Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е по чл.439, ал.2, вр.чл.124, ал. 1 от ГПК.

          Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа страна:

          По делото е безспорна следната фактология, за която свидетелства и приложения по делото писмен доказателствен материал, обективиран в представените в копие изп.д.№№................... и №.................., и двете по описа на ЧСИ Я.Б., рег.№......... и район на действие ОС-Бургас, а именно, че с влязло в законна сила определение по гр.д.№1253/2001 г. по описа на Районен съд – Бургас, ищцата е била осъдена да заплати на ответника парична сума в размер на 5100 германски марки по запис на заповед от 05.03.2001 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.2001 г. до окончателното й изплащане, ведно със съдебно-деловодни разноски в размер на 102 лева.

Въз основа на така постановения съдебен акт е бил издаден на 18.05.2001 г. изпълнителен лист, въз основа на  който по молба на ответника срещу ищцата е било образувано изпълнително дело №................... по описа на ЧСИ Т.К., рег.№......... и район на действие ОС-Бургас, прехвърлено по молба на взискателя към ЧСИ Т.М., рег.№...... и район на действие ОС-Бургас, прехвърлено със Заповед №287 от 31.05.2012 г. на МП на ЧСИ Я.Б., рег.№........, район на действие ОС-Бургас, прехвърлено със Заповед №СД-04-98/11.10.2017 г. на МП на ЧСИ Х.Г., рег.№........, район на действие ОС-Варна, последно прехвърляне със Заповед №СД-04-28/13.03.2019 г. на МП на ЧСИ Я.Б., рег.№........, район на действие ОС-Бургас и същото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е било прекратено с Постановление от 11.10.2019 г., в сила от същата дата.

Впоследствие, на 21.10.2019 г. по искане на ответника като взискател е образувано ново изпълнително производство под №................ по описа на ЧСИ Я.Б., рег.№......., район на действие ОС-Бургас за събиране на вземанията по същия изпълнителен лист, което е висящо към настоящия момент.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Чрез отрицателния установителен иск по чл.439 от  ГПК се осъществява защитата на длъжника срещу принудителното изпълнение чрез оспорване на вземането, като могат да се установяват само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, и от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право, като например погасяване правото на принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и други.

Изложеното обосновава извод, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от предявяването му доколкото срещу ищеца има образувано изп.д.№................. по описа на ЧСИ Я.Б., което е висящо и е образувано за събиране на вземане по изпълнителен лист 18.05.2001 г., издаден по гр.д.№1253/2001 г. по описа на РС-Бургас, което ищецът твърди, че не дължи поради изтекла в негова полза петгодишна погасителна давност, т.е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение.

В настоящия казус ищецът се позовава на нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК като основание за прекратяване на изпълнителното производство поради неизвършване на изпълнителни действия по искане на взискателя за определен срок и изтекла в негова полза петгодишна погасителна давност, поради което и спорните по делото въпроси са изтекла ли е в негова полза погасителна давност по отношение вземането на ответника, като се имат предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г., постановено по т.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и налице ли е хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Отговорът на въпроса изтекла ли е погасителната давност по отношение вземането срещу ищеца се съдържа в постановките на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, което в случая намира приложение, тъй като към датата на постановяването му – 26.05.2015 г., изпълнителното производство по изп.д.№.............. по описа на ЧСИ Я.Б., все още е висящо. Прекратяването му по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е настъпило по силата на закона на 24.07.2014 г., когато е изтекъл 2-годишния срок от последно извършеното изпълнително действие – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца на 24.07.2012 г. След тази дата по отношение на ищеца като длъжник по изп.дело по описа на ЧСИ Я.Б. не са били предприемани каквито и да е изпълнителни действия, поради което на 24.07.2014 г. е настъпила т.нар. перемпция, в резултат на която образуваното изпълнително производство се прекратява по силата на закона.

В т.10 от цитираното по-горе тълкувателно решение се приема, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно същото, не всяко действие по изпълнението прекъсва давността, като в случая запорът от 24.07.2012 г., без значение дали вследствие на него са постъпили суми или не, е същинско изпълнително действие, с което се прекъсва давността, т.е. при настъпила перемпция новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, тъй като при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие на принудително изпълнение и не спира да тече.

В настоящия казус, перемпцията е настъпила на 24.07.2014 г., последното прекъсващо давността изпълнително действие е от 24.07.2012 г. и считано от тази дата започва да тече нова петгодишна давност, която изтича на 24.07.2017 г., или към датата на предявяване на настоящия иск - 21.01.2020 г., давността вече е изтекла, поради което и ищецът с основание претендира, че не дължи изпълнение поради изтекла в негова полза погасителна давност.

Този факт не се променя от обстоятелството, че на 21.10.2019 г. има образувано срещу ищеца ново изпълнително производство по описа на ЧСИ Я.Б. за събиране на вече погасеното по давност на вземане по процесния изпълнителен лист, тъй като след погасяване по давност на вземането по издадения изпълнителен лист, взискателят няма право да образува ново изпълнително действие срещу длъжника, а образуваното такова не поражда правни последици за длъжника.

С оглед гореизложеното съдът намира, че предявеният иск като основателен и доказан следва да бъде уважен.

На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение от 300 лева.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата по делото държавна такса от 204,00 лева.

РЕШИ:

          ПРИЕМА за установено в отношенията между страните, че К.Т.С., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес:***, чрез адв.И.Н., не дължи на Г.С.И., ЕГН ***********, адрес ***, сумата от 5100 лева и законната лихва към тази сума в размер на 11 130,28 лева за периода 27.04.2001 г. – 28.11.2019 г. и неолихвяема сума в размер на 102,00 лева, за които е издаден изпълнителен лист по гр.д.№1253/2001 г. по описа на Бургаския районен съд.

ОСЪЖДА Г.С.И., ЕГН ***********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв.И.Н., вписан в Адвокатска колегия Бургас с личен №................., адрес на кантора в .................., адвокатско възнаграждение от 300,00 лева (триста лева).

ОСЪЖДА Г.С.И., ЕГН ***********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Бургаския районен съд сумата от 204,00 лева (двеста и четири), представляваща дължимата по делото държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.