ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 57916.09.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 16.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Росица С. Стоева
Албена Я. Зъбова Кочовска
като разгледа докладваното от Албена Я. Зъбова Кочовска Въззивно частно
гражданско дело № 20202000500282 по описа за 2020 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, разгледано от Апелативен съд
Бургас на основание разпореждане № 148/24.08.2020г. на председателя на
Четвърто гражданско отделение при ГК на ВКС, определящо функционалната
подсъдност на спора.
Образувано е по частна жалба от А. В. П. , ЕГН **********, с
постоянен адрес и адрес на призоваване: гр.С., ул. „А.“ № **, вх. *, ет. *,
ап.**, против Определение № 493/ 06.08.2020 г. на Окръжен съд Сливен,
постановено по ч.гр.д. № 444/ 2020 г., с което е потвърдено прекратяващото
производството по делото Определение № 2086/ 24.07.2020 г. по гр.д. № 1904/
2020 г. на Районен съд Сливен.
Жалбоподателят поддържа, че иск по чл.537, ал.2 ГПК не може да бъде
предявен самостоятелно, освен ако съдът е пропуснал да приложи
последиците на чл.537 ал.2 ГПК, както е в настоящия случай и в подкрепа на
доводите си сочи съдебна практика на ВКС – Определение № 377/ 11.07.2012
г.по ч.гр.д. № 451/ 2011 г. на ВКС, I г.о. Настоява, че атакуваният от него
нотариален акт е съставен на основание чл. 587, ал.1 ГПК, т.е. по писмени
доказателства–постановление за възлагане от съдия изпълнител и по
същността си е констативен. Навежда аргументи, че волеизявлението, което
прави съдебният изпълнител не е такова на страна по договор, тъй като не е
продавач на имота, а основанието на постановлението за възлагане е
осребряване на недвижимия имот.Счита, че постановлението на съдебния
1
изпълнител за възлагане на имот е писмено доказателство, служещо за
основание за издаването на констативен нотариален акт, какъвто е
атакуваният по делото.
Позовава се и на това, че т.к. в оспорвания нотариален акт № 126/
03.11.2005 г. са описани сгради, собственост на частния жалбоподател, се
създават трудности при декларирането им и изчисляването на дължимите
местни данъци към Община Сливен. Твърди, че заплаща данък сгради и данък
смет на целия недвижим имот, описан в констативния нотариален акт, но на
името на титуляра М. Б., и тъй като това не е единственият имот, данъците
се изчисляват в техния максимален размер, с което бива материално ощетена.
Навежда подробни съображения и за наличие на пороци при
съставянето на процесния констативен нотариален акт. Моли за отмяна на
обжалваното определение и за връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по подадената искова молба или за
обезсилване на обжалваното определение и решаване на спора по същество.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице с правен интерес от
обжалването и съдържа всички изискуеми по закон реквизити, поради което
се явява допустима.
По същество тя е неоснователна.
Производството по гр.д. № 1904/2020 г. по описа на Сливенски
районен съд е било образувано по иск на А.П., основан на чл.537,ал.2 от ГПК
и целящ отмяната(обезсилването) на констативен нотариален акт
№126/03.11.05г., т.27, издаден от нотариус К. Т., като съдържащ неверни
данни относно собствеността на две постройки – гараж с идентификатор
№67338.543.64.1 с площ от 17 кв.м. и баня и тоалетна с идентификатор
№67338.543.64.4, находящи се в дворно място с административен
адрес:гр.С., ул.“Х.“ №*. Твърдяло се е, че правото на собственост на ищцата
върху тези две сгради, придобито по давност, е било установено в предходно
съдебно дело срещу М. Х. Б., приключило с влязло в сила съдебно решение на
ВКС( №53/03.07.20г. по гр.д.№1605/19г.).
2
Сливенски районен съд е прекратил производството по делото с
Определение № 2086/24.07.20г., защото е счел предявения иск за недопустим.
Против това определение е била подадена частна жалба от А.П.,
разгледана в производството по ч.гр.д. № 444/ 2020 г. по описа на Окръжен
съд – Сливен.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение №493/
06.08.20г., съдът е намерил частната жалба за неоснователна и в мотивите си
е изтъкнал, че искането за отмяна на констативен нотариален акт не може да
бъде предмет на самостоятелен иск, а следва да бъде заявено само в исково
производство по повод спор за материално право, когато съществуващият
охранителен акт засяга права на трети лица.
Окръжният съд е изтъкнал още, че процесният нотариален акт е
издаден въз основа на постановление за възлагане, което представлява особен
вид възмездна правна сделка с прехвърлителен ефект, т.е. атакуваният
нотариален акт не е констативен, поради което съдебната практика отрича
възможността за неговата отмяна.Цитирано е ТР №3/29.11.12г.по тълк.д.
№3/12г. на ОСГК на ВКС.
Настоящата инстанция споделя крайния правен извод за
недопустимост на заявената претенция, макар при различие в съображенията
за това.
От фактическа страна по делото се установява, че процесният имот е
бил подложен на съдебна делба, изнесен на публична продан и с
постановление за възлагане на ЧСИ от 15.08.2005 г., възложен на М. Б. Въз
основа на този документ, на приобретателката е бил издаден оспорваният по
делото нотариален акт.
След проведено срещу Б. исково производство, с влязло в сила съдебно
решение на ВКС (№53/03.07.20г. по гр.д.№1605/19г.), по отношение на нея е
признато за установено, че частната жалбоподателка А. П. е станала
собственик на основание давностно владение на постройките в имота,
описани в горепосочения нотариален акт.
С оглед повдигнатото по делото възражение, съдът уточнява, че
3
постановлението за възлагане на съдебния изпълнител е акт, по силата на
който върху купувача на недвижимия имот, подложен на принудително
изпълнение, се прехвърлят срещу заплащане правото на собственост и всички
други права, които длъжникът е имал върху този имот.
Безспорно е в правната теория и практика, че това основание е
деривативно за придобиване на право на собственост и има пряк вещноправен
ефект, следователно процесният нотариален акт, издаден в полза на Б. на
базата постановлението на ЧСИ, не е конститутивен, т.к. не създава, нито й
прехвърля права, а отразява вече възникнали по силата на друго
правоотношение или акт такива. Следователно и съобразно изразеното в
Тълкувателно решение № 3/ 29.11.2012 г. по тълкувателно дело № 3/ 2012 г.
на ОСГТК на ВКС становище, оспорваният акт е констативен и принципно
за него е приложима последицата, уредена в чл.537 ал.2 от ГПК- отмяна или
изменение, вследствие разрешаването на повдигнат вещен спор, отричащ
правата на титуляра на същия акт.
Обаче в горното тълкувателно решение е изрично посочено също, че
отмяната на констативния нотариален акт на основание чл.537, ал.2 ГПК не
представлява самостоятелен предмет на спор, по който да се образува
съдебно производство, а винаги е последица от постановяването на съдебно
решение, признаващо правата на спорещото трето лице.
Съдът не споделя и намира за изолирана цитираната от частната
жалбоподателка съдебна практика, изразена в Определение № 377/ 11.07.2012
г.по ч.гр.д. № 451/ 2011 г. на ВКС, I г.о.,още повече, че е постановена преди
Тълкувателно решение № 3/ 29.11.2012 г. по тълкувателно дело № 3/ 2012 г.
на ОСГТК, ВКС.
Съдът счита също, че правата на П. върху процесните два имота биха
били достатъчно охранени и посредством отбелязването по реда на чл.14 от
Правилника за вписванията на влязлото в сила съдебно решение,
разрешаващо вещния й спор с Б.
С оглед направените дотук констатации, съдът намира обжалваното
определение за правилно, а подадената срещу него частна жалба за
неоснователна, поради което тя следва да бъде оставена без уважение.
4
Мотивиран от гореизложеното, Апелативен съд – Бургас:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. рег.
№260080/17.08.20г. на СлОС, подадена от А. В. П. от гр. С. против
Определение № 493/ 06.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 444/ 2020 г. по
описа на Окръжен съд Сливен.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5