Решение по дело №354/2021 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 37
Дата: 21 март 2022 г. (в сила от 18 април 2022 г.)
Съдия: Атанас Василев Димитров
Дело: 20214510200354
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Бяла, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на десети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20214510200354 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на Д. Й. П., ЕГН ********** от
гр.В.Т. ул.“Г. Б.“ №., вх.., ет. против Наказателно постановление № 38-0003431 от
24.11.2021г., издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което на жалбоподателя на
основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.93, ал.2 от
ЗАвПр в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.89, т.6 от Наредба №
33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България, издадена от министъра на транспорта.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения, като иска то да бъде
отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител.
В съпроводителното писмо АНО е изразил становище за неоснователност на жалбата, като
счита, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 05.11.2021г. св. Ив. Ст. Ив. изпълнявал служебните си задължения съвместно с И.
Д. И. по график в с.Ц.. Служителите извършвали проверки на превози, товари и пътници,
като се били позиционирали на изхода за гр.Свищов, срещу бензиностанция „В.“. Около
10.20ч. спрели за проверка товарен автомобил влекач марка „Р.“, модел „М.“ с рег.№ .........
от категория N3, с прикачено към него триосно полуремарке „К.“ с рег.№ ........от категория
О4, от която установили, че жалбоподателят извършва обществен превоз на товари, като в
момента на проверката бил без товар. Водачът представил на служителите непопълнена
международна товарителница CMR с поставен печат на превозвача „Ц.“ Е., с.Б., като
обяснил, че пътува за товарене в гр.С.. При проверката водачът не представил удостоверение
за психологическа годност, като след извършена справка се установило, че същият
1
притежава валидно такова. В хода на проверката се установило, че водачът няма никакви
други документи, включително и негови лични, поради което бил повикан екип на МВР за
съдействие. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН, който той
подписал без възражения. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и
атакуваното наказателно постановление, връчено лично на 01.12.2021г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН, НП,
тахографски лист, CMR, справка, заповед и др., както и от показанията на разпитания по
делото свидетел актосъставителят И..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество е частично основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен
от длъжностно лице по чл.91 вр. с чл.92 от Закона за автомобилните превози. Обжалваното
НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно
чл.92, ал.2 от Закона за автомобилните превози, каквото се явява и Директор РД
„Автомобилна администрация“, определен от Министъра на МТИТС със Заповед № РД-08-
30 от 24.01.2020г. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на
актосъставителя и наказващия орган.
Релевират се общи възражения относно допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, както и за недоказаност от обективна и субективна
страна на вмененото нарушение, без каквато и да е конкретика. Навеждат се и оплаквания за
липса на тъждество между нарушената норма и нарушението, за което се налага наказание.
Съдът намира, че по безспорен и категоричен начин се установява виновното
поведение на водача, който следва преди започване на превоза да провери дали има всички
необходими документи за неговото извършване. В хода на проверката, след извършване на
справка, е било установено, че жалбоподателят притежава валидно удостоверение за
психологическа годност, поради което и наложеното наказание е именно за това, че в
момента на проверката не представя изисквания от наредбата документ. Съдът счита обаче,
че неправилно АНО е приложил санкционната норма на чл.93, ал.2 от ЗАвПр. Според
посочената норма „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с глоба 100 лв.“. Нормата на чл.93, ал.2 от ЗАвПр следва да се
тълкува съобразно систематичното място и във връзка с разпоредбата на чл.93, ал.1 от
ЗАвПр, която е със следната редакция: „Водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация
или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със…“.
Следователно, нормата на чл.93, ал.2 от ЗАвПр е приложима само в случаите, когато
водачът не представи на контролните органи документ, който се изисква за моторното
превозно средство от регламент, от закона или от подзаконов нормативен акт по неговото
прилагане. Удостоверението за психологическа годност касае водача, а не моторното
превозно средство, поради което и приложима се явява нормата на чл.105, ал.3 от закона,
според която: „Водач, който при проверка от контролните органи не представи документ,
изискуем по този закон или по подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на този
2
закон, ако не е предвидено друго, се наказва с глоба 50 лв.“. В този смисъл е и съдебната
практика, обективирана например в Решение от 22.10.2021г. по КАНД № 226/2021г. по
описа на АС – Русе и Решение № 6 от 01.02.2022г. по КАНД № 197/2021г. на АС - Разград.
Предвид това и в съответствие с разрешенията дадени в Тълкувателно решение № 8
от 16.09.2021г. по тълк. дело № 1/2020г. на ВАС, съдът намира, че следва да бъде
преквалифицирано нарушението в такова по чл.105, ал.3 от ЗАвПр и на жалбоподателя бъде
наложено наказание, предвидено в абсолютен размер в посочената норма, в размер на 50лв.
Не е налице маловажен случай, тъй като не са налице никакви данни, от които да се
установява, че извършеното деяние се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на подобни нарушения. Още повече, че жалбоподателят е
осъществявал превоза без никакви документи, включително и негови лични, което наложило
съдействието на МВР за установяване самоличността му.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0003431 от 25.11.2021г., издадено от
Директора на РД “АА“ – Русе, с което на Д. Й. П., ЕГН ********** от гр.В.Т., ул.“Г.Б.“ № .,
вх.., ет.., на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по
чл.93, ал.2 от ЗАвПр в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.89, т.6 от Наредба
№ 33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България, издадена от министъра на транспорта, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
административното наказание по чл.105, ал.3 от ЗАвПр и НАМАЛЯВА глобата на 50 лева.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: __________/п/_____________
3