Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 9
гр. Пловдив,
3.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на 20.12.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7686/2018г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на И.К. против
Наказателно постановление № 36-0000479, издадено от Главен инспектор при ОО-Пловдив на ИААА, с което на И.К. е наложена глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.
43, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба Н-32 от
16.12.2011 на МТИТС.
С
жалбата и писменото становище към нея се навеждат конкретни съображения
за незаконосъобразност на НП- допуснати съществени процесуални нарушения при
описание на нарушението и неправилно
приложение на материалния закон.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по
делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за
неговата отмяна по следните съображения:
Както в АУАН, така и в НП нарушението е
описано по следния начин: на
23.07.2018г. около 14:12 часа в гр. Пловдив, ж.к. "Тракия", жил.
група А 5, в пункт за извършване на периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на пътни превозни средства на фирма Максбат ЕООД,
жалбоподателят като **** на комисия за извършване на периодични технически
прегледи за проверка на техническа изправност допуснал да бъде извършен
периодичен преглед на лек автомобил "Тойота Авенсис" с peг № ******,
собственост на А. Й. А., за който не е платен данък моторно превозно средство,
дължим към деня на извършване на прегледа. Нарушението е квалифицирано и в АУАН
и в НП като такова на чл. 43, ал.1, т.1, б.“б“
от Наредба Н-32 от 16.12.2011 на МТИТС.
Този
начин на описание на нарушението според настоящия състав се намира в съществено
противоречие с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН изискващи, както в АУАН,
така и в НП да бъдат посочени времето, мястото, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и
нарушените правни норми
Безспорно е и в теорията и практиката, че
АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото
нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с
неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и
правната квалификация на деянието срещу което нарушителят трябва да се брани. В
този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение
както и на съответната нарушена правна норма в АУАН, съответно в НП, се явява
същностен елемент от правото на защита на нарушителя. Непосочването на
съставомерните признаци или непосочването на коректната нарушена правна норма
поставя нарушителя в положение да се брани срещу едно предполагаемо нарушение,
с чиито фактически и правни рамки той не е запознат. Гарантирането на правото
на защита на нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите и правни
рамки на нарушението още в началото на административно-наказателното
производство, т.е към монета на съставяне на АУАН.
Както вече се посочи в конкретния случай нарушението е квалифицирано
като такова по чл. 43, ал.1, т.1, б.“б“
от Наредба Н-32 от 16.12.2011 на МТИТС. Съгласно трайната практика на
Административен съд Пловдив, обаче тази
норма е бланкетна, препращаща, като съблюдаването на правото на защита на
нарушителя изисква посочване и на нормата, съдържаща позитивното правило, което
той не е изпълнил. Приема се също така , че нормата към която се препраща
следва да бъде посочена още в АУАН, като разкриването й едва на съдебна фаза не
може да санира допуснатия порок. В противен случай жалбоподателят се поставя в
положение да гадае каква е правната квалификация на твърдяното нарушение, което
съществено накърнява правото му на защита.
Така изрично Решение № 2097 от 19.10.2018
г. по к. адм. н. д. № 1825 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 83 от 20.01.2017 г. по н. д. № 2916 / 2016 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 268 от 10.02.2016 г. на АдмС
- Пловдив по к. а. н. д. № 3028/2015 г.
Свидетелство, че правото на защита на
жалбоподателя в случая реално е било накърнено са използваните изрази в жалбата
и писменото становище към нея : „ако
приемем, че административно наказващия орган е имал в предвид за
нарушена разпоредбата на чл. 30, ал.1, т.4“ Подобно положение, при което
жалбоподателят трябва да гадае коя норма е нарушил е несъвместимо с принципите
на справедливост на процеса. В конкретния случай нарушаването правото на защита
на жалбоподателя е още по съществено, доколкото правната норма, която
жалбоподателят е „предположил“, че е нарушил и срещу която се е защитавал- чл.
30, ал.1, т. от Наредба Н-32 е била отменена към момента на извършване на
деянието. Посоченото е самостоятелно основание за отмяна на НП
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че при описание на нарушението в АУАН и НП е допуснат още един
самостоятелен порок. Вече се посочи, че в АУАН и НП следва да бъдат изложени
всички факти, които да позволят на съда да извърши преценка за съставомерност
на деянието. В случая актосъставителят и административно наказващия орган са се
задоволили да посочат в АУАН и НП своя правен извод, че за лек автомобил
„Тойота Авенсис“ дължимия данък не е бил внесен. Липсва обаче посочване на
каквито и да било факти и по конкретно за коя година е бил невнесен данъка, за
да може съда да извърши контрол и преценка
дължим ли е бил реално данъка към момента на извършване на техническия
преглед, респективно незаплащането му
съставлявало ли е пречка за допускане на прегледа.
Заместването на посочването на
съставомерните факти с правни изводи на административно наказващия орган,
напрактика поставя съда в невъзможност да провери фактическата обоснованост на
изводите на АНО, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Че непосочването на годината, за която е бил дължим данъка е съществен
порок при издаване на НП, водещ до неговата отмяна е и трайната практика на
административен съд- Пловдив по аналогични случаи.
Така изрично Решение № 698 от 11.04.2016 г.
по н. д. № 109 / 2016 г. на Административен съд – Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление
№ 36-0000479, издадено от Главен
инспектор при ОО-Пловдив на ИААА, с
което на И.К. е наложена глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на
чл. 43, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба Н-32
от 16.12.2011 на МТИТС.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала.
С.
Д.