РЕШЕНИЕ
№445
гр. Враца, 24.11.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 25.10.2017г., през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ
ЛАЛОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм.исково дело №706 по описа на АдмС – Враца за 2016
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.284 от ЗИНЗС вр. чл.203 от
Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е въз основа на искова
молба на А.П.В. *** против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”
СОФИЯ за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в
размер на 20000лв., изразяващи се в нарушаване на човешкото му достойнство и
права, в резултат на пренаселност и лоши хигиенно-битови условия в местата за
лишаване от свобода в гр.С., гр.Б. д. и
гр.В., за времето от 24.07.2003г. до предявяване на иска, заедно със законната лихва, считано от посочената
по-горе дата до окончателното изплащане на сумата.
Административният съд намира, че макар
и предявена с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, претенцията следва да се
разглежда като такава по чл. 284 от ЗИНЗС, съгласно §49 от ПЗР на ЗИДЗИНЗС, в
сила от 07.02.2017г., тъй като ищецът до приключване на устните състезания не е
освободен и изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора В.
Процесуалният представител на ответника
* Г.Х. в писмен отговор и в писмено становище оспорва иска изцяло. Твърди се,
че ищецът не е представил доказателства,
подкрепящи твърденията му, поради което искът като неоснователен и недоказан
следва да се отхвърли.
Участващият в делото прокурор дава
заключение за неоснователност на
исковата претенция, тъй като ищецът не е представил факти, с
които да я докаже, а от представените доказателства е видно, че не
е изтърпявал никакви трудности по време на престоя си в посочените по-горе
затвори.
Административният съд, анализирайки
събраните по делото писмени и гласни доказателства и като се запозна с доводите
и съображенията на страните , намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори, че ищецът изтърпява
наказание лишаване от свобода в Затвора В. от 04.01.2010г. В предоставената от
ИСДВР към Затвора В. Справка от
08.03.2017г. е видно, че ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода в
размер на 30 години, с начало 24.07.2003г. Присъдите изпълнява в условията на
общ режим от 26.03.2014г. От същата справка се установява, че е настанен в спално
помещение, в което са настанени петима лишени от свобода, с постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода в спалното помещение. Осигурява се топла вода по
един час два пъти седмично, спрямо него и останалите лишени от свобода е
изпълнено условието да разполагат с 4кв.м жилищна площ. От писмо вх.№1115/05.05.2017г. на Началника на Затвора
Б. д. се установява, че той е бил настанен там за времето от 03.04.2006г. до
04.01.2010., като по запазените данни е бил настанен в**. Според информацията в това писмо,
затворниците са имали непрекъснат достъп до чиста вода за миене и питейни
нужди, самостоятелен санитарен възел, отделен от спалното помещение. Има пряк
достъп до дневна светлина, създадена е възможност за добра проветримост и
приток на чист въздух. Помещенията отговарят на основните минимални стандарти на КПИ за лична жилищна площ в килии за
многочислено настаняване. От разпита на допуснатите свидетели Д. и А. се
установява, че същите са били в една килия
с ищеца, която се състои от няколко преходни помещения, всички свързани с една
баня и тоалетна, достъп до вода и санитарен възел има постоянно и те са към
килията, топла вода има в момента на разпита по три пъти седмично по един час,
а преди това е било по два пъти седмично, проветрението и дневната светлина не
са достатъчни. По делото са приети като доказателства доклади от НПМ и КПИ, които
отразяват посещение в Затвора В. през 2012г., когато са установени препълнени
килии и много по-малко осигурена площ на едно лице от 4 кв.м, но материалните
условия били по-добри, отколкото на другите посетени затвори, всички килии
имали добър достъп до естествена светлина и вентилация, осигуряван им е
ежедневен престой на открито в рамките на един час. Такава информация съдържа и
докладът за посещението на НПМ в периода 09-13.07.2012г. В доклада на НПМ за
извършена проверка в периода 09.05.-12.05.2017г. отново се отчита пренаселеност, като са
изнесени данни, че капацитетът на затвора В.е от 336 лишени от свобода, като
към 31.12.2012г. те са били 488, 2013г. – 435, 2014г. – 439, 2015г. – 439, на
09.05.2017г. са били 392.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, че предявеният иск е допустим, тъй като е предявен от лице, което
твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и
бездействия на администрацията на
ответника в затворите в гр.С., гр. Б. д. и гр.В. Съдът намира, че ответникът е
пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като макар и
второстепенен разпоредител с бюджетни средства, той е самостоятелно юридическо
лице, с териториални структури – Областни служби „Изпълнение на наказанията“,
които обединяват, ръководят и
контролират дейността на пробационните служби и арестите. Твърдяната
като незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на трите посочени
затвори представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от тези
органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложената
мярка за неотклонение „задържане под стража“ не се изразява само с прилагане на
предвидените в закона ограничения във
връзка с изпълнението на мярката, а обхваща и дейността по обезпечаване и
осигуряване упражняването на правата на задържаните лица и изпълнението на
техните задължения съобразно правното им положение и статут. Държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на
нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, съгласно чл.1 ал.2 от ЗОДОВ. По
силата на разпоредбата на чл.284 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона. В ал.1 на тази норма е
посочено, че лишените от свобода и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в ал.
2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла първата алинея с посочване на
конкретни хипотези. С разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС законодателят е
предвидил, че в случаите на нарушение на чл.3 ал.1 от закона настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Ето защо в случая
е необходимо да се докаже само
осъществяване на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, което да е довело до
уронване на човешкото достойнство. За да бъде квалифицирано едно бездействие
или действие като незаконосъобразно, е
необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие
от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията,
което задължение да е регламентирано в нормативен акт. В ЗИНЗС, част четвърта,
е регламентиран реда за изпълнение на
присъдата „Лишаване от свобода“. Видно от обстоятелствената част и
петитума на исковата молба, релевираните като основания за исковата претенция
незаконосъобразни действия/бездействия/на администрацията на затворите С., Б. д.
и В. се изразяват в неосигуряване на добри хигиенно-битови условия и на необходимата жилищна площ на едно осъдено лице в килия
с настанени няколко лица.
За
периода, в който ищецът твърди, че е търпял вреди вследствие на бездействие от страна на администрацията
на Затвора С. и Затвора Б. д., не се събраха никакви доказателства,
които да установят факти, от които такива
вреди да са произлезли. За една
част от периода, в който ищецът е
бил настанен в Затвора В., не са били в сила нормативно уредени правила относно
битовите условия, в които следва да се изтърпява наказанието „лишаване от
свобода“, тъй като тези задължения
произтичат от разпоредбата на чл.20 от
ППЗИНЗС, прилагането на която е отложено съгласно §9 от ПЗР на същия
нормативен акт. Това обаче не освобождава ответната администрация да осигури на
лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението на човешкото
достойнство, така че методът на изпълнение на мярката да не го подлага на стрес
и трудности с интензивност, която надвишава неизбежното ниво на страданието.
Доказано беше в производството по делото, че в помещението, в което е бил
настанен ищецът, са били настанени няколко затворници и ако се вземат
предвид статистическите данни, отразени в
приетите доклади на НПМ и КПИ, осигурената
жилищна площ на всеки един от тях е била
около 3.5 кв.м., т.е. малко по-малко от
нормативно предвидената площ от 4кв.м. Ищецът е имал постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, пряк достъп до
светлина, осигурена топла вода
два пъти седмично. Страданията и трудностите, които е търпял ищецът в посочения от него период по време на
пребиваването му в Затвора В. ,
надвишават неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и излизат
извън прага на строгост по чл.3 от Конвенцията. Претенцията му за този период следва да бъде уважена, но с оглед времето,
през което са търпени негативните последици – от 04.01.2010г. до датата на
предявяване на иска 20.12.2016г. или около
пет години и единадесет месеца, фактът, че те са търпени вследствие
минимално отклонение от задължението за
предоставяне на предвидената жилищна площ в определен размер и че не е
настъпило трайно увреждане на физическото и психическото състояние на ищеца,
съдът намира, че за обезщетяването им следва да бъде присъдена сумата от
500/петстотин/лв. В останалата част до пълния й размер претенцията следва да се
отхвърли, включително за периодите, в които ищецът е пребивавал в Затворите С.
и Б. д. Върху присъдената сума следва да
се присъди и законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 284 от ЗИНЗС съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ”ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ на А.П.В. *** сумата от 500/петстотин/ лв. обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди за периода 04.01.2010г. – 20.12.2016г. при настаняването
му в Затвора В., законната лихва върху тази сума, начиная от датата на предявяване на иска 20.12.2016г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния размер,
включително за периодите на настаняване в Затвора С. и Затвора Б.д.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: