Р E Ш Е Н И
Е
№
30.10.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на първи октомври
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: Невена
Иванова
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 1810
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК,
кумулативно обективно съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 79,
ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по споразумение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
Ищецът „Профи
Кредит България” ЕООД твърди, че се е снабдил срещу ответника Д.С.Д. със
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 497/2020 г. по описа на РС – Стара Загора за
сумите: 551,36 лева /петстотин петдесет и един лева и 36 ст./ - неизплатена
главница по договор за потребителски кредит № **********, сключен на 11.04.2017
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.02.2020 г. до
изплащането й и за сумата 159,39 лева -
договорно възнаграждение за периода от 14.07.2018 г. до 14.07.2019 г.. С влязло
в законна сила разпореждане на РС – Стара Загора било отхвърлено заявлението по
чл. 410 ГПК на заявителя за издаване на заповед за сумата от 540,24 лева - възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги. Длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящите искове за
установяване на вземанията по заповедта, както и от предявяване на осъдителен
иск за сумата от 540,24 лева, предвид това че в тази част заявлението му не
било уважено.
Ищецът твърди
следните обстоятелства, от които произтичат вземанията му:
На 10.04.2017
г. ищецът „Профи Кредит България” ЕООД сключил с ответницата ответника Д.С.Д.
договор за потребителски кредит № **********, при следните параметри:
- Сума на кредита: 900 лв.;
- Срок на кредита: 24 месеца;
- Размер на вноската: 55,64 лв.;
- Годишен процент на разходите (ГПР):
49,90 %;
- Годишен лихвен процент: 41,17%;
- Лихвен процент на ден: 0,11%;
- Общо задължение по кредита: 1335,36 лв.
Параметрите по
избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги били:
- Възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 1080,48 лв.;
- Размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 45,02 лв.
Предвид
гореизложеното, общото задължение по договора, включващо и задължението по
Пакета от допълнителни услуги било, както следва:
- Общо задължение: 2415,84 лв.;
- Общ размер на вноска: 100,66 лв.;
- Дата на погасяване: 14-ти ден от месеца.
„Профи Кредит България” ЕООД изпълнило точно и
в срок задълженията си по договора, като превело парична сума в размер на
900,00 лв. по посочена от длъжника банкова сметка.
***ника
задължение по договора за потребителски кредит
било в общ размер на 1235,30 лв. Неизплатената част възлизала на 1250,99
лева, както следва: 551.36 – главница, 159.39 – договорна лихва и 1114,85 лв. /хиляда сто и четиринадесет лева
и 85 стотинки/ и 540,24 лева -
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги.
Крайният срок на договора настъпил на 14.07.2019г.
Искането на
ищеца до съда е да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено съществуването на вземания в полза на „Профи Кредит България” ЕООД
срещу длъжника Д.С.Д. за сумата 551,36 лева /петстотин петдесет и един лева и
36 ст./ - неизплатена главница по договор за потребителски кредит № **********,
сключен на 11.04.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
03.02.2020 г. до изплащането й и за сумата 159,39 лева - договорно възнаграждение за периода от
14.07.2018 г. до 14.07.2019 г., както и да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата от 540,24 лева -
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по сключено между
страните споразумение, ведно със законната лихва. Претендира разноски.
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Д.С.Д. е подал отговор, с който
оспорва исковете. Твърди, че предявеният осъдителен иск е недопустим, тъй като
с влязло в законна сила разпореждане на заповедния съд искането на ищеца за
сумата от 540,24 лева било отхвърлено.
По същество
счита исковете за неоснователни по следните съображения:
Прави
възражение за нищожност на Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги и счита платената от него сума (12 вноски по 45.02 лева)
без основание, която следвало да се прихване от главницата. Позовава се на чл.
10а, ал.2 и ал.4 ЗПК и на чл. 143 ЗЗП.
Прави
възражение за нищожност и на уговорката за заплащане на договорна лихва поради
противоречие с добрите нрави и поради нейната неравноправност. Същата
надхвърляла трикратния размер на законната лихва, поради което клаузата, с
която била уговорена била неравноправна.Счита, че платените вноски за такава
също следвало да бъдат приспаднати от главницата.
Счита, че с
извършеното от него плащане в размер 1235,30 лева е погасил единствено
дължимата от него сума за главница в размер на 900 лева, дори надвнесъл сума от
335,30 лева. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Профи Кредит
България” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба
по делото заявява, че поддържа предявените искове.
В съдебно заседание особеният представител на
ответника адв. С. моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло по наведените от
възражения в отговора на исковата молба.
Д.С.Д.,
редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 497/2020г. по описа
на Районен съд - Стара Загора, съдът
е издал в полза на „Профи Кредит България” ЕООД срещу Д.С.Д.
заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за сумите: сумата 551,36 лева
- главница по договор за потребителски кредит № **********, сключен на
11.04.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.02.2020 г.
до изплащането й и за сумата 159,39 лева - договорно възнаграждение за периода
от 14.07.2018 г. до 14.07.2019 г., както и за разноските по заповедното
производство: 25 лева – ДТ и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. В срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е възразил срещу издадената заповед, поради
което ищецът е предявил настоящите установителни искове за вземанията му,
предмет на издадената заповед, както и е предявил осъдителен иск за заплащане
на сумата от 540,24 лева -
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по сключено между
страните споразумение, за която сума претенцията му е била отхвърлена с влязло
в законна сила понастоящем разпореждане на заповедния съд (което не се ползва
със сила на пресъдено нещо, поради което такъв осъдителен иск е допустим).
По делото не е
спорно, а и от представените договор за
потребителски кредит № ********** / 11.04.2017г. (л.14 и сл.) и преводно
нареждане от 11.04.2017 г. (л.33), се установява, че „Профи Кредит
България“ ЕООД е предоставило на Д.С.Д. заемна сума в размер на 900 лева, при годишен процент
на разходите 49,90%, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на ден
0.11%, като общо задължение, включващо главница и договорна лихва, е посочена
сумата от 1335,36 лв. Заемателят се е задължил да върне заема на 24 месечни погасителни
вноски, всяка от които от по 55,64 лева. В договора е посочено още, че по
избран и закупен пакет от допълнителни услуги Д.С.Д. дължи и възнаграждение в
размер на 1080,48 лева, като общо посочената в договора като дължима месечна вноска,
включваща главница, договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги е 100,66
лева. Представено е сключеното между страните споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги от 11.04.2017г. с
уговорени следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, възможност за отлагане и намаляване на определен брой погасителни
вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства. Представени са Общите условия на дружеството
и погасителния план към договора.
По
делото е представено едностранно съставено от ищеца извлечение по сметка по договор за потребителски
кредит № ********** към дата 04.06.2020г. (л. 6 от делото), съгласно което ответникът е заплатил на
ищеца по този договор общо сумата от 1235,30 лева, като е отразено, че
остатъчното му задължение възлиза на 1250,99 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява
финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не
са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства
(както е в конкретния случая). Това определя дружеството като кредитор по
смисъла на чл. 9,ал. 4 ЗПК.
Представеният
по делото договор за паричен кредит, подписан и неоспорен от ответника, установява
възникналото заемно правоотношение между страните по делото, а получаването на
отпуснатата в заем сума от 900 лева се доказва от представеното преводно
нареждане по делото.
Видно от
събраните по делото доказателства ответникът е заплатил на ищеца по договора за
потребителски кредит общо сумата от 1235,30 лева – факт, признат от ищеца и в
исковата молба.
Предвид
горното, съдът намира, че с извършените от ответника плащания общо в размер на 1235,30
лева, същият е погасил изцяло дължимата от него сума за главница в размер на 900
лева, откъдето следва и неоснователността на предявения установителен иск за
дължимост на главница в размер на 551,36 лева.
Съдът не
възприема довода на ищеца и отразеното
от него в извлечението по сметка за извършените плащания (л. 6 от делото), че с
платените от ответника суми в общ размер от 1235,30 лева са погасени частично сумите
за главница, договорни лихви и възнаграждение за допълнителни услуги, поради това,
че клаузите, с които е уговорено възнаграждението за допълнителни услуги и
клаузата, с която е уговорено договорното възнаграждение (договорни лихви) са
нищожни, по следните съображения:
Възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.). Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита –
чл.10а, ал.2 ЗПК. В противоречие на императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК
в споразумението за допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за
няколко различни услуги. Наред с това, заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за
предоставянето“ на изброените в него услуги и е без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните
договор. Така с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер, надхвърлящ
дори главницата по договора за кредит,
съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. Следователно, на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК и
чл.21, ал. 3ПК, тези клаузи са нищожни. Оттук следва и неоснователността на
предявения осъдителен иск за заплащане на сумата 540,24 лева - възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги по сключено между страните споразумение.
Клаузата, с която е уговорена договорната лихва в годишен
размер 41.17% също е нищожна, защото надхвърля трикратния размер на законната
лихва и противоречи на добрите нрави. Съгласно решение № 906 от
30.12.2004 г. на ВКС по гр.д.№ 1106/2003 г., ІІ т.о., решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№
315/2005 г., ІІ г.о., решение № 1270 от
09.01.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 5093/2007 г., ІІ т.о. и др. противно на добрите нрави е да се
уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин
заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за
забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Налице е неравноправно
третиране на кредитополучателя като икономически по-слаб участник в оборота. Оттук следва и неоснователността на предявения
иск за установяване на съществуване на вземане на ищеца за сумата от 159,39
лева - договорно възнаграждение за периода от 14.07.2018 г. до 14.07.2019 г.
В горепосочения
смисъл са и направените от особения представител на ответника възражения, които
съдът приема за основателни.
Предвид
гореизложеното, предявените от ищеца против ответника искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България № 49,
бл. 53Е, вх.В, против Д.С.Д., ЕГН **********,***,
искове за установяване съществуването на вземанията на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, за
следните суми: сумата 551,36 лева - главница по договор за потребителски кредит №
********** / 11.04.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.02.2020 г. до изплащането й и за сумата 159,39 лева - договорно
възнаграждение за периода от 14.07.2018 г. до 14.07.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 497/2020г. по
описа на РС – Стара Загора, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България № 49,
бл. 53Е, вх.В, против Д.С.Д., ЕГН **********,***,
иск за заплащане на сумата в размер на 540,24 лева - възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги по сключено между страните споразумение към горепосочения
договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: