Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 17.12.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на трети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 6216 по описа за 2017г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 06.10.2016г., гр.д.46015/13г., СРС, 45 с-в
отхвърля предявените искови претенции от К.С.К., Н.С.К. и Ю.С.И. против Д.С.Г.
за предаване владението върху заето без основание пространство над втория етаж
и под покрива, както и обекти и помещения от сграда в гр.София, ул. *********,
заедно с терена на парцела, на който се намират обектите – УПИ VII-7, кв.423, м. „Центъра“, отхвърля предявената искова
претенция от К.С.К., Н.С.К. и Ю.С.И. *** приемане за установено, че ищците са
собственици на общите части от пространство над втория етаж и под покрива,
както и на обекти и помещения от сграда в гр.София, ул. *********, като осъжда
ищците да заплатят на Д.Г. сумата 750 лв. – разноски и на Столична община
сумата 100 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищцата Ю.С.И. в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове. Счита,
че процесният тавански етаж не може да бъде предмет на прехвърлителни сделки.
Не отговаря на строителните правила и норми за жилище. Преустройствата са
извършени без необходимите разрешения. Има приобщавания на други части от
тавана. Затова не е самостоятелен обект на собственост, а обща част. Иска се
отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат
исковете.
Въззиваемите – ответниците по исковете Д.С.Г.
*** жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.124,
ал.1 ГПК.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не е уважено
искането за допълнителна СТЕ като преклудирано и ненужно. Решението следва да
се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
С договор за
покупко-продажба от 29.06.2004г., обективиран в нот. акт № 105, т.I,
д.91/2004г., н-с рег. № 187 НК, ответницата Д.С.Г. придобива процесния имот.
Същият е индивидуализиран в титула за собственост като мансарден етаж (трети
тавански етаж), състоящ се от четири стаи, кухня, баня, вестибюл
и килер, от триетажната сграда в гр.София,
ул. *********, с площ 145 кв.м., ведно с прилежащите тавански и избени
помещения и съответните ид.ч. о.ч. на сградата.
С влязлата в сила като необжалвана част от
първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от ищците К.С.К. и Н.С.К.
срещу ответницата Д.С.Г. искове по чл.108 ЗС за предаване владението върху същия
процесен етаж и предявеният от тези ищци срещу ответника Столична община иск по
чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото им на собственост.
Силата на пресъдено нещо по друго влязло в сила на
20.01.2017г. решение от 08.07.2015г., гр.д.3403/14г., САС, ГО, 1 с-в, съгласно
чл.298, ал.1 ГПК разпростира обвързващите си предели спрямо настоящите
ответници Д.Г. ***, като насрещни страни по приключилото дело. Съгласно чл.297 ГПК решението е задължително за всички съдилища в страната. С това влязло в
сила решение са съдебно отречени правото на собственост върху същия имот на
Столична община и нищожността на основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД (поради невъзможен предмет) на сделката, оформена с нот. акт № 105/2004г., обсъден
по-горе, по исковете предявени от Столична община срещу Д.Г. и нейните праводатели. В мотивите е прието, че имотът
представлява самостоятелен обект, а не обща част от триетажната сграда, защото
като такъв е описан в документите за собственост, отчуждителната преписка, заповедта
за възстановяване на собствеността и АОС, съставен от Столична община, като е
ирелевантно доколкото са извършени преустройства без строителни книжа.
Същите изводи се налагат и в настоящото производство
по исковете, предявени от ищцата Ю.И., след обсъждане на доказателствения
материал.
Като трети
мансарден (тавански) етаж
от триетажна сграда е индивидуализиран процесният имот във всички документи по
делото. В тази насока е договор за продажба от 25.02.1937г. по нот. акт № 198,
т.III, д.407/1937г., I н-с при С.Обл.С., с
който Е.Р.П. придобива в индивидуална собственост триетажната сграда, с площ
145 кв.м., разпределена на партер, първи и втори мансарден етаж, всички с
еднакво разпределение, включващо четири стаи, кухня, баня, вестибюл, килер. Същото
описание имат апартаментите от трите отделни етажа в документите по отчуждителната
преписка – протокол-опис, сметка за определяне на обезщетение, решение за
отчуждаване по чл.11 ЗОЕГПНС от Е.Р.П., АДС № 4348/11186/08.12.1949г., АДС №
2059/08.12.1949г. и АДС № 8646/24.12.1980г. за тяхното одържавяване. Апартаментът
на втория (междинен)
етаж, впоследствие е продаден от държавата на праводателите на ищците по реда
на НДИ с писмен договор от 13.05.1988г. Такава идентификация определя и заповед
№ РД-57-795/29.09.1999г. на кмета на СО за деактуване на имота.
Според
съдебно-техническата експертиза, представеният архитектурен проект на сграда не
се отнася за тази, където се намира процесния имот, като за нея не е открит
архитектурен план, поради което не се установява първоначалното предвиждане за
предназначението на процесния етаж. Независимо от това, от заключението и
комбинирана скица по приложение № 4 към него се установява почти еднаквото
разпределение на помещенията на отделните етажи. Посочва се за обичайно,
мансардният апартамент принципно да е по-малък и с разлики в помещенията спрямо
основните етажи. Според вещото лице, по-голямата част от процесния етаж разполага с
достатъчна височина на таваните над 2.50 м., която не е била преустройвана.
Първоначално извършените при построяването странични скосявания на северната
страна и последващите скосявания на източната страна не отговарят на
съвременните строителни изисквания, но значителни различия от тях е имало около
1930г., като следва да се
отчете допустимостта им за мансардни етажи. На етажа винаги е имало прозорци, а
не капандури, имало е стълбищна площадка, входна врата и канализационни тръби.
След
като процесният етаж съответства на останалите етажи от сградата по обща площ, брой,
разположение, площ и вид на помещенията, разполага с отделен санитарен възел и
необходимата светла височина на по-голямата част от таваните, същият е функционално обособен по вид, характер,
строителни и битови елементи, поради което може и е предназначен да съществува
самостоятелно. Изградените в него помещения имат нужната височина, площ и обем за жилищни или
складови помещения, стаи за творческа дейност или самостоятелни обекти-ателиета
и др. Затова етажът не представлява конструктивна обща част по естество или
предназначение по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, а има самостоятелно юридическо
съществуване съобразно чл.37 ЗС и разясненията на т.1 от ТР № 34/1983г. на ОСГК
на ВС. Сградата може да съществува без тази част и поради това, че до
пространството има достъп чрез редовна стълба, използваемо е и не се установява
да служи единствено за изолация между последната етажна плоча и покрива или
само за излаз към него.
Определящо за статута
на тавана като самостоятелен обект на правото на собственост
или като обща част, е предназначението, което му е придадено към момента на учредяване
на етажната собственост. Когато това става преди възникването й, меродавно е предназначението, дадено от едноличния
собственик на сградата. Впоследствие при самото възникване на етажната
собственост е възможно да се определи
друго предназначение от етажните собственици (постановено по реда на
чл.290 ГПК решение № 280/18.03.2014г., гр.д. 1718/13г., ВКС, І г.о.). В случая, отчужденият собственик по ЗОЕГПНС – Е. П.
придобива в изключителна собственост цялата триетажна сграда от предишния
индивидуален собственик д-р С.П.. В придобивният титул, процесният мансарден етаж
е индивидуализиран с предназначение на самостоятелен жилищен, а не с обслужващ
характер спрямо другите два етажа. Това предназначение се запазва по време и
след одържавяване на цялата сграда. От материалите в отчуждителната преписка,
включително АДС № 2059/08.12.1949г. се установява, че държавата като изключителен
собственик придава на процесния етаж предназначение на апартамент и го
предоставя за ползване на СП „Софжилфонд“, т.е. отдаван е под наем. Именно като
самостоятен обект, процесният етаж е деактуван поради настъпила реституция
съгласно чл.1 ЗВСОНИ и е предмет на разпоредителната сделка по нот. акт № 105/2004г.
в полза на ответницата Д.Г.. Затова към момента на възникване на етажната
собственост на 13.05.1988г. при продажбата на апартамента към междинния етаж от
държавата в полза на праводателите на ищците, разположеният над него процесен
мансарден етаж запазва самостоятелното си функционално предназначение и
характеристики.
Предвид
изложеното и при съобразяване на възприетото в цитираното по-горе решение на
ВКС, правноирелевантно за статута на един самостоятелен обект на правото на
собственост е доколко неговите преустройства са извършвани в съответствие със
строителните правила и норми, действащи към сегашен или минал момент, както и доколко
са издадени необходимите строителни книжа. Отделно, както вече се посочи, страничните скосявания на
таваните не са изпълнени при съществено отклонение от строителните норми,
действащи около 1930г. Нямат съществено значение за статута на етажа както тези
скосявания, така и останалите подобрения, при това всички установени само при
оглед и с вероятност, а не с категоричност от вещото лице, свързани с
преустройство на санитарен възел, както и увеличена височина на помещение и вид
на прозорец в югозападната стая. Наред с всичко, не се доказва времето на
извършване на преустройствата и приобщаванията, с оглед преценка за тяхната
законност, каквато се явява и ненужна. Свидетелят Т.Е.има впечатления за
сградата от 1987г. Установява, че до 2001г. последният етаж е обитаван от две
възрастни жени и около 2002г. ответницата Д.Г. предприема ремонти, без да се
уточнява техния характер и обхват.
Процесният мансарден етаж като
самостоятелен обект на правото на собственост може да бъде предмет на
разпоредителни действия. Договорът за покупко-продажба от 29.06.2004г. по нот. акт № 105/2004г.,
не е нищожен като сключен при липса на предмет, равнозначна на изначално
невъзможен предмет по смисъла на чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД и постановките на ТР № 3/28.06.2016г., ОСГК на ВКС. Не се установява към момента на
постигне на съгласието по сделката, фактическа невъзможност
в предмета, който да не съществува или не може да възникне в реалната
действителност, или обектът да е погинал преди постигане на съгласието. Не се
установява и правна невъзможност в предмета, свързана с нормативно уредени забрани за извършване на
сделката или ограничения за обособяването на обекта, поради непреодолима правна
пречка за одобряване на инвестиционен проект за обособяване. Не се установява процесният обект да не е достатъчно определен
или поне определяем.
По силата на
правновалидната сделка, породила вещнотранслативен ефект, приобретателката -
ответницата Д.Г. се легитимира като собственик, владеещ имота на годно правно
основание. Ищцата Ю.И. не доказва активната си легитимация на собственик.
Исковете по чл.108 ЗС срещу Д.Г. за предаване на владението и по чл.124, ал.1 ГПК срещу Столична община за признаване право на собственост на ищцата следва
да се отхвърлят като неоснователни.
При липсата на други конкретни оплаквания в жалбата
срещу формираните в решението фактически и доказателствени изводи и след
съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, съдът при условията на ограничен въззив не
дължи служебна проверка за правилност на решението в останалата част.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са
отхвърлени исковете, предявени от Ю.И..
Решението в останалата част, с която са отхвърлени
исковете, предявени от К.К. и Н.К., като необжалвано е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемата Д.Г.
реализира разноски за 3 240 лв. – платено в брой възнаграждение за един
адвокат, които се дължат. Неоснователно е възражението за тяхната прекомерност.
Възнаграждението не превишава значително нормативния минимум от 2 863 лв. по
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. МРАВ, а и налице е известна фактическа и
правна сложност на спора по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.
Пред настоящата инстанция въззиваемият Столична община
не претендира и не установява реализирани разноски, поради което такива не се
дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 06.10.2016г., гр.д.46015/13г., СРС, 45 с-в в частта, с която се
отхвърлят предявените искови претенции от Ю.С.И. против Д.С.Г. за предаване
владението върху заето без основание пространство над втория етаж и под
покрива, както и обекти и помещения от сграда в гр.София, ул. *********, заедно
с терена на парцела, на който се намират обектите – УПИ VII-7, кв.423, м. „Центъра“ и се отхвърля предявената
искова претенция от Ю.С.И. *** приемане за установено, че ищците са собственици
на общите части от пространство над втория етаж и под покрива, както и на
обекти и помещения от сграда в гр.София, ул. *********.
ОСЪЖДА Ю.С.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д.С.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата 3 240 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.