Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 07.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на
седми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
секретар Диляна Тодорова, разгледа докладваното от съдията търговско дело №
1700 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, вх. №
106171/26.08.2019 г. на „Н.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, предявена срещу „Н.С.“ ЕАД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление ***, за заплащане на сумата 160711,32
лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимите по договор за услуга № Д-53-269 от 02.08.2012 г.
суми, обективирани във фактура № **********/11.11.2014 г.; фактура №
**********/09.12.2014 г.; фактура № **********/09.01.2015 г. и фактура №
**********/31.01.2015 г. за периода 26.08.2016 г. - 26.08.2019 г..
В исковата молба се твърди, че между ищеца, в качеството
му на изпълнител и ответника в качеството на възложител бил сключен договор за
услуга с № Д-53-269/02.08.2012 г. с предмет „Изготвяне на пакет от документи за
регистриране на „Н.с.“ ЕАД като ВиК оператор по смисъла на Закона за регулиране
на ВиК услуги, както и за изграждане на система за контрол и управление на
продажбите“, съгласно техническо задание при параметри, фиксирани в
техническата и ценова оферта, изготвени от изпълнителя. Уговореното
възнаграждение за изпълнение на възложената работа възлизало на 25 % от
приходите получавани от регулираната дейност, заедно със съответното ДДС, с
падеж до 15 дни след парафиране на протоколите по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от
контракта, както и след издаването на съответната фактура за стойността на
дължимото възнаграждение. Дружеството-изпълнител изпълнило добросъвестно
поетите по договора задължения, като изработило поръчаното, съобразно
въведените с техническото задание изисквания и в рамките на уговорения срок,
респективно надлежно предало работата на възложителя, който я приел без
възражения. За дължимото по договора за услуга № Д-53-269/02.08.2012 г.
възнаграждение ищецът издал фактури с получател ответника, както следва:
фактура № **********/11.11.2014 г.; фактура № **********/09.12.2014 г.; фактура
№ **********/09.01.2015 г.; и фактура № **********/31.01.2015 г.. Главниците по
тези фактури ищецът претендирал в производството по търг. дело № 2111/2018 г.
на СГС, VІ-2 състав и исковата му претенция била уважена, но върху вземанията
по всяка фактура ищецът имал право на мораторно обезщетение в размер на
законната лихва, което нямало пречка да бъде реализирано в самостоятелно
производство.
Производството с предмет главното вземане не било
приключило, поради което до влизане в сила на решението по търг. дело №
2111/2018 г. на СГС, VІ-2 състав, прави искане настоящото производство да бъде
спряно.
В срока по чл. 367 ГПК ответното дружество - „Н.с.“ ЕАД
депозира писмен отговор, в който оспорва предявения иск, като се позовава на
изтекла 3-годишна погасителна давност. Поддържа
възражение за нищожност на сключения между страните на 02.08.2012 г.
договор поради порок по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, или евентуално такъв по чл.
26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Несъответствието със закона се изразявало в това, че
очертания в договора предмет не кореспондирал с текста на чл. 10, ал. 1 ЗРВКУ,
защото дейността по извършването на ВиК услуги се осъществявала без да има
въведено нормативно изискване за регистриране, като това което било необходимо се
изразявало в изготвен и одобрен бизнес план, въз основа на който дейността се
регулирала и контролирала от КЕВР. Ако не се приеме, че сделката е сключена в
противоречие на закона, то се иска тя да бъде квалифицирана, като сключена при начална
липса на предмет, което също съставлявало порок, водещ до нейната
недействителност.
С отговора са формулирани и искания за спиране на
производството по делото, поради наличие на основанията, визирани в
процесуалната норма на чл. 229, ал. 1, т. 4 – до решаване на спора по търг.
дело № 2111/2018 г. на СГС, VІ-2 състав, респективно т. 5 ГПК – до
постановяване на акт от наказателен съд по повдигнатото на изп. директор на
дружеството обвинение за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 НК.
В срока по чл. 372 ГПК от ищеца е упражнено процесуалното
му право за подаване на допълнителна искова молба. Счита, че възраженията за
нищожност на сключения договор за релевирани и в производството по търг. дело №
2111/2018 г. на СГС, VІ-2 състав и поради това не следвало да се разглеждат в
настоящото производство. Претендираната мораторна лихва била за период,
необхванат от давност. Възразява по направеното искане за спиране на
производството по делото, заради предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
Ответното дружество е подало допълнителен отговор, в
който коментира възраженията за нищожност на договора и активната си легитимация
да поддържа такива.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Настоящият
правен спор има за предмет осъдителен иск, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата 160711,32 лева, представляваща
обезщетение за забава върху дължимите по договор за услуга № Д-53-269 от 02.08.2012 г. суми, обективирани във
фактура № **********/11.11.2014 г.; фактура № **********/09.12.2014 г.; фактура
№ **********/09.01.2015 г. и фактура № **********/31.01.2015 г. за периода
26.08.2016 г. - 26.08.2019 г..
Фактическият състав, който ищецът „Н.“ АД твърди
да поражда субективното му право на вземане включва като свой съществен елемент
съществуването на главно парично вземане, възникнало от сключен договор за
изработка, което е с настъпила изискуемост. Главното вземане и валидността на
сключения договор
за услуга с № Д-53-269/02.08.2012 г. е елемент от
материалноправната легитимация на ищеца и съществуването или несъществуването
на облигационната връзка, респ. произтичащо от същата главно вземане за
възнаграждение, е факт, по отношение на който в производството по търг. дело №
2111/2018 г. на СГС, VІ-2 състав, е формирана
сила на пресъдено нещо, която съгласно чл. 297 ГПК следва да бъде зачетена в
настоящото производство.
Видно от
влязлото на 21.07.2021 г. съдебно решение по обуславящото производство,
предявеният от „Н.“ АД срещу „Н.С.“ ЕАД иск за заплащане на сумата 527886,52 лева,
представляваща възнаграждение за изпълнена и приета работа по договор за услуга № Д-53-269 от 02.08.2012 г. за което са издадени
фактура № **********/11.11.2014 г.; фактура № **********/09.12.2014 г.; фактура
№ **********/09.01.2015 г. и фактура № **********/31.01.2015 г., е отхвърлен,
поради липса на доказателства за изпълнение на договора от страна на „Н.“ АД.
Това означава, че със сила на пресъдено нещо е установено, че главно вземане,
произтичащо от договор за услуга № Д-53-269 от 02.08.2012 г. не е елемент от
правната сфера на ищеца, което еднозначно означава, че не е налице и акцесорно
вземане за престиране на обезщетение за забавеното му изпълнение в размер на
законната лихва.
Лихвата е институт на гражданското право. Тя
се числи към т. нар. "граждански плодове", тъй като представлява
доход, който се получава въз основа на облигационно или търговско
правоотношение във връзка с използването на вещ или капитал. Обективното ни
материално право определя лихвата или като възнаграждение - цена за временно
ползване на определена парична или вещна стойност (чл. 10, ал. 2, чл. 240, ал.
2 ЗЗД, чл. 294, ал. 1, чл. 430, ал. 2 ТЗ), или като плод от предадена вещ,
чиято цена още не е изискуема (чл. 200, ал. 3 ЗЗД, чл. 349, ал. 5 ГПК), или
като обезщетение при забавено изпълнение на парично задължение (чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД), какъвто характер има вземането, предмет на настоящото производство.
Вземането
за законна лихва, представляващо мораторно обезщетение възниква от фактически
състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова
изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
Съгласно
решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и посочените в същото решение №
178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д.
№ 535/2008 г. на ВКС, ТК., представляващи уеднаквена практика за съдилищата,
неизпълнението на едно изискуемо парично задължение е винаги забавено, като
кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение, тъй като
липсата на парични средства никога не представлява невиновна невъзможност за
изпълнение. По общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата на главното задължение, като
това акцесорно задължение обременява правната му сфера до погасяването (чрез
плащане или друг способ) на главното парично задължение.
В
случая, ищецът не е носител на главното вземане за дължимо възнаграждение, за
което са издадени фактура №
**********/11.11.2014 г.; фактура № **********/09.12.2014 г.; фактура №
**********/09.01.2015 г. и фактура № **********/31.01.2015 г., поради което не е
възникнало и акцесорното вземане за престиране на обезщетение за забавеното му
изпълнение, затова предявеният в настоящото производство иск при квалификацията
на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е неоснователен и се налага да бъде отхвърлен.
При
този изход на спора, право на разноски за производството се поражда за ответника,
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, който претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, действаща към приключване на
устните състезания редакция, предвижда в полза на юридически лица или еднолични
търговци да се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Посочената разпоредба предвижда, че
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Приложимият чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя, че за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, като за защита по дела с материален интерес,
продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е
над 10000 лева, както в случая, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50
на сто от максимално предвидения размер. Затова при така действащата нормативна
уредба ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в максималния
размер от 450 лева, което следва да се възложи в тежест на ищеца „Н.“ АД.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н.“ АД, ЕИК ********, със седалище *** и
адрес на управление:***, срещу „Н.С.“ ЕАД, ЕИК ********със седалище *** и адрес
на управление:***, иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 160711,32 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 26.08.2016 г. - 26.08.2019 г. върху
дължимото по договор за услуга №
Д-53-269 от 02.08.2012 г. възнаграждение, за което са издадени фактура №
**********/11.11.2014 г., фактура № **********/09.12.2014 г., фактура №
**********/09.01.2015 г. и фактура № **********/31.01.2015 г..
ОСЪЖДА „Н.“ АД, ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***, да заплати на „Н.С.“ ЕАД, ЕИК ********със седалище *** и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата 450
(четиристотин и петдесет) лева –
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: