Р Е Ш
Е Н И Е № 260143
гр. Сливен, 13.10.2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на дванадесети
октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА
КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2114 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано въз основа
на искова молба, депозирана от Г.К.Т., ЕГН: ********** *** Загора чрез адв. В.К.
*** против ТП НОИ РУСО гр.Сливен, с
която е предявен положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.1,
ал.1, т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред / ЗУТОССР/.
Предмет на производството е предявен
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР.
Ищецът Г.К.Т., ЕГН: ********** ***
Загора твърди, че през периода от
25.11.1986 г. до 31.05.1992 г. е изпълнявал длъжността „медицински
фелдшер” в Диспансер по спортна медицина-Сливен по силата на трудов договор на
пълен работен ден и срещу ежемесечно трудово възнаграждение.
С Разпореждане № 2 от 10.12.2019 г. на
ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Сливен му била отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер по чл. 68, ал. 3 КСО. С Уведомително писмо от 03.01.2020 г. на изпълнителния директор на МБАЛ
„Иван Селимински” гр. Сливен се уведомява ТП на НОИ Сливен, че се анулира
образец УП-3 от 14.08.2019 г., поради това, че болницата не разполага с отделни
разплащателни ведомости за периода от 25.11.1986 г. до 31.05.1992 г. през който
ищецът твърди, че бил работил в Диспансер по спортна медицина-Сливен, който
имал отделни разплащателни ведомости, които се били съхранявали в Окръжна
болница Сливен за периода от
От съда се иска да се признае за
установено по отношение на ответника НОИ ТП Сливен, че през периода от
01.01.1989 г. до 31.05.1992 г. ищецът е
работил на длъжност „медицински фелдшер” в Диспансер по спортна медицина-Сливен
на пълен работен ден срещу ежемесечно заплащане.
В срока по чл.131 ГПК отговор е
депозиран от ответника НОИ ТП Сливен, който счита иска за допустим, но неоснователен, поради липса на представени от
ищеца писмени доказателства и моли за отхвърлянето му. Представеното
удостоверение по чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР било обуславяло допустимостта на иска.
Признава обстоятелството, че е налице Разпореждане от 16.01.2020 г., с което поради
анулирания документ за осигурителен стаж УП-3, ТП на НОИ отменя Разпореждане № 2 от 10.12.2019 г. и отказва
да отпусне на ищеца лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален
размер по чл. 68, ал. 3 КСО. Било представено писмено доказателство по см. на
чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР-трудовата книжка на ищеца и удостоверение от СлРС.
Заявява, че представеното удостоверение от СлРС било начало на писмено
доказателство, от което можело да се установи трудовото правоотношение на
работника и служителя и работодателя и че между тях се е водил трудов спор за уволнение, но с него
не могло да се установи трудовия стаж, тъй като било липсвало съдебното
решение. Писмените доказателства по отношение на свидетеля следвало да са били
издадени от работодателя, при който бил придобит стажа и да са били издадени по
време на придобиването на стажа. От представените ксерокопия от листи от
трудовата книжка на свидетеля не се установявало дали стажът е бил оформен,
поради което свидетелят следвало да представи трудовата си книжка в цялост, или
друг документ доказващ, че през този период е работил при същия работодател.
Претендира отхвърлянето на иска като
неоснователен.
В съдебно заседание ищецът се явява
лично и се представлява от пълномощник. Оттегля претенцията си за присъждане на
разноски в настоящото производство.
Ответника се представлява от
пълномощник, който прави пълно признание на предявеният иск.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда
възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска
постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че
същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са
налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В
съдебно заседание ответникът направи изрично изявление за признание на иска. С
оглед представените, писмени доказателства от ищеца по делото и показанията на
разпитаният по делото свидетел, искът се явява основателен, което не се
оспорва от страните. Ищецът успя да установи, че е бил в трудовоправноотношение
с работодателя Диспансер по спортна
медицина-Сливен за процесния исков период от време, че през този период
действително, физически е престирал труд, изпълнявайки трудовите си функции,
произтичащи от заеманата от него длъжност „медицински фелдшер” и, че е получавал
трудово възнаграждение през исковия период от време.
Спазени са и изискванията на чл.237,
ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С
оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният иск по чл. 1 ал.
1, т. 3 от ЗУТОССР за основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Ето защо, съдът постановява настоящото
решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо
да излага мотиви за това.
На ищеца не следва да бъдат присъждани
по делото разноски, тъй като същият изрично оттегли претенцията си за
присъждане на разноски в настоящия процес.
Като прецени, че са налице
предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК и не
са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, съдът прие, че срещу ответника
следва да се постанови решение при признание на иск, с което предявеният иск следва
да се уважи изцяло, като се признае за установено, по отношение на ответника ТП
на НОИ – Сливен, че през периода от 01.01.1989 г. до 31.05.1992 г. ищецът е работил на длъжност
„медицински фелдшер” в Диспансер по спортна медицина-Сливен на пълен работен
ден срещу ежемесечно заплащане.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 1 ал. 1
т. 3, във връзка с чл. 3 ал. 2 предл. 2 от ЗУТОССР, по отношение наТП НОИ
РУСО гр.Сливен със седалище и адрес на управление – гр. Сливен, ул. Стефан
Караджа № 10, че Г.К.Т., ЕГН: ********** *** Загора, че през периода от
01.01.1989 година до 31.05.1992 година
същият е работил на длъжност „медицински фелдшер” в Диспансер по спортна
медицина - Сливен на пълен работен ден срещу ежемесечно заплащане.
Решението е постановено при признание на
исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред
СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: