чл.266, ал.2; чл.268, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда според изработеното. Договореното основно месечно трудово възнаграждение се изплащало при 100% изпълнение на трудовите норми. С допълнително споразумение № 43/01.01.2015г. към трудов договор № 69/11.08.2014г., размера на трудовото възнаграждение бил договорен на 900лива/деветстотин лева/, съгласно чл.247, ал.2; чл.266, ал.2;ч л.268, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда според изработеното. Договореното основно месечно трудово възнаграждение се изплащало при 100% изпълнение на трудовите норми. Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед № 60/03.05.2016г., считано от 03.05.2016г. по реда на чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Ищецът претендирал за плащане на трудови възнаграждения в размер, както следва: за месец 11.2015г.-сума от 705.51лв., за месец 12.2015г.-сума от 705.51лв., за месец 01.2016г.-сума от 705.51лв., за месец 02.2016г.- сума от 405.51лв., за месец 03.2016г.-сума от 305.51лв. и за месец 04.2016г.- сума от 355.51 лв. Трудовото възнаграждение за месеците ноември и декември 2015г. било начислено по ведомост, през този период ищецът ползвал и отпуск по чл.155, ал.2 от КТ. На ищецът З.Д. били изплатени с разходни касови ордери и кешови суми в размер:237.50лв./двеста тридесет и седем лева и петдесет ст./ - на 13.12.2014г.-237.50лв./двеста тридесет и седем лева и петдесет ст./ - на 23.12.2014г. и 237.50 лв./двеста тридесет и седем лева и петдесет ст./ - на 27.02.2015г. Изплатени били и следните суми през месеците: февруари 2016г. - 300 лв./триста лева/, март 2016г. - 400лева/четиристотин лева/ и април 201 г. - 350лв./триста и петдесет лева/. За месеците януари 2016г., февруари 2016г., март 2016г., и април 2016г., ищецът З.Д. нямал отработени дни за които ответникът да дължал трудово възнаграждение. Твърденията в исковата молба, че ищецът от 01.01.2016г. бил в платен годишен отпуск, "за който си е пуснал молба и бригадира го е уведомил, че е разрешен", са неверни. Съгласно разпоредбата на чл.173, ал.1 от Кодекса на труда - платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. В Наредбата за работното време, почивките и отпуските чл.22,ал.2 е установено, че платеният годишен отпуск се разрешава писмено от работодателя, въз основа на писмено искане от работника или служителя до работодателя. Следователно за ползване на платения отпуск е необходимо писмено искане от страна на работника или служителя и писмена заповед от работодателя за разрешаване ползването на поискания отпуск. Заповед от страна на работодателя за разрешаване ползването на платен годишен отпуск от ищеца З.Д. няма. Молят  да бъде постановено решение с което да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан по основание и размер и да възложите разноските по делото на ищеца.

 

В съдебно заседание ищецът поддържа претенциите си лично и чрез пълномощника си адв.Г., която представя писмена защита и претендира разноски.

 

В съдебно заседание ответното дружество чрез процесуалния си представител адв.С. оспорва основателността на исковете и моли същите да бъдат отхвърлени. Представя подробна писмена защита и претендира присъждане на направени разноски.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, намери за установено следното:

 

Видно от представените и приети като доказателства по делото трудов договор № 69/11.08.2014г., допълнително споразумение № 43/01.01.2015г., молба от ищеца от 03.05.2016г. до работодателя, която им изпратил с пратка на Еконт от 27.05.2016г. /която получателите отказали да получат/, обходен лист от 16.05.2016г., писмо от инспекцията по труда за резултатите от извършената проверка по сигнал на ищеца от 30.05.2016г., удостоверение от НОИ за декларирани данни от ищеца, справка за данни за осигуряване на ищеца в НОИ – всички от 24.10.2016г., налице са декларирани данни в ТД на НАП – Пловдив за сключен трудов договор с ответното дружество от 11.08.2014г. до 31.05.2016г., като с допълнителното споразумение към трудов договор № 43/01.01.2015г. е уговорено месечно трудово възнаграждение от 900 лева.   

 

За изясняване обстоятелствата по делото и с оглед възраженията на ответника за самоотлъчки на ищеца през 2016г. по делото са разпитани свидетели – видно от показанията на Н.К.М./ръководител зимно поддържане/ и И.Д.М. /бивши колеги на ищеца при ответника, които водят дела за неплатено трудово възнаграждение с ответното дружество/ като според тях ищецът е изпълнявал служебните си задължения в базата на дружеството – в автоработилницата в механизацията, където на струг изработвал различни детайли. На 27.01.2016г. началникът на механизацията ги събрал и им казал, който има платен отпуск да го ползва, като работниците ползвали платения си годишен отпуск – от по няколко дни, въпреки че при ответника били водени в самоотлъчка – за периода след 01.01.2016г. те си изпълнявали трудовите задължения. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са безпротиворчиви, обстоятелствени и изградени върху непосредствени впечатления, като представените по делото заповед № 60/03.06.2016г. за прекратяване на трудово правоотношение с ищеца, Заповед № 95/16.05.2016г. за нанесена от ищеца имуществена вреда на стойност 900лева, Заповед № 90/22.04.2016г. за налагане на наказание – последно предупреждение за дисциплинарно уволнение, рапорт от 13.05.2016г., покана от 14.05.2016г. за обяснения, покана от 22.04.2016г. за обяснения, рапорт от 20.04.2016г./които не носят подпис на ищеца/, съдът счита за съставени за целта на настоящия процес.

  

За изясняване обстоятелствата по делото е назначена съдебно – икономическа експертиза. Съгласно първият вариант на заключението – съгласно данните на ТД на НАП/неоспорено от страните/, което съдът кредитира изцяло като пълно и добросъвестно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал, дължимите неплатени трудови възнаграждения на ищеца, съставляващи чисти суми за получаване, след приспадане на дължимите осигуровки и данъци, по месеци са, както следва: за м.ноември 2015г.– 905,39лева, за месец декември 2015г. – 905,40лева, за м.януари 2016г. – 0лева,  за месец февруари 2016г. – 905,39лева и за месец март 905,40лева, като за месец април 2016г. – няма декларирани данни.

 

Следователно претенциите за месеците ноември 2015г., декември 2015г., февруари 2016г. и март 2016г. следва да бъдат уважени изцяло в размера, който са предявени – за м.ноември 2015год.-705.51лв.; за м.декември 2015год. - 705.51лв.; за м.февруари 2016 год.-405.51лв.; за м.март 2016 год,- 305.51лв. – не е поискано и допускано изменение в размера на първоначално предявените претенции, като претенциите за месец януари 2016г. – за 705,51лева и за м.април 2016 год. - 355.51лв. следва да бъде отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

 

Съдът счита, че следва ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца така установените от вещото лице суми – ведно със законната лихва върху обезщетенията и незаплатените трудови възнаграждения от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.09.2012г. до окончателното заплащане на сумите.  

 

На основание чл.78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати частта от направените от ищеца разноски за възнаграждение за един адвокат общо от 450 лева, съразмерно на уважената част от исковете – в размер на 300лева. На основание чл.78,ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника частта от направените от него по делото разноски от 500лева адвокатски хонорар, съразмерно на отхвърлената част от иска от 166,66лева. На основание чл.78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС – Стара Загора дължимите държавните такси от 84,88лева и възнаграждението за вещо лице от общо 53,33лева.

Водим от горното, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И    :

 

 

ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ”ООД – Стара Загора, Зона „Голиш”, ЕИК *********, представлявано от управителя Сашо Петков Желязков ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на З.Д.Д. ЕГН ********** ***, чрез адв.Р.Г. ***, съдебен адрес ***, офис 16, сумата от общо 2122,04лева/две хиляди сто двадесет и два лева и 4стотинки/, представляваща неизплатени трудови възнаграждения /чистите суми за получаване, след приспадане на дължимите данъци и осигуровки/ по месеци, както следва: за м.ноември 2015г.– 705.51лв./седемстотин и пет лева и 51стотинки/; за м.декември 2015год. - 705.51лв. /седемстотин и пет лева и 51стотинки/; за м.февруари 2016 год.-405.51лв./четиристотин и пет лева и 51стотинки/; за м.март 2016год,- 305.51лв./триста и пет лева и 51стотинки/, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2016г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 300лева/триста лева/ направени по делото разноски от ищеца, като ОТХВЪРЛЯ изцяло претенциите за месец януари 2016г.– до размера на търсените 705,51лева и за м.април 2016 год. – до размера на търсените 355.51лв., като неоснователни и недоказани.

 

ОСЪЖДА З.Д.Д. ЕГН ********** ***, чрез адв.Р.Г. ***, съдебен адрес ***, офис 16 да заплати на „ПЪТСТРОЙ”ООД – Стара Загора, Зона „Голиш”, ЕИК *********, представлявано от управителя Сашо Петков Желязков ЕГН **********, чрез адв.С. сумата от 166,66лева /сто шестдесет и шест лева и 66 стотинки/ разноски.

 

ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ”ООД – Стара Загора, Зона „Голиш”, ЕИК *********, представлявано от управителя Сашо Петков Желязков ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Бюджета на съдебната власт сумата от 84.88лева/осемдесет и четири лева и 88стотинки/държавна такса върху уважената част от предявените искове.

 

ОСЪЖДА „ПЪТСТРОЙ”ООД – Стара Загора, Зона „Голиш”, ЕИК *********, представлявано от управителя Сашо Петков Желязков ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Държавата по сметка на РС – Стара Загора, сумата от 53,33лева/петдесет и три лева и 33стотинки/ възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от  получаване на съобщението за изготвянето му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: