№ …………../……………2022г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ-ми тричленен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември 2022г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
ВАСИЛ
ПЕЛОВСКИ
При участието на секретаря КамелияАлександрова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдия Желязкова КАНД № 2076/2022г.
По описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК, вр. чл.63в
от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от „С.Т. “ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.В., представлявано
от М.П.М. –
управител, чрез адв. И.Г., срещу Решение № 991/18.07.2022г. по АНД № 2062/2022
г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 23-0001897/16.12.2021г. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на дружеството, за нарушаване
нормата на чл.7б, ал.1 от ЗАвП е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размерна 3 000 лева на основание чл.96г, ал.1, предл.2
от ЗАвП.
В
касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, поради нарушения
на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Конкретно се оспорват изводите на съда за яснота на повдигнатото
обвинение. Излага се че водачът към датата на извършване на превоза е
притежавал валидна карта за квалификация и удостоверение за професионална
компетентност, което съгласно чл.19 от Наредба № 41 от 4 август 2008 г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари
и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация /Наредбата/ се признават за алтернативни, доколкото
обучението за превоз на пътници и товари е едно и също. Твърди се, че е налице
противоречие между описанието на нарушението и хипотезата на посочената за
нарушена правна норма. Сочи се, че са налице предпоставки за прилагане на
института на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН. Навеждат се доводи, че
предвид посочените няколко дати на извършени административни нарушения, не
става ясно за кое от тях е наложено само едно наказание. На изложените основания
се моли отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да се отмени
процесното НП. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение. В
условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба – Директор на РД „АА“– Варна,
редовно призован, не се явява не се представлява. В писмен отговор излага
подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар и отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок,
от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. По нейната
основателност съдът съобрази следното:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на „С.Т. ” ООД,
против гореописаното НП, с което е ангажирана административно-наказателната му отговорност
за нарушение по чл.7б, ал.1 от ЗАвП, като му е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лв., на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП. За да се произнесе
по спора въззивният съд е приел от фактическа страна, че в Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Варна от св. Богдан Иванов – инспектор при РД „АА” Варна била
извършена комплексна проверка на превозвача „С.Т. ” ООД, притежаващо лиценз за извършване на
международен автомобилен превоз на пътници № 10367 валиден до 14.03.2026 г. В
хода на проверката било установено, че на 09.07.2021г. е извършен обществен
специализиран превоз на пътници на територията на Република България с автобус
„Фолксваген” с рег. № В ****
ТА от кат. М2, чийто водач бил Георги Костадинов Маджаров. При извършена
справка в регистъра било установено, че водачът към момента на извършване на
превоза не притежавал карта за квалификация на водача при превоз на пътници
издадена по реда на Наредба №41/04.08.2008 г. на МТ.
За установеното на дружеството бил съставен АУАН, надлежно предявен на
упълномощен представител на управителя, с което е осъществен състава на чл.7б,
ал.1 от ЗАвП. В срока по чл. 44 ЗАНН не постъпи възражения. Административнонаказващият
орган /АНО/ като възприел описаната фактическа обстановка и дадената правна квалификация
в акта, постановил процесното НП.
Въззивниятсъд е приел, че описаната по делото
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
писмени такива приобщени с административнонаказателната преписка и допълнително
събрани в хода на съдебното производство свидетелски показания на свидетеля Богдан Иванов- актосъставител, които
e кредитирал.
В решението си съдът е изложил мотиви, че
АНП е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото
е започнало въз основа редовно съставен АУАН, издадено от компетентен орган; НП
е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в законоустановения по чл.34 от ЗАНН срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
ВРС е направил пълно описание на приложимата
нормативна уредба и е счел, че установената по делото фактическа обстановка,
отнесена към същата безспорно установява, че деянието, за което е санкционирано
дружеството, осъществено от същото чрез бездействие, съставлява нарушение на
чл.7б, ал.1 от ЗАвП, доколкото „С.Т. ”
ООД, имащо качеството на превозвач е допуснало Маджаров да извърши на
09.07.2021 г. превоз на пътници на територията на Република България с автобус
„Фолксваген”, за който се изисква да притежава карта за квалификация на водача,
издадена по реда на Наредбата.
Възраженията на жалбоподателя въззивният съд е намерил за
неоснователни, като е изложил мотиви, че както АУАН, така и НП съдържат
правилно и ясно описание на констатациите и на повдигнатото обвинение, поради
което и доколкото наказаното лице се защитава срещу фактите, то не е нарушено
правото на защита на въззивника.
В решението е обсъден и размерът на наложената санкция. Изложено
е, че същият е във фиксиран размер, съобразно нормата на чл.96г, ал.1,
предл. 2 от ЗАвП, като не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Обжалваното решение настоящата инстанция
намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в
съответствие с приложимия материален закон. При постановяването му РС е
извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и
чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил
процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, като изрично е посочил кои не кредитира и защо. Подробно е
обсъдил доводите на страните.
В мотивите към решението е направено
подробно изложение на установените от събраните по делото фактически
обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия
съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби.
Изложените от ВРС мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което
не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл.221 ал.1 изр.2
от АПК.
Наведените в касационната жалба
възражения, съдът намира за неоснователни. Освен това голяма част от
същите са идентични с тези от въззивната жалба и вече са били разгледани и
обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия състав, както посочи по-горе, споделя
изцяло. Допълнително, намира за необходимо да изложи следното:
Неоснователно
касаторът се позовава на чл.19, ал.3 от Наредбата, като твърди, че водачът към
датата на извършване на превоза е притежавал валидна карта за квалификация и
удостоверение за професионална компетентност за категория „С“, което според
цитираната разпоредба, се признава за алтернативни, доколкото обучението за
превоз на пътници и товари е едно и също. Това твърдение се опровергава с
текста на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредбата, според която водачите на
моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D
или DE, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози,
превози за собствена сметка или пътна помощ, трябва да отговарят на изискването
за квалификация на водача и да притежават карта за квалификация на водача за
съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за
обществен превоз на товари по шосе.
Като
неоснователно също така се преценява и твърдението в касационната жалба, че е
налице противоречие в наказателното постановление между описанието на
нарушението и хипотезата на чл.7б, ал.1 от ЗАвП. Разпоредбата на чл.7б, ал.1 от
ЗАвП съдържа хипотеза и диспозиция /правилото за поведение/, а цитираната в
наказателното постановление разпоредба на чл.96г, ал.1 от ЗАвП съдържа и трите
елемента на правната норма – хипотеза, диспозиция и санкция. Именно в
санкционната норма законодателят е предвидил като изпълнително деяние
бездействие от страна на дружеството, допуснало да изпълни превоза лице, което
не притежава карта за квалификация на водача от категория „D“. Поради
изложеното се опровергават твърденията в касационната жалба.
Възражението
за определяне на случая като маловажен по реда на чл. 28 от ЗАНН е необосновано.
Доколкото нарушението е типично и не се отличава със степен на опасност
по-ниска от останалите нарушения от същия вид същото не попада в обхвата на чл.
28 от ЗАНН. Допълнителен довод в тази насока е факта, че при проверката
компетентните длъжностни лица са установили нарушения на 10.07.2021 г. и 11.07.2021
г. Нарушаването на съществуващите правила за
гарантиране опазването на живота и здравето на участниците в движението не може
да обоснове извод за маловажност на деянието.
Неоснователно
е и становището на касатора за незаконосъобразност на НП, тъй като посочването
на няколко нарушения, въвежда съмнение за кое точно от тях е наложено само едно
наказание. Първо, следва да се отбележи, че в процесното НП датата на
извършеното нарушение е много ясно посочена – 09.07.2021 г. Второ, установеното
нарушение е именно за осъществен фактически състав на санкционната разпоредба
на 09.07.2021 г. Административнонаказващият орган е изложил мотиви, че
нарушението не е изолиран случай, като се е позовал на пътни листи от
10.07.2021 г. и 11.07.2021 г. Основателно може да се приеме, че това са част от
мотивите за липса на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Мотивиран от изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха
наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е
валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния
закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в
сила.
Предвид крайния изход на спора, своевременно заявеното
искане и на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона
за правната помощ, на ответната страна следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната
сложност на делото.
По изложените съображения и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна
инстанция,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 991/18.07.2022г. по АНД № 20223110202062 по описа
за 2022г. на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23-0001897/16.12.2021г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на „С.Т. “ ООД,
за нарушаване нормата на чл.7б, ал.1 от ЗАвП е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размерна 3 000 лева на основание чл.96г, ал.1,
предл.2 от ЗАвП.
ОСЪЖДА
„С.Т. “ ООД, ЕИК *********,
да заплати на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.