№ 1243
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110216172 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. В. Д., ЕГН: **********, против наказателно постановление №
1980/06.12.2021 г., издадено от и. д. началник на отдел „Митническо разузнаване и
разследване /МРР/“, при ТД на Митница София на Агенция „Митници“, с което на
основание чл. 231, във вр. с чл. 233, ал. 1 и ал. 6 от ЗМ и чл. 53 от ЗАНН е наложено
административно наказание глоба в размер на 8555,56 лева, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от
ЗМ и са отнети в полза на държавата: лакове, различни марки – 18346 броя, щипки за
извиване на мигли – 500 броя, пинсети – 480 броя, и картонени кутии /не сгънати/ - 4500
броя, с обща митническа стойност в размер на 8555,56 лева, съгласно Становище рег. № 32-
222653/13.07.2021 г. на Комисия, определена със Заповед № ЗМ-5800-100/32-
55902/18.02.2021 г. на Директора на ТД Югозападна (понастоящем ТД Митница София) като
предмет на нарушението по чл. 233, ал.1 от ЗМ. Въз основа на жалбата е образувано НАХД
№ 3051/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110-ти състав.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. М. Д., моли обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В
жалбата са изложени подробни аргументи за това – твърди се, че АУАН и НП са издадени
при наличието на съществени процесуални нарушения, не е доказана субективната страна
на деянието (нарушението), АНО неправилно е приложил материалния закон (чл. 233, ал. 1
от ЗМ), АНО неправилно е определил стойността на недекларираните стоки, съответно
неправилно е определил размера на глобата; неправилно и бланкетно АНО е приел, че
деянието не е маловажен случай.
В последното заседание по делото жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното НП на
посочените в жалбата основания, като неправилно и незаконосъобразно. В допълнение към
1
тях посочва още основния, поради които НП следва да бъде отменено. Претендира
присъждането на разноски по делото, за което представя списък по чл. 80 от ГПК и договор
за правна защита и съдействие.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие административно-
наказващият орган, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк. Н.
В., моли съда да потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Оспорва
всички направени възражения от жалбоподателя, като счита за безспорно установено от
събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е извършил от обективна и
субективна страна вмененото нарушение виновно, при форма на вината непредпазливост.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
за неоснователност на претендираните разноски от жалбоподателя, поради липса на
доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение, а в случай че съдът приеме, че
са налице документи за извършеното плащане – прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110-ти състав. СРС, НО, 110-ти състав е
постановил решение № 3569/24.07.2023 г. по НОХД № 3051/2022 г., с което е отменил
обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Агенция „Митници“ е обжалвала решението на СРС и е било образувано КАНД №
8311/2023 г., по описа на АССГ. В жалбата са изложени доводи, че постановеният съдебен
акт е неправилен, необоснован и издаден в противоречие със закона, като са изложени
подробни аргументи в тази насока. В заключение АНО моли касационния съд да постанови
решение, с което да отмени решението на СРС и да потвърди издаденото от Агенция
„Митници“ наказателно постановление.
Постъпил е отговор на касационната жалба, подаден от М. Д., с който тя моли АССГ да
постанови решение, с което да потвърди решението на СРС, с което е отменено
наказателното постановление. В допълнение на това, с молба по делото процесуалният
представител на М. Д. е поискала от съда в случай че решението на СРС бъде отменено, да
отмени НП или да го измени, като намали размера на наказанието. Направено е искане за
присъждане на разноски, като са приложени списък с направени такива, договор за правна
защита и съдействие и платежно нареждане.
В съдебното заседание по същество, юрк. Велинов, процесуален представител на АНО, е
заявил, че СРС неправилно е разтълкувал и приложил закона Същият е заявил, че
назначената експертиза е необоснована и противоречива, но въпреки това СРС се е позовал
само на нея в решението си. Моли да бъде уважена касационната жалба и делото да бъде
върнато за разглеждане от друг състав. Моли на АНО да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност.
В касационното производство е участвал прокурор. Същият моли АССГ да остави в сила
решението на СРС.
АССГ е постановил решение № 7059/20.11.2023 г. по КАНД № 8311/2023 г., с което е
2
отменил решението на СРС и е върнал делото за разглеждане от друг състав на СРС., тъй
като същото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348,
ал. 1, т. 2 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
В настоящото съдебно производство по делото, образувано след постановяване на
решението на АССГ, жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява,
не се представлява от процесуален представител, не е депозирал становище.
АНО, редовно призован за съдебно заседание, изпраща процесуален представител, отделно
от това депозира писмено становище, като заявява, че е доказано по безспорен начин, както
от обективна, така и от субективна страна съставомерността на деянието. Допълва, че
възраженията, направени от М. Д. в жалбата и представените писмени становища, са
неоснователни. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение жалбата ,
както и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събрания и проверен по делото
доказателствен материал, намери за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят М. В. Д. била управител на дружеството „Е. Д. ПР.“ ЕООД, ЕИК:
*********. Предметът на дейност на дружеството бил свързан с внос и износ на стоки. Във
връзка с това „Е. Д. ПР.“ ЕООД подготвило пратка със стоки, които трябвало да бъдат
доставени на негови съконтрахенти в Англия. Доставката (транспортът) на стоките и
представителството на „Е. Д. ПР.“ ЕООД пред органите на Агенция “Митници” трябвало да
бъдат осъществени от “Т. Б.” ЕООД.
В изпълнение на горното, на 30.03.2021 г. в Митническо бюро Летище София била подадена
за митническо оформяне износна митническа декларация №
21BG005100AD962314/30.03.2021 г. за пратка, с изпращач „Е. Д. ПР.“ ЕООД и получател
************* LTD, SHEFFIELD, GB, относно съответствие между декларираните данни в
нея и приложените документи, послужили за митническото оформяне на стоките.
Митническата декларация била съставена от Д. И., служител в „Т. Б.“ ЕООД въз основа на
представените от „Е. Д. ПР.“ ЕООД фактури (фактура № 251/25.03.2021 г., фактура №
252/25.03.2021 г. и фактура № 254/25.03.2021 г.), била подписана с електронен подпис на „Т.
Б.“ ЕООД и била подадена по електронен път. Към митническата декларация били
приложени въздушна товарителница № ********* - ТNT и фактура № 251/25.03.2021 г.,
фактура № 252/25.03.2021 г. и фактура № 254/25.03.2021 г., и трите издадени от “Е. Д. ПР.“
ЕООД .
След приемане на митническата декларация за износ, органите на Агенция “Митници”
извършили проверка за съответствие на данните, декларирани в митническата декларация, и
приложените към нея документи, послужили за митническото оформление на стоките, като
било установено следното:
Като стока № 1 въз основа на фактура № 251/25.03.2021 г. били декларирани 131 бр. книги;
Като стока № 2 въз основа на фактура № 251/25.03.2021 г. и фактура № 252/25.03.2021 г.
били декларирани 5354 бр. лакове за нокти;
3
Като стока № 3 въз основа на фактура № 254/25.03.2021 г. били декларирани различни
марки кафе – общо 170 бр.;
Като стока № 4 въз основа на фактура № 254/25.03.2021 г. били декларирани 12 бр.
конфитюр;
Като стока № 5 въз основа на фактура № 254/25.03.2021 г. били декларирани 600 бр. чай
Маточина.
След като била приета митническата декларация, у органите на Агенция “Митници”
възникнало съмнение относно съдържанието на намиращите се в пратката стоки, и на осн.
чл. 188 от Регламент на ЕС № 925/2013 г. на ЕП и Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, на 01.04.2021 г. в склад на “Т. Б.” ЕООД извършили проверка
на стоките, описани в митническата декларация.
В хода на проверката било установено, че не всички стоки, които били подготвени за износ,
са били декларирани в митническа декларация за износ. Не са били декларирани: лакове,
различни марки – 18 346 бр. от общо от общо 23 700 бр. не са били декларирани; щипки
за извиване на мигли - 500 бр., пинсети – 480 бр., картонени кутии /не сгънати - 4500 бр.
Проверката била извършена от В. А., ст. инспектор в ГД МРР /Авиоконтрол/, Л. П., ст.
инспектор в ГД МРР /Авиоконтрол/, Ц. М., инспектор в ГД МРР /Авиоконтрол/ и Б. Ж., ст.
инспектор в ГД МРР /Авиоконтрол/. По време на нея са присъствали двама свидетели.
Освен тях са присъствали и служители на „Т. Б.“ ЕООД, пълномощници на „Е. Д. ПР.“
ЕООД.
Гореописаните стоки били задържани от органите на Агенция „Митници“ на осн. чл. 229, ал.
1 от ЗМ, вследствие на което били съставени разписки, складови разписки, приемо-
предавателни протоколи и протоколи за отговорно пазене.
На 09.06.2021 г. са постъпили писмени обяснения от “Е. Д. ПР.” ЕООД, представлявано от
управителя М. Д., като към нея били представени:
1. фактура № 251/25.03.2021 г., издадена от “Е. Д. ПР.” ЕООД на Constantin & Co Ltd;
2. фактура № 252/25.03.2021 г., издадена от “Е. Д. ПР.” ЕООД на Constantin & Co Ltd;
3. фактура № 254/25.03.2021 г., издадена от “Е. Д. ПР.” ЕООД на Constantin & Co Ltd;
4. опаковъчен лист, удостоверяващ разфасовки, съдържание и количество на изнасяните с
посочената пратка стоки по фактури;
5. фактура № 795/23.02.2021 г., издадена от „Е. Д. ПР.“ ЕООД на дружеството ***********,
със седалище и адрес на управление в Англия, като към нея била приложена и декларация от
24.03.2021 г. от М. Д., в качеството на управител на „Е. Д. ПР.“ ЕООД, с която тя е
декларирала, че в пратка с товарителница ********** щели да пътуват стоки, които били
предназначени за граждански цели, мостри или стоки, които не били предназначени за
гражданския оборот. Мостри били 1128 бр. лакове. Останалата стока представлявала – 500
бр. миглоизвивачки и 480 бр. Пинсети;
4
6. товарителница № *********;
7. митническа декларация, удостоверяваща произхода на част от стоките;
8. фактура № GT20200717-B16-2/11.08.2020 г., издадена от ************** на “Е. Д. ПР.”
ЕООД, удостоверяваща произхода на част от стоките.
В обясненията М. Д. е заявила, че всички описани документи били представени на „Т. Б.“
ЕООД за подготовка на митническата декларация. Съдът констатира, че описаните
документи действително са били представени на “Т. Б.” ЕООД, за да бъдат използвани при
попълване на митническата декларация за износ. Дружеството обаче не е взело предвид
всички от тях при изготвянето , а само документите, посочени в т. 1,2,3 и 6.
От опаковъчния лист, било констатирано, че броят на отделните шишенца с лакове е бил 20
997 бр. - по-малко от действително установеното при митическата проверка (23 700 бр.)
Вследствие на извършената проверка, на 28.06.2021 г. бил издаден АУАН № 1434/28.06.2021
г. от В. В. А. и Л. Б. П., и двамата старши инспектори в отдел „МРР Югозападна“, сектор
„Авиоконтрол“ при ГД МРР, Агенция „Митници“. Актът бил съставен и подписан в
присъствието на двама свидетели. Същият е бил връчен на М. В. Д. в деня на издаването му,
като към онзи момент тя не е направила възражения.
Въз основа на горепосочения АУАН, на 06.12.2021 г. било издадено Наказателно
постановление № 1980/2021 г. от В. Р. К. – и. д. началник на отдел „Митническо разузнаване
и разследване“ при ТД Митница София на Агенция „Митници“. С него на М. В. Д.,
управител на „Е. Д. ПР.“ ЕООД, на основание чл. 231 във вр. с чл. 233 ал. 1 и ал. 6 от ЗМ:
1. било наложено административно наказание глоба в размер на 8555,56 лева,
представляваща минималния размер на предвидената за това нарушение
санкция, а именно 100 на сто от общата стойност на стоките, предмет на
нарушението за административно нарушение, представляващо митническа
контрабанда;
2. били отнети в полза на държавата лакове, различни марки – 18346 броя; щипка
за извиване на мигли - 500 броя; пинсети – 480 броя; и картонени кутии /не
сгънати/ - 4500 броя; с обща митническа стойност в размер на 8555,56 лева,
съгласно Становище рег. №32-222653 от 13.07.2021 г. на Комисия, определена със
Заповед №ЗМ-5800-100/32-55902/18.02.2021 г. на Директора на ТД Югозападна
/понастоящем ТД Митница София/, като предмет на нарушението по чл. 233, ал.1 от
ЗМ.
В наказателното постановление органите на Агенция “Митници” са посочили, че общата
стойност на недекларираните стоки била в размер на 8555,56 лева, като по отношение на
отделните групи стоки не била посочена цена. От изготвената по делото съдебно-
оценителна експертиза от 17.09.2024 г. бе установено, че действителната стойност на
недекларираните стоки била 7879,72 лева (общо). Що се отнася до отделните групи стоки,
тяхната стойност била както следва:
5
картонени кутии (несгънати) - 4500 бр. - 1655,00 лева;
2. пинсети - 480 бр. - 96,00 лева;
3. щипки за извиване на мигли - 500 бр. - 100,00 лева;
4. лакове (различни марки) - 18 346 бр - 6028,72 лева.
Препис от НП бил връчен на М. Д. на 04.02.2022 г. На 14.02.2022 г. тя, чрез процесуалния си
представител адв. М. Д., е подала жалба срещу него с искане същото да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото:
писмени доказателства, представени от жалбоподателя и от административно-наказващия
орган, от гласните доказателствени средства: показанията на св. Д. И., св. В. А., св. Н. М., св.
М. М., както и от изготвените съдебно-оценителни експертизи - от 21.03.2023 г. и от
17.04.2024 г.
Съдът установи, авторството, времето, мястото и начина на извършване на деянието,
компетентността на органите, издали АУАН и НП, датата и начина на връчването на двата
акта въз основа на писмените доказателства, представени от М. Д. и Агенция “Митници”,
както и въз основа на свидетелските показания по делото.
Съдът откри противоречие в писмените доказателства, представляващи опаковъчен лист към
фактура № 251/25.03.2021 г., фактура № 252/25.03.2021 г. и фактура № 254/25.03.2021 г. (л.
72 от НАХД № 3051/2022 г., СРС) от една страна, и в протокола за извършена митническа
проверка (л. 95-97 от НАХД № 3051/2022 г., СРС), от друга страна. В първия документ е
посочено, че общият размер на лаковете (декларирани и недекларирани) е 20 997, а в във
втория - 23 700. Предвид това, че проверката е извършена от четири длъжностни лица -
инспектори в Агенция “Митници”, извършена е в присъствието на двама свидетели, по
законоустановени ред и форма, съдът следва да даде вяра на отразеното в протокола за
извършена митническа проверка.
Съдът кредитира в цялост показанията на четиримата свидетели по делото. Те са логични,
взаимодопълващи се, като не противоречат на останалия доказателствен материал по
делото.
В хода на производството възникна спор относно това каква е стойността на
недекларираните и впоследствие - отнети стоки. Установяването на това обстоятелство е от
важно значение за делото, тъй като размерът на наложеното наказание зависи от стойността
на недекларираното имущество. В наказателното постановление, административно-
наказващият орган е приел, че стойността на недекларираното имущество е в размер на
8555,56 лева и същата е определена съгласно Становище рег. № 32-222653/13.07.2021 г. от
комисия, определена със Заповед № ЗТД-5800-110/32-55902/18.02.2021 г. на Директора на
Териториална дирекция Югозападна (понастоящем Териториална дирекция Митница
София). В хода на съдебното производство са били изготвени две съдебно-оценителни
6
експертизи, съгласно които:
В първата съдебно-оценителна експертиза от 21.03.2023 г., вещото лице е посочило, че
няма възможност да изведе стойност конкретно за описаните за отнемане стоки, тъй като
органите на Агенция „Митници“ не са посочили конкретен вид, марка, количество,
съдържание, т.е. не е възможно да се идентифицират и индивидуализират тези стоки.
Експертизата е изготвена само въз основа на представени документи от страните, като не е
извършван оглед на стоките.
За определяне на цената на 18 346 бр. лакове, вещото лице препраща към фактура №
252/25.03.2021 г., представена от жалбоподателя, в която в която е посочено, че 20 997
шишета лакове са на обща стойност 6693,07 лева. Сходни са изводите вещото лице по
отношение на отнетите 4500 бр. кутии (несгънати) – стойността им не може да бъде
изчислена тъй като не са индивидуализирани. Затова вещото лице приема, че стойността им
е такава, каквато е описана във фактура № 795/23.02.2021 г., а именно – 4000 кутии струват
общо 1480,00 лева.
За останалите 500 бр. щипки и 480 бр. пинсети вещото лице изобщо не е определило цена.
Посочило е, че в Становище № 32-222653/13.07.2021 г. на Комисия, определено със Заповед
№ ЗТД-5800-110/21-55902/18.02.2021 г. на с. д. на ТД Югозападна, е определена стойност
100 лева за всички 500 бр. щипки (0,20 лв./бр.) и 96 лева за всички 480 бр. пинсети (0,20
лв./бр.), но не ставало ясно въз основа на какви фактори е определена стойността.
Във втората съдебно-оценителна експертиза по делото от 17.09.2024 г., изготвена от
друго вещо лице, бе установено следното:
Вещото лице се е запознало с писмени доказателства по делото и е направило оглед на
самите стоки. Същото е имало възможност да установи броя, вида и марката на отнетите
стоки. Предвид това, в заключението си вещото лице е стигнало до следните изводи:
Общата стойност при износ на посочените в АУАН стоки, които са били задържани, е 7
879,72 лева, а стойността на всяка стока е:
картонени кутии (несгънати) – 4500 бр. – 1655,00 лева;
2. пинсети – 480 бр. – 96,00 лева;
3. щипки за извиване на мигли – 500 бр. – 100,00 лева
4. лакове (различни марки) – 18 346 бр. – 6028,72 лева.
Съдът, като съпостави двете съдебно-оценителни експертизи, различните методи, по които
са били извършени, различните изводи, до които са стигнали двете вещи лица, намира, че
следва да даде вяра на втората такава, що се отнася до заключението относно стойността на
отнетите стоки. При втората експертиза вещото лице е направило оглед на вещите, имало е
възможността да индивидуализира вещите и да прецени стойността на всяка – заедно и
поотделно. Поради това, съдът намира, че тя е по-всеобхватна, по-обстойна и навежда към
7
конкретни изводи и стойности.
Съдът намира за важно да бъде установено по делото дали, и ако да - кога “Е. Д. ПР.” ЕООД
е представило на “Т. Б.” ЕООД опаковъчен лист, в който са били описани конкретно
бутилките с шишета лакове, както и фактура № 795/23.02.2021 г., издадена от „Е. Д. ПР.“
ЕООД на дружеството ***********, заедно с приложената към нея декларация от
24.03.2021 г. Установяването на това обстоятелство е от значение, тъй като размерът на
недекларираните стоки ще бъде значително по-малък, съответно размерът на наказанието ще
бъде много по-малък. На следващо място, ще може да бъде установено чия е вината за
недекларирането на стоки - ако бъде установено, че жалбоподателят е подготвил всички
документи, от които да са видни видът и количеството на стоките, предназначени за износ, и
ако ги е представил преди да бъде подадена митническата декларация, и е надлежно
установено, че ги е представил на посредническото дружество тогава, то той е направил
всичко зависещо от него за деклариране на стоките и деянието му не следва да бъде
виновно. Нещо повече, не следва да му се вменява авторство на деянието.
Жалбоподателят твърди, че посочените документи са били изпратени на “Т. Б.” ЕООД
заедно с фактурите, въз основа на които е била попълнена митническата декларация. В
писмени обяснения, дадени от *********, служител в “Т. Б.” ЕООД (л. 87 от НАХД №
3051/2022 г., СРС), и депозирани на 12.04.2021 г. в Агенция “Митници”, митническата
декларация действително е попълнена като са били взети предвид товарителницата и
фактура № 251/25.03.2021 г., фактура № 252/25.03.2021 г. и фактура № 254/25.03.2021 г. В
приложенията към тези обяснения е приложен опаковъчен лист. Тези факти се допълват и от
показанията на св. А. (л. 122 от НАХД № 3051/2022 г., СРС). В тях свидетелят посочва, че
опаковъчен лист е представен от “Т. Б.” ЕООД след проверката, като същият не е описан при
съставянето на митническата декларация. Съдът дава вяра на тези доказателства и
доказателствени средства и следва да приеме, че към момента на извършване на попълване
на митническата декларация, опаковъчен лист и фактура № 795/23.02.2021 г., заедно с
приложената към нея декларация от 24.03.2021 г. са били на разположение на “Т. Б.” ЕООД и
той е могъл да използва информацията, описана в тях при попълване на митническата
декларация за износ.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от правнолегитимирана страна, а именно адресата на обжалваното
наказателно постановление и санкционирано лице. Подадена е в законоустановения 14-
дневен срок от връчването на наказателното постановление, срещу подлежащ на обжалване
акт. Ето защо съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията на съда за това са следните:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на службата им, в предвидените за
това срокове и в предписаните от закона форма и ред. Двата акта са надлежно връчени на
жалбоподателя.
8
От обективна страна съставът на нарушението по чл. 233, ал. 1 от ЗМ предвижда три
алтернативни изпълнителни деяния - наказва се този, който пренесе, превози или направи
опит да пренесе/превози стоки през държавната граница без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, като за това
му се налага за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата
стойност на стоките или при износ - стойността на стоките.
В настоящия случай на М. Д. с НП е наложено наказание глоба за това, че е направила опит
да пренесе през границата на Република България следните стоки, като не ги е посочила в
митническата декларация за износ, а именно:
картонени кутии (несгънати) – 4500 бр., на стойност 1655,00 лева;
2. пинсети – 480 бр., на стойност 96,00 лева;
3. щипки за извиване на мигли – 500 бр., на стойност 100,00 лева
4. лакове (различни марки) – 18 346 бр., на стойност 6028,72 лева.
Във връзка с горното, съдът констатира следното: По делото бе установено, че митническата
декларация за износ е била попълнена от представител на “Т. Б.” ЕООД въз основа на
представени от М. Д. фактура № 251/25.03.2021 г., фактура № 252/25.03.2021 г. и фактура №
254/25.03.2021 г. и товарителница. Количеството на стоките в тези документи отговаря на
описаното в митническата декларация, но не отговаря на действително установеното. Към
момента на попълване на митническата декларация, “Т. Б.” ЕООД е разполагало с всички
необходими документи за правилното деклариране на стоките, вкл. опаковъчен лист, в който
са били описани конкретно бутилките с шишета лакове, както и фактура № 795/23.02.2021 г.,
издадена от „Е. Д. ПР.“ ЕООД на дружеството ***********, заедно с приложената към нея
декларация от 24.03.2021 г. (Във фактура № 795/23.02.2021 г. като получател било
обозначено дружеството ***********, със седалище и адрес на управление в Англия, а като
доставчик – дружеството „Е. Д. ПР.“ ЕООД. Като основание за плащане са били изброени
4000 бр. кутии и три мостри. Във връзка с тази фактура и съответно с подготовката на
изпращането на посочените в нея стоки, била изготвена декларация от 24.03.2021 г. от М. Д.,
в качеството на управител на „Е. Д. ПР.“ ЕООД, с която тя е декларирала, че в пратка с
товарителница ********** щели да пътуват стоки, които били предназначени за граждански
цели, мостри или стоки, които не били предназначени за гражданския оборот. Мостри били
1440 бр. лакове, като за тях “Е. Д. ПР.” ЕООД нямало как да представи фактура, тъй като не
са собствени на дружеството и не са предмет на продажба. Останалата стока представлявала
– 500 бр. миглоизвивачки и 480 бр. Пинсети).
Съдът констатира, че ако “Т. Б.” ЕООД беше взело предвид всички представени от “Е. Д.
ПР.” ЕООД документи при изготвянето на митническата декларация, при проверката от
митническите органи щеше да бъде установено, че не са били декларирани следните стоки:
9
картонени кутии - 500 бр. (при проверката на органите на Агенция “Митници” били
открити общо 4500 кутии; от тях 4000 били посочени в декларацията от 24.03.2021 г.
от М. Д., управител на “Е. Д. ПР.” ЕООД; 4500 – 4000 = на 500 бр.);
2. лакове, различни видове - 1263 бр. (при проверката на органите на Агенция
“Митници” били открити общо 23 700 бр. лакове; съгласно опаковъчен лист към
фактури № 251, 252 и 254 от 25.03.2021 г. общото количество на лаковете било 20 997;
съгласно декларацията от 24.03.2021 г. от М. Д., управител на “Е. Д. ПР.”
ЕООД мострите били 1440 бр.; следователно, 23 700 - (20 997 + 1440) = 1263 бр.).
Като взе предвид горното, намира, че е осъществено изпълнителното деяние на чл. 233, ал. 1
от ЗМ, представляващо опит да бъдат пренесени стоки извън границите на Република
България, без знанието и разрешението на митническите органи. От субективна страна,
съдът намери, че вината за неправилното деклариране на стоките, подготвени за износ от “Е.
Д. ПР.” ЕООД, следва да бъде вменена на не на М. Д., а на “Т. Б.” ЕООД, като дружество,
чиято търговска дейност е свързана именно с превоз и представителство пред митнически
органи. Служителите му не са проявили необходимото внимание при преглеждането на
предоставените документи и попълването на митническата декларация, отразили са невярна
информация, поради което се е стигнало до издаването на АУАН и НП срещу М. Д..
Обстоятелството, че “Т. Б.” ЕООД е представлявало “Е. Д. ПР.” ЕООД пред митническите
органи и е действало от негово име и за негова сметка, не означава, че “Е. Д. ПР.” ЕООД или
М. Д. следва да отговарят за виновното, в частност - небрежно поведение на “Т. Б.” ЕООД.
Ораните на Агенция “Митници” не са съобразили това в хода на производството по
установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание
и неправилно са приели, че М. Д. е извършила нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Съдът
намира, че административно-наказващият орган не е оценил правилно доказателствата,
представени в хода на проверката, следователно фактическите и правните му изводи за
извършеното деяние, за неговото авторство и вина са неправилни. Ето защо съдът намира,
че административно-наказващият орган неправилно е приложил материалния закон при
издаването и на АУАН, и на НП и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 от
ЗАНН следва да отмени обжалваното наказателно постановление.
Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН, намира искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски за основателно. В хода на производството М. Д. е
направила разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 2655,00 лева (1500,00 лева - за представителство по НАХД №
3051/2022 г., СРС и 1155,00 лева - за представителство по КАНД № 8311/2023 г., АССГ).
Предвид приложените по делото доказателства за направените разноски, фактическата и
правна сложност на делото, неговата продължителност, обстоятелството, че делото е
разглеждано от СРС, от АССГ и пак е било върнато на СРС, броя на откритите съдебни
заседания, в които е била представлявана жалбоподателката, както и броя на документите и
писмените становища изготвяни и прилагани по делото, съдът намира, че следва да присъди
10
разноски за адвокатско възнаграждение в полза на М. Д. в пълен размер. Ето защо
административно-наказващият орган следва да бъде осъден да заплати в нейна полза сумата
в размер на 2655,00 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 130-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 от ЗАНН, наказателно
постановление № 1980/06.12.2021 г., издадено от и. д. началник на отдел „Митническо
разузнаване и разследване /МРР/“, при ТД на Митница София на Агенция „Митници“, с
което на основание чл.231, във вр. с чл. 233, ал.1 и ал.6 от ЗМ и чл. 53 от ЗАНН на М. В. Д.,
ЕГН: **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 8555,56 лева, за
нарушение на чл.233, ал. 1 от ЗМ.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал. 1 от ЗАНН „Агенция Митници“ да заплати в полза на
М. В. Д., ЕГН: **********, сумата 2655,00 лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11