Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 13.11.2020 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 07.10 2020 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова
като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1141 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 328/05.03.2020г.,
постановено по гр.д.№3901/2019г. по описа
на Районен съд – гр. С.З., с което е осъдено „З.” АД гр.С., да заплати на Н.С.Г., гр.С.З.,
на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 7000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 87,00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени при
ПТП на 24.03.2019г. от Н.А.Н. при управление на МПС - „Х.“ с peг.№ ***, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” в З.” АД С., полица BG/02/11/**********, валидна към датата на ПТП
24.03.2019г., ведно със законната лихва от 15.04.2019г. до окончателното
плащане. Със същото решение е отхвърлен
предявеният от Н.С.Г., гр.С.З., против З.” АД гр.С., на основание чл.432, ал.1
от КЗ иск за застрахователно обезщетение за имуществени вреди в останалата част
над 87,00лв. до претендираните 101лв., както и предявения от „Н.“ ООД от гр.С.З.,
против З.” АД гр.С., на основание чл.432 ал.1 от КЗ иск за сумата от 1737 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени при
ПТП на 24.03.2019г. от Н.А.Н. при управление на МПС - „Х.“ с peг.№ ***, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” в З.” АД С., полица BG/02/11/**********, валидна към датата на ПТП
24.03.2019г., като неоснователни и недоказани, и са присъдени разноските по делото.
Първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е уважен предявения
иска за сумата 7000лв. – неимуществени вреди и за заплащане на обезщетение за
забава върху главницата от 7000лв, както и в частта за разноските. Във
въззивната жалба въззивникът излага съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното решение. Развити са подробни съображения във
връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на
РС и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. Алтернативно, в случай че
съдът счете въззивната жалба за неоснователна, моли да се намали размера на
присъденото обезщетение. Претендират се разноските пред двете инстанции, като е
представен списък.
С молба от 14.05.2020г. въззивникът е посочил, че не
поддържа и оттегля въззивната жалба против решението в частта, с която е уважен
предявения срещу него иск за заплащане на обезщетение за причинени на ищцата Н.Г.
неимуществени вреди до размера на 2000лв.,
ведно с лихвата за забава, както и частта за разноските по иска за
неимуществени вреди до посочения размер. Поддържа всички останали оплаквания
във въззивната жалба. Прави искане да се отмени решението в обжалваните части и
да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове против
застрахователното дружество за неимуществени вреди над сумата 2000лв. до
7000лв. Алтернативно прави искане да се намали размера на присъденото
обезщетение, тъй като същото не кореспондира с принципа на справедливостта и
установената съдебна практика. Претендират разноските по делото.
Основните доводи във въззивната жалба са за допуснати
процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна преценка на събраните по делото
гласни доказателства и на установените с назначената по делото
съдебно-психиатрична експертиза обстоятелства, което е довело до нарушение на
материалния закон и определяне на завишени
размери на обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че присъденият размер
е недължим, респ. прекомерно завишен, тъй като са останали недоказани претърпените
вреди, тяхната степен, характеристиките и продължителността на оздравителния
период. Сочи, че свидетелските показания са недостоверни – не кореспондират с
останалия доказателствен материал по делото. Същите имали ниска доказателствена
стойност и възпроизвеждали изнесената фактическа обстановка от исковата молба.
Навежда доводи, че интензитетът на болките, които е изпитвала ищцата, не се
отличават от обичайните при такива контузии.
В законоустановения срок е постъпил
писмен отговор от въззиваемата Н.С.Г., с който се взима становище, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените
във въззивната жалба оплаквания. Моли съда, да потвърди обжалваното решение
като законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.
Претендират се разноските по делото, като е представен списък с разноските и
договор за процесуално представителство.
Окръжен
съд – гр. С.З., в настоящия състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима
- подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение.
Пред първоинстанционния съд е предявен
иск с правно основание чл.432 във вр. с чл.429 от КЗ за сумата от 7000лв. - обезщетение за неимуществени
вреди и сумата от 101лв.,
обезщетение за имуществени вреди за ищцата Н.С.Г., както и сумата от 1737лв. – обезщетение за имуществени
вреди за „Н.“ ООД.
По делото е безспорно установено, че на
24.03.2019г. в гр.С.З. на ул. *** и път І-5 км, между лек автомобил „Х.“ с peг.
№ ***, управляван от Н.А.Н. и лек автомобил „Х.“ с peг. № ***, собственост на „Н.“
ООД, управляван от П. Д.Г., е възникнало ПТП, по време на което ищцата Н.С.Г. е
била пътник в лек автомобил „Х.“ с peг.№ ***.
От констативен протокол за ПТП №1693315
от 24.03.2019г., в който е посочено – „участник 1 /лек автомобил „Х.“, с peг.№ ***,
управляван от Н.А.Н./ не спазва условията на пътен знак Б-2, не пропуска
движещият се по път с предимство „участник 2“ /лек автомобил „Х.“ с peг.№ ***,
собственост на „Н.“ ООД, управляван от П. Д.Г./ и го блъска. В протокола се
сочи, че лек автомобил „Х.“ с peг.№ ***, управляван от Н.А.Н. има застраховка
„Гражданска отговорност” в „Б.” с полица №BG02118002783794. Не е установено наличие на алкохол у водачите
на двете МПС-та.
От заключението на вещото лице по
назначена и изслушана по делото съдебна авто-техническа експертиза., се
установява, че произшествието е възникнало на кръстовището на път І-5 и улица ***,
на 24.03.2019г. около обяд, при ясно, слънчево и сухо време. Движението през
кръстовището е регулирано с пътни знаци, предимство имат ППС, движещи се по път
І-5. Сочи, че на кръстовището водачът не се е съобразил с пътен знак Б-2
„Стоп“, не е спрял и не е осигурил предимство за преминаване през кръстовището
на лек автомобил „Х.“ с peг.№ ***. Вследствие на това е настъпил удар между
двата автомобила, при който предната челна лява част на л.а. „Х.“ е
контактувала със страничната дясна част на л.а. „Х.“, като в резултат на
удара л.а. „Х.“ се преобръща. Според
даденото заключение, неоспорено от страните и възприето от РС, като компетентно
и добросъвестно, е посочено, че причината за настъпване на произшествието е
установена от контролните органи, посетили ПТП и тя е, че водачът на л.а. „Х.“ не е осигурил предимство за преминаване през
кръстовището на л.а. „Х.“. Вещото лице сочи, че на водача на л.а. „Х.“ е съставен АУАН с №Д855159.
Безспорно се установява от представената
по делото Проверка за сключена застраховка „ГО” на Г., че лек автомобил „Х.“ с
peг.№ *** към 24.03.2019г., има валидна застраховка „Гражданска отговорност”
със З.“ АД, обективирана в застрахователна полица BG/02/11/**********, със срок
на валидност от 22.09.2018г. до 21.09.2019г.
Пострадалата Н.С.Г. е отправила писмена
претенция на 08.02.2019г. за заплащане на причинените вследствие на ПТП вреди
към застрахователя, която не е изплатена.
От представената по делото медицинска документация – фиш за спешна
медицинска помощ №272856 от 24.03.2019г.; медицинско свидетелство от
26.03.2019г. на стоматолог-хирург, се констатира следното: луксация на 12 и 43
зъби, при палпация 33 е придружен с болка; съдебномедицинско удостоверение на
живо лице №95/2019г. от 25.02.2019г., в което е посочено, че при извършения
преглед на пострадалата Н.Г. е установено: кръвонасядане по дясната повърхност
на коремната стена, масивно кръвонасядане, оток и охлузване по дясното бедро и
дясното седалище. Описаните и установени травматични увреждания отговарят да са
от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и
време, съобщени от пострадалата. Тези травматични увреждания са причинили
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. В
удостоверението е посочено във връзка с оплакванията за главоболие, виене на
свят и болки по зъбните редици, да бъде направена консултация с неврохирург и
стоматолог; Амбулаторни листове; Становище на психолог и психиатър; Ехография
на дясна глутеална област и дясно бедро.
От заключението на съдебно –
медицинската експертиза, която
първоинстанционният съд е кредитирал, се установява, че ищцата Н.Г. е получила следните травматични увреждания: Счупване
в корена на зъби 12 и 33 с изваждането им по необходимост; Изкълчване на зъб
43; Кръвонасядане на корема; Масивно кръвонасядане, оток и охлузване на дясното
бедро и седалището вдясно. Счупването на зъб 12 (втори горен десен) в областта
на корена е било причина той да бъде изваден. Срещу него е налице здрав
антагонист - зъб 42 (втори долен десен), като зъб 12 е имал функция и
счупването му в корена и наложилото се изваждане е осъществило
медико-биологичния признак - избиване на зъб, без който е затруднено дъвченето
и говоренето, по смисъла на чл.129 НК. Зъбът може да се възстанови само с
протезиране. Останалите увреждания са причинили разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК. Счупването на зъб 33 (трети долен ляв) в
областта на корена е наложило изваждането му. Срещу него липсва антагонист и
към момента на травмата той не е имал функция и поради това загубата му не
причинява трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. Той също подлежи само
на протезиране. Зъб 43 (трети долен десен) е бил изкълчен, но няма данни да е
отпаднал и най-вероятно зъбодържащият му апарат се е възстановил. Според
заключението, описаните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи и
тъпо-ръбести предмети, и е възможно да са били получени в купето на лек
автомобил при описаната автозлополука. Това
обстоятелство се потвърждава и от представената по делото медицинска
документация.
В заключението на комплексна психолого-психиатрична
експертиза се установява, че по време на ПТП на 24.03.2019г. освидетелстваната ищца
е била в състояние на Остра стресова реакция. Посочва се, че пострадалата епизодично
се чувства емоционално лабилна и несигурна и при спомен за катастрофата на
24.03.2019г. изпитва тревога, опасения и страхове за бъдещето, които са
нормалпсихологична защитна реакция и не са болестни симптоми. Вещите лица
сочат, че тези психични състояния са в пряка причинно-следствена връзка с
преживяното ПТП на 24.03.2019г.
Към настоящия момент ищцата Г. е
психично здрава. Епизодичните психични състояния на несигурност, тревожност,
опасения и страхове за бъдещето не са болестни симптоми, а са
нормалпсихологична защитна реакция. Предвид приложената медицинска документация
АЛ №266/12.06.2019г. и №29/26.06.2019г. на д-р Т. - специалист психиатър е
поставена диагноза: Смесено тревожно депресивно разстройство. След проведено
краткотрайно лечение е постигнато стабилизиране в психичното състояние. Вещите
лица дават заключение също, че за психичното състояние на ищцата Г. след
процесното ПТП от 24.03.2019г. не е допринесло обстоятелството, че същата е
била участник преди време в друго ПТП през 1975г.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели – св. Д.Г., син на ищцата и св. К.М., приятелка на ищцата се
установява категорично състоянието на ищцата след претърпяното ПТП. Поради получените
травми, ищцата не можела да ходи, да се
къпе, да сяда и спи нормално, да се грижи за домакинството, не можела да си
вдига ръката и изпитвала силни болки,т.е на същата е нарушен сериозно нормалния
ритъм на живот. Преди катастрофата ищцата била жизнен, социален човек, обичала
разходките, а след това се променила, станала затворена. Според показанията на
свидетелите, телесните й болки продължили 3-4 месеца, но и към настоящия момент
не се е възстановила напълно, все още била угрижена. Свидетелските показания,
касаят лично възприети от свидетелите факти, показанията са житейски логични,
не се опровергават от доказателства по делото и съдът счита, че същите следва
да бъдат кредитирани. Посочените от
свидетелите травми са установени безспорно от приложената медицинска
документация и от приетите в производството пред РС съдебно- медицинска и
комплексна съдебно психолого-психиатрична експертизи.
При така установеното от фактическа страна, могат да
се направят следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Настоящият състав намира, че законовата
разпоредба на чл.498, ал. 3 КЗ обвързва
допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, който е въведен от
законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните
производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния
срок е предпоставка за възникване на самото право на пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя на Гражданска отговорност на автомобилистите.
Съгласно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 КЗ ищцата е отправила до
ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, по която застрахователят не е обезщетил претърпените вреди.
Също така е необходимо да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените
вреди.
По делото безспорно е установено, че ищцата
е получила множество травматични увреждания, които се намират в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с виновното и противоправно поведение
на водача на застрахования автомобил.
Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл.432, ал.1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно Постановление на пленума на Върховния Съд №4
от 1968г., при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те
не само се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за
размера на вредите. Това са конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
тъй като понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно. При причиняване на телесни увреждания за обезщетението за
неимуществени вреди от значение са възрастта на увредения, общественото му
положение и редица други обстоятелства, а според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, и общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на самото общество. Съгласно решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на ВКС, II ТО, при определяне на дължимото обезщетение следва да се
отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Разбирането, че лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат
да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия,
имащи значение за формиране на критерия за справедливост е застъпено и в
решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I ТО. Видно от
цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК, която се възприема и от настоящия
състав, няма надценяване на застрахователните лимити при преценката на
икономическите условия, доколкото са посочени само като индиция за тях, поради
което преценката им не води до нарушаване на принципа за равенство на
субектите, претърпели неимуществени вреди от непозволено увреждане.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата вреди
от следните травматични увреждания, а именно: множество травматични увреждания,
които несъмнено са свързани с физическо страдание и дискомфорт; нарушение на
съня й, възможността да се справя с ежедневието и изобщо нормалния ритъм на
живот, както и социалните й контакти. ПТП се е отразило и на нейното психическо
и емоционално равновесие – ищцата е била в състояние на остра стресова реакция
към датата на ПТП; към настоящия момент изпада в епизодични психични състояния
на несигурност, тревожност, опасения и страхове за бъдещето; след инцидента
изпитвала притеснение да се вози в автомобил, като притеснението не е отшумяло
и към настоящия момент. Ноторно известно е обстоятелството, че претърпяването
на ПТП представлява значителен стресогенен фактор.
Определените размери на обезщетението
съответстват както на законовия критерий „по справедливост”, така и на трайно
установеното съдебна практика в аналогични случаи. Същите не биха могли реално
да обезщетят преживяната болка и страданието, което остава за цял живот.
С оглед получените от ищцата Н.Г. увреждания,
понесените от нея вследствие на пътнотранспортното произшествие физически и емоционални
отрицателни последици, продължителността на процеса на лечение,
обществено-икономическите условия в страната при настъпване на вредите и към
настоящия момент, съдът счита, че по справедливост, съобразно общественото
възприемане на този критерий, З.” АД следва да заплати обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортното
произшествие, в размер на 7 000 лева.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция,
съдът счита, че въззивникът следва да заплати на въззиваемата Н.С.Г. сумата от 680
лв., съгласно чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, предвид факта, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност.
По отношение на въззиваемото дружество
„Н.“ ООД, първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като въззивната
жалба се отнася само до решението на РС в частта относно присъдените на Н.С.Г. обезщетения. Следователно
„Н.“ ООД няма интерес да организира правна защита във въззивното производство,
поради което и не му се следват разноски
по делото и съдът не присъжда такива.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 328/05.03.2020г.,
постановено по гр.д. №3901/2019г. по описа
на Районен съд – гр. С.З..
ОСЪЖДА З.” АД С., със седалище и адрес на управление гр.С., район ***,
представлявано от ***, ЕИК ***, да заплати на Н.С.Г., ЕГН **********,***.***, сумата от 580 /петстотин и осемдесет лева/ лв., представляваща разноски за
производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.