№ .15, 04.03.2020г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На четвърти февруари през 2020 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Анна
Василева,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията АНД № 389 по описа за 2019
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивно
административнонаказателно
производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.И.Р., ЕГН-********** *** против НП № 91/22.11.2019г. на зам.директора на
Териториална дирекция Дунавска в Агенция „Митници”, с което на основание чл.126,
ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на жалбоподателя
е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 1 000.00 (хиляда)
лева и е отнета в полза на държавата, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС,
стоката – предмет на нарушението - 61 литра етилов алкохол. Недоволен,
жалбоподателят оспорва Наказателното постановление като незаконосъобразно и
претендира отмяната му, без посочване на конкретни съображения. В съдебно
заседание представя писмено становище вх.№ 456/04.02.2020г., съдържащо
възражения:
- че в АУАН и в
НП липсва ясно и точно описание на нарушението с оглед на предвидените различни
и напълно самостоятелни хипотези в разпоредбата на чл.126 от ЗАДС, като
наказващият оргаk не е посочил кои са конкретно
необходимите документи, които е следвало да притежава жалбоподателя, с които да
удостовери плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. По този начин
счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото му
на защита;
- че е нарушена
разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като наказващият орган не е обсъдил
направените възражения на жалбоподателя и не е извършил допълнителна проверка
на заявените обстоятелства, че част от намерения етилов алкохол не принадлежи
на жалбоподателя, а на сина му;
- че не е
наказателноотговорно лице по чл.126 от ЗАДС, тъй като цитираната норма обезпечава
съставянето на редовна документация, а задължение за съставяне на такива книжа
имали само лицата, регистрирани като производители или складодържатели на
акцизни стоки, които не изпълняват задължението си за съставяне на редовни
документи.
Въззиваемата страна – ТД Дунавска
към Агенция „Митници”, ангажира становище жалбата да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а Наказателното постановление да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното: На 26.06.2019 година, в 11.25 часа,
митнически служители, сред които свидетелите И.Т.И. и А.В.М., първият инспектор,
а втората ст.инспектор в ТД Дунавска към Агенция „Митници”, извършили
проверка в обект, находящ се в гр.Исперих, обл.Разградска, ул.Н.Й.Вапцаров“ № 37 – постоянен адрес на жалбоподателя
А.И.Р., ЕГН-**********, където живее заедно със семейството си. На адреса заварили полицейски служители от
РУ–гр.Исперих, които подали и сигнала за митническата проверка. В пристройка
към жилищната част на адреса, контролните органи намерили 1 брой пълен
ПВЦ-бидон, съдържащ прозрачна течност с остър мирис на етилов алкохол. В
присъствието на жалбоподателя, с оразмерена кофа било измерено количеството на
течността, а с друго техническо средство - Денситометьр тип DMA 35N, сер.№ 80489917, е измерено
съдържанието на течността, при което са отчетени 70 литра високоалкохолна
напитка (ВАН) – 41.5 % vol (обемни проценти алкохол). Съставеният Протокол за
вземане на проба № 292/26.06.2029г. бил подписан от жалбоподателя без
възражения относно определянето на количеството, реда и начина на вземане на
пробите.
В
писмени обяснения пред митническите органи, жалбопадателя заявил, че намерената
течност е домашна ракия за лична консумация, изварявана в лицензиран казан, но
в момента на проверката е намерил и представил Акцизен данъчен документ № 184 и
Справка-декларация от 06.09.2018г. за предоставен ферментирал материал от
собствено производство (грозде) с цел дестилиране и производство на етилов
алкохол (ракия), само за 9 литра от намереното в дома му количество. За
останалите 61 литра течност заявил, че ще представи допълнително документи за
платен акциз, но такива не били представени.
Горните
констатации били отразени в Протокол за извършена проверка (ПИП) № 19BG002А026799 от
26.06.2019г., Опис на иззетите акцизни стоки и Опис на иззетите веществени и
писмени доказателства към същия протокол.
Иззетите акцизни
стоки и иззетото веществено доказателства били приети и поставени в Склад на ТД
Дунавска в гр.Разград, Гарова промишлена зона, с Приемо-предавателен протокол №
2-023 от 26.06.2019г.
Пробите били изпратени
за анализ в отдел „Митническа лаборатория“ при ТД Дунавска и съгласно митническа
лабораторна експертиза № 05_27.06.2019 от
15.07.2019г. процесната стока представлява етилов алкохол - дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно
съдържание по обем 42.2 % vol.
Въз
основа на горните фактически обстоятелства на жалбоподателя А.И.Р.,
ЕГН-********** бил съставен в
Митническо бюро – гр.Разград АУАН № 56/02.08.2019г. за нарушение по чл.126
от Закона за акцизите и данъчните складове, за това, че на 26.06.2019г., в 11.25
часа, на адреса си в гр. Исперих, обл.Разградска,
ул."Н.Й.Вапцаров" № 37,
държи акцизна стока - етилов алкохол, общо 61 литра, без данъчен документ по
Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Актосъставителят е
приел, отразено в Акта, че по смисъла на чл.9, ал.1 и ал.2 от ЗАДС процесната стока представлява етилов алкохол и на основание чл.2,
т.1 от ЗАДС подлежи на облагане с акциз. Определен е и размера на дължимия
акциз за установеното количество етилов алкохол, съгласно чл.41 във вр. с чл.28 и чл.31, ал.1, т.5 от ЗАДС, а именно 283.16 лева, или двойният размер
възлизащ на 566.32 лева.
Със същия
АУАН, на основание чл.41 от ЗАНН е задържано общото количество етилов алкохол – 61 литра. Актът бил съставен в присъствието на свидетелите
Антоанела В.М. и З.А.С., двамата митнически служители в МБ-гр.Разград. По
съставения АУАН жалбоподателят А.И.Р. направил възражение, че не е извършил
нарушението. Ракията била изварена на лицензиран казан, като била негова и на
сина му Ридван А. от с.Свещари. Казанджията не дал документ, като впоследствие
казал, че счетоводителката му умряла.
Въз
основа на АУАН последвало издаване на обжалваното НП № 91/22.11.2019г.
на зам.директора на Териториална дирекция Дунавска в Агенция „Митници”, с което
на основание чл.126, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС)
на жалбоподателя е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1 000.00 (хиляда) лева и е отнета в
полза на държавата, на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, стоката – предмет на
нарушението - 61 литра етилов алкохол.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима,
като подадена в определения от закона срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна
страна и против подлежащ на обжалване административен акт.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Наказателното постановление, както и
Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно
нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при
спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание. В тази връзка
доводите на жалбоподателя за допуснати формални пороци на обжалвания акт са
неоснователни и не се споделят от съда. Констатираното от проверяващия орган
административно нарушение е надлежно индивидуализирано, съдържа необходимото
описание на съставомерните елементи от фактическия състав на нарушението,
посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и
съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Действително
разпоредбата на чл.126, ал.1 от ЗАДС предвижда няколко самостоятелни хипотези
на адм.нарушение с оглед на предвидените различни форми на изпълнителното
деяние. В случая съставомерното
изпълнително действие на жалбоподателя е конкретно и ясно посочено и е сред
изброените в законовата разпоредба изпълнителни форми - "държане" на
акцизна стока, за която липсва документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на дължимия за нея акциз. Непосочването на конкртения
липсващ документ, който жалбоподателят е следвало да притежава, не е съществен
порок, ограничаващ правата на жалбоподателя. Самият законодател в относимата по
случая разпоредба на чл.126, ал.1 от ЗАДС е направил неизчерпателно изброяване
на възможните документи, които се ползват с необходимата удостоверителна сила
относно плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз.
Представянето на който и до било от тях би обосновало извод за съобразено със
закона поведение. Още повече, че в случая спорът не касае вида на представен
документ и дали той попада сред изброените от закона, тъй като санкционираният
жалбоподател не е представил какъвто и да било документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз за държаните от
него 61 литра етилов алкохол.
Въз основа на горното, съдът намира,
че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са
посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които
определят и индивидуализират административното нарушение, вменено на
нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на
изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.
Събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени
доказателства, не налагат извод
за фактическа обстановка, различна от възприетата такава от наказващия орган.
Тя установява неизпълнение от страна на жалбоподателя на задължението по чл.126,
ал.1 от ЗАДС – всяко лице, което държи акцизни стоки да удостоверява плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза за държаната стока със съответен
данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг
удостоверителен документ. Безспорно установените фактически обстоятелства са
напълно относими към фактическия състав на административното нарушение по
посочения законов текст относно предмета на нарушението, изпълнителното деяние
и останалите обективни съставомерни признаци - на процесната дата 26.06.2019г.,
в дома си в гр.Исперих, на административен постоянен адрес ***, жалбоподателят
е държал 61 литра етилов алкохол, без документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза за
тази ракия.
Единствените възражения, които жалбоподателят е противопоставил са, че казанджията не му дал необходимия документ, както и че ракията е не само негова, но и на сина му. Държането на етилов алкохол - собствено производство не освобождава държателят на акцизната стока от задължението по чл.126, ал.1 от ЗАДС да удостоверява плащането, начисляването или обезпечаването на акциз за тази ракия със съответен документ, особено когато произведеното количество значително надвишава допустимото количество от 30 литра годишно, какъвто е процесния случай (арг. чл.46, ал.1 от ППЗАДС). В тази връзка, не може да бъде споделено възражението за прехвърляне на отговорността върху казанджията, доразвито в съдебно заседание с твърдението, че жалбоподателят не може да бъде субект на нарушение по цитирания законов текст и да ангажира административнонаказателна отговорност по него. Аргументи за това се извличат от изискването по чл.45, ал.2 и сл. от ППЗАДС
физическите лица, които
предоставят за производство на етилов алкохол (ракия) ферментирали материали от
грозде или плодове - собствено производство, да попълват справка-декларация в
три екземпляра, в която да декларират количеството и вида на предоставения
ферментирал материал - собствено производство. По този начин при
освобождаването на акцизната стока - алкохол за потребление след производството
му (вж. чл.20, ал.2 от ЗАДС), на физическото лице – собственик на материала се
издава един екземпляр от акцизен данъчен документ и към него се прилага и един
екземпляр от справката-декларация, попълнена от самото физическо лице. Чрез
тези два документа се удостоверява, че алкохолът е изварен в малък
специализиран обект и е от грозде и плодове - собствено производство на
физическото лице, и за алкохола е заплатен намален или пълен акциз в зависимост
от количеството му (арг. чл.46, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.45 от ППЗАДС).
Изхождайки от горното, съдът счита, че жалбоподателят неправилно съпоставя
изискването за издаване (съставяне) на редовни документи за удостоверяване
възникването на задължение за начисляване и заплащане на акциз, което безспорно
е задължение на лицензираните складодържатели и регистрираните по ЗАДС лица,
гарантиращо изискването за документалност и отчетност на акцизните стоки и
дейностите, свързани с тях (арг. от чл.84 от ЗАДС), спрямо притежаването на
такива удостоверителни документи за начислен, платен или обезпечен акциз,
каквито по смисъла на чл.126, ал.1 от ЗАДС е длъжно да представи всяко едно
лице, вкл. и нерегистрираните по закона производители и складодържатели на
акцизни стоки, щом извършват присъщи дейности за такива. Цитираната разпоредба
определя субекта на нарушението като „лице“, т.е. приложима е спрямо всички
субекти – физически и юридически лица, а не само тези, които имат задължение за
издаване на документите по чл.84 от ЗАДС.
Без правно значение е и
възражението, че част от количеството етилов алкохол е принадлежало на сина на
жалбоподателя. За съставомерността на деянието от значение е единствено
фактическата власт на жалбоподателя върху процесната стока (61 литра етилов алкохол).
Става въпрос за държане, като форма на изпълнителното деяние, а не владеене,
поради което собствеността върху стоката, начина на придобиването и
възможността за разпореждане с нея са въпроси – правно ирелевантни за
конкретния случай. Затова и административнонаказващият орган не е дължал
проверка и събиране на доказателства за тези неотносими обстоятелства, което
обосновава извода за неоснователност и на възражението за несъблюдаване на
изискванията на чл.52, ал.4 от ЗАНН.
Воден от всичко гореизложено съдът
приема, че административнонаказващият орган правилно е издал атакуваното НП,
ангажиращо отговорността на жалбоподателя за извършеното от него нарушение по
чл.126, ал.1 от ЗАДС. Жалбоподателят е държал акцизни стоки по смисъла на чл.4, т.1 във вр. с чл.2, т.1 от ЗАДС – алкохол, подлежащ
на облагане с акциз, без
да е удостоверил пред митническите органи със съответен документ начисляването,
плащането и обезпечаването на дължимия акциз.
При определяне на наложеното
наказание „Глоба” наказващият орган е съобразил фиксирания в закона размер,
явяващ се двойния размер на дължимия за процесната стока акциз, но не по-малко
от 1 000.00 (хиляда) лева. Дължимият акциз е изчислен законосъобразно при
правилно приложена от митническите служители методика на изчисляване, съгласно
чл.41 във вр. с чл.31, ал.1, т.5 (при липса на безспорни данни относно
произхода на етиловия алкохол) във вр. с чл.28, т.5 от ЗАДС. При определяне на
наложеното наказание „Глоба” административнонаказващият орган е наложил такова
в установените от закона граници, като е в законния минимум от 1 000.00 (хиляда)
лева и не подлежи на промяна.
Законосъобразно и в съответствие с
разпоредбата на чл.124 от ЗАДС е извършено и отнемането в полза на държавата на
стоката – 61 литра етилов алкохол – предмет
на процесното административно нарушение.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 91/22.11.2019г. на зам.директора на Териториална дирекция
Дунавска в Агенция „Митници”, с което на основание чл.126, ал.1, т.1 от Закона
за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на жалбоподателя А.И.Р., ЕГН-********** *** е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 1 000.00 (хиляда) лева и е отнета в полза на държавата, на
основание чл.124, ал.1 от ЗАДС, стоката – предмет на нарушението - 61 литра
етилов алкохол, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр.Разград в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: