Решение по дело №1000/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 509/27.10.2023 г., постановено по АНД № 1523/2023 г., Плевенски районен съд е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ №222/16.05.2023 г. издадено от Директор на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на Л. Ц. А. с [ЕГН] от гр. Плевен, [улица], ет. 2, ап. 6, на основание чл. 265, ал. 1, пр. първо от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв., за нарушение на чл. 74, ал.2,т.1 от Закона за горите, за това, че, в качеството на физическо лице, собственик на поземлен [имот номер], отдел 271, подотдел „у“, акациева гора, частна горска територия с площ от 2999 кв. м., в местността „К. дол“, в землището на гр. Плевен, на 07.03.2023 г. е извършил промяна на предназначението, изразяващо се в изкореняване на дървостоя и заравняване на терена върху цялата площ с камъни и почва, без да е спазил установения ред по чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за горите.

Срещу решението е подадена касационна жалба от директор на РДГ – Ловеч, в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен. Посочва се, че собственикът е подал заявление за съгласуване на промяна на предназначението на процесния поземлен имот, но това е станало чак на 07.04.2023 г., т.е един месец след проверката, при която е установено нарушението. Т.е. собственикът е променил предназначението към 08.03.2023 г., без да е спазен редът за това, независимо, че при съставяне на АУАН е възразил, че е спазил изискванията за това. От показанията на свидетелите, очевидци на нарушението, се установява, че теренът не само е с изкоренен дървостой, но и е насипан с камъни и пръст и е изравнен с нивото на пътя. Според касаторът установяването на работеща на мястото тежка техника, която изкоренява пънове и заравнява имота, означава, че промяната на предназначението не е била довършена, т.е. нарушението не е било довършено, а все още се е извършвало, поради което счита изводите на РС Плевен за неправилни.

В заключение се моли решението на районния съд да бъде отменено и да с е потвърди наказателното постановление.

От ответника е подадено писмено становище по касационната жалба, с наведени доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание касаторът Директорът на Регионална дирекция по горите - Ловеч се представлява се от юрисконсулт П. и юрисконсулт Й., които излагат подробни съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, аналогични на наведените в касационната жалба. Молят решението да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателно постановление. Претендират присъждане на разноски в размер на 150 лв.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с адв. М. П.. Навеждат доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за адвокат в размер на 400 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено, като се уважи предявената касационна жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на Л. Ц. А. от гр. Плевен за това, че на 07.03.2023 г. в землището на гр. Плевен, отдел 271, подотдел „у“, акациева гора, частна горска територия, имот с идент. №56722.542.7, при извършена на място проверката е констатирано, че се извършва промяна на предназначението на посочения имот, без да е спазен установения за това ред в Закона за горите по чл. 74, ал.2, т.1, като е изкоренен дървостоя и е заравнен теренът върху цялата площ от 2999 кв. м. с почва и камъни.

Съставен е акт за установяване на административното нарушение на 08.03.2023 г. в присъствие на нарушителя, след покана по телефона, и му е връчен срещу подпис. Нарушението е квалифицирано по чл.265, ал.1, предл. първо, във вр. чл.74, ал.2, т.1 от ЗГ – промяна на предназначението на горска територия от физическо лице, не по установения за това ред - без подадено заявление и произнасяне на комисията в Регионална дирекция по горите.

На 16.06.2023 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което на Л. Ц. А. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение по по чл.265, ал.1, предл. първо, във вр. чл.74, ал.2, т.1 от ЗГ.

Касационната инстанция не споделя изводите на РС Плевен, че нарушението не е извършено, тъй като изкореняването на дървостоя и заравняването на имота не може да се определи като промяна предназначението на имота или, ако е налице нарушение, то е завършено в предходен период към 2021 г., когато е постановен отказ на РП Плевен да образува досъдебно производство.

От данните по делото се установява, че на 17.08.2021 г. РП – Плевен е отказала да образува досъдебно производство за престъпление по сигнал за изкореняване на 9,6 кубични метра дърва за огрев в частна горска територия, собственост на Л. Ц. А., поради малозначителност на деянието.

Нарушението, предмет на настоящото НП, не е изкореняване на дърва за огрев, а промяна предназначението на имота в горска територия не по установения ред, т.е. без произнасяне на комисията в РДГ по чл. 74, ал.2, т.1 от ЗГ.

Настоящият касационен състав счита, че нарушението е безспорно доказано.

От доказателствата по делото се установява, че Л. А. е имал намерение за промяна на предназначението на три имота, един от които е процесният с кад.№ 56722.542.7. Още през 2021 г. е започнало производство пред Община Плевен по промяна на предназначението на имотите, като е издадено решение на общински съвет за разрешаване изработването на подробен устройствен план – парцеларен план и ПУП - план за застрояване (лист 10 и лист 13 от първоинстанционното дело). Няма доказателства към този момент да е проведена процедурата пред комисията в РДГ Ловеч по чл. 74, ал.2, т.1 от ЗГ.

От събраните писмени доказателства и изложеното от свидетелите пред съда, се установява, че през 2021 г. е установено за същия имот, че неизвестно лице е извършило сеч на немаркирана дървесина и изкореняване на дървостоя в имота. Към онзи момент не е установена промяна в предназначението на имота. Няма никакви доказателства, че към 2021 г. било е налице довършено нарушение „промяна предназначението на имота“.

От описанието на фактическата обстановка в АУАН и НП, и от показанията на свидетелите Р., актосъставител, и В., очевидец при установяването на нарушението, се установява че на 07.03.2023 г. при извършена на място проверка от служители на РДГ Ловеч в имота е установено, че тежка строителна машина – верижен трактор/булдозер, извършва насипване и изравняване на имота, при което са обръщани пъновете на отсечените дървета и нивото на имота е повдигнато до нивото на пътя чрез насипване с почва и камъни.

Водачът на машината, извършващ подравняването, е посочил категорично, че работи по поръчка на собственика на имота Л. Ц. А., и е свързал проверяващите с него. А. е поканен да се яви за съставяне на АУАН. На 08.03.2023 г. в негово присъствие е съставен АУАН и му е връчен срещу подпис.

При съставянето на АУАН А. е вписал възражение, че не извършва нарушение, но не са представени доказателства за спазване на процедурата пред комисията в РДГ Ловеч.

Едва на 07.04.2023 г. е подадено заявление до комисията за промяна на предназначението на два имота горска територия, единият от които процесният (лист 28 от първо-инстанционното дело).

Т.е. към 07.03.2023 г. Л. А. е извършил описаното в АУАН и в НП нарушение, тъй като е променил предназначението на имота, без да е спазено изискването за произнасяне на комисията по чл. 74, ал. 2, т. 1 от ЗГ в РДГ Ловеч.

Описаната в акта и НП фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта следва да бъдат кредитирани, като ясни, конкретни и непротиворечащи на останалите събрани по делото писмени доказателства.

От обективна и субективна страна А. е осъществил състава на административното нарушение, което му е вменено.

Административно-наказващият орган е преценил, че наложената в минимален размер глоба е при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения, които да нарушават правото на защита на санкционираното лице. Нарушението е описано пълно, точно и ясно, като са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Касационната инстанция намира, че решението на РС следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се потвърди процесното НП като правилно и издадено в съответствие със закона.

При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, следва в полза на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч да се присъдят разноски в размер на 150 лева, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Плевенски административен съд, първи касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение № 509/27.10.2023 г., постановено по НАХД № 1523 по описа за 2023 г. на Районен съд – Плевен, вместо което постановява

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление №222/16.05.2023 г. издадено от Директор на Регионална дирекция по горите - Ловеч, с което на Л. Ц. А. с [ЕГН] от гр. Плевен, [улица], ет. 2, ап. 6, на основание чл. 265, ал. 1, пр. първо от Закона за горите, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. (хиляда лева), за нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за горите, за това, че, в качеството на физическо лице, собственик на поземлен [имот номер], отдел 271, подотдел „у“, акациева гора, частна горска територия с площ от 2999 кв. м., в местността „К. дол“, в землището на гр. Плевен, на 07.03.2023 г. е извършил промяна на предназначението, изразяващо се в изкореняване на дървостоя и заравняване на терена върху цялата площ с камъни и почва, без да е спазил установения ред по чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за горите.

ОСЪЖДА Л. Ц. А. с [ЕГН] от гр. Плевен, [улица], ет. 2, ап. 6, да заплати в полза на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. /сто и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.