Р Е
Ш Е Н
И Е N
гр.
Сливен, 26.02.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в откритото заседание на
двадесет и шести февруари през двехиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
мл.с. СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при участието на прокурора ……...………….и
при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.гр. д. N 72 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно
решение № 1010/30.09.2018г. по гр.д. № 4230/2018г. на СлРС,
с което е възстановена запазената част на Ж.В.М. от наследството на Т. Г. Н., поч. 27.07.2018г., като е намалено дарението от последната,
в полза на Т.В.Ж., извършено с н.а. №2, т. І, рег.№ 124, д. № 1/2013г. на
нотариус рег.№ 514 НК, на 5/6 ид.ч. от ПИ с идент.№ 67338.555.149 по КК на гр. Сливен от 2006г., с
административен адрес гр. Сливен, ул. „********* целият с площ 269 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване, със стар идент. – няма, номер по
предходен план – 8190, при съседи: ПИ с идент.№
67338.556.1, ПИ с идент.№ 67338.555.148, ПИ с идент.№ 67338.555.51, ПИ с идент.№
67338.555.150 и ПИ с идент.№ 67338.555.151, както и
5/6 ид.ч. от построените в имота: сграда с идент.№ 67338.555.149.1, на един етаж, със застроена площ
70 кв.м., с начин на трайно ползване – еднофамилна жилищна сграда, сграда с идент.№ 67338.555.149.2,
на един етаж, със застроена площ 15 кв.м., с начин на трайно ползване – друг
вид сграда за обитаване, сграда с идент.№
67338.555.149.3, на един етаж, със застроена площ75 кв.м., с начин на трайно
ползване – друг вид сграда за обитаване, сграда с идент.№
67338.555.149.4, на един етаж, със застроена площ 5 кв.м., с начин на трайно
ползване – друг вид сграда за обитаване, ведно с всички останали подобрения и приращения, с 431 438/ 8 625 000 ид.ч.,
необходими за допълване на запазената част на Ж.В.М. от наследството на Т. Г. Н.,
отхвърлен е като неоснователен искът за разликата над тази идеална част до
пълния претендиран размер от 1/8 ид.ч.
от наследството, осъдена е Т.В.Ж. да заплати на Ж.В.М. сумата 4 314, 38 лв.,
представляваща паричната равностойност на накърнената й със същото дарение
запазена част от 1/16 от наследството на Т. Г. Н., поч.
на 27.07.2018г., заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от
15.08.18г. до окончателното изплащане и са присъдени съразмерно разноски по
делото – в размер на 48, 53 лв. на ищцата и на 542, 74 лв. – на ответницата.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба
от ищцата
в първоинстанционното производство.
Въззивницата атакува цитираното решение, като
твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че за да уважи в
посочения размер иска й, съдът е приел за установено, че наследодателката
е притежавала към момента на смъртта си още имущество, а именно – 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор №
67338.564.38.3.6 на стойност към 27.08.2019г. 25 300 лв., 3/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 67338.414.5, ведно с
построените сгради, на стойност към 27.08.2019г. 29 235 лв. /при стойност на
селия имот 39 100 лв./, както е приел и че наследодателката
е била собственик на 5/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор
№ 67338.555.149, ведно с построените в имота сгради.
Въззивницата счита, че по безспорен начин е
доказано, че към момента на смъртта си наследодателката
е притежавала следните недвижими имоти – 1/4 ид.ч. от
ПИ с идентификатор № 67338.414.5, ведно с построените сгради, на стойност 9 775
лв. към 27.08.19г., тъй като не е доказано притежаването на 3/4 ид.ч. от имота, както и 1/2 ид.ч. от
самостоятелен обект с идентификатор № 67338.564.38.3.6 на стойност към
27.08.2019г. 25 300 лв. Що се отнася до ПИ с идентификатор № 67338.555.149,
ведно с построените в имота сгради, счита, че не е било оспорено по делото, че наследодателката е притежавала целия имот и неправилно и
необосновано съдът е приел, че тя е притежавала само 5/6 ид.ч.
от него. Така твърди, че стойността на имуществото, което е останало за
наследниците н а Т. Г. Н. е 35 075 лв. /сбор от 25 300 лв. и 9 775лв./, Ж.В.М.
е получила наследство на стойност 2 192, 19 лв., а й се е следвало такова на
стойност 8 660, 94 лв., представляваща 1/16 от сбора на трите имота от
наследствената маса, тоест – 103 500 лв. + 9 775 лв. + 25 300 лв.
Така за допълване на
запазената й част следва да й се възстановят 6 468, 75 / 103 500 ид.ч. от имота, описан в н.а. №23, т. І д. № 9/2013г. на СлВп-Сливен.
По-нататък въззивницата се оплаква, че първоинстанционният
съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 36 от ЗН, присъждайки на ищцата
сумата 4 314, 38 лв., представляваща паричната стойност на накърнената й с
дарението запазена част от 1/16 от наследството. Заявява, че при прилагането н апосочената норма следва да се има предвид, че при връщане
на дарения имот в наследството възмездяването с пари следва да се извърши
според цената на имота по време на намаляването – тоест към настоящия момент, а
не този на отриване на наследството /р. 35/15.04.16г. по гр.д. № 3415/15 г.к.Іг.о на ВКС/. В диспозитива на
решението не е постановено задържане на дарения имот на основание чл. 36 ал.1
изр.2 от ЗН, поради което въззивницата заявява, че не
го обжалва в тази част.
Поради изложеното въззивницата моли въззивния съд
да отмени за обжалваната разлика като неправилно атакуваното решение и вместо
това постанови ново, с което възстанови запазената й част като намали описаното
дарение с 6 468, 75 /103 500 ид.ч., необходими за
допълване на запазената й част от наследството на Т. Г. Н. , поч. на 27.07.2018г.
Претендира разноски за тази
инстанция.
Във въззивната
жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с
който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Излага
подробни съображения, с които последователно оборва всички релевирани
оплаквания. Счита, че атакуваното решение е постановено при спазване на
процесуалните и материалните разпореби. Развива
подробна аргументация във връзка с правилността на атакуваното решение както по
отношение размера на притежаваното от наследодателката
имущество към момента на смъртта й и неговата стойност, така и по отношение на
размера на разполагаемата от нея част и запазената на ищцата, като счита, че
правилно е постановил възстановяването и определил размера на дължимата сума за
допълване на накърнената част. Анализирайки събраните доказателства заявява, че
претенциите на въззивницата са неоснователни, липсват
пороци, водещи до отмяна на съдебния акт. Моли въззивния
съд да остави без уважение въззивната жалба, да
потвърди обжалваното решение и да й присъди разноските за тази инстанция.
Евентуално иска да се потвърди решението като се постанови задържане на имота и
се определи размер за допълване на запазената част съобразно експертизата,
претендира разноски за въззивната инстанция.
В отговора няма направени
нови доказателствени или други процесуални искания.
В същия срок не е подадена
насрещна въззивна жалба.
Подадена е и частна жалба
от ищцата в първоинстанционното производство против
определение на първостепенния съд постановено по реда на чл. 248 от ГПК. С него
съдът е изменил решението си относно разноските поради свой пропуск да прибави част
от тях, но е отхвърлил искането й за изменение на решението в тази част и
присъждане на по-големи такива, които счита че й се дължат съобразно уважената
част от иска. Частната жалбоподателка счита
определението за неправилно, развива доводи. Иска то да бъде отменено и да й
бъдат присъдени разноски за първоинстанционното
производство в размер на 1 016, 40 лв., а
дължимите от нея на ответницата да бъдат намалени на 114, 26 лв.
В срока за отговор е
постъпил такъв от насрещната страна, която оспорва частната жалба като
неоснователна и иска въззивния съд да я остави без
уважение, като потвърди атакуваното определение на СлРС.
Развива съображения за правилността на последното.
В с.з., въззивницата,
редовно призована, не се явява и не се представлява, с писмена молба, подадена
чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и иска тя да бъде уважена. Няма други доказателствени
или процесуални искания. Претендира разноски задвете
инстанции.
В с.з. въззиваемата,
редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител
по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК и по реда на преупълномощаването,
който оспорва въззивната и частната жалби на ищцата, като
ги счита за неоснователни, поддържа отговорите си, моли да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно обжалваното решение както и атакуваното определение
за разноските. Не претендира разноски.
Въззивният съд намира въззивната и
частната жалби за редовни и допустими, тъй като отговарят на изискванията на
чл. 260 и чл. 261 от ГПК и чл. 275 от ГПК, същите са подадени в законовия срок,
от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакуваните актове районен съд
По отношение на въззивната жалба против решението на СлРС:
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – частично недопустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че в допустимата си
част той е неправилен.
Този състав счита, че
формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така, както е изложена в мотивите, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и с оглед разпоредбата
на чл. 272 от ГПК, я въвежда по подразбиране в своите мотиви, но не
споделя правните изводи на РС.
С оглед това, че починалата
наследодателка е оставила преживял съпруг, двете им
деца са починали преди нея и всяко от тях е оставило за наследници по четири
деца /ищцата и ответницата са сестри/, то съгласно правилата на наследяване,
регламентирани в чл. 5- чл. 10 от ЗН, съдът определя размера на законовата квота на наследяване на ищцата
на 1/12 ид.ч.
Съгласно правилата на чл.
28 и чл. 29 от ЗН при настоящата конфигурация на наследниците на Т. Г. Н.,
размерът на нейната разполагаема част е бил 1/4 ид.ч.,
а размерът на запазената част на ищцата
и нейна наследница по закон с право на такава – 1/16 ид.ч.
Извън спорното поле е
въпросът относно броя и вида на недвижимите имоти, по отношение на които наследодателката на страните Т. Г. Н. е имала право на
собственост към момента на смъртта си на 27.07.2018г., и от които следва да се
формира за целите на настоящия спор наследствената маса:
1. самостоятелен обект с идентификатор № 67338.564.38.3.6, представляващ апартамент в гр. Сливен, с адрес
– кв. „Даме Груев“, чл. 35, вх. В, ап. 6.
2. ПИ с идентификатор №
67338.414.5, представляващ лозе в м. „Сефер
бунар“, с площ 1 600 кв.м.
Към тях следва да се
прибави хипотетично и дареният имот:
3. ПИ с идент.№ 67338.555.149 по КК на гр.
Сливен от 2006г., с административен адрес гр. Сливен, ********** целият с площ 269 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана,
с начин на трайно ползване – ниско застрояване, с граници: ПИ с идент.№ 67338.556.1, ПИ с идент.№
67338.555.148, ПИ с идент.№ 67338.555.51, ПИ с идент.№ 67338.555.150 и ПИ с идент.№
67338.555.151, ведно с построените в имота: сграда с идент.№ 67338.555.149.1, на един
етаж, със застроена площ 70 кв.м., с начин на трайно ползване – еднофамилна
жилищна сграда, сграда с идент.№
67338.555.149.2, на един етаж, със застроена площ 15 кв.м., с начин на
трайно ползване – друг вид сграда за обитаване, сграда с идент.№ 67338.555.149.3, на един
етаж, със застроена площ75 кв.м., с начин на трайно ползване – друг вид сграда
за обитаване, сграда с идент.№ 67338.555.149.4, на един етаж, със застроена
площ 5 кв.м., с начин на трайно ползване – друг вид сграда за обитаване.
Първият спорен въпрос, който
е релевиран с жалбата, е относно обема на правото на
собственост на наследодателката от всеки от описаните
имоти – от тези в патримониума й към момента на
откриване на наследството и от този, който е дарила.
Настоящият въззивен състав счита,че в това отношение първостепенният
съд е провел всеобхватно и задълбочено съдебно дирене и правилно е определил размера
на притежаваните от наследодателката части от правото
на собственост върху всеки имот.
Първият от тях, апартамент
в кв. „****“, е придобит от наследодателката
Т. Г. Н. и съпруга й А.В.Н.по време на брака им чрез покупко-продажба през
1982г. Доколкото към този момент са действали правилата относно съпружеската
имуществена общност, то безусловно имотът е придобил такъв статут, поради което
към момента на смъртта на Т. Н., когато СИО се е прекратила, 1/2 ид.ч. от него е станала собственост на преживелия съпруг А.Н.,
а в наследствената маса на имуществото
на наследодателката е останала само другата 1/2 ид.ч.
Вторият имот – лозе в м.
„Сефер бунар“, също не е бил изцяло собственост
на Т. Г. Н. към датата на нейната смърт. То е било закупено от нейния баща през
1959т., след смъртта му през 1976 г. собствеността преминала върху дъщеря му /наследодателката/ и преживялата съпруга /майка на наследодателката/. Последната продала с договор за
покупко-продажба през 1983г. на дъщеря си Т. Г. Н. и нейния съпруг А.В.Н.по време на брака им
своята 1/2 ид.ч.,
която, при действието на режима на съпружеската имуществена общност през този
момент, е придобила статут на СИО. Останалата част от този имот е била лична
собственост на Т. Г. Н. по силата на наследственото правоприемство.
Така, към момента на смъртта си тя е била собственик само на 3/4 ид.ч. от този имот, които се включват
в наследствената маса, а другата 1/4 ид.ч. е
собственост на преживелия съпруг А.Н..
По отношение на ПИ с
идентификатор № 67338.555.149, ведно с построените в имота 4 сгради, които
са предмет на атакуваното дарение от 2013г., този въззивен
състав също споделя най-общо фактическите и правни констатации по повод
собствеността, направени от първостепенния съд.
Към момента на сключване на
договора за дарение през 2013г., по силата на който Т. Г. Н. /наследодателката/ дарила на внучката си Т.В.Ж.
/ответницата/ целия ПИ с идент.№ 67338.555.149
по КК на гр. Сливен от 2006г., с административен адрес гр. Сливен, ул. „Сава Филаретов“ № 7, целият с площ 269 кв.м., ведно с построените в имота: сграда с идент.№ 67338.555.149.1, сграда с идент.№
67338.555.149.2, сграда с идент.№
67338.555.149.3, и сграда с идент.№
67338.555.149.4, тя не е притежавала в пълен обем правото на собственост.
По време на брака си с А.Н.,
Т. Н. е придобила по силата на договор за покупко-продажба от 1970 г. от своя
баща 1/3 част от него имот /според тогавашната му идентификация, която не е
спорна/, поради което и с оглед разпоредбите на действалия към този момент СК
от 1968г., въвеждащ института на съпружеската имуществена общност, тази част е
придобила характер на СИО, който е останал непромемен
до момента на смъртта на наследодателката.
По-нататъшното движение на правото на собственост, проследено подробно от
районния съд, сочи, че въпреки поредицата от транслативни
сделки, извършвани както от Т. Г. Н., така и от нейната майка след смъртта на
баща й през 1976г. – през 1982г., 1983г. и 1987г. - с които части от същия този
имот са били прехвърляни на Валентин Нацев /син на наследодателката и баща на ищцата и ответницата, поч. през 2012г./, с оглед постановяване на съдебни решения
през 1997г. и 1999г., с които собственическите права са се върнали в патримониума на прехвърлителките,
и с оглед настъпила смърт на майката на наследодателката
през 1993г., по силата на наследственото правоприемство
Т. Г. Н. към 2013 г. е била едноличен собственик на 2/3 ид.ч.
от имота и сградите, и е притежавала в режим на СИО със съпруга си А.Н.
останалата 1/3 ид.ч.
Това означава, че тя е
могла, евентуално, да дари на внучката си само 5/6 ид.ч.,
но не и целия имот, поради което и последната – Т.В.Ж., по принцип не е могла
да стане собственик на целия, а само на 5/6 ид.ч. от
него, тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам има.
По тази причина, при
прибавяне на дареното имущество към формираната по-горе от останалите имоти на наследодателката наследствена маса, следва да се прибави само това, което
действително прехвърлителката е имала – 5/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 67338.555.149, ведно с
построените в имота сгради, тъй като останалата 1/6 ид.ч.
е била собственост на съпруга й А.Н..
Тук следва да се отбележи,
че са несподелими доводите, релевирани
от въззивницата с въззивната
жалба, че щом в представения нотариален акт за дарение е посочено, че Т. Г. Н.
е собственик на целия имот и този факт по никакъв начин се оспорва по делото,
то първоинстанционният съд не е трябвало да изследва собствеността
и неправилно е приел, че тя е била собственик само на 5/6 ид.ч.
На първо място съдът е длъжен при формиране размера на наследствената маса по
реда на чл. 31 от ЗН да констатира действителното правно положение, а не
формалното такова. На второ място неоспорването на един неверен факт не го
превръща във верен, ако той се опровергава от доказателствения
материал. На последно място съдът не може да приеме за осъществен факт contra lege, тоест в случая по силата на закона прехвърлителката не е притежавала правото на собственост
върху 1/6 ид.ч. от имота и сградите, което е
достатъчно за да се определи частта от него, която е притежавала. Прехвърлянето
не е породило незабавен ефект, тъй като собственикът на тази част – А.Н., тогава
не е извършил разпоредителни действия.
Разбира се, с оглед
специалната разпоредба на чл. 24 ал. 4 от СК, регулираща разпореждането с вещно
право върху обща недвижима вещ само от единия съпруг, би могло да се стигне до
заздравяване на висящата недействителност и приобретателят
да придобие собствеността при посочените в нормата условия /които в случая нито
са известни, нито са предмет на изследване в настоящия спор/ и върху общото
имущество. Възможно е и това да е станало впоследствие на оригинерно
придобивно основание упражнено против действителния
собственик, или по друг начин. Но така или иначе - отношенията между неучаствалия
в сделката съпруг – А.Н. и надареното лице – ответницата, по повод
собствеността, са колатерални за това производство и въпросът дали последната е станала или не
собственик на тази 1/6 ид.ч. не рефлектира върху правнозначимия факт относно притежавания обем от правото на
собственост от страна на прехвърлителката-наследодателка.
Тоест – дори в резултат на дарствения акт ответницата да е станала собственик на целия
имот, това не променя обстоятелството, че прехвърлителката
е била собственик само на 5/6 ид.ч. от него /които
са важни за производството по чл. 30 от ЗН/ и не може да я направи собственик
на останалата 1/6 на съпруга й с обратна сила.
Предмет на разглеждане в
случая е това и само това, което е принадлежало на наследодателката-дарителка
и само по отношение на него съдът може да упражни правораздавателната си власт.
Така, в обобщение, за да се
извърши преценка дали е накърнена запазената част на ищцата чрез направеното
приживе от наследодателката дарение, следва да се
образува, съгласно чл. 31 от ЗН една маса от следните имоти – 1/2 ид.ч от
самостоятелен обект с идентификатор № 67338.564.38.3.6, 3/4 ид.ч. от ПИ
с идентификатор № 67338.414.5, и 5/6
ид.ч. от ПИ с идентификатор № 67338.555.149,
както и 5/6 ид.ч.
от построените в имота четири сгради, като според пр. последно на същата
норма, стойността им се определи към момента на откриването на наследството –
27.07.2018г. /а не както счита въззивницата – към
момента на извършване на оценката/.
С приетите
съдебно-технически експертизи са установени еднозначно точните стойности на
всеки от имотите, които е необходимо да се редуцират само до размерите на посочените
по-горе квоти от правото на собственост, принадлежало на наследодателката.
По този начин се установява, че стойността на първия е 25 300 лв., на втория
– 29 325 лв., на третия – 86 250 лв..
Общо стойността на притежаваното към датата на откриване на наследството имущество
на Т. Г. Н. е била 54 625 лв.,
а заедно със стойността на тази част от дареното
имущество, на която е била собственик – се формира стойност на масата по
чл. 31 от ЗН в размер на 140 875 лв.
От нея, запазената част на ищцата в размер на 1/16, възлиза на сумата 8804,
69 лв., както е приел и районният съд.
С нея следва да се
съпостави стойността на това, което тя действително
е получила по правилата на наследяването, съобразно законовата си квота от 1/12 ч. от имуществото, налично в патримониума на наследодателката към момента на смъртта й, на стойност 54
625 лв., а именно – 4 552, 08лв.
Първоинстанционният съд обаче е счел, че ищцата е получила
наследство на стойност 4 490, 31 лв., който извод не е съобразен със
законовите правила.
Съдът неправилно е приел,
че стойността на имуществото, което е останало за наследниците на Т. Г. Н. е 71
845 лв., тъй като необосновано е прибавил към стойността на частите от
апартамента и лозето – 54 625 лв. и стойността на 1/6 ид.ч.
от ПИ с идентификатор № 67338.555.149, ведно с построените в имота сгради в
размер на 17 250 лв. Тази 1/6 ид.ч., както вече бе
споменато, и както районният съд сам е посочил в мотивите си, е принадлежала на
преживелия съпруг на наследодателката – А.Н.. Вярно
е, че тя е била включена в предмета на дарението, но доколкото не е
принадлежала на прехвърлителката, независимо дали
впоследствие се е санирала недействителността на договора
и вещно-транслативният ефект по отношение на нея е
настъпил, то имуществото или е останало в патримониума
на действителния собственик А.Н. или е преминало в този на ответницата, но в
никакъв случай не се е превърнало в собственост на наследодателката.
Поради това то не е част от
наследствената маса на имуществото на Т. Г. Н.. Както не може да бъде дарявано
поради това, че тя не е негов собственик, така, по същата причина, и не може да
бъде наследявано от нея, съответно - не може да се прибавя към наследствената
съвкупност по чл. 31 от ЗН.
Освен това първостепенният
съд е допуснал и друга грешка при пресмятане на стойността на полученото от
ищцата наследство – освен погрешна обща стойност, той е изчислил от нея не
законовата квота от 1/12 ч. на ищцата /както е необходимо/, а отново 1/16
ч., какъвто е размерът на запазената й част, което не отговаря на правната
и математическа логика.
Така, с оглед посоченото
по-горе, стойността на реално полученото от ищцата наследство е 4 552, 08 лв., а стойността на
запазената й част е 8 804, 69 лв.,
поради което е видно, че последната е накърнена чрез извършеното дарение със сумата 4 252, 61 лв., представляваща
4253/86250 ид.ч. от имота и искът й се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Тук следва да се отбележи,
че ищецът не е длъжен да посочва точния размер или стойност на накърняването, най-малкото
понеже предварително не би могъл да знае точно какво имущество е притежавал
наследодателя, както и точната му стойност. При принципна основателност на иска
му размерът се определя от съда на базата на законовите правила и не е
необходимо да се държи отхвърлителен диспозитив при неточно заявяване на частта или сумата в
исковата молба. Следователно в случая претенцията се счита изцяло основателна и
като такава следва да се уважи за посочените ид. част и сума, които са различни от признатите от първоинстанционния съд, поради което решението му следва да
бъде отменено в тези му части /включително отхвърлителната/,
като неправилно и вместо това бъде постановено ново, съобразно горните мотиви.
Атакуваното решение е
недопустимо в частта, с която е осъдена Т.В.Ж. да заплати на Ж.В.М. сумата 4 314, 38 лв., представляваща паричната равностойност на накърнената й със същото
дарение запазена част от 1/16 от наследството на Т. Г. Н., поч. на 27.07.2018г., заедно с обезщетение за забава в
размер на законовата лихва от 15.08.18г. до окончателното изплащане, поради
което следва да бъде обезсилено в нея.
Така постановеното от съда
се явява свръхпетитум, доколкото не е бил сезиран
нито с исковата молба, нито с поправената по-късно такава, с такова искане. Искът
по чл. 30 от ЗН няма осъдителен характер, а конститутивен
и съдът, при уважаването му, постановява само намаляване на съответния
разпоредителен акт и възстановяване на запазената част на ищеца. Само и
единствено такъв иск е предявен от ищцата в случая. Присъждането на сума за
възмездяване на накърняването на запазената част, може да стане само при
предявяване на иск по чл. 36 от ЗН, при спазване на съответните условия за съответната
хипотеза. Както се посочи вече, такъв иск ищцата не е предявявала, поради което
и присъждането на парична равностойност на накърнената й част, заедно с
обезщетение за забава, е недопустимо.
По отношение на частната
жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК, касаещо присъдените
с решението разноски:
Доколкото съдът приема, че
при доказана основателност на иска, при уважаването му се дължат всички
разноски, то принципно частната жалба, с която се иска присъждане в по-голям от
определения от първоинстанционния съд размер, е
основателна, но е безпредметно въззивната инстанция
отделно да се произнася относно правилността на разпределянето на разноските от
страна на районния съд, направено при различни правни изводи.
Така разноските за първоинстанционното производство ще бъдат определени и
присъдени от тази инстанция съобразно постановеното решение, поради което не се
дължи самостоятелно произнасяне по частната жалба.
Ето защо, с оглед
уважаването на иска, настоящият състав счита, че на ищцата се дължат
направените разноски в пълен размер, тъй като, както бе изложено подробно
по-горе, с оглед вида на иска, той може да бъде или отхвърлен, или уважен, като
във втория случай размерът на намаляването се съобразява от съда в хода на
процеса и той сам по себе си не е правообразуващ,
поради което искът не може да бъде частично уважен или отхвърлен.
С оглед представения списък
и доказаните по делото действително направени разноски на ищцата, ответницата
следва да бъде осъдена да й заплати такива в размер на 1 264 лв.
За въззивното
производство отговорността за разноските също следва да се възложи на въззиваемата, която следва да понесе своите както са
направени и заплати тези на въззивницата в размер общо
на 540, 65 лв., от които 25, 65 лв. д.т. за въззивна
жалба, 15.00 лв. д.т. за частна жалба и 500, 00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 1010/30.09.2018г. по гр.д. №
4230/2018г. на СлРС В ЧАСТИТЕ, с които
- е възстановена запазената
част на Ж.В.М. от наследството на Т. Г. Н., поч.
27.07.2018г., като е намалено дарението от последната, в полза на Т.В.Ж.,
извършено с н.а. №2, т. І, рег.№ 124, д. № 1/2013г. на нотариус рег.№ 514 НК,
на 5/6 ид.ч. от ПИ с идент.№
67338.555.149 по КК на гр. Сливен от 2006г., с административен адрес гр.
Сливен, ул. „******* целият с площ 269 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, със
стар идент. – няма, номер по предходен план – 8190,
при съседи: ПИ с идент.№ 67338.556.1, ПИ с идент.№ 67338.555.148, ПИ с идент.№
67338.555.51, ПИ с идент.№ 67338.555.150 и ПИ с идент.№ 67338.555.151, както и 5/6 ид.ч.
от построените в имота: сграда с идент.№
67338.555.149.1, на един етаж, със застроена площ 70 кв.м., с начин на трайно
ползване – еднофамилна жилищна сграда, сграда с идент.№ 67338.555.149.2, на един етаж, със застроена площ
15 кв.м., с начин на трайно ползване – друг вид сграда за обитаване, сграда с идент.№ 67338.555.149.3, на един етаж, със застроена площ75
кв.м., с начин на трайно ползване – друг вид сграда за обитаване, сграда с идент.№ 67338.555.149.4, на един етаж, със застроена площ 5
кв.м., с начин на трайно ползване – друг вид сграда за обитаване, ведно с
всички останали подобрения и приращения, с 431 438/ 8
625 000 ид.ч., необходими за допълване на запазената
част на Ж.В.М. от наследството на Т. Г. Н.,
- отхвърлен е като
неоснователен искът за разликата над тази идеална част до пълния претендиран размер от 1/8 ид.ч.
от наследството и
- са присъдени съразмерно
разноски по делото – в размер на 48, 53 лв. на ищцата и на 542, 74 лв. – на
ответницата, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
НАМАЛЯВА на
основание чл. 30 от ЗН ДАРЕНИЕТО за 5/6 ид.ч. от него, извършено с договор за дарение, обективиран в н.а. №2, т. І, рег.№ 124, д. № 1/2013г. на
нотариус рег.№ 514 НК, по силата накойто наследодателката на страните Т. Г. Н., б.ж. на гр. Сливен,
починала на 27.07.2018г. е дарила на своята внучка Т.В.Ж. ЕГН ********** *** ПИ
с идент.№ 67338.555.149 по КК на гр. Сливен от
2006г., с административен адрес гр. Сливен, ул. „***** целият с площ 269 кв.м.,
с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване, със стар идент. – няма,
номер по предходен план – 8190, при съседи: ПИ с идент.№
67338.556.1, ПИ с идент.№ 67338.555.148, ПИ с идент.№ 67338.555.51, ПИ с идент.№
67338.555.150 и ПИ с идент.№ 67338.555.151, както
построените в имота: сграда с идент.№
67338.555.149.1, на един етаж, със застроена площ 70 кв.м., с начин на
трайно ползване – еднофамилна жилищна сграда, сграда
с идент.№ 67338.555.149.2, на един етаж, със
застроена площ 15 кв.м., с начин на трайно ползване – друг вид сграда за
обитаване, сграда с идент.№ 67338.555.149.3,
на един етаж, със застроена площ75 кв.м., с начин на трайно ползване – друг вид
сграда за обитаване, сграда с идент.№
67338.555.149.4, на един етаж, със застроена площ 5 кв.м., с начин на
трайно ползване – друг вид сграда за обитаване, ведно с всички останали
подобрения и приращения, със сумата 4 252, 61 лв., представляваща 4253/86250 ид.ч.
от 5/6 от имота, необходими за допълване на запазената част на Ж.В.М. ЕГН**********
***, от наследството на Т. Г. Н., поч. 27.07.2018г.
ВЪЗСТАНОВЯВА
запазената част на Ж.В.М. ЕГН********** ***,
от наследството на Т. Г. Н., поч. 27.07.2018г.
в размер на 4253/86250 ид.ч. от
5/6 от имота, равняваща се на 4 252, 61 лв.
ОБЕЗСИЛВА първоинстанционно решение № 1010/30.09.2018г. по
гр.д. № 4230/2018г. на СлРС В ЧАСТТА с която е осъдена Т.В.Ж. да заплати на Ж.В.М. сумата
4 314, 38 лв., представляваща паричната равностойност на накърнената й със
същото дарение запазена част от 1/16 от наследството на Т. Г. Н., поч. на 27.07.2018г., заедно с обезщетение за забава в
размер на законовата лихва от 15.08.18г. до окончателното изплащане, като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА Т.В.Ж. да заплати на
Ж.В.М. направените разноски по делото за първоинстанционното
производство в размер на 1 264 лв.
ОСЪЖДА Т.В.Ж. да заплати на
Ж.В.М. направените разноски по делото за въззивната
инстанция в размер на 540, 65 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: