О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1717
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия
в
закрито заседание на единадесети септември
през
две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
мл.с. Ваня
Ванева
при
секретаря и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова гражданско дело № 1328 по описа
за
2018 година.
С Решение № 1233 от 11.06.2018г., постановено
по гр. дело № 7539/2017г. по описа на
Районен съд – Бургас е осъдена Община Созопол, представлявана от Кмета Панайот
Рейзи да плати на П.Г.К. ***, сума в размер на 7880 лева, представляваща
обезщетение за недопускането му до работа след възстановяването му със съдебно
Решение от 01.08.1995г., постановено по гр. дело № 3195/1994г. по описа на
Районен съд – Бургас, потвърдено с Решение по гр. дело № 1411/1995г. по описа
на Окръжен съд – Бургас, за периода от 01.03.2016г. до 01.09.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба на 05.10.2017г. до окончателното й плащане, както и сумата от 600 лева,
представляваща разноски по водене на производството.
Против постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от Община Созопол, с която се претендира да бъде
отменено атакуваното решение и вместо него да бъде постановено друго решение по
същество на спора, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. В жалбата
се посочва, че изводът на първоинстанционния съд, че ищецът не е бил допускан
до работа и той се е явил в срок да заеме длъжността, която е изпълнявал преди
уволнението е извършен в нарушение на правилата за събиране и оценка на
доказателствата и за силата на съдебните решения, тъй като се е позовал на
предходен съдебен акт и е посочил, че фактът на недопускане до работа е бил
установен със сила на присъдено нещо. В жалбата се посочва, че изводът на съда
за наличие на сила на присъдено нещо е неправилен, тъй като със сила на
присъдено нещо се ползва само диспозитивът на едно съдебно решение, но не и
неговите мотиви. В жалбата се посочва, че съдът е пропуснал да оцени, че
изявлението на ищеца да заеме длъжността, на която е бил възстановен по силата
на влязло в сила съдебно решение е подадено 18 години след като уволнението на
ищеца е било признато за незаконно от съда и отменено, а през този период от
време той е работил по трудов договор при други работодатели. В жалбата се посочва
и обстоятелството, че съдът не е обсъдил възраженията на ответната Община
Созопол за неоснователност на претенцията, както и неправилно е тълкувал и
приложил нормата на чл. 176 от ГПК.
В жалбата се сочи, че в
противоречие с формалната и правната логика съдът е приел, че е неоснователно
възражението на ответната страна, че не е налице виновно недопускане до работа
на ищеца през исковия период, тъй като длъжността, която е заемал ищеца –
„Ръководител управление просвета и култура“ не съществува повече от две
десетилетия, както не съществува и самото структурно звено, чийто ръководител е
бил ищеца. В жалбата се посочва и обстоятелството, че съдът не е обсъдил и
задължителна практика на ВКС на РБ, която намира приложение в конкретния
случай. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
Депозираната въззивна жалба е
от лице, което има правен интерес да атакува решението и процесуалният
представител подписал постъпилата жалба разполага с валидна представителна
власт за това. Въззивната жалба е постъпила в преклузивния срок за обжалването
му и е заплатена дължимата държавна такса.
Ответната страна по жалбата –
П.Г.К. *** депозира по делото писмен отговор чрез своя процесуален представител
адвокат М., който отговор не е подписан, поради което и съдът намира, че на
страна следва да бъде указано да отстрани този пропуск. В отговора се посочва,
че правилно съдът е приел, че ищецът не е бил допускан до работа и същият се е
явил в законоустановения срок да заеме длъжността, която е изпълнявал преди
уволнението, тъй като това са факти, които са установени със сила на присъдено
нещо. Посочва се, че релевантно в
случая е единствено получаването на доходи от трудово правоотношение, а през
процесния период от време ищеца не е назначаван на трудов договор и не е
получавал доход от трудово правоотношение. В отговора се посочва, че решението е правилно
и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
Предявен е иск от П.Г.К. ***,
с който претендира да бъде осъдена ответната община да му заплати сума в размер
от 7 880 лева, представляваща обезщетение за недопускането му до работа
след възстановяването му със съдебно решение за периода от 01.03.2016г. до
01.09.2017г., както и да бъде осъдена ответната страна да заплати законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
депозираната въззивна жалба от Община
Созопол, представлявана от Кмета Панайот Рейзи против Решение № 1233 от 11.06.2018г., постановено
по гр. дело № 7539/2017г. по описа на
Районен съд – Бургас.
УКАЗВА на въззиваемата страна – П.Г.К. до деня на насроченото
съдебно заседание - в случай, че поддържа депозирания по настоящото
производство писмен отговор на въззивната жалба, то да го подпише, а в случай,
че писмения отговор бъде подписан от неговия процесуален представител, то и да
представи доказателство за валидна представителна власт на адвокат М. да подаде
пред настоящата инстанция писмен отговор.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното
определение да се изпрати на страните за запознаване, включително и на
процесуалния представител на въззиваемия – П.К. – адвокат М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.