Р Е
Ш Е Н
И Е №134
гр.Русе,
20.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на 25 февруари две хиляди и двадесета
година,в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря ЕВА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА ВГД № 53 по описа за 2020г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
„Еди
Стобард Лоджистикс
България“ЕООД - гр.Севлиево
е обжалвало Решение № 1776/29.10.2019г., постановено по гр.д.№ 1946/19г.на Русенския районен съд. Развива
оплаквания за неправилност на съдебния акт, иска отмяната му и постановяване на
осъдително решение срещу ответника по иска Д.И.Д., така както е претендирано пред първата инстанция, ведно с
разноските в производството.
Постъпила
е насрещна въззивна жалба от Д.И.Д., с която се обжалва изцяло постановеното
първоинстанционно съдебно решение.
С
Определение от о.с.з. от 25.02.2020г.
въззивното производство в частта относно насрещната въззивна жалба от Д.И.Д. е
прекратено, поради липса на правен интерес.
Окръжният
съд, като взе предвид оплакванията в жалбата на „Еди Стобард
Лоджистикс България“ЕООД, изложените доводи и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, разгледана по същество е частично основателна.
От
фактическа страна по делото е установено следното :
В периода 11.03.2017г. - 22.10.2018 ищецът„Еди
Стобард Лоджистикс България“ЕООД
- гр.Севлиево и ответникът Д.И.Д. били в трудово правоотношение, като последният
заемал длъжността ”Шофьор товарен автомобил (международни превози)” в
дружеството.
На
27.08.2018г., по време на курс Белгия - Франция, в района на гр.Марктстефт, Германия, при управление на поверения му
тежкотоварен автомобил ЕSЕ*****-влекач с рег.№ СВ *****АТ, шофьорът- ответникът Д.Д.,
навлязъл в път, забранен за товарни превозни средства. В резултат на предприета
впоследствие от него неуспешна маневра за обратен завой, товарният автомобил навлязъл
в канавката и в полето встрани от пътя, където затънал дълбоко. След разговор по
телефона на шофьора с представител на работодателя, и съгласно дадени указания, камионът бил
изваден от канавката с помощта на служители и техника на служба за пътна помощ,
след което и транспортирани до специализиран сервиз, за ремонт на щетите. За
извършената услуга ищцовото дружество заплатило на фирма «Хамсе
Слеепдийнст» с адрес в Белгия, гр.Тесендерло,
сумата от 3 853,80 евро.
На
12.10.2018г., управлявайки същия камион,
ответникът изминал без товар разстояние от около 500 км от гр.Саран (Франция)
до гр.Генк (Белгия), където на 13.10.2018г. оставил
превозното средство в транспортна база и без съгласието на работодателя се
върнал в България с лекия си автомобил.
Тази фактическа обстановка се доказва от
ангажираните по делото доказателства. Направеният въз основа на нея извод на
районния съд за неоснователност на претенцията за заплащане от ответника на
щетите по управляваното от него превозно средство, е неправилен. Установено е,
че водачът на процесния камион –влекач е навлязъл в път, забранен за движение
на товарни превозни средства и именно поради това и предприетата от него
маневра „обратен завой „, в тесен път, се е стигнало до излизане от пътя, затъването
на превозното средство в канавка и причинените вследствие на това материални
щети.
В
съответствие с правилата за имуществената отговорност на КТ, работникът следва
да отговаря имуществено за вредата, която е причинил на работодателя си при
изпълнение на служебните си задължения. Доколкото ответникът е направил
възражение, че диспечер на работодателя му указал да се движи по път, забранен
за товарни автомобили, и поради това той се движил по него, с оглед разпределената
доказателствена тежест, тъй като в подкрепа на същото не е ангажирал каквито и
да било доказателства, то се явява неоснователно,като
недоказано, и следва да се приеме, че водачът е сторил описаното по свое
решение, съзнавайки последствията от действията си, допускайки настъпването на
конкретния резултат от тях. Съгласно длъжностната характеристика, при изпълнение
на служебните си задължения шофьорът трябва да спазва правилата за безопасност
на движението при управление на МПС, разпоредбите на нормативните актове,
касаещи движението по пътищата в България и в чужбина, по време на пътуване да
се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, особеностите на транспортирания товар, с характера
и интензивността на движението, както и да осъществява непрекъснат контрол
върху автомобила. Ответникът обаче не изпълнил тези си задължения и вместо, когато
е констатирал, че е забранено движението за товарни превозни средства, да спре
движението на камиона и не навлиза въобще в забранения път, каквито в тази
ситуация биха били адекватните действия, той като водач на процесното превозно
средство продължил движение по същия
забранен за движение и тесен път и впоследствие предприел неуспешна маневра „
обратен завой“, довела до описаните по –горе последици. Според длъжностната
характеристика, шофьорът носи отговорност за всички вреди по автомобила, както
и за всички ремонти, извършени в разрез с изискванията и с указанията на
дружеството.
