№………./……….11.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 19.11.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно частно търговско дело № 1813 по описа за 2018 година,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по частна жалба вх. №5078/07.09.18г от регистър на ПРС, подадена от М.В.М., чрез
адв. Костов (ВАК) срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д.1067/18 г на ПРС, 1 с-в.
Съответно на правомощията си (т.5 от ТРОСГТК 1/2013 на ВКС) въззвиният
съд служебно следи за редовност на производството и при разглеждане на частна
жалба(чл. 278 ал.4 ГПК). В жалбата, освен разгледаното от първата инстанция
възражение за недължимост на вземането, жалбоподателят е формулира като искане
до въззивен съд само оплаквания срещу възлагане на разноските, определени в
тежест на длъжника с оспорената заповед. Въззивният съд квалифицира предмета на
жалбата като произнасяне по определяне на разноските в заповедното
производство. Произнасянето относно определяне на размера на разноските се
обжалва по специалния ред( по аргументи в мотивите по т. 7 от ТРОСГТК 4/2013
г.), но предпоставка за разглеждане на такава жалба е стабилизирането на заповедта
(съобразно задължителните указания по т.12
ТРОСГТК 4/2013 г.). В настоящия случай първоинстанционният съд е приел
за редовно възражението по чл. 414 ГПК и кредиторът е предявил претенция по
исков ред в хода на който следва да се разгледат и всички въпроси относно
отговорността на длъжника относно разноските, вкл. и възражението за
прекомерност. До приключването на исковия процес производството по жалбата е
преждевременно администрирано.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн. чл. 278 ал.4 вр. чл. 2 вр. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА въззивно производство, образувано
по реда на чл.413 ал.1 ГПК по частна
жалба в вх. №5078/07.09.18г от регистър
на ПРС, подадена от М.В.М., чрез адв. Костов (ВАК) срещу определяне на разноски
в заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.1067/18 г на ПРС, 1 с-в., като ВРЪЩА ОБРАТНО на
първоинстанционния съд тази жалба за администриране след стабилизиране на
издадената заповед(при евентуално приключване на исковия процес с определение
за прекратяване на производството).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.