№ 692
гр. Варна , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. В.
при участието на секретаря Анна Б. Харбова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503475 по описа за 2020 година
Производството е по повод на жалба вх. №12690/14.09.2020г. по описа
на ЧСИ З.Д., рег. №808 в КЧСИ, депозирана от В. Г. В. против Разпореждане
за приключване на изп.д. №20198080400374 по описа на ЧСИ. В жалбата се
излага, че неправилен е актът на ЧСИ, с който изпълнителното производство
е приключено, тъй като неправилно ЧСИ е приел, че е налице погасяване чрез
плащане за сумата от 15 000 лв., заплатена от длъжницата М.Т. М. на
25.09.2019г., но не на жалбоподателя В., а на Х. и Ив. Х.ви. Твърди се, че към
момента на плащането вече е имало сключен договор за цесия, по силата на
който В. е придобил вземанията по изпълнителните дела от Х.ви. Индиректно
длъжникът е бил уведомен, но въпреки това е заплатил сумата на старите
цеденти и то по личните им сметки, а не чрез ЧСИ. Твърди се, че горното е
сторено, поради наличие на насрещно вземане на длъжника М. по отношение
на Х.ви, което е искала да събере посредством насочване на изпълнението
срещу престираната от нея сума. Моли за отмяна на атакуваното
разпореждане, тъй като по изпълнителното дело е останало неплатено
задължение в размер на неправилно заплатената на цедентите сума.
В срока по чл.436 ГПК ответникът по жалбата М. Т. М. я оспорва. Сочи,
че е допустима, но неоснователна. Твърди, че договорът за цесия е
симулативен. Сочи, че вземанията срещу него са придобити от цесионера В.
на осем пъти по-ниска цена. Твърди, че цесията й е непротивопоставима, тъй
като не й е съобщена по съответния ред и то от стария кредитор. Затова и
твърди, че е платила надлежно на Х.ви. Моли жалбата да бъде оставена без
1
уважение.
По реда на чл.436 ал.3 ГПК са дадени обяснения от ЧСИ З.Д..
Жалбата от В.В. е подадена на 14.09.2020г. и е двуседмичния срок от
получаване на съобщението от ЧСИ /с дата 31.08.2020г./, с което взискателят
е уведомен, че изпълнителното дело е приключено на осн. чл.433 ал.2 ГПК
поради изпълнение на задължението и събиране на разноските. В. е
конституиран като взискател по изпълнението, поради което и жалбата е
подадена в срок и от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване
действие, измежду предвидените в чл.435 ал.1 т.3 ГПК. Жалбата е допустима.
Съдът като съобрази изразеното от страните становище, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Спор между страните няма, а и от приложената по делото преписка,
съдържаща копие от изпълнителното дело, се установява, че изп.д.
№20198080400374 по описа на ЧСИ З.Д. е образувано след прехвърлянето му
на 02.10.2019г. от ЧСИ Р.Т., при която делото е било под номер 278/2018г.
Взискателите Х. и Ив. Х.ви са депозирали молба на 11.09.2019г., с която са
посочили, че с договор за цесия от 11.09.2019г. са прехвърлили вземането си
по изп. д. №276 по описа на ЧСИ Р. Т. ведно с присъединените по него дела
№№278/18г., 275/18г. и 277/18г. на В.В., като са поискали конституирането
му като взискател. Подобна молба е депозирал на 11.09.2019г. и цесионерът
В.В.. Същият с разпореждане на ЧСИ от 12.09.2019г. е бил конституиран като
взискател по изп. дело №276/18г. Разпоредено е от ЧСИ Р. Т. цесионерът да
представи доказателства за редовното уведомяване за цесията на длъжника
М.. Разпоредено е за конституирането съобщението да бъде изпратено до
длъжника. В. е получил съобщение за вмененото му задължение на
16.09.2019г. Уведомление за цесията до длъжника не е представено.
Съобщението от ЧСИ е връчено на И.В.- пълномощник на длъжника на
27.09.2019г., с което последната е уведомена, че като взискател е
конституиран В.В.. На 27.09.2019г. длъжницата М. Т. М. чрез пълномощник
И.В. е депозирала молба, с която е установила, че в полза на взискателите Х.
В. Х.в и Ив. П. Х.ва- прехвърлители по договора за цесия от 11.09.2019г., е
заплатена сумата от 15 000 лв. Плащанията са били отразени по патридата на
взискателите.
Издадено е удостоверение от ЧСИ Р. Т., от което се установява, че към
30.09.2019г. размерът на дълга на М. по изп.д. №276/18г. и присъединените по
него дела №№277/18, 275/18г. и 278/18г. възлиза на 30 491,69 лв.
Въз основа на това удостоверение и молба от взискателя В. изп.д. е
прехвърлено при ЧСИ З.Д. на 02.10.2019г. и е образувано под № 374/19г. по
описа на ЧСИ.
2
Извършените са постъпления на още суми в полза на взискателя В.,
изготвени са разпределения на събраните суми, които не са били обжалвани
от страна на взискателя.
С атакуваното разпореждане от 15.07.2020г. изпълнителното дело е
приключено.
Пред настоящата инстанция във връзка с наведените твърдения е
допусната ССЕ, която да установи какъв е бил размерът на задълженията на
длъжника М. при образуване на делото, каква част от него е погасена и по
какъв начин.
Със заключението си вещото лице е посочило, че изп.д. №46/2011г.
първоначално е било образувано при ЧСИ Н. Георгиев, следващ номер
276/18г. на ЧСИ Р. Т., следващ №374/2019г. на ЧСИ З.Д.. Към изп.д.
№276/18г. по описа на ЧСИ Р. Т. са били присъединени изп. дела №№
275/18г., 277/18г. и 278/18г. по описа на ЧСИ. Взискатели по делата са били Х.
и Ив. Х.ви, а длъжници Хр. В.а Т., И.В. М. и М. Т. М.. На 03.07.2018г.
изпълнително дело №276/18г. е прекратено по отношение на Хр. Т. поради
погасяване на дълга. Към 03.08.2018г. размерът на дълга по изп. дело и
присъединените по него дело на И. М. и М.М. е бил 48 969,11 лв. съобразно
издадено удостоверение. На 26.11.2018г. поради погасяване на дълга е
прекратено изпълнителното производство и по отношение на И. М.. На
24.07.2019г. е издадено удостоверение, от които се установява, че размерът на
дълга на М. е 15 247,96 лв. по изп.д. №276/18г. и общо 26 332,40 лв. по
присъединените дела- или общо 41 580,36 лв. Вещото лице е посочило, че
към момента на прехвърлянето на изп.д. №46/11г. по описа на ЧСИ Н.
Георгиев към ЧСИ Р.Т. по изп.д. №276/18г. размерът на задължението на М. е
бил 12 651,95 лв. Съобразно издаденото удостоверение от 30.09.2019г.
размерът по изп.д. №276/18г. е възлизал на 16 617,59 лв., а по присъединените
му дела №№ 275/18г.- 493,06 лв., по изп.д. №277/18г.- 1 248,26 лв., а по изп.д.
№278/18г. – 12 132,78 лв. Вещото лице е установило, че по изпълнително
дело №278/18г. е било извършено плащане в полза на Х. и Ив. Х.ви на
25.09.2019г. с две банкови бележки за сумата от общо 15 000 лв., което дело
впоследствие е образувано под нов номер №375/2019г. по описа на ЧСИ З.Д..
Вещото лице е посочило, че към 30.09.2019г., видно от приложеното
удостоверение, издадено от Р. Т., размерът на дълга на М. е бил 16 617,59 лв.
по изп.д. №276/2019г. по описа на ЧСИ Р. Т.. Делото е образувано под нов
номер №374/2019г. с взискател В.В. при ЧСИ З.Д. като към размера на дълга
от 14 539,11 лв. е добавена и сумата от 1 382,10 лв.- такса по т.26 от
Тарифата. Вещото лице е посочило, че по изп.д. №374/19г. е постъпила
сумата от 16 900,02лв. , като сумата е разпределена и са извършени
погашения по дълга. Останала е и надплатена сума от 43,91 лв., която е
върната на длъжника. Вещото лице е направило заключение, че всички
задължения по изп.д. №374/19г. са погасени- в това число разноски на
взискателя- авансово внесени, разноски на ЧСИ, такси и главница.
Заключението е оспорено от жалбоподателя, но съставът намира, че
оспорването е неоснователно. Вещото лице е изследвало както размера на
3
дълга по основното дело №276/18г. по описа на ЧСИ, с нов номер №374/19г.
по описа на ЧСИ З.Д., така и размера на дълга по всички присъединени дела.
Установило е, че плащанията са извършени и няма непогасени суми,
съобразно приложените удостоверения. Вещото лице е посочило, че
независимо, че неправилно суми са съотнасяни от ЧСИ Т. като по общ дълг,
то непогасени задължения няма. Досежно сумата от 15 000 лв. е установено,
че тя е заплатена още на 25.09.2019г., т.е. преди съобщаването на
извършената цесия в полза на жалбоподателя. Предвид изложеното и
доколкото по безспорен начин се установи, че всички задължения по изп.д.
№374/2019г. по описа на ЧСИ З.Д. са погасени от длъжника М., то и
законосъобразно изпълнителното производство е приключено. Жалбата
срещу разпореждането на ЧСИ за приключване на производството е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
На осн. чл. 78 ал.3 ГПК и предвид направеното искане и представения
списък с разноски следва да бъде уважено искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски. Претендирани са такива в размер на 490 лв.
Направено е възражение за прекомерност. Възражението е основателно
предвид 10 ал.1 т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и въззивникът следва да бъде осъден да
заплати сума в размер на 300 лв. на въззиваемата страна- направени пред
настоящата инстанция разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №12690/14.09.2020г. по описа
на ЧСИ З.Д., рег. №808 в КЧСИ, депозирана от В. Г. В., ЕГН **********,
против Разпореждане за приключване на изп.д. №20198080400374 по описа
на ЧСИ от 15.07.2020г., на осн. чл.435 ал.1 т.3 ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН **********, да заплати на М. Т. М. , ЕГН
**********, сума в размер на 300 /триста лева/, представляваща
направените пред настоящата инстанция разноски на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4