С
оглед изложеното, въззивната инстанция намира, че са налице елементите на
фактическия състав на чл.203 ал.2 от КТ за ангажиране пълната имуществена
отговорност на ответника : наличие на трудово правоотношение с ответника към
момента на причиняване на вредите, деяние, противоправност
на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и, че
ответникът е причинил умишлено твърдените вреди. По преценка на съда, ответникът
е причинил вредата умишлено – в
условията на евентуален умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е допускал настъпването на тези последици. Действително, той не е
целял настъпване на причинените вреди, но, с оглед квалификацията и опита си, е
допускал същите, навлизайки в забранен за движение на товарни автомобили тесен път
и след това предприемайки маневра „
обратен завой“ с управлявания от него товарен автомобил-влекач.
Имуществената
отговорност на ответника, като водач на повереното му МПС,
следва, съгласно чл. 207 от КТ, да е в размер на причинената на работодателя
вреда, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно възнаграждение.
В случая, съгласно представения трудов договор, при основно трудово
възнаграждение от 463 лева месечно, тя следва да е в размер на 1389 лева и да се присъди
ведно със законната лихва от завеждане на делото. С оглед обстоятелството, че е
прекратено трудовото правоотношение, имуществената отговорност не може да е
чрез удръжки от трудовото възнаграждение. От заключението на назначената
експертиза се установява, че работодателят не е и правил удръжки от
възнагражденията на работника, каквото възражение прави последният.
Претенцията
за заплащане на обезщетение в размер на 265,14 евро-заплатен лизинг по време на
принудителния 6-дневен престой на влекача в гр.Генк,
изчислени на база договорен месечен лизинг, дължим от ищцовото дружество за
м.август 2018 г. (по 44,19 евро на ден), и 2 592,84 евро- пропуснати ползи за
същото време, определени на база 3 025 евро средноседмичен
приход от влекача, ведно със законната лихва, правилно е приета от районния съд
за неоснователна.
При липсата на процесуална активност от двете
страни по делото, съответно и на ангажиране на доказателства относно
твърденията и възраженията им, не се установява нито какъв е бил маршрутът на
ищеца, за който се твърди, че не е спазен, нито какви са били трудовите му
ангажименти, които не изпълнил,а самоволно се върнал в България, нито че
действително е последвал принудителен 6 –дневен престой на влекача, за който е
сключен договор за лизинг. Съответно не е доказано и че ответникът оставил
превозното средство и се върнал в страната / което той не отрича/ заради здравословни
проблеми, каквото възражение прави. С оглед горепосоченото, и разпоредбата на
чл. 205 ал.1 от КТ, въззивната инстанция
намира, че работникът не следва да
отговаря имуществено за вреда на работодателя от пропусната полза.
По
изложените съображения жалбата се явява частично основателна и атакуваното
първоинстанционно съдебно решение следва да бъде отменено в частта,с която е
отхвърлена претенцията за вреди, причинени от ответника при управления на камиона-влекач
на 27.08.2018г.,
в района на гр.Марктстефт, Германия, и се постанови ново, с което ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 203 ал.2 от КТ сумата от 1389 лева,
ведно със законната лихва. В останалата част като правилно първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода от делото, на жалбоподателя се дължат направените деловодни разноски
- за двете инстанция, съответно на уважената част от иска, в размер на 408 лева.
Мотивиран
от изложеното, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1776/29.10.2019г.,
постановено по гр.д.№ 1946/19г.на
Русенския районен съд,В ЧАСТТА, С КОЯТО
предявеният
от ”ЕДИ СТОБАРТ ЛОДЖИСТИК БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Севлиево, обл.Габрово, ул.”Велика и
Георги Ченчеви” № 3,
иск по чл.203 ал.2 от КТ е отхвърлен като неоснователен и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ”ЕДИ СТОБАРТ ЛОДЖИСТИК
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Севлиево,
обл.Габрово, ул.”Велика и Георги Ченчеви”
№ 3, на основание чл.203 ал.2 от КТ, сумата
от 1 389 лева, за причинени на
27.08.2018г. във Ф Р Германия, при управление на тежкотоварен автомобил ЕSЕ*****-влекач с рег.№ СВ *****АТ
имуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на делото, като
отхвърля претенцията над сумата от 1 389 лева до претендирания размер.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1743/25.10.2019г., постановено по гр.д.№ 2760/19г. на Русенския районен съд В ЧАСТТА,
С КОЯТО е отхвърлена претенцията на ”ЕДИ СТОБАРТ ЛОДЖИСТИК БЪЛГАРИЯ” ЕООД за
пропуснати ползи, равностойни на 265,14 евро - заплатен от дружеството лизинг
по време на принудителен престой в гр.Генк, Белгия на
тежкотоварен автомобил ЕSЕ*****-влекач с рег.№ СВ *****АТ, за периода 12.10.-17.10.2018 г., и сумата от 5
071,15 лева, равностойни на 2 592,84 евро –пропуснати от работодателя ползи за
същото време, определени на база средноседмичен
приход от същото МПС, ведно със законната лихва от завеждане на делото.
ОСЪЖДА
Д.И.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
ЕДИ
СТОБАРТ ЛОДЖИСТИК БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Севлиево, обл.Габрово, ул.”Велика и
Георги Ченчеви” № 3, сумата от 408 лева - деловодни разноски за двете инстанция, съответно на уважената
част от иска.
Решението
подлежи на обжалване в 1-месечен срок от съобщаването пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: