Р Е Ш Е Н И Е
№
………..
гр. София, 28.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември
две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Антоанета Луканова, като разгледа гр. дело № 12241/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба, заведена в Регистратурата на СРС с вх. № 8008967/20.04.2016 г.,
предявена от А.Н.В.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З.
„У.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***.
Ищецът
А.Н.В. твърди,
че на 02.11.2015 г., около 17:40 ч., на общински път VTR-1232,
при км. 00+700 (Общ. *******), С.К.Н., при управление на лек автомобил „ВАЗ
21093“, с peг. № *******, нарушил правилата за
движение по пътищата, в
резултат на което станал причина и реализирал пътнотранспортно произшествие
(ПТП) с дърпащия количка в дясната част на пътното платно А.Н.В..
Ищецът
сочи, че за описаното ПТП е бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 97/2015 г. по описа на ОД на МВР - *******. По случая било
образувано ДП № 319зм-207/02.11.2015 г. по описа на РУ на МВР - *******, пр. пр.
№ 3357/2015 по описа на РП - Велико Търново.
След
ПТП, ищецът бил хоспитализиран в „МОБАЛ Д-р Ст. Черкезов“ АД - гр. Велико
Търново, за периода от 02.11.2015 г. до 16.11.2015 г., след което, до
08.12.2015 г., бил лекуван в „УМБАЛ Д-р Г.
Странски“ ЕАД - гр. Плевен. На ищеца били поставени следните диагнози: дифузна травма на главния мозък; счупване на горния край на лява раменна кост
в областта на хиугичната шийка;
множество счупвания на ребра;
открита рана на лявото коляно - около 15 см., придружена с раЗ.ъсани
мускули и фасции; рани върху левия
глезен и седалището; фрактура на тялото
на Л4; контузио корпорис
генерализата; вулнус лацеро-контузум
регио генус постериор синистра. На 18.11.2015 г., на ищеца била извършена оперативна интервенция и бил
обездвижен с гипсова имобилизация. На 04.12.2015 г., ищецът претърпял още една оперативна
интервенция, при която било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация. Ищецът твърди, че след изписването му, продължил лечението си в
домашни условия при строг постелен режим, като и към предявяване на исковата
молба бил трудно подвижен и денонощно се нуждаел от чужда помощ. В резултат на
преживяното ПТП, здравословното състояние на ищеца се влошило, което дало
отражение и на психиката му. Ищецът се оплаквал
от главоболие, световъртеж, гадене, моменти на дезориентация, нарушение
на вниманието, безсъние, кошмари, чувствал се неудобно, че се налага да
ангажира приятелите си с грижи по него денонощно.
Ищецът
твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „ВАЗ 21093“, с peг. № *******, включително и на водача С.К.Н..
Предвид
изложеното, ищецът А.Н.В., моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 64 000 лева (с оглед
увеличението в размера на иска, допуснато в открито съдебно заседание на
19.02.2018 г.), представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 02.11.2015 г. до окончателното й изплащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът
З. „У.”
АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва наличието на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по силата на който, към датата
на процесното ПТП, е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно л.а. „ВАЗ 21093“, с peг. № *******.
Оспорва изцяло иска с възражението, че е неоснователен, евентуално - завишен и
прекомерен по размер. Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения,
че процесното ПТП е настъпило по вина на
водача С.К.Н.. Счита, че противоправно е било именно
поведението на ищеца по делото, който като пешеходец станал причина за ПТП, тъй като се е движел
по пътното платно на междуселски неосветен път в тъмната част на деня, облечен
в тъмни дрехи, без сигнално обезопасителна жилетка или друго подходящо
обозначение. Евентуално, ответникът твърди, че ищецът не се е съобразил с
правилата за пресичане на път извън населено място, нерегулиран с вертикална
или хоризонтална маркировка, както и с общата забрана с поведението си да не
създава опасност за себе си и за другите участници в движението. Не били
известни и резултатите от кръвния тест на пострадалия за наличие на алкохол в
кръвта към момента на инцидента.
Ответникът
сочи, че водачът на автомобила не е могъл и не е
бил длъжен да предвиди сблъсъка с пешеходеца, тъй като не го е видял и не е
могъл да го види преди опасната зона на удара, нито е можел да предвиди
поведението на пешеходеца. Ответникът заявява, че водачът на автомобила не е
бил и длъжен да предвиди това поведение на пешеходеца. Евентуално, ответникът
прави
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като приносът му за ПТП и
вредите бил значителен. Заявява, че
посочените в исковата молба увреждания „открита рана на лявото коляно,
придружена с раЗ.ъсни мускули и фасции“ и „вулнус
лацеро-контузум регио генус постериро синистра“
са едно и също нещо. Освен това липсвали
данни
за проведени контролни прегледи и лечение след изписването на ищеца от
болницата, както и не било ясно доколко
пострадалият е спазвал предписанията за прегледи и лечение след изписването му. Неподкрепени с представената медицинска
документация били твърденията на ищеца, че следва да спазва постелен режим, както и че
състоянието му се е влошило и че се нуждаел от чужда помощ, за да се движи.
Ответникът моли, искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото
разноски.
С
молба от 12.06.2017 г., ответникът е заявил, че с преводно нареждане от
30.05.2017 г. е изплатил на ищеца сумата от 40 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди, както и
сумата от 6423.93 лева – лихва за периода от 02.11.2015 г. до 31.05.2017 г.
(датата на плащането).
Ищецът
признава, че ответникът му е изплатил посочените суми, че с поведението си е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като приносът му бил 20 %.
Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е
80 000 лева, като претендираната по делото сума се получавала след
приспадане на 20 % от 80 000 лева.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и
от гражданската отговорност на застрахования. Видно от
законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връЗ.а и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има
вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 02.11.2015 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 12.05.2015 г. във формата на застрахователна полица № BG/05/115001304980, валидна от 12.05.2015 г. до 12.05.2016 г., З. „У.” АД е застраховало гражданската
отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „ВАЗ 21093“, с peг.
№ *******, включително и на водача С.К.Н.. Този факт е отделен като безспорен и
ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението от 03.10.2017
г.).
Установяват се и останалите правопораждащи
правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 02.11.2015 г., около 17:40 ч., на общински път VTR-1232,
при км. 00+700 (Общ. *******), С.К.Н., при управление на лек автомобил „ВАЗ
21093“, с peг. № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата, в
резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие, с пешеходеца А.Н.В..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява от представените по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 97/2015 г.,
съставен от младши автоконтрольор в „Пътен контрол“ при РУ на МВР – *******,
който е посетил мястото на ПТП.
Настъпването
на процесното ПТП се установява и от представения по делото Протокол за оглед на пътно-транспортно
произшествие при условията на чл. 212, ал. 2 НПК, съставен на 02.11.2015 г. от разследващ полицай при РУ на МВР
– *******. Протоколът за оглед има характер на официален свидетелстващ
документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно
установените обстоятелства при огледа на произшествието.
По
случая е било образувано НОХД № 2325/2016 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново, по което обвинението е срещу подсъдимия С.К.Н. за извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП. Видно от писмо от РС – Велико Търново (л. 16), към 27.10.2017
г., същото не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.
С
решение № 53249/06.03.2017 г. по гр. д. № 21885/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, З. „У.” АД е осъдено да заплати на А.Н.В., на основание чл. 226, ал.
1 КЗ (отм.), сумата от 1629.71 лева - частичен иск от общо 2037.13 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от ПТП,
причинено на 02.11.2015 г., виновно и противоправно от водач на МПС „ВАЗ
21093“, с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба - 20.04.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, като искът е
отхвърлен за разликата над 1629.71 лева до пълния претендиран от 1833.42 лв. -
частичен иск от 2037.13 лева. Видно от извършеното отбелязване, решението на
СРС е влязло в сила на 29.03.2017 г.
Съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК, спор, разрешен с
влязло в сила съдебно решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите,
когато законът разпорежда друго. По силата на чл. 297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за
страните, за съда, който го е постановил, и за всички други съдилища и
учреждения в Република България. Съгласно
разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК, съдебното решение формира сила на
пресъдено нещо само между същите страни, за същото искане и на същото основание.
Исковете по чл. 226 КЗ (отм.) между едни и същи страни, когато с тях се
претендират обезщетения за различни вреди, произтичащи от едно и също виновно и
противоправно поведение, са с различен предмет, респ. – и с различно основание.
Макар, обаче, с исковете, предмет на разглеждане по делото на СРС и по
настоящото дело, да се търси съдебна защита на различно спорно субективно
гражданско право, част от елементите на
правораждащите ги фактически състави по чл. 226 КЗ (отм.), вр. чл. 45 от ЗЗД съвпадат (в този смисъл е и решение №
255/21.07.2015 г. по гр. дело № 6714/2014 г. по описа
на ВКС, ІV ГО, и определение №
670/30.11.2017 г. по т. д. № 1613/2017 г.
на ВКС, II ТО). Следователно и при отчитане на обективните и
субективни предели на постановеното от Софийски районен съд решение,
настоящият състав следва да зачете
силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от
посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че С.К.Н. е извършил деянието, че то е противоправно,
че деянието е извършено виновно.
Относно претърпените от ищеца увреждания:
Приети са, като писмени доказателства, създадените по повод
лечението на ищеца епикризи, история на заболяването, изследвания и др.
медицинска документация.
По
делото е прието заключението по комплексната съдебно-медицинска експертиза
(КСМЕ), извършена от вещите лица д-р Х.М. (специалист неврохирургия) и д-р К.С. (специалист по ортопедия и травматология). Анализирайки събраните по делото писмени доказателства и
след личен преглед на ищеца на 07.02.2018 г., извършен и от двете вещи лица,
последните са приели, че в резултат на процесното ПТП, А.Н.В. е претърпял следните увреждания:
-
лекостепенна черепномозъчна травма с характер на мозъчно
сътресение;
-
счупване на лява мишнична кост в горния и край;
-
счупване на 3-то и 4-то ребра в ляво по задна
аксиларна линия;
-
раЗ.ъсноконтузна рана в задната страна на лява колянна
става с размери 15 см.;
-
малки рани в областта на лява глезенна става и седалището;
В заключението е посочено, че по отношение на
черепно-мозъчната травма е проведено консервативно лечение с вливане на
инфузионни разтвори, антибиотика, аналгетика, противооточни и невропротективни
медикаменти. По отношение на счупването на лява мишнична кост в горния и край е
проведено оперативно лечение, при което е направено открито наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове. По отношение на раната в областта на лява
колянна става е проведено оперативно лечение, изразяващо се в хиругична
обработка на раната на лявото коляно, като са изрязани мъртвите тъкани, раната
е промита с антисептични разтвори и зашита. При изписването от
Неврохирургичното отделение на болницата в гр. Велико Търново, ищецът е бил в добро общо състояние, в ясно съзнание,
адекватен, ориентиран, без общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика.
Оценка по ГКС - 15 точки. Бил е насочен към Ортопедично отделение за планово
оперативно лечение. След приключване на болничното лечение не е провеждал специализирани
медицински прегледи и изследвания във връЗ.а с претърпяната черепномозъчна
травма.
Ищецът е
претърпял две оперативни интервенции -
оперативно лечение на счупването на лява раменна кост и оперативно лечение на
раната на лява колянна става. И при двете оперативни интервенции, болките са с
голям интензитет. Лечението на счупените ребра е покой и обезоляващи (същите не
се обездвижват). Ищецът е изпитвал болки при дишане, около 30 дни след
счупването. Получената мозъчна травма е имала характер на лекостепенна, т.е.
мозъчно сътресение, протекло без пълна загуба на съзнание, с временно
зашеметяване. В заключението е посочено, че по принцип то се характеризира с
умерено изразена и бързопреходна общомозъчна симптоматика, без огнищна
неврологична симптоматика и синдром на менингеално дразнене.
При нормално
протичане на лечебният процес, възстановителният период от уврежданията,
получени при ищеца, е общо около 6
месеца.
През периода на
лечение, ищецът е изпитвал болки и страдания, като първият месец след травмата
и проведените оперативни лечения, болките са били с по-голям интензитет.
Вследствие на счупените 3-то и 4-то ребра вляво, ищецът е изпитвал болки при
дишане. Вследствие на счупването на лявата раменна кост и проведеното
оперативно лечение, ищецът е изпитвал болки в лява раменна става. Вследствие на
раната в областта на лява колянна става, ищецът е изпитвал болки в ляво коляно.
Черепномозъчната травма е съпроводена с умерени болки и страдания за срок от
10-15 дни. За в бъдеще не се очакват
усложнения.
Видно от КСМЕ, претърпяната
черепномозъчна травма няма трайни
последици за здравословното състояние на ищеца. Вследствие на травмата на
лява раменна кост е налице оперативен белег с надлъжен ход по предната страна
на лява раменна става с дължина 14 см., под нивото на кожата. Налице е и хипотрофия на делтоидния мускул на лява
ръка, както и ограничен обем
движение в лява раменна става до 90 градуса, при норма 180 градуса.
Вещите лица по КСМЕ са посочили, че при прегледа,
извършен на 07.02.2018 г., са установили оперативен белег с надлъжен ход по
предната страна на лява раменна става с дължина 14 см., под нивото на кожата, в
областта на дясна колянна става - голям белег от раЗ.ъсноконтузна рана с
дължина 23 см и ширина 2 см., започващ от външната страна дясна коляно
преминаващ по цялата задна страна и завършващ по предно вътрешната страна на
коляното. В областта на дясна глезенна става от външната страна, е установен белег
с неправилна форма и размери 4/2 см., а в областта на дясна седалищна област -
белег с дължина 1 см. Белезите в областта на лявата раменна става и дясна
колянна става обективно загрозяват зоните в които се намират.
По делото няма
данни, при настъпване на процесното ПТП, ищецът да е употребил алкохол. Няма
констатирани и придружаващи заболявания, които биха могли да повлияят върху
начина на протичането и срока на възстановителния процес. Описаната при
извършеното КТ изследване на главен мозък „Начална корова атрофия“ няма
отношение към протичането на получените травматични увреждания.
По делото е прието допълнителното заключение по съдебно-медицинската
експертиза, извършена от вещото лице д-р Д.Н.. В заключението е посочено, че в
резултат на процесното ПТП, ищецът е получил тежка травма на главата с
преходна общомозъчна и неврологична симптоматика без МРД. За тежка черепно
мозъчна травма се определя травма на главата с оценка по Глазгоу Кома Скалата
при 8 т. или под 8т., каквато оценка на състоянието е отразена в приложеното ИЗ
15547/2015 г. В открито съдебно заседание на 26.11.2018 г., вещото лице е
уточнило, че прогнозата е трудно да се определи, на няма данни за усложнения.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В.С.И..
Свидетелят познава ищеца (последният бил осиновен от чичото на неговата майка).
Заявява, че знае за случая, при който през 2015 г., ищецът бил блъснат от кола.
Два-три часа след това, свидетелят видял ищеца в болницата в гр. Велико
Търново. Ищецът бил с обилно кървене от левия крак, безпомощен. Същата вечер,
кракът му бил опериран, за да се спре кървенето. На следващата сутрин, ищецът
не знаел на колко години, обърквал се при отговорите на въпросите, задавани му
от лекарите. След това бил преместен в неврохирургично отделение. В болницата останал 10-12 дни, след което бил
приет за лечение в болница в гр. Плевен, където претърпял още две операция.
Свидетелят сочи, че след като ищецът е бил изписан, са се грижили за него.
Ищецът бил на легло около два месеца, на памперси, с болки, гадене повръщане,
главоболие. След това започнал да се раздвижва. Когато започнал да се
възстановява, при ищеца настъпила тревожност. Не можел да вдига и лявата си
ръка повече от половината, не можел да си служи пълноценно с нея, откъдето
идвали и притесненията му. Не можел да работи физически труд, с който да си
изкарва прехраната. Оплаквал се и че десният му крак изтръпва, от болки в
гърдите, не можел да диша. Свидетелят сочи, че преди ПТП, ищецът е нямал
постоянна работа, но е работел - помагал на хората, събирал орехи.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергана. С оглед
установеното от фактическа страна, водачът С.К.Н. е действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, предвиждаща, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с (….) конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. На основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ ЗК „У.” АД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се явява А.Н.В. (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на
всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията,
дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания,
претърпените болки и страдания, необходимостта от чужда помощ за задоволяване
на елементарни битови потребности на ищеца в периода след ПТП; продължителността
и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, прогнозата за възстановяването на ищеца, възрастта на ищеца към датата на ПТП (39 г.),
както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане, съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 50 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването
и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият
има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Както в
т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че А.Н.В. е допринесъл за настъпване на
ПТП, тъй като се е
движел по пътното платно на междуселски неосветен път в тъмната част на деня,
облечен в тъмни дрехи, без сигнално обезопасителна жилетка или друго подходящо
обозначение. Евентуално, ответникът твърди, че ищецът не се е съобразил с
правилата за пресичане на път извън населено място.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С.К.Н.. Свидетелят
разказва, че си спомня ПТП през 2015 г. Свидетелят управлявал лек автомобил „Лада
Самара 21093“, било вечерта, „сумрачно“. Свидетелят се движел от с. Раданово
към с. *******. Пътят бил в много лошо състояние, заради което карал на
трета предавка, но не помни с каква точно скорост. В сумрака имало видимост, но
при разминаване с две коли, свидетелят бил заслепен от фаровете им и усетил
удар в метал, паднали стъкла, и веднага спрял. В този момент спряла кола на Горското
стопанско гр. Русе, горският слязъл и двамата със свидетеля отишли на няколко
метра зад колата и намерили човек, който бил разсъблечен, легнал на едната си
страна. Свидетелят сочи, че този човек е нямал светлоотразителна жилетка и се е
движел в същата посока, като лекия
автомобил. На това място нямало нито тротоар, нито банкет.
По делото е представен протокол за разпит на свидетел, съставен от
разследващ полицай при РУ на МВР – ******* по ДП № ЗМ 207/2015 г. по
описа на РП-гр. ******* за извършения на 19.02.2016 г. разпит на свидетеля А.Н.В.. При разпита, последният е заявил, че на
02.11.2015 г., е вървял пеш по общинския път между гр. ******* и с. Раданово.
Пред себе си бутал метална количка, която била с две колела, със ширина около
60 см. и дължина около 1 метър. Свидетелят стигнал до с. Раданово и тръгнал
да се прибира към гр. ******* по същия път. Движил се плътно вдясно, като
бутал празната количка. Не било тъмно, а по-скоро сумрачно. На десетина метра
след моста, усетил удар.
При
така установените факти, неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не се е съобразил с
правилата за пресичане на път извън населено място, тъй като при настъпване на
процесното ПТП, ищецът не е пресичал пътното платно.
Неоснователно
е и възражението на ответника, че ищецът е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП, тъй като се е движел по пътното платно
на междуселски неосветен път в тъмната част на деня, облечен в тъмни дрехи, без
сигнално обезопасителна жилетка. Действително,
съгласно чл. 71, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, всяка ръчна количка, теглена
или бутана, при движение през нощта и при намалена видимост трябва да има
най-малко една бяла или жълта добре различима светлина отпред и най-малко една
червена светлина отзад. Източникът на тези светлини може да е един, който да
бъде разположен от лявата страна на количката. Разпоредбата на чл. 71, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, обаче, предвижда,
че светлините не са задължителни за ръчни колички с широчина, по-малка
от 1 метър. В протокола за оглед не са описани размерите, на бутаната от ищеца
ръчна количка, а като свидетел в досъдебното производство, А.Н.В. е заявил,
че същата е била с ширина около 60 см. и дължина около 1 метър. Други
доказателства в тази връзка не са събрани.
Изискването
за използване на светлоотразители или
светлоотразяващи елементи е предвидено за други участници в движението, като
например за водачите на велосипеди (чл. 79 ЗДвП), водачите на ППС, което е
спряло поради повреда (101 ЗДвП), водачите на ППС с животинска тяга през
тъмната част на денонощието носят (чл. 106, ал. 2 ЗДвП) и др., но не и за
пешеходците. Поради изложеното, това възражението на ответника е
неоснователно.
Съгласно
чл. 108, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), пешеходците са длъжни да се движат по
тротоара или банкета на пътното платно.
По делото не се установява, да е имало тротоар или банкет на пътното
платно, като свидетелят С.К.Н. сочи, че е нямало нито тротоар, нито банкет. В
този случай, разпоредбата на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП предвижда, че
пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на
посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до
лявата му граница. Както беше посочено,
по делото се установи, че ищецът не се е движел противоположно на посоката на
движението на ППС, а се е движел по посоката на движение на ППС. С това си
поведение, ищецът е допуснал нарушение на цитираната разпоредба. Поведението му
е в причинна връзка и е допринесло за настъпване на вредоносните последици, тъй
като ако ищецът беше спазил правилата за движение на пешеходците, вредоносния
резултат е имало възможност да не настъпи защото е щял
да има видимост към превозните средства.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на пострадалия с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и сравнението на поведението на
двамата, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове
конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на
отговорността за причиняването на деликта (решение № 117/08.07.2014 г. по гр.д.
№ 3540/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 118 от
27.06.2014 г. по т.д.№ 3871/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 278/14.12.2018 г.
по т.д. № 2347/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, решение № 301/21.12.2018
г. по т. д. № 2503/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО).
Въпреки допуснатото
от пешеходеца нарушение на правилата за движение по
пътищата, ако водачът на застрахованият лек автомобил беше изпълнил установеното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП
задължение на водачите на пътни превозни средства, пътно-транспортното произшествие със сигурност е щяло да
бъде предотвратено. Поради това,
съдът приема, че по-голям принос за настъпване на вредоносните последици има не
нарушаването от страна на пешеходеца на чл. 108, ал. 2, т. 1 ЗДвП, а деянието
на водача на лекия автомобил, което е първопричина и има относителното
по-голямо значение за настъпването на произшествието. Приносът на пострадалият
съдът определя на 20 % (което и не се оспорва от ищеца), с колкото и на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД следва да бъде намалено определеното застрахователно
обезщетение.
Поради
изложеното, дължимото от ответника обезщетение е в размер на 40 000 лева.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия
причинител на увреждането, поради което същата е функционална и застрахователят
се смята в забава с оглед привилата на непозволеното увреждане, т.е. дължи
лихва от 02.11.2015 г.
Както
беше посочено, не се спори, че след предявяване на исковата молба, с преводно нареждане от 30.05.2017 г.,
ответникът е изплатил на ищеца сумата от 40 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди, както и
сумата от 6423.93 лева – лихва за периода от 02.11.2015 г. до 31.05.2017 г.
Извършеното
плащане е факт, настъпил след предявяване на иска и съгласно разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът не само може да вземе предвид този факт, но е длъжен
да го прецени в
решението си по същество, тъй като доводите и възраженията във връзка с него ще бъдат преклудирани с влизането на съдебното решение в
сила.
Ето защо и с оглед установеното плащане, съдът приема, че с платената сума от 40 000 лева е погасена главницата, а със сумата от 6423.93 лева е
погасена законната лихва за периода от 02.11.2015 г. до 31.05.2017 г., чиято дължимост е установена по делото. Следователно,
поради погасяване на задължението за заплащане на сумата от 40 000 лева,
искът по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), следва да бъде отхвърлен, поради плащане, а за разликата
над 40 000 лева до пълния предявен размер от 64 000 лева – като
неоснователен.
Относно
разноските: Съдът,
след като взе предвид, че искът по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) е отхвърлен и
поради настъпил в хода на делото факт - погасяване на
задължението
и на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 2 от ГПК приема, че ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски, съобразно съотношението между
частта, с която искът е отхвърлен като погасен чрез плащане и частта, с която
искът е отхвърлен, като неоснователен. Както беше посочено, плащането е
извършено на след датата на депозиране на исковата молба,
поради което и не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане
на делото (чл. 78, ал. 2 ГПК).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 349.65 лева от общо направените
разноски в размер на 555 лева (555 лв. х 0.63), в т.ч.: платена ДТ (50 лв.), ДТ
за издаване на съдебно удостоверение (5 лв.) и депозит за КСМЕ (500 лв.).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 170.20 лева от общо направените
разноски в размер на 460 лева (460 лв. х 0.37), вкл. депозит за СМЕ (300 лв.) и
депозит за свидетели (160 лв.). На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/,
вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ,
на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 111 лева (300 х 0.37) за
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Г.и П.“, сумата от 1543.50 лева –
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете (2450 х 0.63).
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената
част от иска, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 1568.50 лева –
държавна такса (1600 лв. – 31.50 лв.), от внасянето
на която, ищецът е бил
освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против ЗК
„У.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, иск по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за сумата от 40 000 лева
– главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от А.Н.В. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 02.11.2015 г., като
погасен чрез плащане, за разликата над 40000 лева до пълния предявен размер
от 64 000 лева - като неоснователен,
както и искането за присъждане на сумата от 6423.93 лева - законна
лихва, за периода от 02.11.2015 г. до 31.05.2017 г., като
погасено чрез плащане.
ОСЪЖДА ЗК
„У.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на А.Н.В., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 349.65 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА А.Н.В., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на ЗК „У.” АД, ЕИК *******,
със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 170.20 лева –
разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 111 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК
„У.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***,
да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Г.И
П.“, БУЛСТАТ *******, с
адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, сумата от 1543.50 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК
„У.” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1568.50 лева
– държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: