№ 4049
гр. Варна , 09.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на девети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503333 по описа за 2020 година
Производството е образувано по депозирана частна въззивна жалба от К. С. С.
ЕГН********** срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ №261889/12.10.2020г. постановено по гр.д.
№16003/2019г. по описа на ВРС, с което СЕ:
ИЗМЕНЯ решение №1113/4.03.2020г. постановено по гр.д.№16003/2019г. на
ВРС, ХХХІ състав, КАТО:
ОСЪЖДА К. С. С. ЕГН********** с адрес гр.Варна, ул.“Плевен“ №32 да
заплати на Областна дирекция на МВР - Варна, с адрес: град Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2
сумата от 211.68лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78, ал.4 от ГПК.
Твърди се,че обжалваното определение е незаконосъобразно. Твърди,че
предвиденото възнаграждение за конкретния слуай е от 50-100 лв,като твърди че
незаконосъобразно е определена присъдената сума от 211,68 лв.
Претендира отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго,с
което юрисконсултското възнаграждение да се определи на сума не по голяма от 100 лв
Противната страна не е депозирала писмен отговор
За да се произнесе,настоящият състав взе предвид следното :
Депозираната жалба е допустима-депозирана от лице, което има право на жалба,
в предвидения от ГПК срок и при спазване на останалите изисквания на ГПК
Разгледана по същество,съдът приема, че депозираната жалба е основателна по
1
следните съображения :
Производството пред ВРС ,е образувано по реда на чл.248 от ГПК.
Ответникът в първоинстанционното производство - ОД на МВР- Варна, след
приключване на делото с постановеното по него решение №1113/4.03.2020г., е депозирал
молба за допълване на решението , с искане за присъждане на разноски по делото, с оглед
частичното прекратяване на производството,поради направено по искане на ищеца
изменение на предявеният иск по реда на чл.214 от ГПК.
Ищецът К. С. С. , в качеството си на ответник по молбата, в даденият му срок,
не е изразил становище.
Съставът след запознаване с делото констатира, че първоначално претенцията е
била заявена за сумата от 1 965.44лв., като в последствие чрез изменение на иска е намалена
до 827.04лв. и е уважена в тази си част.
Отговорността за разноски е обективна и безвиновна, като зависи единствено от
изхода на спора и правилата за определянето й са дадени в чл.78 от ГПК.
Съгласно чл.78,ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. С постановеното решение предявените искове са уважени изцяло.
Липсва отхвърлителен диспозитив. Обстоятелството, че в хода на производството ищецът е
упражнил правото си по чл.214 от ГПК да съобрази размера на исковите си претенции с
действителното правно положение между страните, евентуално е отстранил грешката си при
изчисляване размера на исковете и това изменение като допустимо и основателно е прието
от съда с нарочно определение, не може да се тълкува във вреда на ищеца, няма санкционен
характер по отношение на него, съответно с допуснатото изменение исковете се считат
предявени в изменения (намален) размер.
По тези съображения съдът намира, че ищецът не дължи разноски на ответната
страна. В случая ищецът е изменил размера на исковите претенции, като ги е намалил при
условията на чл.214 ГПК. Липсва частично оттегляне или отказ от иска съгласно
разпоредбите на чл.232 и чл.233 ГПК.Поради това именно липсва и определение на съда, с
което частично да е прекратено производството по делото.Единствено е налице изменение
на иска чрез намаляване размера на исковите претенции.Разпоредбата на чл.78,ал.3
предвижда възможност за ответника да му бъдат присъдени разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.От своя страна ал.4 предвижда, че ответникът има право
на разноски и при прекратяване на делото. Настоящият случай обаче не попада в нито една
от двете хипотези - нито има отхвърляне на иска, нито пък прекратяване на делото, дори и
2
частично. Затова, при този изход на спора, разноски се дължат само на ищеца, и то в пълния
им размер съобразно представения списък по чл.80 от ГПК .Ответникът няма право на
такива.,
Като е уважил молбата за допълване на решението и е осъдил ищеца да заплати
на ответника разноски по делото, Варненският районен съд е постановил
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №261889/12.10.2020г. постановено по гр.д.
№16003/2019г. по описа на ВРС и
Вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата депозирана от на Областна дирекция на
МВР - Варна, с адрес: град Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 да бъде осъден К. С. С.
ЕГН********** с адрес гр.Варна, ул.“Плевен“ №32 да заплати на Областна дирекция на
МВР - Варна, с адрес: град Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 сумата от 211.68лв. сторени по
делото разноски на осн. чл.78, ал.4 от ГПК
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4