Решение по дело №72/2020 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 15.10.2020 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                                                          ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                      МАРИЯ БОЖКОВА

 

        при  секретаря Павлина Петрова и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали,  като разгледа докладваното от съдия Шефки КАНД №72 по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по чл. 63, ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Д.В.К. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №110/23.03.2020 г.  по анд №116/2020 г. по описа на Районен съд-Кърджали. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че приложените доказателства не установяват да е извършил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Основната причина за допуснатото формално нарушение било отсъствието му от страната, поради което намира, че  били налице условията за прилагане на чл.28 от ЗАНН.  Иска съдът да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови друго, с което да отмени процесното наказателно постановление.

          Ответникът по жалбата – ВПД началник група в сектор „ПП“  при ОД на МВР-Кърджали, не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно и обосновано.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №116/2020 г. по описа на КРС, а по същество е неоснователна.

С оспореното решение, съдът е потвърдил Наказателно постановление № 19-1300-001209/ 04.12.2019 г., издадено от ВПД началник сектор „ПП“ към ОД МВР-Кърджали, с което на касатора, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

За да постанови решението си въззивният съд приел, че   на 30.10.2019 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег.№ ***, негова собственост, след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път, по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Т.е., към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред, в нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП. В мотивите към решението, съдът е посочил че като собственик на въпросния автомобил, жалбоподателят е следвало да се убеди, че управлява МПС с валидна и действаща регистрация. Незнанието на фактически обстоятелства, не оправдавало дееца,  тъй като не следвало да се черпят права от неправомерно поведение, различно от дължимото, въведено в закон. Приел е, че деянието е осъществено при форма на вина непредпазливост, проявена като небрежност - деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди като правоспособен водач и собственик на моторното превозно средство. Ето защо и с оглед предвиденото в чл.7, ал.2 ЗАНН, правилно била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложените две кумулативно предвидени наказания са в минимално установения размер и срок и съдът няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН. При извършената служебна проверка, съдът не констатирал нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.  Прието е, че АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, с необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към конкретния състав признаци,  с посочване на времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, доказателствата, които го подкрепят.

Настоящия състав намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е законосъобразно. По съществото на спора правилно е установено, че касаторът в настоящото производство е осъществил състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП  и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.175, ал.3, пр.1  от ЗДвП.

Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, същото е било издадено срещу К. за това, че на 30.10.2019  г. в гр.Кърджали, управлявал лек автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег.№ ***, който, в нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, не регистрирал по надлежния ред. Идентично е описанието на нарушението и в съставения акт за установяване на административно нарушение №***/*** г., въз основа на който е издадено НП.

С разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП е въведено изискване, по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Установено е по делото, че на 29.10.2019 г., на основание  чл.143, ал.15 от ЗДвП  регистрацията на процесното МПС е била прекратена служебно, тъй като в  двумесечния срок от придобиването му, собственикът К. не е изпълнил задължението си да регистрира превозното средство. С оглед горното правилен е изводът на районния съд, че към момента на проверката и установяването на нарушението, МПС не е било надлежно регистрирано.

От своя страна, неизпълнението на горното задължение за регистрация на МПС, е нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и относима за извършеното административно нарушение санкционната норма на чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на която е основано и НП.

Неоснователни са доводите на касатора за наличие на условията за прилагане на чл.28 ЗАНН. Случаят касае неизпълнение на задължението по  чл.140, ал.1 от ЗДвП - административно нарушение, което в същността си е формално, на "просто извършване". Не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН и този извод следва от вида на конкретното нарушение, осъществяващо се чрез бездействие, както и от липсата на  доказателства конкретното нарушение да се отличава по степен на обществена опасност от останалите такива нарушения, поради което не би могло да се приеме, че случаят е маловажен.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на районния съд – законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи отмяната му. При извършената проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, се установява, че обжалваното решение е и валидно и допустимо, поради което и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.

Ето защо и на основание чл.221, ал.2  от АПК, съдът

                                                  

                                          Р    Е    Ш    И  :

              

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №110/23.03.2020 г.  по анд №116/2020 г. по описа на Районен съд-Кърджали.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                             2.