Решение по дело №5527/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

20.09.2018г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

   При секретаря Петя Иванова и прокурора......................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№5527/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба от С.К.Ч.,***, против А. ***Ч., с която се твърди, че страните са съпрузи, от 1990г., като от брака си имат едно пълнолетно дете. Посочва се, че молителката живее на адрес в гр***, заедно с пълнолетните си деца- ***- 43г. Твърди се, че ответникът е започнал да упражнява домашно насилие над молителката от м. май. 2015г., като е упражнил вербална агресия спрямо нея. Посочва също, че съпругът й я ревнува и я следи ежедневно. Твърди се, че съпругът й непрекъснато я заплашва, че ще я убие, и че ще й счупи крака, и е подложена непрекъснато на психически тормоз. Посочва се, че последният акт на домашно насилие е от 16.07.2018г. сутринта, когато ответникът е започнал да обижда молителката, като я нарича с обидни думи, че е проститутка и заразна. Посочва че е подложена постоянно на психически тормоз, тъй като съпругът й се  съмнява , че сина им ***-на 26год.,  е негов биологичен син. Моли съдът да постанови мерки за закрила по ЗЗДН- задължаване извършителя да се въздържа от домашно насилие, забрана на извършителя да се доближава до пострадалото лице, до жилището й- на адрес гр. ***, местоработата – „***” ЕООД, местата за социални контакти и отдих, при условия и срок, определени от съда, както и незабавни такива по смисъла на чл.18, ал.1 от ЗЗДН.

По делото, по реда на чл. 18, ал.1 от ЗЗДН, е издадена заповед за  незабавна защита №48/26.07.2018г.., в полза на С.К.Ч. срещу отв. А. ***Ч., с която са наложени мерки по чл. 5, ал.1, т.1 и т.3, прел.1 и предл.3 от ЗЗДН, за срок- до приключване производството по делото, с влязъл в сила съдебен акт.

По делото, мол. С.Ч., в с.з. на 14.08.2018г., е изслушана от съда. Същата посочва, че към момента заедно със съпруга си- отв. А. Ч., живеят в едно домакинство, в общинско жилище на адрес гр. *** и няма друго жилище, в което ответникът може да отиде. Посочва, че  след издаване на временната заповед, двамата продължават да живеят в това жилище, но в различни стаи и не си говорят. Посочва, че декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, която е подписала и представила по делото с ИМ, касае именно домашното насилие от 16.07.2018г. посочва също, че съпругът й я тормози психически, като я обвинява, че има любовник, и я следи. Моли съдът да изведе ответника  от жилището,  защото не може да продължи да живее с него.

Ответникът А. ***Ч., също е изслушан лично, като  не оспорва изложените от молителката твърдения в ИМ. в с.з. на 14.08.2018г, неколкократно заявява, че молителката има любовник, на когото дава пари. Не оспорва също твърдението, че я следи, но посочва, че откакто има заповед за незабавна защита е престанал. Посочва също, че не работи и няма доходи.

По делото безспорно е установено, че страните- мол. С.Ч.  и отв. ндрея Ч., са съпрузи, сключили брак на 06.5.1990г.,като от брака имат едно родено пълнолетно дете- ***- род. ***г.

По делото е служебно изискана и приета справка съдимост на отв. Ч., от която се установява, че същият е многократно осъждан-за кражби и за изнасилване, вкл. и на наказание лишаване от свобода, освободен от затвора през м. април. 2015г. Установява се също, че отв. Ч. не се води на диспансерно наблюдение към  ОДНБПЗ- Плевен  и няма данни да е лекуван в психиатричните клиника на УМБАЛ „***.

По делото се установява също, че  по жалба на мол. С.Ч., е образувано ДП№ 1296/2018г. по описа на РП- Плевен, за престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1, вр чл. 26, ал.1 от НК- за закана с убийство, което съм датата на последно с.з. не е приключило.

По делото като свидетел е разпитан ***- син на молителката, посочва, че от два месеца живее при страните. Посочва, че двамата често се карат за пари. Посочва, че предния месец /м. юли/, ответникът е влязъл в стаята на майка му. мол. С.Ч., и е започнал да я обижда, като й казвал, че е заразна.  Посочва също, че ответникът често я следи по  улиците.

 По делото като свидетел е разпитан Ц.А.-***, който посочва, че мол. Ч. е депозирала жалба против ответника преди известно време, като преписката е изпратено в прокуратурата, като жалбата е  била за това, че ответникът я заплашва, че ще я убие,  че му изневерява. Посочва също, че ответникът е предупреден с протокол за предупреждение.. Посочва също, че той лично е виждал ответника да следи молителката по улиците.  

 При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

 Съобразно нормата на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН,  домашно насилие, е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, както и принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода или личните права, спрямо лица, които се намират в родствена връзка, били са или са в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Нормата на чл. 13, ал.3 от ЗЗДН постановява, че при липса на други доказателства, съдът издава заповед за защита само въз основа на  представената декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, обсъдена по- горе, с което й придава самостоятелно доказателствено значение. Съдът намира, че в случая, заедно с декларацията по по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, по делото се събраха и други доказателства- показанията на св. ***и Ц.А., които също сочат поведението на ответника. Св. ***посочва, че лично у чул ответника да обижда майка му, като я нарича заразна. По делото се установи също, че има образувано наказателно производство за престъпление по чл. 144, ал.3 от НК, за закана с убийство против молителката. По делото не се събраха доказателства от страна на ответника, оборващи доказателствената сила на представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН

На основание гореизложеното, съдът намира, за установен факта на извършване на психическо  домашно насилие на 16.07.2018г.,  в гр. ***, от страна на ответника  ***Ч., изразяващо се в отправяне на обидни думи спрямо мол. С.Ч..

На основание гореизложеното, съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде постановено издаването на заповед за защита, спрямо мол.  С.Ч., като бъдат наложени  следните мерки за закрила: задължаване извършителя ***Ч., да  се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалата С.Ч.; отстраняване на извършителя ***Ч., от съвместно обитаваното с молителката жилище, за срок от два месеца.; забрана на ответника А. ***Ч., да се доближава до мол. С.К.Ч. и до жилището й,  на разстояние от 50 метра, за  срок от два месеца; забрана на ответника А. ***Ч., да се доближава до  местоработата на пострадалата – „***” ЕООД,  на разстояние от 50 метра, за  срок от шест месеца.

Следва, да бъде наложена глоба, в полза на Държавата, на извършителя А.Ч., в размер на 200лв., която да заплати по сметка на ПлРС. Съобразно нормата на чл. 5, ал.4 от ЗЗДН, във всички случаи на дом. Насилие, на извършителя се налага глоба, в размер от 200 лв. до 1000лв.

Следва отв. Ч. да бъде осъден да заплати по сметка на ПлРС, държавна такса от 25лв., както и 5 лв. д.т. в случай на служебно издаване на ИЛ.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.5, ал.1 от ЗЗДН, МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА по реда на ЗЗДН, със следното съдържание:

             1.ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, извършителя А. ***Ч., ЕГН **********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо пострадалата С.К.Ч., ЕГН **********.

             2. ОТСТАРАНЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН, извършителя А. ***Ч., ЕГН **********, ОТ СЪВМЕСТНО обитаваното с пострадалата С.К.Ч., ЕГН **********,***, ЗА СРОК ОТ ДВА МЕСЕЦА, считано от влизане на решението в сила.

             3. ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5 ал.1 т.3, предл. 1 и предл.2 от ЗЗДН, на извършителя А. ***Ч., ЕГН **********, ДА ПРИБЛИЖАВА, на разстояние от 50 м., до пострадалата С.К.Ч., ЕГН **********, и ДО ЖИЛИЩЕТО Й, на адрес ***, ЗА СРОК ОТ ДВА МЕСЕЦА, считано от влизане на решението в сила.

             4. ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5 ал.1 т.3, предл. 3 от ЗЗДН, на извършителя А. ***Ч., ЕГН **********, ДА ПРИБЛИЖАВА, на разстояние от 50 м., до МЕСТОРАБОТАТА НА пострадалата С.К.Ч., ЕГН **********-– „***” ЕООД, ЗА СРОК ОТ ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на решението в сила.

На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН, ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за постановените мерки за закрила.

ПРЕДУПРЕЖДАВА извършителя А. ***Ч., ЕГН **********, че на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН, ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на Заповедта на съда, ЩЕ БЪДЕ ЗАДЪРЖАН от полицейския орган, констатирал нарушението, за което ще бъде НЕЗАБАВНО уведомена Прокуратурата.

ОСЪЖДА, на основание чл.5, ал.4 и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, извършителя А. ***Ч., ЕГН **********,, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС: глоба в размер на 200 лв., в полза на Държавата и сумата от 30лв- държавна такса, както и сумата от 5.00 лв.-държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Препис от решението и от заповедта ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

 

Препис от Заповедта и решението, на основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН, да се връчи и изпълнява  от  ПЪРВО  РУ- ОД на МВР- Плевен.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС, в 7-мо дневен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: