РЕШЕНИЕ
№ 458
гр.Бургас, 17.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 20 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря С. Х., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 164 по описа на съда за 2020г. и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Теди 2001 ООД, ЕИК: ********* с адрес за
призоваване гр.Бургас, ул.Оборище 76. Касаторът не изпраща представител.
Ответник по касация е дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ)
гр.Сливен. Ответникът по касация не взема участие в касационното производство,
редовно уведомен.
Касационната жалба е насочена срещу решение №
339/03.12.2019г. по АНД № 1219/2019г. на Районен съд Несебър. С обжалваното
решение е потвърдено наказателно постановление № 20-002671/04.09.2019 г. на директора
на ДИТ (АНО), с което на Теди 2001 ООД за извършено нарушение по чл.414 ал.3,
вр. с чл.62 ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция 1 500 лв.
В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено,
че на 19.08.2019г. при проверка в обект – бистро Палм Корт Крит, к.к. Слънчев
бряг, стопанисван от привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице било установено, че В.Я., гражданка на Украйна, извършва дейност като мияч
в кухнята към бистрото (зарежда посуда в съдомиялната машина), без сключен трудов
договор в изискваната от закона писмена форма.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че
фактическата обстановка по постановлението се установява по безспорен начин от
събраните доказателства. В хода на производството не били допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдът констатирал, че събраните доказателства сочат, че именно
Теди 2001 ООД като работодател, възложил работата на лицето В.Я., което
безспорно е полагало труд на посочения обект при извършената проверка, но без
сключен трудов договор в изискваната от закона писмена форма.
В касационната жалба се оспорват доказателствените изводи
на първоинстанционния съд. Излагат се доводи, според които не ставало ясно
какво точно нарушение е извършено. Излага се, че В.Я. не била работник в
кухнята, а турист, който ползвал услуга полупансион и приготвяла храната си
сама. Твърди се още наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска
се първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се постанови ново
по същество, с което се потвърди обжалваното наказателно постановление. Не се
сочат нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в законния 14-дневен
срок от страна, за която решението е неблагоприятно.
Участващият в производството прокурор излага немотивирано
становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
първоинстанционното решение. Не сочи нови доказателства.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
За да прецени правилното приложение на материалния закон,
настоящата съдебна инстанция при следното.
Фактите по делото са правилно установени въз основа на събраните
доказателства, а именно, че 19.08.2019 г. при проверка в обект – бистро Палм
Корт Крит, к.к. Слънчев бряг, стопанисван от привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице било установено, че В.Я., гражданка
на Украйна, извършва дейност като мияч в кухнята към бистрото (зарежда посуда в
съдомиялната машина), без сключен трудов договор в изискваната от закона
писмена форма.
Касационният състав намира за необходимо да отбележи, че
възраженията, изложени в касационната жалба са напълно идентични с тези
отправени с жалбата пред първоинстанционния съд. При разглеждане на
наказателното постановление съдът е разгледал тези възражения, като подробно и
всестранно е изложил съображения относно тяхната основателност и относно обстоятелствата,
поради които кредитира едни доказателства, а други не. Мотивите на районния съд
се споделят напълно от касационния състав.
Правилно съдът е приел, че показанията на свидетелят П. противоречат,
както на останалите събрани доказателства, така и са вътрешно противоречиви. Не
кореспондира с доказателствата твърдението, че В.Я. не била работник, а турист,
който сам приготвял храната си. Същата била установена по време на изпълнение
на трудови функции присъщи на мияч в кухня на заведение – зареждане на
съдомиялна машина. В попълнената на украински и след това преведена на
български декларация, Я. вписала, че работи като миячка в проверявания обект с
определено работно време, почивки и размер на работна заплата. Касаторът не е
представил доказателства, които да доведат до извод, че В.Я. била турист на
полупансион, като например договор за туристическа услуга. Изготвените в хода на
административното производство документи – протоколи, справки, списъци и др., съдържащи
данните за резултатите от извършената проверка, доколкото са изготвени по надлежния
ред и съдържат изискуемите реквизити, са годно доказателствено средство и съдържанието
им не е опровергано от касатора. Направеният от първоинстанционния съд анализ
на доказателства е довел до правилно изясняване на фактическата обстановка,
като настоящата касационна инстанция не намира необосновано да е даден превес
на едни доказателства спрямо други.
От данните по делото по категоричен начин се установява
наличието към момента на извършване на проверката на трудово правоотношение
между В.Я. и касатора. При извършената проверка на място са събрани достатъчно
данни, че лицето Я. е престирала труд, осъществявайки дейност като „миячка“, на
определено работно място, в определен часови интервал, срещу определено
заплащане, т.е. налице са всички елементи на трудово правоотношение.
Престирането на труд съгласно нормата на чл.62, ал.1 от КТ задължително се
оформя чрез писмен трудов договор, какъвто в настоящия случай липсва. Ето защо
и отговорността на касатора правилно е ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ и на същия е определено наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева.
В този смисъл настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическите и правните
изводи на първоинстанционния съд, включително и мотивите, касаещи
неприложимостта на чл.28 от ЗАНН, към които настоящата инстанция препраща, на
основание чл.221 ал.2 от АПК.
Жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.221
ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
339/03.12.2019г. по АНД № 1219/2019г. на Районен съд Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.