№ 20081
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110125268 по описа за 2023 година
Предявен е иск на правно основание чл. 411 КЗ с който се иска ЗАД „АИ“ АД, ЕИК:
***, да заплати на „ЗД Е-С”АД, ЕИК *** следните суми: главница в размер на 783,37 лв.
(седемстотин осемдесет и три лева и тридесет и седем стотинки), представляваща непогасен
остатък от изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********/26.10.2021 г.;
2. На основание чл. 86 от ЗЗД, мораторна лихва в размер на 96,12 лв. /деветдесет
и шест лева и дванадесет стотинки/, считано от 07.03.2022 г. до 04.05.2023 г.;
3. Законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното плащане;
4. Разноските, направени в исковото производство, заплатени държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение.
В едномесечния срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът , е депозирал такъв, с
който счита иска за допустим, но неоснователен като го оспорва по основание и размера.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
доказателства по делото, намира за установено от фактическа и права страна следното:
На 25.10.2021 г., в района на гр. Варна, на ул. „Цар Освободител“, е настъпило
пътнотранспортно произшествие, причинено от водача на МПС марка „Додж“, модел
„Калибър“, с per. № А0291НК, вследствие на което са нанесени вреди на МПС марка
„Опел“, модел „Корса“, с per. № В8837ВН, собственост на Миглена Жекова. За настъпилото
ПТП е съставен Двустранен протокол за ПТП от 25.10.2021 г., видно от който водачът на
МПС с per. № А0291НК не спазва необходимата дистанция от намиращото се пред него
МПС с per. № В8837ВН, което е спряло пред пешеходна пътека, и го удря в задната част.
Между ЗД „Е-С“ АД и собственика на увредения лек автомобил с per. № В8837ВН
има сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ №
00500100424405/22.07.2021 г., валиден към датата на процесното ПТП.
1
Водачът на лекия автомобил марка „Додж“, модел „Калибър“, с per. № А0291НК е
с валидна застраховка гражданска отговорност при ответника.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие към ЗД „Е-С“ АД е предявена
претенция под № **********/26.10.2021 г. за изплащане на застрахователно обезщетение по
посочената застрахователна полица.
Нанесените имуществени вреди са описани в протоколи за оглед и оценка на щети
от 26.10.2021 г. и от 08.11.2021 г. В полза на застрахованото лице е било издадено
възлагателно писмо за отстраняване на уврежданията от външен изпълнител. Видно от
приложеното банково извлечение, на 12.01.2022 г., застрахователно обезщетение в размер
на 1524,67 лв. е било изплатено изцяло по сметка на сервиза, извършил ремонта. Видно от
отговор на писмо на Булвария ЕООД се установява, че увредения амтомобил е бил в
гаранция, но ремоната не е гаранционен, тоест не е в официален сервиз.
С регресна покана, ведно с щетата в оригинал, "ЗД Е-С" АД е отправило покана към
длъжника да плати сумата в размер на 1539,67 лв., в която е включено и 15 лв.
ликвидационни разноски. Поканата е получена на 04.02.2022г., видно от известие за
доставяне до ответното дружество.
Ответникът е одобрил да се изплати част от обезщетение - 756,30 лв, която сумата е
заплатена към „ЗД Е-с“ АД на 21.04.2022 г., видно от приложеното платежно
нареждане.
За остатъка от 783,37 лв. задължението няма доказателство да е платено.
Според неоспореното заключението на вещото лице всички увреждания са в пряка
причинна връзка с процесното ПТП, като стойността на застрахователното обезщетение на
вредите определено по средни пазарни цени са в размер на 1442,35 лв., като съдът
керидтира заключението в тази му част, като се потвърждава, че всички вреди са в следствие
на описаното птп.
Следва да се посочи, че обективен е подходът на вещото лице да усредни
стойностите на пазарните цени на резервните части в съотношение между цените на
резервните части като оригинални и алтернативни резервни части. Както оригиналните, така
и алтернативните нови резервни части се предлагат на пазара и всеки потребител може да
избере какъв вид резервни части да вложи при ремонта на увреден автомобил, за да
гарантира неговата техническа цялост и безопасност на движение. Съд намира, че именно
този е релевантният за определяне на действителната стойност на причинените вреди размер
на щетите, тъй като законът свързва този размер с цената, срещу която може да се закупи
същото по вид и качество имущество на пазара, т. е. пазарна стойност, а тя се определя като
средна стойност от стойностите на предлаганите на пазара както оригинални части, така и
части от алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени
предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти /официален сервиз
и алтернативни вносители/. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база
единствено средни пазарни цени от алтернативни източници, не онагледява средните
пазарни цени към датата на процесното застрахователно събитие, тъй като тя е изчислена на
база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от
ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и др. В този смисъл константната
практика Решение № 261263 от 8.04.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 5122/2020 г. и Решение №
3005 от 2.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 13300/2021 г.
В този смисъл не следва да се кредитира оценка на вещото лице, която дава цени
само с алтернативни части.
2
По иска по чл. 410, ал. 1 във вр. с чл. 411 КЗ .
С оглед твърденията на страните, съдът намира, че фактите, които обуславят
възникване на главното вземане на ищеца, са: 1) наличие на валиден договор за
имуществено застраховане „Каско“; 2) настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3)
причинени щети на застрахования автомобил; 4) причинно-следствена връзка между ПТП и
щетите; 5) изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от
ищеца в размер на 385,88 лв..; 6) ответникът е застраховател на делинквента по
задължителната застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“, като договорът
трябва да е валиден към момента на застрахователното събитие. Тези факти са безспорно
установени в хода на делото.
Установява се по безспорен начин от доказателствата, че водачът, който е
застраховани при ответника е причина за настъпилото птп и вреди от него.
Спорният въпрос в случая е размерът на отговорността на ответника, който ще се
определи от пазарната стойност на вредите. По този въпрос, в хода на делото и след
направената съдебна автотехническа експертиза, става ясно, че действителният размер на
щетите е 1442,35 лв., към който размер следва да се добави 15 лв. ликвидационни разноски
тоест дължимата сума от ответника е общо в размер на 1457,35 лв. От тази сума следва да
се извади вече платена 756,30 лв., тоест дължимото от ответника е 701, 05 лв.
По тези причини искът е основателен и следва да се уважи до размера на 701, 05 лв.,
като за горницата следва да се отхвърли.
Основател е и искът за лихвата върху главницата 1457,35 за периода от 07.03.2022 г.
до 20.04.22 г. – 18 , 52 лв. върху сумата от 701, 05 лв. за периода от 21.04.2022 г. до
04.05.2023 г. -70,78 лв. или общо в размер на 89, 30 лв., изчислен с лихвен калкулатор на
НАП.
Искът по чл. 86 ЗЗД следва да се уважи за сума до 89, 30 лв. и да се отхвърли за
горницата. Разноските са за ищеца съразмерно уважената част и за ответника съразмерно с
отхвърлената.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ ЗАД и чл. 86 от ЗЗД „АИ“ АД, ЕИК: ***, да
заплати на „ЗД Е-С”АД, ЕИК *** сумата от 701, 05 лв., представляваща непогасен остатък
от изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********/26.10.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 11.05.2023 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 89, 30 лв., мораторна лихва за периода от 07.03.2022 г. до 04.05.2023 г., както и
сумата от 363, 58 лв., за разноски по делото съразмерно с уважената част на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЗД Е-С”АД, ЕИК *** да заплати на„АИ“
АД, ЕИК: ***, сумата от 22 лв., разноски по делото съразмерно с отхвърлената част.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4