Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, …………..2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, IV въззивен състав, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Даниела
Пиралкова и прокурора Калина Накова,
разгледа докладваното от съдия Атанасов
Н. Атанасов ВНОХД № 2546 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на глава XXI НПК.
С
присъда от 29.05.2018 година по НОХД № 18697/2014 година, СРС, 103 състав, е
признал подсъдимия И.С.Д. за виновен в това,че на 28.12.2012г. около 19:00 часа
в гр. София, в игрална зала на „П.М.К.“АД, намираща се на бул. „********противозаконно
е унищожил чужда движима вещ – счупил монитор на игрален автомат, марка
„Новоматик“, модел „FV629CF2”, сериен номер 358196 на
стойност 672.00лв. (шестстотин седемдесет и два лева), собственост на „П.М.К.“АД
с МОЛ С.Д.М.– престъпление по по чл.216 ал.1 от НК. На основание чл.54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 3 (три)
месеца, което на основание чл.66
ал.1 НК е било отложено с изпитателен срок от 3
(три)
години. На
основание чл.189, ал. 3 от НПК в
тежест на подсъдимия са били присъдени и направените по делото разноски.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение от подсъдимия
И.Д., чрез неговия защитник - адв. В.П., с които се иска отмяна на присъдата,
поради нейната незаконосъобразност и необоснованост, както и неговото
оправдаване. Алтернативно се иска прекратяване на наказателното производство,
като се излагат аргументи, че деянието е извършено при форма на вината
„Непредпазливост“ – престъпление по чл.216, ал.6 от НК, което от своя страна се
преследва след депозиране на частна тъжба. В жалбата и допълнението не се иска
събиране на доказателства.
В
разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК
е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на
контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на
обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налага разпит на
подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови доказателства.
Пред
въззивната инстанция подс. Д. не се явява, но правото му на защита е
гарантирано от служебно назначен защитник. Съдът съобрази обстоятелството, че
при насрочване на делото от първоинстанционния съд подсъдимия е бил уведомен,
че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на
чл.269, ал.3 от НПК. По делото е установено, че подс. Д. е напуснал адреса, на
който е бил призоваван в първоинстанционното производство, без да уведоми съда
и да посочи нов адрес. Настоящият състав положи усилия да призове подсъдимия,
но неуспешно.
В
хода по същество представителят на СГП моли съдът да остави жалбата без
уважение, като потвърди първоинстанционната присъда, тъй като последната е правилна,
обоснована и справедлива. Излага доводи, че по делото са събрани категорични
доказателства, обуславящи вината на подс. Д. и доказващи, че именно той е лицето
унищожило монитора.
Служебно
назначеният защитник на подсъдимия Д. – адв. М.х - моли съдът да уважи жалбата, като освен
аргументите, изложени в нея, сочи още няколко. Счита, че обвинението не е
доказано от обективна страна, като в тази насока обръща внимание на изготвената
оценителна експертиза и приетата от съда стойност на унищожената вещ. Твърди,
че представените документи за ремонт и подмяна са ксерокопия и не са документи по
смисъла на закона. Относно представената
проформа фактура – релевира, че същата е просто проект за фактура, като липсват
подписи. С оглед гореизложеното счита, че първоинстанционната присъда се явява
необоснована и следва да бъде отменена изцяло.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както
и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с
чл. 314 от НПК провери служебно изцяло правилността на атакуваната присъда,
намира за установено следното:
За да постанови
присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред. Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е изложил
подробни и задълбочени мотиви в подкрепа на своите фактически и правни изводи. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие са
изяснени всички правно значими обстоятелства, свързани с времето и мястото на
извършване на процесното деяние и неговият извършител. Съдът е изпълнил
задълженията си, произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК и е направил подробен
анализ на доказателствените източници, които са обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност. Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата
съдебна инстанция. Възприетите от първия съд факти и изяснената чрез оценката
им в съвкупност фактическа обстановка
се споделя изцяло от настоящия съдебен състав и преповтаряне в тази насока не
се налага. Анализът на същата сочи следното:
Подсъдимият И.С.Д. е роден на *** ***,
българин български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан,
работи във "Окей Супер Транс", живущ ***, с ЕГН **********.
Свидетелят
И. Й. работел като мениджър на игрална зала на "П.М.К." АД находящо
се в гр. София, бул. "*********, като в игралната зала имало монтирани
камери за наблюдение, които записвали случващото се вътре.
На
28.12.2012 г. вечерта подсъдимият И.С.Д. влязъл в игралната зала на "П.М.К."
АД, находяща се на горепосочения адрес, като по това време на работа като
крупие била свидетелката А.Р.. Същата
посрещнала подсъдимия Д. и го съпроводила до един от игралните автомати
в залата - „Гаминатор“, марка "Новоматик", модел "FV629CF2", сериен №
358196. Свид. Р. познавала подс. Д., тъй като същият бил редовен клиент на
игралната зала и до момента не бил предизвиквал и участвал в скандали.
Свидетелката оставила подсъдимия да играе на посочения игрален автомат, който
бил здрав и в изправност, а Р. продължила да изпълнява служебните си
задължения. Подс. Д. седнал и започнал да играе на игралната машина, като бил
видимо изнервен по време на играта и около 19.00 часа станал от мястото си и
нанесъл удар с ръка по монитора на автомата, като от удара се счупил тъч скрин
дисплея на монитора и се повредила матрицата. Веднага след това подс. Д.
тръгнал към изхода на игралната зала. Чувайки шума от удара, св. Р. насочила
погледа съм към посочения игрален автомат и видяла, че мониторът на същия е
счупен. Свидетелят С.М., работещ по това време като охранител в игралната зала,
също чул звука от удара, отишъл при автомата, за да го провери, видял, че е
счупен, след което настигнал подс. Д. и го върнал в игралната зала. Веднага
след това свид. М. уведомил за случилото се свид. Й., чийто офис бил до
игралната зала, което сторила и свид. Р.. Свид. Й. отишъл заедно с подсъдимия до игралния
автомат и констатирал неговото счупване. По време на разговор с подс. Д. св. Й.
му казал, че тъй като той е счупил монитора, следва да поеме щетите за същия.
Подсъдимият останал да изчака отвън, да изпуши една цигара, докато св. Й. му
заявил, че ще отиде до офиса, за да види каква е цената на монитора. Малко след
като поседял отвън подс. Д. тръгнал, качил се в таксиметров автомобил и
потеглил с него, като свид. М. не успял да го догони. Веднага след това свид. Й.,
както и М. прегледали записите от камерите в игралната зала, като видели
тръгването на Д., както и удара на подсъдимия върху игралния автомат, а след
като пристигнали от СОД, огледали автомата и разговаряли със свид. Й. и свид. М..
Още
същият ден свид. И. Й. подал молба за случилото се до Началника на 05 РУ -
СДВР, а след това бил сменен целият монитор на игралната машина, тъй като бил
счупен и не работел. За смяната на монитора били съставени документи, които
били представени в 05 РУ - СДВР. След като подс. Д., макар и след време, бил
установен от полицейски служители в 05 РУ - СДВР, същият възстановил сумата от
672.00 лв., представляваща стойността на монитора, която сума била получена от
свид. С. М.- мениджър и материално -
отговорно лице на игралната зала. За получаването на сумата бил съставен
разходен касов ордер, както и декларация за възстановяване на сумата.
От
заключението на изготвената оценителна експертиза е видно, че стойността на
19" монитор на игрален автомат марка "НОВОМАТИК", модел „FV629CF2“ е в размер на 672.00лв.
(шестстотин седемдесет и два лева), към момента на извършване на деянието, като
е приспадната съответната амортизация, а съгласно заключението на изготвената
техническа експертиза, изображенията на заснетото лице от видим мъжки пол са
негодни за лицево - идентификационно изследване.
Установената
фактическа обстановка въззивният съд приема след обективен, всестранен и пълен
анализ на доказателствения материал, събран по делото, а именно - гласни доказателствени средства: обясненията
на подсъдимия Д. (л.75 от СП), показанията на свидетелите И. Й. (л.26-27 от
СП), вкл. и приобщени от досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 5 от НПК (л.11 от ДП), А.Р. (л.27-28 от СП), вкл. приобщените на основание чл.281,
ал.5 от НПК (л.12 от ДП), С.М. (л.28-29 от СП), С. М.(л.53 от СП); от способите за доказване -
заключенията от изготвените по делото съдебно оценителна експертиза и
техническа (видео-техническа) експертиза; писмените
доказателства – справка за съдимост, протокол за доброволно предаване,
разходен касов ордер, декларация от С. М.от 07.04.2014 за получаване на парична
сума, както и всички останали, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на
районния съд по основните съставомерни факти е формирано въз основа на правилен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, като споделя доводите и
съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приложените
писмени доказателства и използвания способ за доказване
– експертизи (техническа и оценителна).
Първоинстанционният
съд прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
ангажираните по делото доказателствени източници. Оплакванията
за превратно тълкуване на събраните
доказателства по делото са неоснователни. При установяване на решаващите факти,
свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подс. Д. е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в
която с решаващо значение са сведенията от кредитираните
гласни доказателствени средства, приложените писмени доказателства и заключенията от изготвените експертизи, чрез които е установено точно поведението и действията
му през инкриминирания ден.
Контролираният съд подробно е мотивирал защо
дава вяра на информацията от показанията на свидетелите Й., Р., М. и М., а
не на тази, съдържаща се в обясненията на подсъдимия Д.. В мотивите към присъдата не се установява тенденциозна
избирателност при позоваване на гласните доказателства. Контролът за
достоверност на доказателствените материали е извършен прецизно и гарантира
обективно изграждане на вътрешното убеждение на съда,
въпреки липсата на пряк очевидец на инкриминираното деяние – счупването на дисплея.
Решаващо значение е оказала съпоставката на гласните
доказателствени средства с изготвените и приети без възражение заключения на вещи
лица. По този начин контролираният съд
е получил увереност да не кредитира обясненията на подсъдимия Д., които съдържат информация извън възможната причинно-следствена
последователност и успешно се оборват от останалите доказателствени източници.
Правилно в основата на фактическите си изводи,
първоинстанционният съд е поставил показанията на св. Р. и
св. М., както и тези на мениджъра на игралната зала - св. Й., разговарял с подс. Д. непосредствено след инкриминираното
деяние, като включително е отишъл заедно с последния до игралния автомат и
констатирал счупеното състояние на дисплея. От
тях се установява основен факт, касаещ предмета на доказване по делото, а
именно нанесен удар с ръка от страна на подс. Д. по игралния апарат,
довел до спукването на дисплея на игралната машина, както и времето и мястото
на извършване на деянието. Действително свидетелите Р. и М. не са в
състояние да възпроизведат в цялост и в детайли възприетите от тях факти и
обстоятелства, свързани с поведението на подс. Д. към инкриминираните дата и час, тъй като лично не са видели как
той унищожава процесната вещ. За съда обаче не възниква каквото и да
било съмнение в обективността и добросъвестността на посочените свидетели, тъй
като същите се стремят да допринесат максимално за изясняване на обективната
фактическа обстановка, а и показанията им са в достатъчна степен единни,
еднопосочни и взаимнодопълващи се, така че да представляват сигурна
доказателствена опора за формиране на изводите на съда по фактите. Въз основа
на показанията на тези свидетели, съдът установи с категоричност авторството,
менанизма, деня и мястото по отношение на инкриминираното деяние от страна на
подсъдимото лице Д..
Правилно контролираният съд е кредитирал изцяло и
показанията на св. Й., които намират доказателствена опора и в останалата
доказателствена съвкупност. Свидетелят Й., макар и лично да не е възприел факти и обстоятелства, относими към извършеното
инкриминирано деяние, то неговите показания не могат изначално да бъдат
игнорирани, а следва да бъдат преценявани през призмата на производно
доказателство (свидетелят възпроизвежда
чужди възприятия
за факти, които са му били съобщени
от свидетелите
Р. и М. непосредствено след инкриминираното деяние). В
правната доктрина, а и в съдебната практика не е спорно, че производни
доказателства е възможно да бъдат ползвани, но само и единствено с цел
установяване на съществуването на първични такива, заместване на същите (когато
последните не могат да бъдат събрани) или с цел проверка на вече събрани
първични доказателства. В
процесния случай от дадените показания на св. Й. се установява, че същият,
непосредствено след като е бил уведомен от св. М. и Р. за случилото се в
игралната зала и след като св. М. е догонил подсъдимия, св. Й. е отишъл да
говори с подс. Д.. От показанията му се установява и обстоятелството, че св. Й.
е оставил за малко подсъдимия сам, при което веднага след това последният е
напуснал казиното, качвайки се в такси. В тази си част показанията намират доказателствена подкрепа
и в заявеното от св. М..
Относно показанията на св. М.същите
дават косвена доказателствена информация относно случилото се в игралната зала,
доколкото същата не е пряк
очевидец на деянието, но показанията й успяват да допринесат за установяване на
цялостната фактическа обстановка по случая. Чрез тях се изяснява естеството на игралните автомати ( в частност – на
особеностите на техния дисплей – „ монитори, които са с матрица към тях, не е
просто стъкло“), както и че причинените вреди от
извършеното деяние са били възстановени от подсъдимия Д., като след изплащането им казиното не е имало
претенции към него. Така разгледаните
показания въззивният съд намира за обективни и непротиворечиви и ги кредитира в
тяхната цялост, тъй като същите намират опора освен в показанията на св. М., Р.
и Й., но и в приложените по делото разходен касов ордер и декларация за
получена сума в размер на 672 лв. Показанията на св. М.в частта, в която
заявява, че е разбрала за счупения
монитор на игрален банкомат от своите служители – св. Р. и М., намира опора и в
заявеното от двамата горепосочени свидетели.
При
анализа на обясненията на подсъдимото лице въззивният съд отчете двойствената
им правна природа – като средство за защита и доказателствено средство,
необвързано със задължение за установяване на обективната истина, като ги
подложи на критичен анализ и обсъждане на плоскостта на собственото им
логическо съдържание и на отношението им към останалите доказателства. Съгласно
правилата за доказателствената тежест, за да бъдат приети за достоверни
обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа в други
доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства. В
настоящия случай въззивният съд, аналогично на контролираната инстанция
констатира, че обясненията на подсъдимия Д. напълно се опровергават от
кредитирани от съда доказателства. Изцяло противостоящи на заявеното от
подсъдимия, че „ставайки, дали с якето, дали с ръкава, съм бутнал чашата и се
пука предното стъкло, машината работи и аз напускам заведението“ са
свидетелските показания на М. и Р., които лично са възприели обстановката около
игралния автомат непосредствено след неговото счупване, в това число състоянието
на тъч скрийн дисплея след чутия шум, който не е работил, а преди това – е
функционирал и на него е стоял именно подс. Д.. Очевиден е в случая и механизма
на счупването на въпросния игрален автомат, а именно чрез удар с ръка, който се
потвърждава изцяло от показанията на разпитаните свидетели. Същите са
категорични, че не са констатирали на място нито счупена, нито паднала чаша,
която евентуално е можела да причини твърдяната повреда. Нещо повече, липсват
подобни сведения и в показанията на разпитания управител на игралната зала –
св.Й., който е разговарял пряко и непосредствено с подс.Д. след инцидента и
който пред него не е споделил никакви подобни действия по бутане и падане на чаша. С оглед невъзможността игралният автомат да
бъде използван по предназначение (тъч скрийн дисплеят е бил със счупени стъкла)
св. Р. е поставила и табелка, че машината временно не работи, за да не бъде използвана от други клиенти на
заведението.
Съдът в този му състав, подобно на предходния,
кредитира като обосновани и обективно изготвени заключенията на
извършените в досъдебното
производство техническа и оценителна
експертиза. Според изготвилото оценитената експертиза вещо лице размерът на щетата е съобразен с представените му на досъдебното
производство документи, а именно – протокол за разпит на свидетел,
протокол за ремонт и подмяна на игрални съоръжения, проформа фактура, както и средни пазарни цени към момента на
извършване на деянието и амортизационни норми. Решаващият делото орган - съдът,
има правомощието да преценява обосноваността на експертиза, а също така и
достоверността на гласни изявления; освен това има правомощие да оценява
съдържанието на всички доказателствени източници и съвкупно. В случая относно
стойността на унищожената вещ съдът се доверява на така изготвената експертиза,
доколкото същата е приета без възражения от страните, без на вещото лице да са
поставяни допълнителни въпроси. Отделно от това, в констативно-съобразителната
част вещото лице К. – Н. изрично е посочила, че при изготвянето на крайното си
заключение е използвала и средните пазарни цени към момента на деянието, тоест
– дори да бъдат изключени проформа фактурата и сервизния протокол като негодни
документи, то остават показанията на св. Й., в които се споменава стойността на
повредената вещ, както и средните пазарни цени.
Констатация
относно съдебното минало на подсъдимия Д., първият съд законосъобразно е извел
въз основа на наличната по делото справка за съдимост.
При
така установена фактическа обстановка и след задълбочен и прецизен анализ на
доказателствената съвкупност въззивната инстанция намира от правна страна, че в мотивите си
първоинстанционният съд обосновано е приел, че с действията си подсъдимият Д. е
осъществил състава на престъплението по чл. 216, ал.1 от НК.
Непосредствен обект на престъплението по чл.216, ал.1 от НК са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост върху притежаваната движима вещи - предмет на престъпното посегателство – монитор на игрален автомат марка
„Новоматик“, модел „FV629CF2”, сериен номер 3581196 и по-конкретно - тези отношения, които осигуряват
нормалното състояние, вид и качество на вещта,
правещи я годна за използването й по
предназначение.
От обективна страна, на инкриминираната дата 28.12.2012г., около 19:00 часа, в гр. София, в игрална зала на „П.М.К.“АД,
намираща се на бул.“Ботевградско шосе“ 34 подсъдимият Д. е унищожил чужда движима
вещ, а именно монитор на игрален автомат марка „Новоматик“,
модел „FV629CF2”, сериен номер 3581196 на стойност 672.00
лева, собственост на „П.М.К.“АД с МОЛ С.Д.М.. Подсъдимият я е унищожил чрез удар с ръка върху монитора (тъч скрийн дисплея), което е довело до неговото спукване на тъч скрийн дисплея и последващата обективна невъзможност същият да бъде използван от
други клиенти на казиното. Изпълнителното деяние
е осъществено чрез действие - пряко въздействие върху субстанцията на вещта,
като в процесния случай с оглед степента на засягане субстанцията на вещта се
касае за по-тежката форма на изпълнително деяние, а именно – унищожаване, а не повреждане.
Съгласно ТР № 50 от 1979 г. на ОСНК,
унищожаването е такова качествено изменение на субстанцията на структурата на
вещта, което я прави напълно и окончателно негодна за използване по
първоначалното й предназначение, а повреждането - такова изменение в
субстанцията или структурата на вещта, което я прави временно или частично
негодна за употреба по предназначение. Видно от анализирания доказателствен
материал засегнатият от действията на подсъдимия монитор не е бил ремонтиран, а
се е наложила замяната му с нов, поради невъзможността същият да бъде
използван.
Настоящият съдебен състав се солидализира и с извода на
контролирания съд, че от субективната
страна деянието е извършено при форма на вината евентуален умисъл. Подсъдимият
е извършил своето деяние, играейки на
игралната машина, като е бил наясно, че с оглед на неговото психическо
състояние (бил е изнервен) при удар по машината е
можело да се стигне до настъпването на общественоопасни последици. В
същото време подс. Д. се е отнесъл с безразличие към настъпването на
общественоопасните последици – в случая – унищожаването на дисплея на игралната
машина. Тук е мястото да намери отговор,
релевираното от защитата, че екранът по замисъл е следвало да бъде натискан от
играещите на апарата, тъй като е тъч скрийн, е невъзможно да се направи извод,
че еднократното му натискане ще доведе до унищожаване на монитора.
Обстоятелството, че дисплеят е тъч скрийн и употребата му предполага физически
допир (натискане) от страна на ползващия го, не означава, че това въздействие
може да е всякакво – същото следва да е премерено и съобразено с оглед
чувствителността на въпросните екрани. В процесния случай по безспорен начин е
доказано, че не се касае са обикновено, рутинно натискане на дисплея, а за
по-интензивно въздействие върху същия, което не е част от нормалното служене
със същия. Свидетелите Р. и М. са възприели присъствието на подсъдимия в игралната
зала, в частност – стоенето му на повредения игрален автомат, както и в
последствие са възприели шума /удара/, идващ от същото място и последващото
насочване от страна на подсъдимия към изхода на казиното. Тези обстоятелства,
взети в своята съвкупност, водят до категоричния извод, че именно подс. Д. е унищожил
тъч скрийн дисплея на игралната машина, като го е ударил по-силно отколкото е
трябвало и отколкото е предполагала субстанцията на вещта, неглижирайки
евентуалното настъпване на общественоопасните последици.
С оглед гореизложеното и извода и на настоящия съдебен състав, че деянието
е извършено умишлено, а не по непредпазливост, както и че случаят не е
маловажен, имайки предвид стойността на причинените имуществени вреди, които са
над стойността от две минимални работни заплати за страната, става безпредметно
и обсъждането на приложението на разпоредбата на чл.218в т.1 от НК.
Като допълнение към гореизложеното, въззивният съд намира за необходимо да
отбележи, че цитираната практика от страна на защитата на друг състав на СГС не
е обвързваща. Всеки съдебен състав е свободен в преценката си по какъв начин да
приключи дадено наказателно дело, след като подробно анализира доказателствата
по същото, оттам – изгради стабилни фактически и правни изводи. Вярно е, че оценъчната дейност на съда, решаващ
делото, е въпрос на вътрешно убеждение, но тя не може да бъде резултат
на изопачено формиране в противоречие с основния принцип на наказателното
съдопроизводство - този по чл. 14 от НПК. Съгласно тази норма съдът винаги е длъжен да изследва
обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото и въз основа на
всички доказателствени източници. Този процесуален ред за изграждане на
обосновано вътрешно убеждение е предвиден, за да е
гаранция срещу произволно и необосновано формиране на субективната увереност на
съда относно фактите по делото, както и гаранция за това, че това вътрешно убеждение може да бъде проследено от страните, за да се разбере
как е била формирана волята на съда, а от друга страна, за да може да бъде
поставено на контрол от следващата инстанция. Всеки съдебен състав, дори при сходна
фактическа обстановка, притежава дискрецията да кредитира или не дадено
доказателство, а оттам – и да стигне до различни фактически и правни изводи. С оглед гореизложеното въззивната инстанция намира, че районният съд е изпълнил в пълнота задължението си да анализира доказателствените
източници не само по отделно, но и съпоставяйки ги помежду им, като от осъществената интерпретация на доказателствата може да се проследи формирането на вътрешното
убеждение на съдебния състав относно
виновността на подсъдимия.
По наказанието:
За осъществен състав на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, предвиденото наказание е "Лишаване от
свобода" до пет години. За да индивидуализира справедливо наказанието,
наложено на подсъдимия Д., първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващи вината обстоятелства съдебното минало на
дееца, както и факта, че подс. Д. е
възстановил причинената вреда. Като смекчаващо вината обстоятелство настоящият
съдебен състав счита и сравнително дългия период на провеждане на наказателното
производство спрямо подсъдимия, но отчете и факта, че дълго време след
инкриминираното деяние подсъдимият не е бил откриваем. Въпреки констатирането
на още едно смекчаващо отговорността обстоятелство, въззивният съд намира, че простият аритметичен
сбор от смекчаващи обстоятелства сам по себе си не е достатъчен да обуслови
приложението на чл.55, ал.1 от НК. Правилна се явява преценката
на контролирания съд, че наказанието следва да се индивидуализира съгласно
разпоредбата на чл.54 от НК, тъй като никое от констатираните смекчаващи
отговорността обстоятелства не е изключително по характера си, нито в
количествено отношение те са многобройни по смисъла, вложен в това изискване от
чл.55,ал.1 от НК, Определяща е важността на тези обстоятелства, с оглед на
която и най-лекото, предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко.
Касае се за две кумулативно дадени предпоставки, едновременното наличие на
които е необходимо, за да се слезе под минимума на предвиденото за съответното
престъпление наказание или да се премине към друг, но по-лек вид наказателна
санкция. В процесния
случай поради липсата на законов минимум на наказанието за конкретното
престъпление, СРС е приложил възможно най-ниският срок „лишаване от свобода“ в
размер на 3(три) месеца.
Правилен е решаващият извод на
първостепенния съд за приложението на чл.66 от НК, включително и по отношение
на неговия срок. Настоящата въззивна инстанция счита, че минималният
отлагателен срок, предвиден в закона е от естеството да укаже необходимото поправително
и превъзпитателно върху поведението на подсъдимия, въззивната инстанция приема,
че по този начин целите, визирани в чл.36 от НК ще бъдат постигнати. Наложеното наказание от 3 (три) месеца
„лишаване от свобода“ се приема за справедливо и
съответно в пълна степен на целите на наказанието, определени в чл. 36 от НК, а именно - спрямо подсъдимия да
бъде постигнато необходимото възпиращо и превъзпитателно въздействие, насочено
към спазване на установения в страната правов ред.
В
заключение, може да се направи извод за правилност, мотивираност и
законосъобразност на атакувания съдебен акт, което от своя страна обуславя
цялостното му потвърждаване, както и оставянето на жалбата без уважение като
неоснователна.
При
служебната проверка въззивният съд не констатира основания за изменение на
първоинстанционният съдебен акт, както и да са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
Водим
от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 29.05.2018г. по
н.о.х.д. № 18697/2014 г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.