РЕШЕНИЕ
№ 2450
гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело
№ 20225330100384 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. В. С.,
ЕГН ********** от гр.П. **** против “Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“,
ул.“Незабравка“№25, ет.5.
Ищецът твърди, че между него и „Би Енд Джи Кредит” ООД е сключен
Договор за кредит № ****/ 26.07.2017г., по силата на който му е предадена
сума в размер от 800 лв. Посочва, че в чл. 19 от договора за кредит е
предвидено длъжникът да заплати възнаграждение за предоставен пакет
„Доверие“. Съобразно чл. 22 от договора, възнаграждението за предоставения
пакет е в размер от 420, 78 лева. Твръди, че към момента на подаване на
исковата молба в съда е заплатил всички вземания по процесния договор.
Счита, че клаузата на чл. 19 от договора е недействителна, поради
противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване
на нормите на чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 във вр. с чл.22 от ЗПК, както и на
чл.143, ал. от ЗЗП. Излага съображения, че: атакуваната клауза накърнява
принципа на „добрите нрави“, тъй като предпоставя значителна
1
нееквивалентност на престациите, злепоставяне на интересите по потребителя
с цел изличане на финансова изгода; ако бъде включено възнаграждението по
пакета „Доверие“, то ПГР ще превиши размера, императивно посочен в чл.
19, ал. 4 ЗПК; възнаграждението за допълнителната услуга не се дължи на
ответника на основание чл. 10а ЗПК, тъй като това е свързано с присъщата му
дейност.
От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата 286, 41 лева., представляваща предадена сума при
начална липса на основание по недействителната клауза на чл. 19 от Договор
за кредит №****/ 26.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 11.01.2022г. до
окончателното изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът „Би Енд Джи Кредит” ООД чрез процесуалния си
представител оспорва иска. Посочва, че в договора за кредит ясно и
недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати
длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Поддържа,
че съобразно договора за кредит, за длъжника не съществува задължение да
се възползва от услугите по пакет „Доверие“ и същият не е условия за
сключване на договора; ищецът изрично е поискал предоставянето на
услугата и поради това дължи заплащането й. Сочи се, че същата не е част от
присъщата дейност на кредитора и предоставя допълнителни опции, от които
длъжникът може да се възползва. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Не се спори, че на 26.07.2017г. страните са сключили договор за кредит
№****, по силата на който дружеството е предоставило на ищеца сумата
800,00 лева, като е уговорено с какви погасителни вноски ще се изплаща
сумата, в какъв срок, какъв е годишния процент на разходите и годишния
лихвен процент.
Съгласно чл.19 от договора кредиторът предлага, кредитополучателя се
съгласява срещу предвидени погасителни вноски да осигури преимуществено
„допълнителни действия“, касаещи дейността на кредитора с цел
минимизиране на риска от неизпълнение на задълженията и осигуряване на
плащанията на кредитополучателя. Посочено е, че тези допълнителни
2
действия включват: „динамично плащане“ /посещение на служител на
дружеството на предварително посочено място, за да извърши
кредитополучателя редовно плащане/, „отлагане на вноска“ /възможност за
еднократно отлагане на вноска до 14 дни след падежа в случай на
обстоятелства, затрудняващи финансово кредитополучателя/. В чл.22 е
предвидено, че кредитополучателят дължи парични вноски в размер на 70,13
лева на посочените конкретни дати по допълнителния пакет „доверие“.
Приетата по делото експертиза на вещото лице Б.В. установява, че
ищецът е заплатил на ответника сумата 286,41 лева на основание чл.19 от
договора за кредит.
Съдът счита, че клаузата по чл.19 от сключения между страните договор
е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Възможността за събиране
от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Съгласно
чл.10а, ал.2 ЗПК законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето
естество представляват част от възнаграждението за предоставения заем, като
съдът приема, че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне
ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния
процент на разходите.
Услугите „динамично плащане“ и „отлагане на вноска“ по своята
същност са дейности по управление на кредита. Отделно от това липсва
каквато и да е еквивалентност между паричните вноски за допълнителния
пакет и насрещните обещани услуги от заемодателя. Тези парични вноски са
в размер на половината от погасителните вноски, които дружеството е
предвидено да получава по отпуснатия кредит. Всичко това налага извода, че
процесната клауза противоречи на добрите нрави и посредством нея се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално
да е извършена конкретна услуга. Освен това предвидените по клаузата
плащания представляват и скрит разход по договора за кредит, който
привидно е уговорен като цена за допълнителни услуги преди отпускането и
усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на императивната
разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК.
3
Като нищожна, клаузата по чл.19 от договора, не е произвела целените с
нея правни последици. Тъй като не е имал задължение за плащане по валидно
правоотношение, ищецът е заплатил на ответника сумата 286,41 лева без
основание. Искът е основателен и ще се уважи в пълния му предявен размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в общ размер 150,00 лева, от които: 50,00
лева – държавна такса и 100,00 лева – възнаграждение за вещо лице. Тъй като
ищецът е представляван в производството от адв.Д.М. безплатно, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъда осъден да заплати на
адвоката възнаграждение в размер на 300,00 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.“Незабравка“№25, ет.5 да
заплати на Р. В. С., ЕГН ********** от гр.П. **** сумата 286,41 лева,
представляваща сбор от платени без основание парични вноски по
нищожната клауза на чл.19 от сключения между страните Договор за кредит
№ ****/26.07.2017г., с която сума ответното дружеството се е обогатило за
сметка на обедняването на ищеца, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 11.01.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА “Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.“Незабравка“№25, ет.5 да
заплати на Р. В. С., ЕГН ********** от гр.П. **** направените по делото
разноски в размер на 150,00 лева.
ОСЪЖДА “Би Енд Джи Кредит” ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Изгрев“, ул.“Незабравка“№25, ет.5 да
заплати на адв. Д.В. М. от гр.П. **** сумата 300,00 лева – адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
5