Р Е Ш Е Н И Е
№ 167
гр. Перник, 07.10.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря Анна Манчева и в присъствието на прокурор Бисер Ковачки- представител на Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КНАХД № 135 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Т.В.А.,***,
чрез пълномощника му адвокат А.Д. ***, против решение № 330 от 03.05.2022 г.,
постановено по АНД № 353 по описа за
2022 г. на Районен съд – Перник, В ЧАСТТА, с която е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 19-1158-000154 от 25.02.2019 г., издадено от началник на
сектор „Пътна полиция“ (СПП) към Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи (ОД на МВР) – Перник, с което на Т.В.А., за извършено
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т.
1, предл. първо и второ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. (десет лева).
Касаторът твърди, че решението на районния съд
в обжалваната му част е постановено в нарушение на закона като счита, че
първоинстанционният съдебен състав неправилно не е приложил разпоредбата на чл.
80, ал. 1, т. 5 от НПК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на
наказателното постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по касационната жалба редовно уведомен за същата, в срока по чл.
213а, ал. 4 от АПК не представя отговор.
В проведеното съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
В проведеното съдебно заседание ответникът,
редовно призован, за представител изпраща главен юрисконсулт З.В.. Оспорва
касационната жалба и пледира решението като правилно и съобразено с материалния
закон да бъде оставено в сила.
В проведеното съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Бисер Ковачки предлага решението на
районния съд да бъде оставено в сила.
Административен съд–Перник, като провери
процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на
основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и
провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството
по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
В пределите на извършената касационна проверка
по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за
валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира касационната жалба
неоснователна. Доводите за това са следните:
С т. 2 на НП № 19-1158-000154 от 25.02.2019
г., началник на СПП в ОД на МВР – Перник, наложил на Т.В.А. административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лв., за това, че на 08.01.2019 г., в община Перник, с. Драгичево, по път I-1 (Е79), с посока от гр. София към гр. Перник,
като водач на лек автомобил „***“ с рег. № СВ***МС, при извършена му проверка
от контролни органи на ОД на МВР – Перник, не представил свидетелство за
управление на моторно превозно средство (СУМПС) и контролен талон (КТ) към
него, с което осъществил състав на административно нарушение по чл. 100, ал. 1,
т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо и второ от ЗДвП. НП в
посочената му част е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решение № 330
от 03.05.2022 г., постановено по АНД № 353 по описа на съда за 2022 г., го е
потвърдил.
За да постанови обжалвания съдебен акт
решаващият първоинстанционен състав, въз основа на извършената цялостна
проверка за законосъобразност, на база доказателства, събрани и приобщени в
хода на делото, като взел предвид и доводите на наказаното лице приел, че
производството е водено от компетентни органи и при съобразяване на
процесуалните правила. Прието е в решението от фактическа страна за доказано по
делото предявеното на наказаното лице със съставения му акт за административно
нарушение, а именно, че на 08.01.2019 г. на територията на община Перник, с. Д.,
по път I-1 (Е79), Т.А., в качество водач
на МПС с рег. № СВ***МС, при извършена
му проверка не представил СУМПС и КТ към него. Във основа на така установеното
по фактите районният съд е направил извод и за правилно приложен от наказващия
орган материален закон – деянието осъществява състав на административно
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. първо
и второ от ЗДвП, поради което липсват основания за отмяна на наказателното
постановление.
Възражението на наказаното лице за изтекла
давност е отхвърлено от районния съд.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в
жалбата пороци на решението, като за правилното приложения на материалния закон
следи и служебно съгласно чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК.
По доводите в касационната жалба и във връзка
с приложимия материален закон:
Без основание е възражението за изтекла по
отношение на процесното нарушение обикновената погасителна давност за
осъществяване на административнонаказателното му преследване. Мотивите на
първоинстанционния съд се споделят изцяло от касационния състав. Съгласно чл.
80, ал. 1, т. 3 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато
то не е възбудено в продължение на три години, вън от случаите по т. 1 – 4.
Същата започва от довършването на престъплението съгласно нормата на чл. 80, ал.
3, предл. първо от НК. Според чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу
което е насочено преследването. След извършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност. Според чл. 81, ал. 3 от НК,
независимо от спирането и прекъсването на давността наказателното преследване
се изключва по давност, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в чл. 80, или относимо към процесния случай – 4 години и 6
месеца.
Процесното нарушение е извършено на 08.01.2019
г., на която дата е съставен и АУАН. От този момент е започнал да тече и
3-годишният обикновен давностен срок, както и абсолютния такъв от четири години
и половина. На 25.02.2019 г. е издадено процесното наказателно постановление –
в този момент 3-годишният срок е прекъснат, съответно е започнал да тече нов
давностен срок. Наказателното постановление е връчено на 10.02.2022 г., т. е. в
рамките на новия тригодишен обикновен давностен срок. При това положение към
10.02.2022 г. срокът по чл. 80, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 81,
ал. 2 от НК не е изтекъл. Доводите на защитата на касатора, че по делото няма
данни до този момент наказващият орган да е извършвал каквито и да било
действия за връчване на НП са без основание. Приложимият закон не въвежда
изискване за извършването и на безрезултатни действия, за да може да бъде
прекъсната давността. Осъществено е връчване на НП от компетентния орган, на
нарушителя, и в рамките на тригодишния срок, което е достатъчно за изпълване на
хипотезата на чл. 80, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 81, ал. 2 от НК
във вр. с чл. 11 от ЗАНН. За извършеното на 08.01.2019 г. административно
нарушение не е изтекъл и абсолютният давностен срок за осъществяване на
административнонаказателно преследване по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал.
1, т. 3 от НК – нито към момента на постановяване на обжалваното съдебно
решение, нито към настоящия момент.
Въз основа на фактите, установени от първоинстанционния
съд в процесуално законосъобразно производство и при пълнота на
доказателствата, касационният състав намира, че материалния закон е приложен
правилно. Законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на касатора на основание чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 1, т. 1,
предл. първо и второ от ЗДвП, както и е наложено съответно по вид и в законовия
абсолютен размер административно
наказание.
Предвид гореизложеното решението на районен
съд – Перник, като валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон ще бъде оставено в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото искането за
присъждане на съдебни разноски в полза на касатора е без основание. Ответникът по касация не претендира разноски,
поради което и не се дължи произнасяне.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационен състав на Административен
съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 330 от 03.05.2022 г., постановено по АНД № 353 по описа за 2022 г. на районен съд – Перник,
В ЧАСТТА, с която е потвърдено наказателно постановление № 19-1158-000154 от
25.02.2019 г., издадено от началник на сектор „Пътна полиция“ в Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, с което на Т.В.А., за
извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 183,
ал. 1, т. 1, предл. първо и второ от Закона за движението по пътищата, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. (десет
лева).
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/