РЕШЕНИЕ
№ 798
гр. Бургас, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120104886 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „ПЕНЕВ 87“ ЕООД против Г.
Ц. Г. искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
2 134,44 лв., представляваща дължимо обезщетение за неспазено предизвестие за
прекратяване на трудовото им правоотношение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и
направените разноски по делото. Ищецът твърди, че на 11.06.2020 г. между страните е бил
сключен трудов договор за длъжността „*******************. На 17.01.2021 г. ответникът
не се явил на работното си място, за да поеме курс по направление, при което управителят
на ищеца започнал да го търси по телефона, но не успял да се свърже с него. На 12.02.2021
г. на ответника било изпратено писмо с искане за даване на обяснения на осн. чл. 193, ал. 1
от КТ относно неявяването му на работа, но писмото не е била връчено от куриера, тъй като
ответникът не е бил намерен на адреса и обяснения не са били дадени. На 10.02.2021 г.
работодателят получил молба от ответника с отправено искане за прекратяване на трудовото
правоотношение и болничен лист за отпуск от 08.02.2021 г. до 17.02.2021 г., като след
изтичане на отпуска ответникът отново не се явил на работа, като опитите на ищеца да се
свърже с него отново били без резултат, след което работодателят взел решение за
прекратяване на трудовото правоотношение между тях, поради отправената молба от
ответника за това. Поради това и тъй като трудовото правоотношение е било прекратено без
1
ответникът да е спазил срока за предизвестие, който в случая е 3 месеца, ищецът счита, че
ответникът му дължи обезщетение в размер на 2 134,44 лв. за неспазения срок на
предизвестието. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който
поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ, като същият е
допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от особения представител на
ответника, в който се твърди, че искът е неоснователен и се моли същият да бъде
отхвърлен. Твърди се, че с оглед на отправеното от работника предизвестие, на осн. чл. 335,
ал. 2 от КТ прекратяването на трудовото правоотношение е следвало да настъпи от момента
на изтичане срока на предизвестието, но работодателят се е възползвал от правото си по чл.
220, ал. 2 от КТ да прекрати трудовия договор преди да изтече този срок, поради което
дължи на работника обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
неспазения срок на предизвестието. Твърди се също така, че неявяването на работника през
посоченото в исковата молба време би могло да ангажира дисциплинарната му отговорност,
включително дисциплинарно уволнение, но това не е сторено от работодателя. Ответникът е
направил и възражение за прихващане, уточнено с допълнителна молба, с което моли да
бъде извършено прихващане между претендираното от ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1
от КТ в размер на 2 134,44 лв. и дължимо от ищеца на ответника обезщетение по чл. 220, ал.
2 от КТ за периода 23.02.2021 г. – 18.05.2021 г. в размер на 2 229,94 лв. – до размера на по-
малкото от тях. Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание,
поддържа отговора и направеното възражение за прихващане, не представя доказателства.
Ищецът е оспорил направеното от ответника възражение за прихващане, като твърди,
че на работника не се дължи претендираното обезщетение по чл. 220, ал. 2 от КТ, тъй като
работодателят е прекратил трудовото правоотношение по молба на ответника, но същият не
е отработил срока на предизвестието.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установена
следната фактическа обстановка:
Страните по делото са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на
трудов договор № 17/11.06.2020 г., с който ответникът е възложил, а ищецът е приел да
изпълнява длъжността „*****************”, с основно трудово възнаграждение в размер
на 620 лв. и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит
0,60 % за вска година трудов стаж при настоящия работодател. В трудовия договор е
предвидено, че срокът на предизвестието за прекратяването му е 90 дни.
С молба до работодателя си от 08.02.2021 г. ответникът Г. е поискал трудовото му
правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, а при отказ на работодателя –
писмото да служи за предизвестие за напускане. Липсват доказателства кога това писмо е
било получено от ищеца, но в исковата молба е признат фактът на получаването му, като се
твърди, че това е станало на 11.02.2021 г.
2
По делото е представен болничен лист от 08.02.2021 г., с който на Г.Г. е било
разрешено ползването на отпуск по болест през периода 08.02.2021 г. – 17.02.2021 г.
С писмо, изпратено чрез куриерска фирма на 12.02.2021 г., ищецът е поискал
писмени обяснения от ответника по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ за причините за неявяването
му на работа през периода 17.01.2021 г. – 08.02.2021 г., както и защо не се явява да отработи
периода на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, като изрично е заявено, че
работодателят не желае прекратяването му на осн. чл. 325 от КТ – по взаимно съгласие.
Липсват обаче доказателства това писмо да е било получено от ответника, като в
товарителницата на куриерската фирма е посочено, че получателят не е бил намерен на
посочения адрес.
Със Заповед № 3/23.02.2021 г. на управителя на ответното дружество е било
прекратено трудовото правоотношение с ответника на осн. чл. 326, ал. 1, вр. чл. 326, ал. 2 от
КТ, считано от 24.02.2021 г., а като причина за прекратяването е записано: „Молба на
работник и неспазено предизвестие от работника”. Със заповедта е разпоредено също така
на работника да бъде изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 71,15 лв. -
за неползван платен годишен отпуск. Вписано е също така, че работникът дължи на
работодателя обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 2 134,44 лв. – за срока на
неспазено предизвестие.
С телепоща ищецът е изпратил на ответника 4 документа във връзка с
прекратяването на трудовия му договор, а именно справка, удостоверение, заповед и писмо,
като телепощата е била получена на 10.03.2021 г. от М. Х., без да е посочено качеството на
това лице и връзката му с ответника.
Представени са и копия на отчетни форми за явяването и неявяването на работа на
ответника през м. януари и февруари 2021 г., в които е вписано, че през периода 18.01 –
05.02.2021 г. той е бил в самоотлъчка, през периода 08 – 17.02.2021 г. е бил в отпуск по
болест, а през периода 18 - 23.02.2021 г. отново не се е явявал на работа.
При така събраните доказателства съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение е станало по инициатива на
ответника с отправено от него до работодателя писмено предизвестие, но въпреки това след
17.02.2021 г., когато е изтекъл отпускът му по болест, работникът не се е явил в
предприятието на ищеца, за да престира труда си. В тази връзка следва да се посочи, че
въпреки дадените му от съда указания ответникът не е ангажирал доказателства, че се е
явявал на работното си място и че е бил готов да полага труд в периода от 18.02.2021 г. до
23.02.2021 г., а същевременно работодателят е отбелязал в отчетните си форми, че
ответникът е бил в самоотлъчка през този период. С оглед на това съдът намира за доказано
твърдението на ищеца, че именно ответникът не е спазил срока на отправеното от самия
него предизвестие, тъй като не се е явявал на работа, поради което следва да се приеме, че са
налице условията на чл. 220, ал. 1 от КТ ответникът да заплати на ищеца обезщетение за
неспазения срок на предизвестието.
3
По отношение размера на дължимото обезщетение, съдът намира, че същият следва
да бъде определен на база полученото от ответника брутно трудово възнаграждение за
последния пълен отработен от него месец (на осн. чл. 228, ал. 1 от КТ), а именно м. декември
2020 г., което възнаграждение е в размер на 730,95 лв., видно от представената разчетно-
платежна ведомост на ищеца за този месец. Поради това и тъй в трудовия договор е
определен 90-дневен период на предизвестието, съдът намира, че дължимото от ответника
обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ е в размер на 2 192,85 лв. С оглед на това и тъй като
искът е предявен в по-малък размер, съдът намира, че същият е основателен и доказан в
пълен размер и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид основателността на иска, следва да бъде разгледано заявеното от ответника
възражение за прихващане със сумата от 2 229,94 лв., представляваща дължимо от ищеца на
ответника обезщетение по чл. 220, ал. 2 от КТ за периода 23.02.2021 г. – 18.05.2021 г., по
отношение на което съдът намира следното:
Съгласно чл. 220, ал. 2 от КТ, страната, която е предизвестена за прекратяване на
трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие.
В случая ищецът-работодател действително е страната по трудовото
правоотношение, която е предизвестена за прекратяването му, но причината за
прекратяването преди изтичането на срока на предизвестието не е воля на работодателя за
това, а факта на неявявяването на ответника да отработи периода на подаденото от самия
него предизвестие, т.е. именно ответникът не е спазил срока на предизвестието, както бе
посочено по-горе в решението. Поради това съдът намира, че ищецът не дължи на ответника
обезщетение по чл. 220, ал. 2 от КТ и исканото от ответника прихващане не може да бъде
извършено, поради липса на насрещни изискуеми вземания на двете страни.
Предвид основателността на главния иск, в полза на ищеца следва да бъде присъдена
и законна лихва върху главницата от 2 134,44 лв., считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищцовото дружество и направените от него разноски
по делото, които са в размер на 925,40 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Ц. Г.,ЕГН **********, от гр. Б******, ж.к. ***************, да
заплати на „ПЕНЕВ 87” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
Б******, ж.к. ***********, сумата от 2 134,44 лв. (две хиляди сто тридесет и четири лв. и
4
четиридесет и четири ст.), представляваща дължимо обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за
неспазено предизвестие за прекратяване на трудовото им правоотношение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 925,40 лв. (деветстотин двадесет и пет лв. и четиридесет ст.),
представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5